Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1365/13.7.2023г.
гр.
Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ ХХХ
състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 3051 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 44 от Регламент на Европейския
парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във
връзка с чл. 220 от Закона за митниците(ЗМ) и чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по
жалба на Х.П.К. чрез адв. В., срещу Решение Рег. №
32-392753/15.11.2022 г., издадено от директора на
Териториална дирекция Митница Варна, с което е отказано да се приеме митническа
стойност на декларирана стока по митническа декларация № MRN 20
BG002002039871R1 от 13.11.2020 г. и е определена митническа стойност на декларираната
стока в размер на 26 568,39 лева и мито за досъбиране в размер на 1567, 70 лв.
и ДДС в размер на 3448,94 лева, ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във
вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и е
определена дата за възникване на митническо задължение – 13.11.2020 г.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска
неговата отмяна. Претендира се и присъждане на сторените в производството
разноски, съгласно представен списък. Представена е писмена защита.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител - юрк. С.,
в представена по делото писмена молба от 17.05.2023 г. счита жалбата за неоснователна и недоказана,
предлага да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Изразява
становище за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в представено по делото
становище.
Съдът, като взе
предвид представените и приети по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
На 10.12.2019 г.
жалбоподателят е декларирал в Митническо бюро Варна МД с MRN 20
BG002002039871R1 от 13.11.2020 г. за допускане за свободно обращение стока със
следното описание: "лек автомобил употребяван; марка: БМВ;
модел: 530ХИ, тип: бензин; бр. места 5; първ.
рег.:20170102; цвят: черен, раб. обем: 1998 куб см;
мощност: 185 kwdin; двигател: №: неоткрит шаси: WBAJA7C39HG457826, държама на износ САЩ, деклариран произход EU с обща фактурирана стойност 6000 щатски долара. Продавач на стоката е американското дружество AUTO BID MASTER, САЩ.
Към МД са приложени: договор за покупка от 31.07.2020 г., фактура за международен транспорт № 2020156 от 07.09.2020 г., линеен
коносамент, спедитерски коносамент, талон за превозното средство, пълномощно,
документи за платени държавни вземания.
На основание чл. 48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл. 84 ал.1 т.1 от ЗМ, с
оглед извършван последващ контрол на МД, от митническите органи е извършена
проверка по линия на международното сътрудничество, като е получен отговор от
Американска служба "Митници и гранична охрана", като в Приложение № 1
към отговора е посочен автомобилът, деклариран с МД с MRN 20 BG002002039871R1
от 13.11.2020 г., с получател –Х.П.К.. Във връзка с така
получения отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни
документи от К. с писмо изх. № 32-235740/14.07.2022
г., връчено му лично на 18.07.2022 г. Не са предоставени такива от лицето.
В тази връзка от
приложените документи относно стоката по МД митническите органи установяват от
документа за покупка от 31.07.2020 г., че общата фактурна стойност на
автомобила е 6000 USD, а сумата за транспорт до гр. Варна –
600 USD.
От страна на
митническите органи е установено, че за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN (номер на шаси), на ел. страница https:
//en.bidfax.info/bmw/530/5825336-bmw-xi-2017-black-201-4-vin-wbaja7c39hg457826,
е открита информация за обявена продажна цена на аукцион на автомобил ъс същия VIN номер на шаси и страна
на износ, като публикуваната ценане била в размер на 6000USD/без обаче да се посочи каква е тя/. От данните от
американските власти и приложената износна декларация с данни за износителя е
идентифицирана стоката, като е констатирано, че се потвърждават съмненията на
митническите органи за декларирана стойност на внесената стока, която не
представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката
при продажбата и за износ с местоназначение в митническата стойност на Съюза. В
тази връзка е прието, че митническата стойност не следва да
се определи въз основа на метода на договорната стойност, а по един от методите, посочени в чл. 74, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След като същите са приложени
последователно (от буква "а"/ до "г"), е прието, че същите
са неприложими и митническата стойност следва да се определи, съгласно чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 във връзка с наличните данни в Съюза констатирани в
предоставената информация от американските митнически власти. В тази връзка от
страна на административния орган е прието, че митническата стойност на декларирана стока по митническа декларация №
MRN 20 BG002002039871R1 от 13.11.2020 г. следва да се определи в
размер на 26
568,39 лева– 15500 USDx 1,65021 лв. за 1 USD+
600 USD транспортни разходи, съответно – за
декларираната по МД стока възниква задължение за допълнително заплащане на държавни
вземания в размер на 1567,70 лв. – мито и 3448,94 лв. - ДДС.
С писмо с изх. №
32-316517/20.09.2022 г., К. е уведомен, че митническата стойност на
стоката по подадената от него МД следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл. 144, § 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 "във връзка с
налични данни от Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на
административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от
американските митнически власти" и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ще се
пристъпи към започване на административно производство по издаване на решение
на органа. Със същото писмо, на К. е предоставена възможност да
изрази становище, на основание чл. 22 пар.6 от Регламент /ЕС/№ 952/2013 за
създаване на митнически кодекс на съюза.
Представено е
становище, в което жалбоподателят подробно оспорва констатациите на
митническите органи и е изразил несъгласие с определянето на допълнителни митнически
задължения
С оглед на така
изложените констатации административният орган е издал оспореното в настоящото
производство Решение Рег. № 32-392753/15.11.2022 г., издадено от директора
на Териториална дирекция Митница Варна, с което е отказано да се приеме
митническа стойност на декларирана стока по митническа декларация № MRN 20
BG002002039871R1 от 13.11.2020 г. и е определена митническа стойност на
декларираната стока в размер на 26 568,39 лева и мито за досъбиране в размер на
1567, 70 лв. и ДДС в размер на 3448,94 лева, ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във
вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и е
определена дата за възникване на митническо задължение – 13.11.2020 г.
Решението е съобщено
на 17.11.2022 г., видно от известие за доставяне. Жалбата срещу
административния акт е депозирана пред Административен съд Пловдив на 30.11.2022
г.- т.е същата е в срок.
По делото е
представена административната преписка, както и Заповед № 1412/05.08.2022 на директора на директора на Агенция „Митници“ във връзка с компетентността на длъжностното
лице, издало обжалваното решение. Приети са представени от страна на жалбоподтеля
писмо с рег. № 32-23261/21.01.2022 г. до директорите на ТД на Агенция Митници (получени по реда на ЗДОИ от жалбоподателя),
с което са дадени указания по уеднаквяване практиката по проверката, приемането
и/или оспорването на декларираната митническа стойност, електронен билет в надлежен превод, разпечатки от сайтове, кореспонденция
и др.
В хода на съдебното
производство административният орган представи официален превод на приобщените
по преписката писмени доказателства на английски език, както и кореспонденция с американските власти по повод на възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на
определени употребявани автомобили.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което
е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 101, § 1 от
Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или
износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където
възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87,
веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията,
дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент,
"решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до
митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен
случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент
(ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато
даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на
чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и
за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало
предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в
чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за
целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения,
взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго. В случая оспореното от Директора
на ТД Митница Варна решение е издадено от компетентен административен орган, в
пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност,
съобразно предоставените му правомощия.
Оспореното решение е
в писмена форма като в него, в съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните
основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които
според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.
В Дял втори, Глава
трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на
митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл. 70 от
Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената
или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение
митническата територия на Съюза. Съгласно чл. 70 § 1 от Регламент 952/2013,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. А съгласно § 2 от същата норма, действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва
да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва
всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата
на внасяните стоки.
В правомощията на
митническите органи, съгласно чл. 48 от Регламент 952/2013, е
извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи
могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.
Аналогично, в нормата на чл. 140 от Регламента за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена
възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите
когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от
Регламент 952/2013, и тези съмнения не са отпаднали след
изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл. 140 от
Регламента в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него
основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични
стоки, които са внесени приблизително по същото време.
Правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване, цели да установи справедлива, еднообразна
и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
Релевантнен въпрос
за настоящото дело, а и спор между страните в настоящото производство е дали
митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения"
по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия
регламент във вр. с чл. 74 § 3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос, както и налице са основанията за неприложимост на вторичните
методи по регламентирани в чл. 74 § 2 б. "а" -
"г" от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В чл. 70 от Регламент
952/2013 е предвиден общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в чл. 74 са предвидени
вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да
се определи съгласно чл. 70. Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от Регламент 952/2013,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент
952/2013 при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2,
букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата
стойност не може да се определи по реда на чл. 74 § 2 от Регламент 952/2013,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74 § 3 от Регламент 952/2013 - въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Относимо към
тълкуването на чл. 70 от Регламент 952/2013 е
даденото становище в Решение на СЕС по дело С-291/15 година,
в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите
органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат
да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на
внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако
съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са
поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи
и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната
си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 (Регламента за изпълнение), при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2,
букви а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното
търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно чл. 141 § 2 от
Регламента за изпълнение се прави корекция, за да се вземат
предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и
въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и
видовете транспорт.
Съгласно чл. 1, § 2, т. 4 от
Регламента за изпълнение, идентични стоки в рамките на
определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Според чл. 1, § 2, т. 4 от
Регламента за изпълнение, "сходни стоки" означава –
в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са
произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се
отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
Съгласно правилото
на чл. 22 § 7 от МК, митническите органи имат задължението да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да
създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа
стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за
внасяне на допълнителни митни сборове.
При липсата на
уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези
случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл. 74 от Регламент 952/2013, като в
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право,
да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.
За да се премине към
субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката е
необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната
митническа стойност.
Съгласно мотивите на
решението е изпратено писмо от ТД Митници Варна до Х.К.
с рег. № 32-234457/13.07.2022 г., като е поискал представяне на документи и
информация, които да подкрепят декларираната митническа стойност на стоката.
Такива документи не са представени. Митническите органи са
преценили, че в договора за продажба липсват съществени реквизити, задължителни
за всяка една външнотърговска сделка, като начин и срок на плащане между
контрагентите, както и банката и банковата сметка н аамеликанския продавач.
Няма представена кореспонденция, от която да е видно как е протекъл самия търг.
При
анализ на информация от https: //en.bidfax.info/bmw/530/5825336-bmw-530-xi-2017-black-201-4-vin
wbaja7c39hg457826, е открита информация за обявена продажна цена на търг
за автомобил със същия номер на шаси на различна стойност.
Ведно с това е представена информация от американските митнически органи
Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в частност
митническа декларация за износ, в която е декларирана цена от 15 500 USD за
изнесения автомобил.
От мотивите на
оспорения административен акт не става ясно защо органът е приел, че посочената
в Електронна информация за износ стойност е действителната продажна цена на
процесния автомобил. Видно от съдържанието на колана "h" към
Електронна информация за износ по отношение на процесния автомобил е декларирана
стойност в размер на 15500 USD, но в самата колона е посочено
"стойност"(в щатски долари) продажна
цена или себестойност, ако не е продадено", като не е конкретизирано за
процесния автомобил дали е продажна цена или себестойност. Дори и да се приеме,
че това е продажна цена, не е конкретизирано как е формирана и дали включва
дължими такси за участие в аукционна и размерът на печалбата, която доставчикът
си е заложил при последваща продажба. Т. е. не може да се направи несъмнен
извод, че декларираната стойност в митническата декларация за износ е
действително договорената продажна цена между продавача и
купувача. В официалната информация, предоставена от американските
власти е разяснено, че стойността, посочена електронната информация за износ е
определена в оригиналните фактури, които са предоставени от декларатора, но от страна
на американската митническа администрация не е представена фактура, отразяваща
цена в размер на 15500 USD, нито се установява извършено плащане на тази сума,
за да се приеме, че декларираното пред Американската служба "Митници и
гранична охрана" е действителната цена.
За пълнота следва да се
отбележи, че разпечатката на Електронната информация за износ не носи белезите
на документ, същата не е подписана, не е ясно и кой е съставителя й и макар и
същата да е представена с официално писмо отстрана на американската митническа
администрация, същата няма обвързваща съда доказателствена сила.
Действително, по
преписката е представена информация за проведен търг на автомобила от същия вид
и модел за същата дата, на която е проведен и търга за процесния автомобил и
видно от разпечатката, стойността на тази продажба е различна- 17 900 USD, но следва да се посочи, че се касае до продажба на автомобил с щети.
Прогнозните разходи за ремонт възлизат на 45 213 USD, поради което няма как данните от продажбата на този търг да послужат за
ориентир на митническите органи, доколкото независимо от това, че се касае за
идентичен вид и марка автомобил, очевидно е че при продажбата на употребявани автомобили/още
повече такиве с щети/, определящо за продажната цена на автомобила е
състоянието му. Няма пречка, ако техническото състояние на процесния автомобил
е било по- лошо, продажната му цена да е била по- ниска.
Тежестта за
доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, което
е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, съгласно
правилото на чл. 22 § 7 от МК. В настоящия случай това изискване не е спазено и
макар ответния орган да е изложил мотиви, същите не обосновават съмнения в
достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, от което следва,
че отказът на органа да приложи метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
немотивиран и недоказан, а оспореното решение е незаконосъобразни като
противоречащо на материалния закон.
Административният
орган е формирал изводи във връзка с вторичните методи за определяне на
митническата стойност. По отношение на възможностите за прилагане на методите
за определяне на митническа стойност, регламентирани в чл. 74, § 2, б. "а" и б. "б" от
Регламент (ЕС) № 952/2013, органът се е позовал на извършена
справка в системата МИСЗА и е посочил в оспорения административен акт, че са
извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на
стоки по зададени критерии, произход САЩ за
периода от 13.08.2020 г. – 12.11.2020 г., чиято митническа стойност е
декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и
съответно прието от митническите органи. Такава справка и извлечение липсват по
преписката и в мотивите на самото решение не е посочено конкретно какво е
установено от тази справка. По отношение на методите посочени в чл. 74, § 2, б.
"а" и б. "б" от Регламент (ЕС) №
952/2013, ответният орган е
посочил още, че доколкото няма информация за техническото състояние на
автомобила, практически е невъзможно да се установи идентична и сходна стока
със идентични и сходни характеристики/повреди, тъй като е невъзможно да се
съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им,
изминати километри и др. данни за съпоставяне. Към МД са налице придружаващи
документи, в които има конкретни данни, относими към дефинициите за идентични
или сходни стоки по чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но тази информация
не е взета предвид от директора на ТД Митница Варна, поради което изводите за
неприложимост на вторичните методи за остойностяване са незаконосъобразни.
По отношение на
метода посочен в чл. 74, § 2, б. "в" от
Регламент (ЕС) № 952/2013 в мотивите на оспорения
административен акт е посочено, че този метод е неприложим, тъй като липсва
база данни за единичната цена по която се продава на митническата територия на
съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за
идентични или сходни стоки. Отново липсват мотиви защо не може
да се установи сходност или идентичност на употребявани автомобили, като и
какви проверки са извършили митническите органи в тази насока.
В оспореното решение
не са изложени мотиви, касателно волята на административният орган да приеме
неприложимост на метода посочен в чл. 74, § 2, б. "г" от
Регламент (ЕС) № 952/2013, а и не става ясно
защо вносителя е следвало да предостави информация от вносителя за
себестойността на употребявания автомобил.
Съгласно чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не
може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни
на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) №
952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат последователно и
само, когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото в установената систематична
поредност. В случая административният орган не е изложил аргументи, които да
обосноват приложението на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/
952/2013 във вр. с чл. 140 във
връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447, а единствено е посочил неприложимост на
всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2, б. "а" до б. "г" от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Разпоредбата на чл. 144 § 2 от
Регламента за изпълнение, забранява на органа да използва:
система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата
от две възможни стойности; както и произволно определени или фиктивни
стойности. В случая тази забрана по чл. 144 § 2 б. "б" от
Регламента за изпълнение е нарушена. Безспорно е, че органът
е определил митническата стойност на стоките по данни от декларираната стойност
в митническата декларация за износ от продавача, като е нарушено и изискването
на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за използване на налични данни на митническата
територия на Съюза. В случая, не е посочена причината за незачитане на данните
за платената сума по приложения договор за покупка от 31.07.20
г. от жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността на този
договор. Същият е представен по делото в превод на български език и установява
по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил както и
цената на придобиването му. Горизложеното налага извода, че при
издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Процедурата по определяне
на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи, при
прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава. При обосновани съмнения митническите органи, съгласно чл. 140, § 2 от
Регламента за изпълнение, могат само да приемат, че
митническата стойност на стоките, не може да се определи съгласно член 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. и да я определят, като приложат
последователно букви от а) до г) от параграф 2 (на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките, което в конкретния случай се установи, че не
е сторено, поради което и митническата стойност в размер на 20658,39 лв. се
явява незаконосъобразно определена. С оглед незаконосъобразното определяне на
новата митническа стойност на процесната стока, незаконосъобразно определени се
явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на
директора на ТД Митница Варна, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на
спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски, които се констатираха в общ размер на 1280 лева - платен адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие и 4 бр. анекси към него, 10 лева –държавна
такса. Претендират се разноски за извършен превод в размер на 84
лв., които не следва да се присъждат, тъй като не представляват съдебно-
деловодни разноски. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение предвид материалния интерес на делото, фактическата и правна сложност на същото и множеството ангажирани от
процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства и становища.
Воден от горното,
Административен съд – Пловдив,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение Рег.
№ 32-392753/15.11.2022 г., към МД с MRN 20
BG002002039871R1 от 13.11.2020 г. издадено от директора
на Териториална дирекция Митница Варна.
ОСЪЖДА Агенция
"Митници" с адрес гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 47 да
заплати на Х.П.К. *** сумата от 1280 (хиляда
двеста и осемдесет ) лева разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: