Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Й.Панайотова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 10621 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от С.С.В. и А.Н.В. против „З.
„Е.” АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищците твърдят, че на 15.07.2014 г. в гр.Кочериново настъпило ПТП по вина на
водача на трактор „МТЗ 80“ с рег. № *******– В.С. С., чиято отговорност била
застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В
резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на сина на ищците
– Н.А.В.. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в болка и страдание
от неговата смърт, поради което претендират обезщетение за неимуществени вреди
в размер на по 180 000 лв. за всеки от тях, представляващи част от общо дължими
на всеки от тях по 280 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2014
г. до окончателното изплащане./изменение
на иска в съдебно заседание от 05.12.2018г./. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на ПТП; оспорва да е настъпило застрахователно събитие
по сключената застраховка “Гражданска отговорност“ – твърди, липсвали
доказателства синът на ищците да е починал; поддържа становището, че поведението
на сочения от ищците деликвент не било противоправно и виновно; оспорва ищците
да са претърпели неимуществени вреди; прави възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, който допуснал нарушения на чл.49, чл.100, ал.1, т.1,
чл.137е, чл. 150а, ал.1 и чл.151, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като управлявал мотор,
без да е навършил 16 години и без да притежава свидетелство за управление, а и
за процесния мотоциклет не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалият
не се съобразил с правилата за предимство – иззлязъл от земен път, без да
пропусне пътно превозно средство, движещо се по път с настилка; наред с това
мотоциклетистът се движел с несъобразена скорост и без предпазна каска;
родителите на мотоциклетиста също допринесли на настъпване на произшествието,
тъй като не упражнили надзор върху сина си - знаели, че не е навършил
необходимата възраст да управлява мотоциклет, а допуснали да го управлява; ищецът
като собственик на мотоциклета знаел, че синът му няма необходимата възраст и не
притежава правоспособност, както и че за мотоциклета липсва застраховка“Гражданска
отговорност“, а го предоставил за управление на сина си; оспорва размера на
иска и претенцията за законна лихва.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъдат уважени тези искове ищците трябва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността
на водача на трактор „МТЗ 80“ с рег. № *******– В.С. С., е била застрахована по
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към
датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно
извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.
Видно от присъда по НОХД №
491/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил, НО, частично изменена по реда на
инстанционен контрол, подсъдимият В.С.
С. е признат за виновен в това, че на 15.07.2014 г., около
09:30 часа, в гр. Кочериново, област Кюстендил, по ул. Юрий Гагарин“, движейки
се в посока ЦГЧ, при управление на колесен трактор, марка „MTZ 80“;’с рег. № *******с прикачено ремарке рег.№ Кн 016051
– собственост на Община Кочериново, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП
- като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, в резултат на
което по непредпазливост е причинил смъртта на Н.А.В. ***, движещ се с
мотоциклет марка „Ямаха ДТ 125 Р“, с ДК № *******, поради което и на основание
чл.343, ал.1, б.“в“ във в р. с чл.342, ал.1 пр.З от НК и във връзка с чл.36, 37
и 55, ал.1, т.1 от НК го е оосъдил на „лишаване от свобода“ за срок от една
година, като го е оправдал по повдигнатото обвинение, че е нарушил правилата по
чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.10, ал.1, б.“д“ от ППЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Кюстендил,
настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача В.С.
С., неговата вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Н.А.В. /, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Видно от представеното по делото удостоверение занаследници от 24.07.2014г.
ищците са родители на починалия Н.А.В..
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св. В./сестра на ищеца/ се установява, че родителите дълбоко
страдат от загубата на сина. Непосредствено след катастрофата свидетелката посетила мястото на произшествието, където
видяла брат си в безпомощно състояние – плачел и си скубел косата, казал й, че
всичко е свършило. Преди катастрофата ищците и техният син били сплотено,
задружно и весело семейство, помагали си един на друг. Синът им бил много добре
възпитан, добър ученик, учел в „добро училище“ в Костинброд за ветеринарен
лекар или санитар, свидетелката не е сигурна за профила на училището. Детето било
с много добри перспективи, било послушно и отзивчиво, помагало на родителите си.
За ищците синът им бил единствената надежда в техния живот, тъй като
по-голямото им дете – момиче, починало години преди това на 13 г. от левкемия. Когато дъщеря им починала, синът им бил на 9 години.
Ищците се стараели да възпитат сина си добре, грижели се за него, гледали да не
му липсва нищо и целият им съзнателен живот бил насочен към това, детето им да израсне добър човек
и да бъде осигурено във всичко. Преди катастрофата ищецът бил симпатичен,
общителен и весел човек, заедно със съпругата си общували с други семейства,
имали приятели, събирали се с роднини и близки по семейни поводи. След произшествието животът им се променил – те
посещавали непрекъснато гробищния парк, където се намирали гробовете на децата
им и така протичало тяхното ежедневие, което включвало и рутинните им
задължения - тя като домакиня, той като човек, който се грижел за работата си. След
катастрофата ищецът изглеждал като „сянка“, не общувал с никого, стоял в своята
къща и отказвал да контактува дори с близките си. Ищцата преди била лъчезарен
човек, сега и тя изглеждала като „сянка“, която се движи и изпълнява някакви
рутинни задължения от първа необходимост. Ищците не били превъзмогнали загубата на сина си, животът им
бил съсипан.
Показанията на свидетелката са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което предявените
искове са доказани по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на сина им – 41 г. за С.С.В.
и 43 г. за А.Н.В.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки
в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при това във възраст, в
която синът на ищците е бил на 15 години, предстояло е завършване на училище и
реализирането му в живота. Отношенията между родителите и синът им са били
основани на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Ищците тежко са преживели
загубата на сина си, след смъртта му техният живот драматично се е променил – преди
са обичали да се срещат с други хора, да общуват, сега са съсипани, техните
близки ги възприемат като „сенки“, които извършват само рутинни действия от
първа необходимост, животът им се е ограничил в това да посещават непрекъснато
гробищния парк, където е погребан синът им и другото им дете, не желаят да
общуват с никого, дори с близките си./св. В./.
При определяне на
обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на родителите от смъртта на детето им ще остане
до края на живота им, за тях загубата е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2014 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за
неимуществени вреди, по справедливост,
в размер на по 200 000 лв., колкото претендира всеки от ищците.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от починалия Н.А.В.,
който допуснал нарушения на чл.49, чл.100, ал.1,
т.1, чл.137е, чл. 150а, ал.1 и чл.151, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Наред
с това поддържа възражения за съпричиняване на вредите от ищците, които не упражнили надзор върху сина си - знаели, че не е навършил
необходимата възраст да управлява мотоциклет, а допуснали да го управлява. Ищецът като собственик на мотоциклета знаел, че синът му няма
необходимата възраст и не притежава правоспособност, както и че за мотоциклета
липсва застраховка “Гражданска
отговорност“, а го предоставил за управление на пострадалия.
Възраженията
са частично основателни, поради следните съображения:
Относно възраженията за съпричиняване на вредите от
починалия Н.А.В.:
Съгласно чл. 49 от ЗДвП, водач на пътно
превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да
пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци. Съгласно чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него; Съгласно
чл.137е от ЗДвП, водачите и пътниците на
мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. Съгласно
чл.150 а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Съгласно
чл. 151, ал.1, т.2 от ЗДвП, минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство
е шестнадесет години - за управление на моторно превозно средство от категория
А1. Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
От
събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият не е бил
навършил 16 г. към датата на катастрофата и не е имал свидетелство за
управление на мотоциклет, поради което е допуснал нарушения на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, чл. чл.150а, ал.1 от ЗДвП и 151, ал.1, т.2 от ЗДвП, но
това само по себе си не означава, че е допринесъл за настъпване на катастрофата
и вредоносния резултат. Не са ангажирани доказателства, чрез които да се
установи, че възрастта на пострадалия от 15 г. и липсата на свидетелство за
управление е в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата, поради което
съдът намира тези възражения за неоснователни.
Основателно
е възражението за допуснато нарушение на чл. 49
от ЗДвП, което е допринесло за настъпване на катастрофата и вредоносния
резултат, поради следните съображения: По делото са приети основна и
повторна автотехнически експертизи. От основното заключение, изготвено от
вещото лице М., се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата:
В участъка на кръстовище се е движел трактор „МТЗ 80“ в посока към центъра по
път с наклон – спускане, ширината на пътното платно е била 2,90 м. и водачът се
е движел повече към лявата част на пътя на около 50 - 70 см. в ляво. Видимостта
е била ограничена към черния път в ляво за водача на трактора от тревна
растителност до 56 м. Когато водачът на мотоциклет „Ямаха“ е излязъл на пътното
платно и е завил надясно, е видял трактор с ремарке, който се е движел в левия
край на пътното платно, поради което е предприел отклонение наляво, задействал
е аварийно спирачната система, която е с напукани спирачни маркучи. Водачът на трактора,
след като е възприел насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, е предприел
маневра „отклоняване надясно“ и е задействал спирачната система, която е била
неефективна. Дължината на спирачната следа на мотоциклета е била 16,58 м. Ударът на мотоциклетиста е настъпил
в предно дясно колело на трактора, при което водачът на мотоциклета е политнал
напред в дясно и се е ударил в капака на двигателя на трактора, който се е изместил
наляво от удара. Водачът на мотоциклета заедно с мотоциклета са попаднали под
задното дясно колело на трактора, което е преминало през тях и се е повдигнало
нагоре от падналия теглич на трактора. Скоростта
на мотоциклета преди удара е била около 47 км/час, а скоростта на трактора преди
удара е била 28 км/час. Опасната зона за спиране на мотоциклета е била 30
метра, а опасната зона за спиране на трактора – 18.85 метра. Произшествието е
било предотвратимо за водача на мотоциклета при скорост на движение от 27
км/час. Общият път, изминат от двете МПС при аварийно спиране е 48.85 м. При
директна видимост между водачите от 56 метра, ударът е бил предотратим, ако и
двамата водачи бяха предприели аварийно спиране при наличие на изправни
спирачни системи. Водачът на трактора не
е реагирал с аварийно спиране преди удара и е започнал да спира едва при удара.
Водачът на мотоциклета е преминал в лявата част на пътното платно в посоката на
движение на трактора. Според вещото лице, не е имало достатъчно разстояние
за разминаване на двете превозни средства, дори и тракторът да се бе
движил в дясно на пътя, тъй като
останалата ширина в ляво би била около 0.70 метра, която е недостатъчна за
разминаване на превозните средства, за да се предотврати произшествието. Водачът на мотоциклета се е спускал по черен
път с наклон 6 % спускане и е извършил десен завой под ъгъл 135 градуса. При
скорост 47 км/час, за да извърши плавно завоя, е било необходимо да се наклони заедно
с мотоциклета надясно при ъгъл на наклона 30 градуса. Водачът на мотоциклета се е движел
в завоя без вираж/без да се наклони надясно/. Навлизането на водача на
мотоциклета в завоя с висока скорост изисква определени умения за движение с
мотоциклет. За да се избегне ПТП е било необходимо водачът на мотоциклета да
има умения за движение с мотоциклет, а водачът на трактора да има изправен
трактор с ремарке. Мотоциклет „Ямаха“ е в подкатегория А 1 мотоциклет с работен
обем на двигателя не повече от 125 см3 и максимална мощност не повече от 11 Квт. По
делото е допусната повторна единична автотехническа експертиза, изготвена от
вещо лице Ж.Е., която установява същият механизъм на настъпване на катастрофата,
като последователност от действия, какъвто е установило и вещото лице М., но
при различна скорост на движение. В повторната експертиза е описан следният
механизъм на настъпване на катастрофата: На 15.07.2014г., около 9:30 ч., в гр.
Кочериново на ул. „Юри Гагарин” е настъпил удар между трактор „MTZ 80“,
per. № *******и мотоциклет „Ямаха“, per. №
******* на „У” кръстовище, образувано от улица „Юрий Гагарин” и черен път,
находящ се отляво на улицата. Самата улица „Юрий Гагарин” е с наклон на
спускане с обща ширина 2,90 м. Тракторът се е движил в посока към центъра на
града. Видимостта му към черния път отляво е била ограничена от растителност,
която при огледа е определена на около 60 м. Мотоциклет „Ямаха“ с per. №
******* се е движил по черния път, като на кръстовището е извършил десен завой.
При навлизане върху платното водачът на мотоциклета е видял насрещнодвижещия се
трактор, разположен в лявата част на улицата, решил е да го заобиколи отляво,
но не е успял и се е ударил в предната дясна гума на трактора. В същото време
водачът на трактора, след като е видял насрещнодвижещия се мотоциклет, е предприл маневра “отклонение надясно“ и
аварийно спиране. При спирането си, мотоциклетът е оставил спирачна следа дълга
16,58 м. От удара в предното дясно колело водачът на мотоциклета е полетял
напред, ударил се е в капака на двигателя на трактора, след което мотоциклетът
и водачът са паднали пред задното дясно колело, при което са прегазени. При
спирането на трактора, водачът и мотоциклета са намерени между трактора и
ремаркето. Според вещото лице, поведението на водача на мотоциклета е причина
за настъпване на катастрофата, тъй като не е трябвало да навлиза на скорост от черния
път върху платното на улицата, а достигайки кръстовището е следвало да спре и
да пропусне трактора. Скоростта на мотоциклета преди да започне да оставя
спирачни следи по черния път е била около 65 км/ч. Скоростта на трактора преди
настъпване на ПТП е била 20 км/ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета е
била 49.36 м., а за трактора – 11.65 м. Общият път, необходим на двете МПС при
аварийно спиране, е 61 м. При своевременна реакция на водача на трактора и изправна
спирачна система, той би спрял преди мотоциклета да се е ударил в него, а дори
и мотоциклетът да се бе ударил в гумата, нямаше да бъде прегазен. При директна
видимост между водачите на МПС от около 60 м., ударът е предотвратим, ако и
двамата водачи са предприели аварийно спиране при наличие на изправни спирачни
системи, от момента, в който имат възможност да се възприемат. Водачът на
трактора не е реагирал с аварийно спиране преди удара на двете МПС и е започнал
да спира след удара. Водачът на мотоциклета е преминал в лявата част на пътното
платно в посока на неговото движение. Мотоциклет „Ямаха“ е с обем на двигателя
0.125 л. Същият е в подкатегория А 1 мотоциклет с работен обем на двигателя 125
см3 и максимална мощност не повече от 11 Квт. Пострадалият мотоциклетист е на
15 г. Тъй като няма свидетелство за управление на превозно средство, не е минал
курс на обучение. ПТП не би настъпило, ако водачът на мотоциклета, излизайки от
черен път, бе спрял и бе пропуснал движещия се по улицата трактор с ремарке,
спазвайки правилата за движение. Ударът е предотвратим за водача на мотоциклета
при скорост от 27.47 км/час. Двамата водачи са имали взаимна видимост от 60 м.
Край черния път е имало растителност, ограничаваща видимостта надясно за водача
на мотоциклета, респ. за водача на трактора. Водачът на мотоциклета се е
превърнал в опасност за водача на трактора в момента на навлизането си от черния
път. До достигане на мястото на удара мотоциклетистът е изминал 16.58 м.
Водачът на трактора е имал възможност да забележи навлизащият върху улицата
мотоциклетист, когато последният е бил на около 7-8 метра, преди да навлезе на
асфалтовото покритие на ул.“Юрий Гагарин“. Двете
експертизи установяват един и същ механизъм на настъпване на катастрофата като последователност от действия, но
при различна скорост на движение на превозните средства. Според вещото лице М.,
скоростта на мотоциклета преди удара е била 47 км/час, а според вещо лице Е. - 65 км/ч., а скоростта на
трактора преди удара, според М., е 28 км/час, а според Е. - 20 км/ч. Опасната
зона за спиране на мотоциклета, според в.л.М., е била 30 метра, а според в.л.Е.
– 49.36 м. Опасната зона за спиране на трактора е била 18.85 метра/в.л. М./, а
според в.л. Е. - 11.65 м. Независимо, че вещите лица установяват
различна скорост на движение на превозните средства, двамата експерти заявяват,
че причина за настъпване на катастрофата е поведението и на двамата водачи. При
своевременно предприемане на действия от двамата водачи по спиране на
превозните средства, не би настъпило произшествието. Двете експертизи
установяват, че водачите са имали директна
видимост от около 56-60 м.,
от която са могли да задействат спирачните уредби. Водачът на трактора не е
реагирал с аварийно спиране преди удара на двете МПС, а е започнал да спира
след удара. Водачът на мотоциклета е оставил спирачни следи по пътя, но е
извършил маневра, при която е преминал в
лявата част на пътното платно в
посоката, в която се е движел тракторът. Според вещото лице М., който възприема по-ниска скорост на
движение на мотоциклета, дори и тракторът да се бе движил в
дясно на пътя,
не е имало достатъчно разстояние за разминаване на
двете превозни средства, тъй като останалата ширина в ляво би била около 0.70
метра, която е недостатъчна за разминаване на превозните средства, за да се
предотврати произшествието. Причина за настъпване на произшествието е и нарушението
на правилата за движение от страна на водача на мотоциклета, който достигайки
кръстовището, е навлязъл на скорост от черния път върху платното на улицата,
вместо да спре и да пропусне трактора. Съдът кредитира заключението на
вещото лице М., тъй като същото се позовава на събраните по делото
доказателства и на огледния протокол и установява скорост на движение на превозните
средства, която е близо до скоростта на движение, възприета и от наказателния
съд при инстанционния контрол на присъда по НОХД № 491/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил, при която скорост
водачът на трактора е признат за виновен в извършване на престъпление. По
делото по категоричен начин е установено, че мотоциклетистът е допуснал нарушение
на чл.49 от ЗДвП, тъй като, когато е достигнал до кръстовището, не е спрял и не
е осигурил предимство на движещия се по път с настилка трактор, а е навлязъл в
кръстовището на скорост и макар да е предприел действия по спиране на
мотоциклета, е преминал в лявата част на пътя, в която се е намирал тракторът. Така
с поведението си е допринесъл за настъпване на катастрофата. Дори и тракторът да се бе движил в дясно на пътя, не е имало достатъчно
разстояние за разминаване на двете превозни средства, тъй като останалата
ширина в ляво би била около 0.70 метра, която е недостатъчна за разминаване на
превозните средства, за да се предотврати произшествието./заключение на вещото
лице М./. Водачите са имали директна видимост от около 56 м., от
която са могли да задействат спирачните уредби. Водачът на трактора не е
реагирал с аварийно спиране преди удара на двете МПС, а е започнал да спира
след удара. Като съобрази допуснатите нарушения от всеки от водачите
и механизма на катастрофата, съдът намира, че приносът на пострадалия за
настъпване на пътно-транспортното произшествие е 30 %. Неоснователно
е възражението, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като пътувал без каска по време на произшествието./нарушение по
чл.137 е от ЗДвП/. От
протокола за оглед се установява, че на място е открита предпазна каска „тип
шлем“ за мотоциклет. Според медицинската експертиза, която съдът приема, счупването на черепа на ищеца с отчупване на парче
от дясната слепоочна кост с диаметър 5 см е следствие на директна травма в
увредената зона от твърд тъп предмет, което означава, че към момента на директния
удар пострадалият е бил без каска. Най-вероятният механизъм на получаване на
травматичното увреждане, според вещото лице, е следният: при първоначален
контакт на мотоциклетиста с трактора, предпазната каска е паднала от главата му
и е отхвръкнала настрани. След това е настъпил удар в главата на мотоциклетиста,
при който е отчупено парче от черепа, последван от преминаване на задната дясна
гума на трактора през мотоциклета и краката на починалия. Причина за смъртта на
В. е тежка черепно-мозъчна травма. Налице са признаци на остра кръвозагуба и
след кръвоизливна анемия – бледост на паренхима на вътрешните органи. Вещото
лице заявява, че при поставена каска най-вероятно счупването на костите на
черепа е щяло да бъде по-леко или е нямало да има счупване, тъй като основната
роля на каската е да запази главата при
директен удар в областта на главата. Предпазната
каска обаче не може да защити мозъка от увреждане при удар и да предотврати
вътремозъчни кръвоизливи, разкъсвания и оток на мозъка, както и последиците, предизвикани
от високоенергийна травма в тази област. Предпазната каска не ограничава
движенията на главата в областта на врата и не може да предпази структурите на шийната
област при травми в тази зона.
Медицинската
експертиза не установява по несъмнен
начин дали пострадалият е пътувал без каска или същата е изхвръкнала от главата
му при първоначалния удар. Предпазната каска не може да защити мозъка от
увреждане при удар и да предотврати вътремозъчни кръвоизливи, разкъсвания и оток
на мозъка и последиците от високоенергийна травма в тази област, поради
което съдът прие това възражение за неоснователно.
По
отношение на възражението за съпричиняване на вредите, поради неупражнен
контрол от родителите на пострадалия: Ответникът
поддържа становището, че родителите на мотоциклетиста са допринесли на настъпване на
произшествието, тъй като не упражнили надзор върху сина си - знаели, че не е
навършил необходимата възраст да управлява мотоциклет, а допуснали да го
управлява.
Наред
с това в отговора се поддържа възражение само спрямо ищеца, който като собственик на мотоциклета знаел,
че пострадалият няма необходимата възраст да го управлява и не притежава свидетелство
за управление, както и че за мотоциклета липсва застраховка “Гражданска
отговорност“, но независимо от това допуснал синът му да управлява превозното
средство.
Първото
от възраженията е неоснователно. Възрастта на пострадалия – под 16 години не е причина
за настъпване на катастрофата, нито по делото е установено, че при евентуално
навършване на 16 години произшествието не би настъпило.
Възраженията
за съпричиняване по отношение на ищеца също са неоснователни. Наличието или
липсата на застраховка “Гражданска отговорност“ за мотоциклета е без значение
за настъпването на катастрофата. Липсата на свидетелство за управление на
мотоциклета само по себе си също не е причина за настъпване на катастрофата.
Неспазването на правилата за движение от страна на мотоциклетиста, а именно –
непропускане на движещ се по път с предимство автомобил не е в пряка
причинно-следствена връзка с липсата на свидетелство за управление, поради което съдът
намира тези възражения за неоснователни.
Тъй
като съдът прие процент на съпричиняване на вредите от пострадалия от 30 %,
стойността на дължимото обезщетение за всеки от ищците възлиза на по 140 000
лв., до който размер исковете са основателни, а в останалата част, до пълните
предявени размери от 180 000 лв., представляващи част от 280 000 лв., следва да
бъдат отхвърлени.
По
разноските:
Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 137,77 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат П.К. ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*******, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 9 576 лв. с ДДС, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове в размер 11 200 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер
на 272.22 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на С.С.В. , ЕГН **********,***, адрес за
призоваване: гр.Казанлък, ул.“*******, офис 10, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 140 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на нейния син Н.А.В., настъпила на 15.07.2014г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача В.С. С., при управление на трактор „МТЗ 80“ с рег.
№ *******, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2014г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 180 000 лв., представляващи
част от общо дължими 280 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на А.Н.В., ЕГН **********,***, адрес за призоваване:
гр.Казанлък, ул.“*******, офис 10, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 140 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на неговия син Н.А.В., настъпила на 15.07.2014г., в следствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на водача В.С. С., при управление на трактор
„МТЗ 80“ с рег. № *******, по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
15.07.2014г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 180 000 лв.,
представляващи част от общо дължими 280 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.С.В. и А.Н.В. да заплатят на „Застрахователно дружество Е.” АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 137,77
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД да заплати на адвокат П.К. ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*******, офис №10,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 9 576 лв. с ДДС, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.” АД да заплати на държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху
уважените искове в размер на 11 200 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 272.22 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :