О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 03 август 2020 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 03 август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА РАЙЧЕВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Василев к.н.а.х дело № 182 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е молба вх. № 2220 от 07.07.2020 г. от гл. юрисконсулт на ОД на МВР
Русе за допълване на решение №178 от 22.06.2020г. по к.н.а.х. дело №182/20г. на
АС Русе, поради липса на произнасяне на касационния състав в частта за
разноските.
Насрещната страна, в дадения 7-дневен
срок не изразява становище.
Съдът намира искането за допълване на
определението за процесуално допустимо, подадено от надлежна страна, в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледано по същество, искането на административно-наказващия орган е основателно.
Видно от решение №178 от 22.06.2020г.
постановено по настоящето дело, съдебният състав се е произнесъл по съществото
на спора, като в мотивите си е преценил, че касационната жалба на Я.С.А. *** срещу
решение №145/04.02.2020 год. на Районен съд гр. Русе е неоснователна. Съответно с диспозитива на
касационното решение е оставено в сила въззивното такова. В съдебния акт на АС Русе
липсва произнасяне досежно дължими разноски, независимо от поисканите такива
още с отговора на касационната жалба.
Поради опущение съдебният състав не
се е произнесъл по своевременно направено искането на ответника по спора-ОД на
МВР Русе, депозирано в писменото възражение/вх. №12079 от 17.03.2020г. на РРС/
срещу подадената касационна жалба, за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 81 от ГПК, "във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски".
Следователно независимо какъв вид
е акта - решение или определение, и без значение дали е постановено в открито
или закрито заседание, щом е окончателно, тоест приключва делото, съдът дължи
произнасяне, ако е направено искане за присъждане на разноски.
С разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, законодателят в края на 2019г.
предвиди, че „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Съответно, според чл.63, ал.5 от ЗАНН „В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“.
Фактическият състав, при който се поражда отговорността за деловодните
разноски е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан
правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и
съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските.
Когато съдът отхвърли жалбата, с която е сезиран, направените от
ответника по спора разноски в производството се възстановяват от жалбоподателя,
чиито действия са причина за съдебното производство.
В случая и трите
предпоставки са налице.
Налице е неоснователно повдигнат спор. Я.С.А. *** е депозирала жалба срещу решение
№145/04.02.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №2275/2019г.
по описа на съда.
Със съдебния си акт, АС Русе е
оставил в сила оспореното въззивно решение и отхвърлил жалбата като
неоснователна.
Ответникът по касационното дело своевременно е заявил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120 лева.
Разноски
в настоящото съдебно
производство се дължат
по реда на чл.143, ал.1-4 от АПК, както е разписано и в чл.63, ал.3 от ЗАНН, а
размерът им следва да бъде съобразен с чл.37 от ЗПП.
Нормата на чл.143, ал.4 от АПК казва,
че „Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.“
Според последно цитираната
разпоредба, препращаща към Наредба за заплащането на правната помощ и конкретно
съгласно чл.27е от същата, „Възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“
Следователно, поисканото юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120 лева е
в границите на позволеното и следва да бъде уважено.
Предвид изложеното и на основание чл.
248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва решение №178 от 22.06.2020г. по
к.н.а.х. дело №182/20г. на АС Русе в частта за разноските, както следва :
Осъжда Я.С.А. *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 120(Сто и двадесет) лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: