О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286/4.4.2019г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия
Митев
ВЧНД № 364 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22 чл. 345, вр.чл.249 ал.3 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение
от 18.03.2019г. постановено по НОХД № 317/19г. по описа на ВРС, атакувано в
обжалваемата част с частна жалба от адв. Л.В. от САК относно констатацията за
законосъобразно проведено досъдебно производство от гледна точка на спазване в
тази фаза на процесуалните права на обвиняемия А.А.В..
Първоинстанционното определение в частта по
чл.248 ал.1 т.3 НПК не е удовлетворило защитника на подсъдимия, който с жалба
твърди за неговата неправилност и незаконосъобразност. Заявява недоволство от
съществени празноти на обвинението касателно противоречия между обстоятелствена
част и диспозитив на обвинителния акт, неправилно и неясно формулиране на
повдигнатото обвинение. Счита, че са нарушени правилата за определяне на
местната подсъдност за разглеждане на делото, както са налице и логически
противоречия в обстоятелствената част на прокурорския акт което пречи на
обвиняемия да се ориентира в обвинението и да го разбере, съответно да
организира своята защитата, за което се навеждат подробни съображения в
жалбата. Прави се искане към настоящата инстанция за отмяна на атакуваното
определение, констатиране на допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено процесуално нарушение на процесуални правила, което е довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на
неговите наследници, с релевантната на подобен извод последица по връщане на делото
на прокурора и прекратяване на съдебното производство.
Частната жалба е подадена от
легитимирана страна в законоустановения срок, предвид наличието на правен
интерес от обжалване на определението, в частта с която съдът се е произнесъл
по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователена по следните съображения:
Съдебното производство пред първоинстанционния
съд е образувано по обвинителен акт на Варненска районна прокуратура срещу А. А.
В. за престъпление по чл. 206 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
След определяне на съдия-докладчик, делото е
било насрочено и разгледано в разпоредително заседание.
В пренията страните са изложили становище по
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. С оглед на конкретния предмет на въззивната
проверка следва да посочи, че по чл.248 ал.1 т.3 от НПК възражения за допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза е направил
единствено адв. В., както по всички останали въпроси които са били предмет на
обсъждане в разпоредителното заседание се е солидилизирал със становището на
страните по делото. За разлика от последното в жалбата си защитникът изразява
несъгласие и по т.1 на ал.1 чл. 248 от НПК считайки, че са нарушени правилата
за определяне на местната подсъдност за разглеждане на делото.
Първоинстанционният съд е констатирал
неоснователност на оплакванията, отнасяйки ги към въпросите по обосноваността
на обвинението.
Абсолютно правилно и законосъобразно е
приетото от съда в частта на атакуваното определение по въпросите по чл.248
ал.1 т.3 НПК и се споделя от настоящата въззивна инстанция, тъй
като смислово отправените упреци към съдържанието на обвинителния акт от
адвоката засягат проблематиката по неговата обоснованост. Нарушенията касаят и
събирането на доказателства чието обсъждане се изключва според изискванията на
чл.248 ал.4 от НПК. Това е така защото съгласно посочената разпоредба в
разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените
средства.
Не могат да бъдат споделени и доводите за
нарушени правила при определяне на местната подсъдност за разглеждане на
делото. Обвинението е за престъпление, което е осъществено на територията на
Русия. Подсъдимият е български гражданин, който има местоживеене в Р България.
Тук следва да се отбележи и Решение № 423/93 г. по н.д. № 278/93 г. на ВКС където
е взето отношение по това, че „местоживеенето” на едно лице е всяка фактическа
връзка с определено място и то може да не съвпада с постоянния и/или настоящ
адрес, регистриран надлежно. Постоянният и настоящ адрес на подсъдимия е в
гр.София. Посочил и адрес в гр. Варна на който пребивава с приятелката си Н.Р.,
където е призован чрез нея за разпоредително заседание, респективно
местоживеенето му, в посочения по-горе широк смисъл, е под района на ВРС. Последното
очевидно споделено и от адв. В. в РЗ при преценката на въпросите за
подсъдността, тъй се е солидализирал със становището на представителя на
обвинението за това, че делото е подсъдно на Варненски районен съд. Независимо
от горното в хода на подготвителните действия за разглеждане делото в съдебно
заседание дори да е била неправилно преценена подсъдността на делото и съда
който следва да го разгледа, то това нарушение не изпълва хипотезата на чл.249
ал.4 от НПК, тъй като не е допуснато във фазата на досъдебното производство,
поради което не съставлява съществено нарушение на процесуални правила довело
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Подобни нарушения са
ирелевантни в производство по чл. 249 ал. 3 от НПК каквото е настоящото, доколкото
не попадат в обжалваемата част на определението.
Съгласно изискванията на чл.249 ал.4 т.1 от НПК нарушение на процесуалните правила ще е съществено и отстранимо, когато са
нарушени правата на обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в
това качество; да дава обяснения или да откаже да дава обяснения по
обвинението; да участва в производството; да има защитник; да получи устен или
писмен превод на разбираем за него език по чл.55 ал.3 от НПК, когато не владее
български език.
Нарушени ще са правата на обвиняемия при липса
на постановление за привличане, на предявяване на постановлението, липса на
разпит на обвиняемия непосредствено след привличането, постановление което не
отговаря на изискванията за съдържане, позволяващи обвиняемият да разбере в
какво е обвинен, както и недостатъци в обвинителния акт. В случая не са налице
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила при изготвянето на
обвинителния акт – по чл. 246 ал. 2 от НПК доколкото е в съответствие със
закона и задължителните указания по прилагането му в т.4.2 от цитираното ТР №
2/2002г. на ОСНК на ВКС. В него ясно са описани времето, мястото действията на
обвиняемия, като е формулирано убеждението на прокурора относно обективните и
субективни признаци на престъплението и участието на
обвиняемия в него.
Доводите на защитата наведени както пред
първата инстанция, така и в жалбата касаят възражения които не са от характер
да бъдат обсъждани в разпоредителното заседание. Не покриват изискването на
ал.4 на чл.249 от НПК за наличието на съществени и отстраними процесуални
нарушения, когато са нарушени правата на обвиняемия и пострадалия.
В етапа на разпоредителното заседание решаването на въпроси относно обосноваността на обвинителния акт,
такива по събирането на доказателства и по съществото на делото се явява законодателно
изключено. Ето защо определението на първоинстанционния съд като обосновано и законосъобразно следва да се
потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид горното и на
основание чл.345 ал.1 вр. чл.249 ал.3 от НПК, въззивният състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.03.2019 г., постановено по НОХД №317/2019 г. по описа на ВРС, в
частта по чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.