Р Е Ш Е Н И Е № 108
11.09.2020 г. град Сливен
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският административен съд,
в публично заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: СЛАВ БАКАЛОВ
Членове: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева и
с участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия Бозукова
КАНД № 88 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/;
Образувано по касационна жалба на
ОДМВР Сливен против решение № 184/09.06.2020 г., постановено по АНД № 96/2020
г. по описа на РС Сливен, в частта му, с която е отменено Наказателно
постановление № 17-0804-003171 от 21.12.2017г., издадено от Началник Сектор към
ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на Р.И. *** за нарушение на чл.137 б ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
лева.
В касационната жалба на ОДМВР
Сливен се твърди, че решението, в обжалваната част е назаконосъобразно. По
делото било безспорно установено, че е извършено нарушение от лице, което е
превозвало дете без обезопасителна система. Правилно била посочена санкционната
норма, а деянието не можело да се квалифицира като маловажен случай на
административно нарушение. Иска се от съда да отмени съдебно решение като
постановено при неправилно приложение на материалния закон спрямо установените
факти и да постанови ново, с което потвърди НП. В с.з. касационният
жалбоподател не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата.
Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Ответника по касационната жалба –
Р.К., чрез п. по п. – адв. Х.Х. *** оспорва касационната жалба. Счита
решението, в обжалваната част, за законосъобразно. Моли съда да го остави в
сила.
Представителя на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
на съда да бъде оставено в сила съдебното решение.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени наказателното
постановление РС Сливен приел, че е съставен АУАН № Г943740/13.10.2017г. против
Р.И.К. за това, че на 13.10.2017г., около 15. 45ч, в с.С., о. С. на у. „С. д.“
лицето управлява лек автомобил Опел Вектра с рег. ******** като превозва на предна,
дясна седалка дете с ръст под 150 см., без детето да е поставено в обезопасителна
система, с което е нарушил чл. 137б ал. 1 от ЗДвП – превозва деца в нарушение на
изискванията на глава втора, раздел ХХV, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 50 лв. РС Сливен приел, че посочената като нарушена норма на чл.137
б от ЗДвП борави с килограми, а не със сантиметри и с оглед непосочването в
АУАН и в НП на килограмите на детето, АНО неправилно е приел, че е нарушена
нормата на чл.137 б ал.1 от ЗДвП.
Решението е валидно, допустим и
правилно.
Съгласно нормата на чл.183 ал.4
т.10 от ЗДвП наказва се с глоба в размер на 50 лв. водач, който превозва деца в
нарушение на глава втора, раздел ХХV. Съгласно чл. 137б ал. 1 от ЗДвП, системите за обезопасяване на деца в
зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в
пет групи, като се подразделят в два класа – пълен или не пълен. По силата на чл. 137в ал. 3 от ЗДвП моторните превозни средства от категории
M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се
допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и
повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.
Следователно посочената като нарушена в НП норма на чл.137б ал.1 от ЗДвП
установява пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от тяхното
тегло. Тя не създава правило за поведение, което да е задължително за водач на
МПС, който превозва дете/ деца в управляваното от него превозно средство.
Предвид това нормата не може да бъде нарушена от лице, управляващо МПС в
посочената хипотеза. Задължителни правила за поведение за водачи на МПС,
превозващи деца, се съдържат в разпоредбите на чл. 137в, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗДвП, както и в чл. 137д от същия закон, но те не са били приложени от АНО.
Дори да се приеме, че в чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП се съдържа задължение за водача на МПС да
ползва система за обезопасяване при превоз на деца, в АУАН и НП следва да се
посочи теглото, ръста и възрастта на детето. Това изискване произтича от
съдържанието на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, както и от това на чл. 137в, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП. В
случая това не е сторено.
Като е съобразил констатираните
съществени нарушения при издаване на оспореното пред него наказателно
постановление на началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ-Сливен, РС – Сливен е
постановил правилно решение, което не страда от пороците, сочени като
отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 184/09.06.2020
г., постановено по АНД № 96/2020 г. по описа на районен съд Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: