№ 22265
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110163043 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД твърди в подадената на 24.10.2024 г. искова
молба, че на 23.12.2019 г. в гр. София, на паркинг, находящ се на бул. „Джавахарлал Неру“,
около 11:34 часа, ответникът С. Т. С. при управление на л.а. „**“ с рег. № **, без сключен
договор за гражданска отговорност, виновно причинил пътнотранспортно произшествие
(ПТП) с л.а. „**“ с рег. № **, като ударил последния автомобил на заден ход. При ПТП
автомобилът бил увреден. Виновният водач напуснал произшествието, без да се обозначи,
като бил установен впоследствие по видеокамери. Ищецът поддържа, че бил сключил със
собственика на увредения автомобил договор за застраховка „Каско +“, обективиран в
полица № **, с валидност към датата на произшествието. За настъпилото ПТП при ищеца
била образувана ликвидационна преписка № **, като автомобилът бил ремонтиран от
сервиз, на който ищецът заплатил сумата от 2379,297 лв., представляваща стойност на
извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила. Ищецът поддържа, че с
плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника. Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
2394,97 лв., главница за платено обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба 24.10.2024 г., до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът С. Т. С. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е разбрал как е
станало ПТП, но понесъл отговорност. Оспорва да отговаря по претенцията на ищеца, като
сочи, че към датата на ПТП е имало сключен договор за задължителна застраховка на
гражданската отговорност на автомобилистите – със ЗК „Лев Инс“ АД. Моли за отхвърляне
на иска.
1
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
Искът предполага доказване на следните факти: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения
застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка
с вредоносния резултат, вид и размер на вредите, както и отсъствието на отрицателната
предпоставка на чл. 411, ал. 1, изр. 3 КЗ, според която разпоредба когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Първата предпоставка за уважаване на предявената претенция е установяването на
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на ответника, при която, както е известно, законът
презюмира вината – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Презумпция обаче няма относно обективните факти на
отговорността и най-вече относно факта на извършване на противоправното деяние и
причинната връзка. Тези факти в случая ищецът трябва да докаже пълно и главно.
С отговора на исковата молба ответникът е направил изявление, което би могло да се
цени и като признание на неизгоден за него факт – „събитието, което се е случило и не съм
разбрал, за което си понесох отговорността“, но това признание е оттеглено в съдебно
заседание. Оттегленото признание на неизгоден за страната факт не губи силата си, защото
няма норма в ГПК, която да предвижда това, но няма и норма, която да му придава
задължаваща съда доказателствена сила – съдът го преценява свободно по вътрешно
убеждение съвкупно с останалите доказателства по делото.
Твърденият механизъм в исковата молба е, че на паркинг в гр. София на бул.
„Джавахарлал Неру“ около 11:34 часа увреденият л.а. „**“ с рег. № **, който е бил паркиран,
е ударен от ответника, управлявал л.а. „**“ с рег. № **, давайки на заден ход, след което
ответникът напуснал произшествието, без да съобщи за ПТП или да изчака собственика на
ударения автомобил. Този механизъм не е доказан по делото.
Налице е констативен протокол от 23.12.2019 г., съставен в 16:00 часа, който е
подписан от полицая и собственика на увредения автомобил, в който е описан механизмът,
преповторен в исковата молба, който според вещото лице по САТЕ отговаря на щетите по
автомобила. Това е достатъчно, за да се приеме, че процесният л.а. „**“ с рег. № **, е бил
2
увреден при сблъсък с друго превозно средство. Няма обаче пълно и главно доказване този
друг автомобил да е управляван от ответника. В исковата молба се твърдят видеозаписи на
инцидента, но по делото такива не са приобщени. Свидетели на инцидента, дори да е имало,
не са разпитани по делото. Ищецът е приложил две чернобели снимки, на които обаче не се
вижда процесното ПТП. Влязлото в сила наказателно постановление на КАТ против
ответника не се ползва с обвързваща гражданския съд доказателствена сила – такава има
само влязлата в сила присъда на наказателния съд и споразумението по НПК, приключващо
наказателно производство.
При последици на доказателствена тежест – която за този факт е на ищеца – искът
следва да се отхвърли, дори без да се обсъждат останалите доказателства и доводи на
страните.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ответникът, но той няма
доказателства и искане за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
против С. Т. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, за сумата от
2394,97 лв., главница за регресно вземане и по изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № **, за вреди по л.а. „**“ с рег. № **, от ПТП на
23.12.2019 г. в гр. София, по бул. „Джавархарлал Неру“, причинено виновно от ответника
при управление на л.а. „**“ с рег. № **, без задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3