РЕШЕНИЕ
№ 195/21.12.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното
гр. дело №596/2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правни основания чл.79, ал.1, вр.
чл.200, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.318, ал.1 ТЗ и чл.79, ал.1, вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД. При условие на евентуалност, в случай, че обективно
съединеният иск по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД не
бъде уважен, ищцовата страна е предявила и иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
Ищцовата
страна „Аписселект“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********,
твърди, че съгласно фактура №1058 от 20.07.2015 г. е продала на ответника ЧЗП К.Г.Т., ЕГН **********,
150 кг пчелен мед с единична цена 5.50 лв/кг на обща стойност 990.00 лв като
ответникът не е извършил плащане и е изпаднал в
забава от датата на издаването. Твърди също, че от м. февруари 2015 г. страните
били в договорни отношения за съвместна дейност и сключване на договор за
възлагане на периодична доставка на стоки и услуги като ответникът поел
ангажимент да осигури износ и продажба на произведени
от ищцовата страна на външен пазар и с оглед предстоящата съвместна дейност
постигнали съгласие, ищцовата страна да предостави на ответника заем в размер
3800.00 лв съобразно което на 07.05.2015 г. и на 12.06.2016 г. ищцовата страна
предоставила в заем на ответника съответно сумите 2500.00 лв и 1300.00 лв,
които били преведени по негова банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД.
Твърди, че след получаване на сумите, ответникът не предприел никакви действия
за реализиране на съвместна дейност с ищцовата страна и последваща връзка с
него ищцовото дружество не успяло да установи и задължението останало
непогасено, включително и след получена от ответника покана за доброволно
изпълнение. Моли съда, да осъди ответника да заплати на ищцовата страна сумите:
990.00 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска 19.06.2017 г. до окончателното плащане, представляваща неплатена цена
по договор за продажба, обективиран във фактура №1058 от 20.07.2015 г.; 192.89
лв, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху стойността на
главницата за периода от 21.07.2015 г. до 19.06.2017 г.; 3800.00 лв, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 19.06.2017
г. до окончателното плащане, представляваща дължима сума по договор за заем,
предоставен в периода от 07.05.2015 г. до 12.06.2016 г. При условие на
евентуалност, в случай, че претенцията за дължимост на вземането по договор за
заем не бъде уважена, ищцовата страна претендира,
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 3800.00 лв, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 19.06.2017 г. до
окончателното плащане, представляваща дадена от ищцовата страна и получена от
ответника парична сума при изначално липсващо основание.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че действително е
получил в началото на 2015 г. от ищцовата страна пчелен мед, но същевременно
изтъква, че тази стока му е предоставена не по договор за продажба, а в заем и
с уговорка да бъде върната при поискване, но не по-рано от следващата година.
Твърди също, че представляващият ищцовата страна не го уведомил предварително,
колко мед му изпраща, а поискал ответникът да
го уведоми за това, след като го получи и претегли и в последствие да му върне
същото количество и изтъква, че получения от него мед бил в шест тенекии и
тежал 142 кг. Ответникът твърди, че никога между страните не е имало
договореност ответникът да закупува меда на каквато и да е цена и че ищцовата
страна не е отправяла към ищеца искане за заплащане на меда. Твърди, че
представляващият ищцовото дружество му изпратил по електронна поща фактура, но
се обадил, за да го уведоми, че е сгрешил и няма да я осчетоводява и затова не
следва и ответникът, нито да я осчетоводява, нито да прави плащане по същата
фактура, предвид договорката им да върне мед в количество, равно на полученото.
Твърди също, че съответната фактура не е осчетоводявана в счетоводството на
ищеца, тъй като за финансовите 2015 г. и 2016 г. нито ответникът, нито неговият
счетоводител, е получавал от ищцовата страна уведомление за потвърждаване на
задължения и вземания между страните и едва след връчване на исковата молба
ответникът разбрал, че ищцовата страна претендира плащане на меда и то в
количество, надвишаващо действително предоставеното му. Ответникът оспорва
твърдението, че фактура №1058 от 20.07.2015 г. обективира сключен между
страните договор за търговска продажба, тъй като същата е подписана само от
нейния издател, но не и от ответника, като изтъква, че той не е давал съгласие
за нейното издаване и не е получавал такава фактура, подписана от ищцовата
страна. Заявява, че посочената във фактурата цена не е договаряна
между страните и оспорва същата като твърди, че не съответства на пазарната
цена на едро за съответната стока към датата на издаване на фактурата. Моли
съда, да отхвърли предявените главен и акцесорен искове като неоснователни. В
случай на уважаване на главния иск, ответникът оспорва периода на
претендираното обезщетение за забава и неговия размер и твърди, че относно
искането за плащане на предоставената му стока – мед, е разбрал едва с
получаване на исковата молба, както и че претендирания период на забава е с
начална дата 21.07.2015 г., а представената фактура е с дата 25.07.2015 г. и не
следва да се дължи мораторна лихва от 21.07.2015 г. до посочената в документа
дата на плащане.
Ответникът
твърди също, че действитено е получил от ищцовата страна чрез банкови преводи
сумата 3800.00 лв, но изтъква, че тази сума му е предоставена не по договор за
заем, а с конкретно предназначение за плащане дължима
от ищеца към
чуждестранни партньори,
част от цена на разходи по проучване на
пазар и намиране на клиенти във връзка с планувана от ищцовата и ответната
страни бъдеща съвместна дейност с чуждестранни
партньори по
реализация на земеделска продукция изън страната като за участието си в
съответната съвместна дейност ищцовата страна предварително поискала да се
включи с посочената сума. Твърди също, че сумите за
участие в проекта били плащани чрез Уестърн Юнион и Мъниграм,
които налагали лимит за преводи на суми от
едно лице, и затова ищецът предоставил двукратно дължимата от него сума на ответника, за да я преведе той на получателя, тъй като ищецът бил изпълнил своя
възможен лимит към момента, в който е трябвало да се осъществи плащането като втората част от сумата била изпратена
не от ответника, а от трето лице, тъй
като бил изчерпан и неговия лимит за преводи.
Ответникът твърди, че е направил услуга
на ищеца да му преведе парите за участие в проекта, осъществяван
с чуждестранни контрагенти, по който всеки
от двамата е заплащал своя дял от дължимите разноски.
Ответникът твърди, че не дължи на ищцовата страна претендираната сума 3800.00
лв, тъй като съобразно договореното помежду им, е внесъл същата по
предназначение, поради което моли, предявените главен и евентуален искове, да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва между страните и се потвърждава от показанията на разпитания
свид. А. К. (кредитирани от съда съобразно чл.172 ГПК като съответстващи и на
твърденията на ответната страна), че „Аписселект“ ЕООД е доставило двукратно на
ответника по три бр. тенекии мед в кратък период през пролетта на 2015 г. като
втората доставка е осъществена в края на м. април 2015 г.
Видно от приобщените по реда на чл.176, ал.1 ГПК обяснения от
представляващия ответната страна управител К. К., както и от кредитираните и в
тази част показания на свид. А. К., стоката мед се продава пакетирана в
запечатана тенекия с тара тегло 25.800 кг, от което 0.800 кг е тежестта на
опаковката като пълненето не се извършва автоматично, а е ръчно, на специален
кантар, надлежно тариран за годност от агенцията по метрология и при продажба,
по желание на клиента количеството може да бъде претеглено и проверено (предвид
стандартната тежест на опаковачния материал).
Видно от представения документ – фактура №1058 от 20.07.2015 г., ищцовата
страна е фактурирала доставката на 150 кг пчелен мед за ответника при цена за
килограм 5.50 лв, общо 825.00 лв без ДДС (990.00 лв с ДДС).
Видно от приобщените счетоводна експертиза и стоково-оценителна експертиза,
средната пазарна цена за килограм пчелен мед по счетоводната експертиза възлиза
на 5.52 лв, а по стоково-оценителната експертиза – 5.00 лв.
Видно от констатациите по кредитираната като компетентно и безпристрастно
изготвена съдебно-счетоводна експертиза вх.№6360 от 27.11.2017 г., по фактура №1058
от 20.07.2015 г. няма извършено плащане от страна на ЧЗП К.Г.Т., същата е
отразена в счетоводството и е включена в дневника за продажби и в
справка-декларация за данъчен период м. юли 2015 г. на „Аписселект“ ЕООД, но не
е осчетоводена и не е включена в дневника за покупки и в справка-декларация по
ЗДДС в счетоводството на ответника и по нея същият не е ползвал данъчен кредит
и не е възстановявал ДДС като при приключване на финансовите 2015 г. и 2016 г.
между ищцовата и ответната страни не е извършвана размяна на кореспонденция
относно висящи взаимни вземания и задължения.
Не се оспорва между страните и се установява от представените документи – платежни
нареждания за кредитен превод реф.№006PWUB151270146 от 07.05.2015 г. и реф.№006PWUR151630021 от 12.06.2015 г., че по банкова сметка *** К.Г.Т. са получени съответно
сумите 2500.00 лв и 1300.00 лв, преведени от „Аписселект“ ЕООД с посочени основания
„по договор“ за първата сума и „договор за заем“ за втората сума.
Видно от приобщените по реда на чл.176, ал.1 ГПК обяснения от
представляващия ответната страна управител К. К., както и от кредитираните за
това обстоятелство като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия,
показания на свид. М. С., във връзка с договаряна от него сделка с чуждестранен
партньор, ответникът К. Т. отправил към управителя на „Аписселект“ ЕООД предложение
за доставка на голямо количество мед, което сам не бил в състояние да осигури и
по този повод през пролетта на 2018 г. двете страни провели среща с участие и
на свид. М. Странжикова в качеството на адвокат на ищцовото дружество, при
която среща ищцовата страна изразила готовност да достави на ответника нужното
количество мед. В последствие, преди да се стигне до изготвянето на договор за
обсъжданата доставка, поради липса на достатъчен финансов ресурс за
финализиране на договорните отношения с чуждестранния контрагент, ответникът К.
Т. поискал заем от управителя на ищцовото дружество, за което той се
консултирал със свид. М. С. и получил отговор, че такова предоставяне на
парични средства не може да се включи в договора за доставка, а трябва да бъде
отделен договор.
Видно от представените от ответната страна документи – операционни бележки
№38 от 08.05.2015 г. и №50 от 12.06.2015 г. и 2 бр. Мъниграм формуляри от
08.05.2015 г. и от 12.06.2015 г., на първата дата отв. К. Т., а на втората дата
свид. Д. Д., са изпратили чрез Мъниграм съответно сумите 2500.00 лв и 1300.00
лв до трето лице в Нигерия.
Видно от показанията на свид. Д. Д., кредитирани в тази част като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, той
направил услуга на отв. К. Т. като изпратил чрез Мъниграм дадени му от същия пари на посочено
от него лице, за която услуга отв. К. Т. му пояснил, че това са пари, които К. К.
трябвало да изпрати лично, но не могъл поради изчерпан лимит за този вид
преводи, както и че К. Т. също не можел да ги изпрати лично поради тази
причина.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
При наличието на съставена фактура от доставчика на процесната стока и с
оглед недвусмисленото потвърждение от ответника, че е приел 6 бр. тенкии мед от
ищовата страна, както и че е получил по интернет и се е запознал с издадената
му фактура, при което не е последвало плащане и няма каквито и да е данни за
отправено от получателя възражение или оспорване на фактурата след нейното
получаване, се налага извод за доказаност на твърдението от ищцовата страна за
осъществена между страните сделка по продажба на процесната стока, по която
ответникът не е платил продажната цена. Наведеното от ответника твърдение за
проведен след получаване на фактурата разговор с управителя на отвентото
дружество, при който на ответника било казано, че фактурата е издадена погрешно
и той не трябва да плаща посочената цена, не са подкрепени с каквито и да е
доказателства. Именно поради ноторно известната невъзможност или поне
съществено затруднение за установяване на изявления при телефонен разговор,
ответникът е могъл да изпрати до ищцовата страна писмено искане за
документирано изявление за погрешно съставяне или за сторниране на получената
фактура, но твърдения и доказателства в тази насока не са отправени. Наред с
това, ответната страна не удостовери чрез съответни доказателства наведеното от
нея твърдение за получаване на процесната стока на друго правно основание –
заем, вместо твърдяната от ищеца продажба. Това е така, защото нито един от
двамата, посочени от ответната страна свидетели Н. Т. и Д. Д., които изтъкват
да са узнали от ответника, че е получил стоката мед като заем от управителя на
ищцовото дружество, не е присъствал лично при договарянето между доставчика и
получателя и няма непосредствени възприятия за техните последващи
взаимоотношения по тази сделка, а всеки от тях посочва, да е узнал за
договореностите между доставчика и получателя само от споделеното му от
ответника. По същество, по този начин и двамата свидетели възпроизвеждат не
собствените си възприятия, а споделеното им само от ответника, без реално някой
от тях да е присъствал лично и да е възприел непосредствено действителните
уговорки между двете страни по сделката. Непотвърдено с доказателтва е и
отправеното от ответната страна възражение за доставено от ищеца по-малко
количество от фактурираното. Наличните в такава насока данни от показанията на
свид. Д. Д. отново само възпроизвеждат казаното му от ответника, а не и лично
възприети от този свидетел обстоятелства по претегляне на стоката. При получаването
на пакетирана и запечатана в опаковка стока, съответствието на нейното реално
количество с поръчаното, подлежи на контрол от купувача и при липса на своевременно
след получаването уведомление до продавача за констатирани недостатъци, стоката
се счита за приета като съответстваща на договорената (чл.194, ал.1 ЗЗД и
чл.324 ТЗ). Ответната страна не е представила доказателства нито за установено
несъответствие, нито пък за уведомяване на доставчика, не само непосредствено
след получаване на стоката, но и след получаване на последстващо издадената и
изпратена му фактура. По отправеното от ответника възражение за липса на
договореност относно цената на доставената му стока, се установява чрез
приобщените счетоводна и стоково-оценителна експертизи, че най-ниската стойност
на средната пазарна цена за процесната стока към съответния период е 5.00 лв за
килограм. При тази констатация и доколкото ищцовата страна не е представила
доказателства за предварително обявена и узната от купувача цена преди датата
на едностранно съставената фактура след получаване на стоката, съобразно
чл.326, ал.2 ТЗ следва да се приеме за цена на доставената стока при липса на
изрична договореност сумата 5.00 лв за килограм или общо 750.00 лв без ДДС
(900.00 лв с ДДС) за 150 кг мед. При така изтъкнатите съображения, предявеният
иск по чл.79, ал.1, вр. чл.200, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.318, ал.1 ТЗ
следва да бъде уважен частично до размер на неплатената главница 900.00 лв,
като в частта за разликата над тази стойност до претендираната сума 990.00 лв,
искът следва да бъде отхвърлен. С оглед основателността на главния иск и
доколкото плащането по издадена фактура е изискуемо от датата на издаване,
основателна е и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на лихва за
забава, считано от 20.07.2015 г. до датата на предявяване 19.06.2017 г., до
приспадащата се част за уважения размер на гланицата, възлизаща на 175.35 лв.
За разликата над тази стойност до претендирания размер, иска по чл.186, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
За установяване на твърдението за предоставена на ответника сума 3800.00 лв
по договор за заем ищцовата страна представя платежни нареждания за кредитен
превод реф.№006PWUB151270146
от 07.05.2015 г. и реф.№006PWUR151630021
от 12.06.2015 г., както и показания от свид. М.
Странжикова. Двата документа не са оспорени и е изрично потвърдено от
ответника, че е получил преведените му суми, но само в документа за сумата
1300.00 лв е отразено като основание за превода „договор за заем“, докато
вторият документ съдържа основание „по договор“. При тази констатация,
отправеното от ответната страна възражение за получаване на съответните суми не
по договор за заем, следва да се счита за опровергано само в частта относно
сумата 1300.00 лв, доколкото при нейното получаване ответникът несъмнено е бил
наясно, че средствата се считат от ищцовата страна за заем и въпреки това, не е
върнал превода и няма представени доказателства за последващо уточняване с
ищцовата страна относно основанието за предоставяне на тази сума. Приобщените
показания на свид. М. С. не са в състояние да удостоверят наличие на
действителна уговорка между страните за предоставяне на заем от ищеца за
ответника, доколкото за това обстоятелство свид. М. С. не възпроизвежда свои
лични възприятия за действителните договорни отношения между тях. Тя изрично
заявява, че е присъствала при среща само относно договарянето на доставка за ответника
на голямо количество мед, а в последствие била уведомена от управителя на
ищцовото дружество, че ответникът е отправил и искане за предоставяне на заем. Това
налага извод, че тя по същесво възпроизвежда само неговите твърдения за
съответното обстоятелство, без реално да е присъствала лично и да е възприела
непосредствено действителните уговорки между двете страни относно преведените
суми. Наред с това, въпреки изявлението й, че е посъветвала управителя на
ищцовото дружество, ако предоставя в заем средства на ответника, да стори това
само с отделен договор, факт е, че в превода за сумата 2500.00 лв не е отразено
като основание „договор за заем“. Действително, и в показанията на посочения от
ответника свид. Н. Т. се съдържа изявление, тя да е узнала от ответника, че е
поискал заем от управителя на ищцовото дружество. Но, както бе изтъкнато, този
свидетел определено също не е присъствал и няма непосредствени лични възприятия
за взаимоотношенията между двете страни, а само възпроизвежда неговите твърдения,
без реално да е възприел действителните уговорки между двете страни по
съответната сделка. При тези съображения, съдът приема за доказано твърдението
на ищцовата страна за предоставен на ответника заем само относно удостовереното
чрез документ получаване на сумата 1300.00 лв по това основание, докато в
частта относно разликата над тази стойност до претендирания размер 3800.00 лв,
предявеният иск по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното отхвърляне на съответния главен иск, съдът дължи
произнасяне за отхвърлената част и по предявения евентуален иск. Както бе
изтъкнато, факта на получаване от ответника на претендираната сума не се
оспорва. Същият оспорва нейната дължимост с твърдение да е преведена не за
него, а с
конкретно предназначение за плащане на дължима от
ищеца част от цена на разходи по проучване на пазар и намиране на
клиенти във връзка с планувана от ищцовата и ответната страни бъдеща съвместна
дейност с чуждестранни партньори. Но това твърдение на ответника
не е подкрепено с каквито и да е доказателства. Установено е действително, че в
деня след получаване на преведената от ищеца сума, ответникът е превел същата
стойност чрез Мъниграм на трето лице в Нигерия, но това доказателство не удостоверява
и ответниковото твърдение за договореност с ищеца, да е получил сумата, за да
извърши той дължимо от ищеца плащане. По изтъкнатите вече съображения,
твърденията както на свид. Д. Д., така и на свид. Н. Т. за тяхна информираност
от ответника, че този превод е получен от К. Т. за да извърши дължимо от ищеца
плащане, не следва да се кредитират, доколкото тези двама свидетели несъмнено
нямат непосредствени възприятия за действителните договорености между ищеца и
ответника. При така изтъкнатите съображения следва да се приеме за установено,
че сумата 2500.00 лв е получена от ответника без основание, поради което
предявения еветуален иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД се
явява основателен за стойността, за която е частично отвхърлен главния иск по чл.79,
ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
При този резултат от спора, съобразно чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовата
страна следва да се присъдят сторените в производството разноски на стойност
1052.00 лв, от която 690.00 лв възнаграждение за адвокат, 202.00 лв държавна
такса, 150.00 лв възнаграждение за експертиза и 10.00 лв такси за
удостоверения.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.Г.Т.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Аписселект“
ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********, сумата: 900.00 лв (деветстотин
лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 19.06.2017 г. до окончателното плащане, представляваща неплатена
цена по договор за продажба на 150 кг мед, обективиран във фактура №1058 от
20.07.2015 г.; 175.35
лв
(сто седемдесет и пет лева, 35 ст.), представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 21.07.2015
г. до предявяване на иска – 19.06.2017 г.; на основание
чл.79, ал.1, вр. чл.200, ал.1, вр. чл.86, ал.1, вр.
чл.318, ал.1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Аписселект“ ЕООД гр. Пловдив,
ЕИК *********, срещу К.Г.Т., ЕГН **********, за заплащане цена по договор за продажба на 150 кг мед, обективиран във
фактура №1058 от 20.07.2015 г., в частта относно разликата над 900.00 лв до
990.00 лв, както и за заплащане на лихва за забава върху неплатената главница
за периода от 21.07.2015
г. до предявяване на иска – 19.06.2017 г., в часта относно разликата над 175.35 лв до 192.89 лв, на основание чл.79,
ал.1, вр. чл.200, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.318, ал.1 ТЗ.
ОСЪЖДА К.Г.Т., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Аписселект“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********,
сумата: 1300.00 лв
(хиляда и триста лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 19.06.2017 г. до окончателното плащане,
представляваща дължима сума по договор за заем, предоставен на
12.06.2016 г.; на основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Аписселект“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК
*********, срещу К.Г.Т., ЕГН **********, за заплащане на дължима сума по договор за заем, предоставен в периода от 07.05.2015 г. до 12.06.2016 г., в частта относно разликата над 1300.00 лв до 3800.00 лв, на основание
чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Г.Т., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Аписселект“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********,
сумата: 2500.00 лв
(две хиляди и петстотин лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 19.06.2017 г. до окончателното
плащане, представляваща дадена от ищцовата страна и получена
от ответника парична сума без основание,
на основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Г.Т., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Аписселект“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********,
сумата: 1052.00 лв (хиляда
петдесет и два лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски
по делото, от която 690.00 лв възнаграждение за адвокат, 202.00 лв държавна
такса, 150.00 лв възнаграждение за експертиза и 10.00 лв такси за удостоверения,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: