Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 30.04.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                               

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10867 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.

Ищецът – И.Д.Ч., твърди, че е наследник на Д. Д.Ч., който е починал при ПТП, настъпило на 01.10.2005 г. в гр. С.. Докато пострадалият е пресичал пешеходната алея срещу бл.** в ж. к. „К.П.”, е бил блъснат от лек автомобил марка „С.”, модел „К.”, рег. № */******, управляван от К.И.А.. Към датата на ПТП за лекия автомобил марка „С.” е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. С влязла в сила присъда е установена вината на водача на лекия автомобил. В резултат от смъртта на баща си е претърпял тежки морални вреди, които се изразяват в мъка, болка и страдание, свързани с липсата на морална и материална подкрепа.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 000 евро – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ответникът – „Д.З.” АД, е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че ищецът не е надлежно материално – правно легитимиран, тъй като с договор за цесия е прехвърли вземането си, за което е уведомен на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, че е цедирал вземането си на „Г.М.” АД. По този начин ищецът претендира като свое чуждо вземане, което законът не допуска. Прави възражение за погасяване на иска поради изтичане на 5 – годишния давностен срок. Счита, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в размера, установен в наказателното дело, като прави възражение за съпричиняване от пострадалия, който е пресичал на необозначено с пътна маркировка за това място. Застрахователят не може да отговаря в по – голям размер от прекия причинител на вредите. Ищецът претендира присъждане на застрахователно обезщетение над установения застрахователен лимит, който възлиза на 400 000 лв. към момента на увреждането. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, както и да му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда № 495 от 15.12.2009 г., постановена по НОХД № 253/2008 г. по описа на СГС, НО, 11 състав К.И.А. е признат за виновен в това, че на 01.10.2005 г., около 22.00 ч., в гр. С., по ул. „О.”, е управлявал лек автомобил марка „С.”, модел „К.”, рег. № */******, в посока на движение от ул. „О.П.” към ул. „Ж.”, като е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Д. Д.Ч. – 45 годишен, като е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия, като е ангажирана наказателната му отговорност. На И.Д.Ч. и останалите наследници е присъдена сумата от по 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2005 г. до окончателното изплащане.

С присъда № 43 от 11.10.2010 г., постановена по ВНОХД № 410/2010 г. по описа на САС, НО, ІV състав, е отменена горепосочената присъда в наказателно – осъдителната й част и подсъдимият е признат за виновен в извършване на същото деяние, като е определено друго наказание. Изменена е присъдата и в гражданско – осъдителната й част, като И.Д.Ч. и останалите наследници на пострадалия е присъдена сумата от по 50 000 лв. за всеки от тях.

С решение № 292 от 26.05.2011 г., постановено по н. д. № 1537/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ НО, присъдата на въззивния съд е оставена в сила.

Съгласно представеното удостоверение за наследници от 09.02.2006 г. ищецът е син на пострадалия Д. Д.Ч..

Видно от представената застрахователна полица на 29.12.2004 г. между К.И.А. и ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил марка „С.”, модел „К.”, рег. № */******. Срокът на договора е 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. Уговорената застрахователна сума за неимуществени вреди при едно пострадало лице е до 400 000 лв. Застрахователната премия възлиза на 99 лв. и е платима еднократно.

С молба вх. № 1961/20.09.2010 г. ищецът е отправил искане към ответника за заплащане на сумата от 350 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на баща му, починал при процесното ПТП.

С молба вх. № 1-2706/15.10.2010 г. ищецът е представил на ответника документи във връзка с образуваната при него щета. В нея е посочено, че ищецът уведомява ответника, че с договор за цесия претенцията към ответника е прехвърлена на „Г.М.”.

По делото е представен анекс към цесионен договор от 28.09.2010 г., сключен на 30.09.2010 г. между ищеца, в качеството му на цедент и „Х.Т. Т.” ООД – цесионер. С посочения анекс страните са се сопразумели, ако цедентът заведе първи граждански иск срещу длъжника ЗАД „Д.” АД преди цесионера, то вдсички права по договора, включително и частта на цесионера се прехвърлят към цесионера с всички произтичащи от това права.

С писмо от 26.12.2012 г. ЧСИ М.Г. е уведомила съда, че изп. д. № 20118620400001/2011 г. е образувано по молба на взискателя И.Д.Ч. срещу длъжника К.И.А. въз основа на изпълнителен лист от 21.07.2011 г. за сумата от 50 000 лв., предсавляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2005 г., която към 21.10.2011 г. възлиза на 38 331, 72 лв., 5 000 лв. – адвокатски хонорар, 108 лв. – авансови такси по ТТРЗЧСИ. Никаква част от дълга не е погасена.

От показанията на разпитания по делото свидетел К.И.А. се установява, че е участвал в ПТП през 2005 г. Настъпило е в кв. „О.К.”, на ул. „О.”. ПТП е настъпило вечерта. Свидетелят не си спомня дали участъкът е бил осветен или не. Било е тъмно към момента на сблъсъка. Управлявал е автомобила на къси светлини със скорост на движение около 40 – 45 км/ч. Не помни на каква предавка се е движил. Пешеходецът е стоял по средата на осевата линия, между двете платна, без видими признаци да пресича. Когато свидетелят го е видял, пострадалият е стоял неподвижно на осевата линия. Не си спомня цвета на дрехите на пострадалия. Тъй като пешеходецът е стоял неподвижно, свидетелят е продължил управлението на автомобила. След като наближил пострадалия на около 7-8 м., той тръгнал да пресича пред автомобила. Свидетелят навил волана надясно и натиснал спирачките, но независимо от това в следващия момент е настъпил удара. Свидетелят е ударил пешеходеца с левия фар на  автомобила. Имало е видими поражения върху автомобила – счупен фар, изкривена маска от броня, изкривен капак и счупено предно стъкло в лявата част на автомобила по посока на движението. След като настъпил удара, свидетелят е спрял. Тялото на пострадалия било пред автомобила. Имало е пешеходна пътека, но тя била на около 20 м. по – надолу от мястото на удара, който е настъпил преди пешеходната пътека. Пред автомобила е имало друг, на 20 – 25 м. Свидетелят е забелязал е пострадалия след знака за пешеходна пътека, на около 20 м., на осевата разделителна линия между платната. Автомобилът, който се е движил преди управлявания от свидетеля, е подминал пострадалия. Когато го е наближил на 8-10 м., пострадалият е хукнал да пресича към дясната страна, перпендикулярно на движението на свидетеля, като е тичал. Свидетелят не си спомня точно дали пострадалият се е колебаел дали да пресича или не. Изведнъж се е втурнал да пресича. 

От заключението на вещото лице инж. А.А. по изслушаната авто – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 01.10.2005 г., около 22.00 часа, в гр. С., по ул. „О.”, лек автомобил марка „С.”, модел „К.”, рег. № */******, управляван от К.И.А., се е движил със скорост от около 60 км/ч в посока от ул. „О.П.” към ул. „Ж.”, в условията на интензивен валеж на дъжд, при работещо улично осветление. Платното за движение било двупосочно, с две ленти за движение в двете посоки. В същото време пострадалият пешеходец е пресичал улицата в посока от ляво на дясно и внезапно тръгнал да пресича. Ударът е настъпил в диапазона от пешеходната пътека до 10 – 12 м. след нея, като не се изключва възможността пешеходецът да е пресичал пешеходната пътека. Установените травматични увреждания съответстват на движение на пешеходеца от ляво на дясно спрямо движението на автомобила.   пътната маркировка на мястото на ПТП в деня на настъпването му е била следната: двупосочно платно за движение с ширина 14 м., по средата има двойно непрекъсната осева линия. Непосредствено след ул. „Безименна”, пред бл.48, на стълба на уличното осветление е намерен пътен знак В 28, Д 17 и Д 24. На същия стълб на конзола над платното за движение са поставени хоризонтално разположени светещи полета с жълта бягаща светлина. На линията на стълба, напречно на пътя, е очертана маркировка пешеходна пътека. Скоростта на автомобила е била 60 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост е 48, 55 м., а при скорост от 50 км/ч, опасната зона е 37 м. Към момента, в който пешеходеца, стоящ в средата на платното върху двойната средна линия и е тръгнал да пресича пред автомобила, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара и ПТП при бавен и спокоен ход на пешеходеца. При бърз ход и тичане водачът не е имал възможност да предотврати произшествието.

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ:

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства, се установи, че за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „С.”, модел „К.”, рег. № */******, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.

Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е управляван от собственика.

През време на действието на застрахователния договор – на 01.10.2005 г., е настъпило ПТП, причинено от водача на лекия автомобил марка „С.”, модел „К.”, рег. № */******

Във връзка с настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач посредством влязлата в сила присъда, обсъдено по - горе. Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С постановената присъда е установена вината на водача на тлекия автомобил марка „С.”, модел „К.”, рег. № */******, участието му в настъпилото на 01.10.2005 г. ПТП, както и противоправността на деянието.

Нормата на чл.226, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

С влязлата в сила присъда е ангажирана, както наказателната, така и гражданската отговорност на виновния водач, като на ищеца е присъдено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Това обстоятелство не е процесуална пречка за предявяване на пряк иск от увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” (ТР № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСТК).

По делото се установи, че ищецът е инициирала принудително събиране на сумата от прекия причинител на вредата, за което му е издаден изпълнителния лист, но не са събрани принудително никакви суми. С оглед на това претърпените от ищцата неимуществени вреди не са реално обезщетени, поради което прякото право на увреденото лице не е погасено.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е носител на вземането, предмет на делото, тъй като същото е цедирано в полза на „Г.М.”. От представеното уведомление до застрахователя, не може да се направи извод относно предмета на договора за цесия.Същият не е ангажиран по делото, за да се прецени неговата валидност, както и дали е произвел правно действие или не.  От представения по делото анекс към цесионен договор от 28.09.2010 г. също не може да се направи извод в тази насока. С оглед на това съдът счита, че ответникът не е доказал релевираното по делото възражение за цедиране на спорното право на трето за процеса лице.

Спори се между страните относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. Отговорността на застрахователя е функционална и е обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. С оглед на това прякото право не може да се породи, ако увреденият няма право на деликтно обезщетение. Вторичният характер на прякото право на увредения се проявява при определяне на размера му – застрахователят никога не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане. Застрахователят разполага обаче с правото да въвежда в производството по чл.226, ал.1 КЗ всички възражения, свързани с деликтната отговорност на застрахования. (ППВС № 7 от 04.10.1978 г., ТР № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСТК). В случая обемът на гражданската отговорност на застрахования е установен с влязлата в сила присъда и нейният размер възлиза на 50 000 лв.

Ответникът е релевирал своевременно с писмения отговор възражение за съпричиняване от пострадалия, който е пресичал на неопределено с пътна маркировка за такава цел място. В случая се установи, че в района на ПТП е налице пешеходна пътека, поради което възражението се явява неоснователно. В рамките на наказателното производство, в което е разгледан предявения граждански иск, е отчетено съпричиняване от пострадалия, който е пресичал пътното платно с тежка степен на алкохолно опиване – 2, 85 промила в кръвта.

Неоснователно е възражението на ответника, че искът е погасен по давност. Съгласно нормата на чл.197 КЗ правата по застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност” се погасяват с изтичане на 5 – годишна давност. В случая застрахователното събитие е настъпило на 01.10.2005 г., а искът е предявен на 29.09.2010 г., т. е. преди изтичане на давностния срок.                                                                                                                                                                                                                                                                                         

По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата от 50 000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълня претендиран размер.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 185, 25 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част иска.

На основание чл.78, ал.8 ГПК и доколкото ответникът по делото е защитаван от юрисконсулт, на същия следва да се присъди сумата от 950 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 000 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ***********, с адрес гр. С., бул. „К. Ал. Б.” № **, да заплати на И.Д.Ч., ЕГН **********,***, сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 01.10.2005 г. ПТП, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер.

ОСЪЖДА И.Д.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК ***********, с адрес гр. С., бул. „К.А.Б.” № **, сумата от 185, 25 (сто осемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и 950 (деветстотин и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ***********, с адрес гр. С., бул. „К.А.Б.” № **, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 2 000 (две хиляди) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: