ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Град
Разград, 28.05.2020г.
Разградски
окръжен съд в закрито заседание на двадесет
и осми май две хиляди и двадесета година състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
Членове:ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
като разгледа докладваното
от съдията В.ДИМИТРОВА в.ч.гр. дело №90
по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от А.К.С.
и П.К.С., двамата с постоянен адрес ***
, чрез адв. Светлозар Николов от ВАК,
посочен и като съдебен адресат срещу Разпореждане за незабавно изпълнение № 5238
от 19.12.2019г. ,обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417
от ГПК от 19.12.2019 г. и Изпълнителен лист от 19.12.2019г. по ч. гр. дело
№ 2572 по описа на РС-Разград., като молят за
отмяна на същото.
В жалбата се излагат
съображения, че към датата на внасяне на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК - 19.12.2019г. е изтекла погасителната давност, по отношение на главницата и възнаградителната
лихва.Твърди се, че в представените към заявлението Договор и анекси са налице
конкретно посочени в жалбата клаузи, които не са индивидуално определени и на
основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл.
146, ал. 2 от ЗЗП са неравноправни и нищожни, поради което не следва да
пораждат правни последици в отношенията между страните.
В срока по чл.
276, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна "Първа инвестиционна
банка" АД, депозира отговор, в които оспорва жалбата като неоснователна и
моли за оставянето й без уважение.
Разградски окръжен съд,
като взе предвид изложеното в частната жалба и след преценка на приложените към
делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна – длъжник, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.
419, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Частно гр. дело № 2572/2019г.по
описа на РРС, е образувано по заявление "Първа инвестиционна банка"
АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу дължниците А.К.С. и П.К.С.,
за вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва, произтичащи от
Договор за банков кредит №076LD-R-000509/10.12.09г.
за сумата 2300 евро, платима на 120 месечни вноски от по 39.47евро със срок за
погасяване - 03.12.2019г. и договор за поръчителство.
Заповедният
съд постановил с обжалваното Разпореждане жалбоподателите да заплатят на "Първа инвестиционна банка" АД, с
ЕИК: *********, със седалище гр.София, със законни представители Неделчо Василев
Неделчев,Севдалина Иванова Василева и Светозар Александров Попов, чрез
пълномощник юрисконсулт Деница Димитрова солидарно сумите : 2 281.12 евро главница,
ведно със законната лихва, считано от 18.12.19г. до окончателното и изплащане;
2 417.85 евро договорна лихва от 03.03.10г. до 03.12.19г.; 2 189.83 евро
наказателна лихва от 03.02.2010г. до 17.12.19г.
За да се издаде заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.
417, т. 2 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, следва да се провери дали документът е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На основание чл.
418, ал. 2 ГПК тази проверка се повтаря и от въззивния съд при подадена
жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен
лист.
Окръжният съд намира, че представените по делото
извлечение от сметка към 18.12.2019г., договор за банков кредит от 10.12.20109г., №076LD-R-000509 и договор за
поръчителство от същата дата, удостоверяват задълженията на частните
жалбоподатели към банката, както и изискуемостта на вземанията.
Законодателят е
предоставил правната възможност на определени правни субекти, посочени в чл.
417, т. 2 ГПК, да ползват като изпълнително основание за издаване на
изпълнителен титул за вземанията си извлечения от счетоводни документи,
удостоверяващи техни вземания, като изхожда от презумпцията, че редовно
водените според изискванията на Закона за счетоводството
(ЗСч) счетоводни документи съдържат достоверна информация за отразените в
тях факти и събития и могат да служат за удостоверяване на налични вземания и
задължения.
Според постоянната
практика на ВКС на РБ, за да е редовно от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката – заявител срещу
длъжника, извлечението от счетоводните книги по чл.
417, т. 2 ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит – дата на
сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, за начина и срока на
издължаване, за непогасения размер на вземането – главница и лихви, както и за
момента на неговата изискуемост.
Представеното по делото
извлечение от счетоводните книги на банката – заявител съдържа всички, посочени
по-горе данни. Посочването в извлечението на фактите, въз основа на които
кредитът е станал изискуем, придава на извлечението удостоверителната сила по чл.
418, ал. 2 ГПК. Извлечението от счетоводните книги е изготвено на основание
чл.
60, ал. 2 от ЗКИ и е подписано и подпечатано. В конкретният случай от
съдържанието на приложеното извлечение от счетоводни книги съдът не би могъл за
направи констатации за неспазване на конкретни разпоредби на ЗСч. при
изготвянето му.
Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК № 5238/19.122019г., както и изпълнителния лист от същата дата по ч.
гр. дело № 2572/2019г.по описа на РРС също са издадени с изискуемите реквизити.
В подадено възражение по чл. 414
от ГПК от длъжника и поръчителя по договора, настоящи частни жалбоподатели,
освен изявлението, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение, е допълнено, че задължението им е погасено по давност съгласно чл. 110
и следващите от ЗЗД, както и наличието на неравноправни клаузи.
Разпоредбата на чл.
417, т. 2 от ГПК позволява на банките да поискат издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането им се основава на документ или извлечение от
счетоводните книги, с които се установяват техните вземания. В случая,
заповедният съд е посочил, че вземането на заявителя произтича от извлечение от
счетоводните книги на банката, от
Договор за банков кредит и Договор за поръчителство, като претенцията на банката се основава на редовен
от външна страна документ, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжниците и е от категорията на писмените документи, предвидени в чл.
417, т. 2 от ГПК въз основа на които законът допуска да бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В този смисъл от формална
гледна точка не се установява допуснато нарушение от съда при обсъждане на
представените от страна на заявителя писмени документи, приети за редовни от
външна страна и удостоверяващи фактите и обстоятелствата посочени в
разпоредбата на чл.
418, ал. 2 от ГПК, а именно паричното вземане които има кредитора срещу
длъжника както и че то е изискуемо.
Жалбата в тази й част е неоснователна тъй
като доводът въз основа, на който длъжниците твърдят, че не дължат изпълнение
на вземането е поради настъпила погасителна давност на вземането, което има
"Първа инвестицонна банка" АД срещу тях, както и поради това, че се
касае за периодично вземане, за погасяването на което следва да се прилага
кратката тригодишна давност по чл.
111 буква "в" от Закона за задълженията и договорите.
Следва да се отбележи, че тези доводи нямат
отношение към настоящото производство, развиващо се по реда на чл.
419, ал. 1 във връзка с чл. 417
и чл.
418 от ГПК, тъй като настоящият процес е строго формален и има точно
определен предметен обхват на изследване. Въпросите които се изследват в
настоящото производство касаят само и единствено дали кредиторът разполага с
документ от категорията на тези, изрично изброени в разпоредбата на чл. 417
от ГПК, дали този документ е редовен от външна страна – в смисъл да съдържа
данни от кого изхожда, кога и как е съставен, кое е длъжностното лице което го
е изготвило, подписан ли е и от кого, както и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу определено лице-длъжник, индивидуализирано ли е в
достатъчна степен това лице, да съдържа информация за това в какво се състои
вземането, какъв размер има и как е формиран, какви характеристики има и от
какво точно произтича и как е установено от кредитора, както и данни за
настъпила по съответния ред изискуемост на претендираното парично вземане.
Въпросите за погасителната давност не могат
да се изследват в този процес и съдът няма как да се произнесе по тях. Страната
която твърди и се позовава на тези възражения следва да реализира правата си в
друг отделен исков процес и в едно открито състезателно производство при
изследване на всички относими към този предмет на спора факти и обстоятелства,
твърдени и установени от длъжника по вземането. В хипотеза когато исковият съд
установи несъмнено, че действително е настъпила погасителната давност, то той
следва да се произнесе като приеме за установено недължимост на посочените
парични вземания по сключения между страните Договор за банков кредит и предмет
на издадените ЗНИ и изпълнителен лист по цитираното ч. гр. дело № 2572/2019г.по
описа на РРС.
Предвид изложеното жалбата в тази й част е
неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.
Второто възражение в частната жалба е, че
са налице неравноправни и нищожни клаузи в Договора за банков кредит, касателно
претендираната наказателна лихва за съответен период.
Въззивният съд следва да отбележи, че
съобразно нормата на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато искането е
в противоречие със закона или добрите нрави. В случая искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници за сумата от 2 189.83 евро наказателна
лихва, дължима за периода от 03.02.2010г. до 17.12.19г., противоречи на
императивните норми на чл.
19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм., но приложим за процесния договор, сключен при действието му, тъй
като същият по характер е такъв за потребителски кредит, защото характера на
един договор не се определя от начина, по който е озаглавен от страните, а от
характера на правата и задълженията на страните по него, а според легалната
дефиниция на чл.
4, ал. 1 ЗПК отм., договорът за потребителски кредит е всеки договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане,
лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, какъвто несъмнено е
и процесния договор за кредит, видно от правата и задълженията на страните по
него, според които, при забава на потребителя, кредиторът има право само на
законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и
на претендираната в случая сума от 2 189.
83 евро, представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания, за
периода от 03.02.2010г. до 17.12.2019г., защото не е в размер на законната
лихва и противоречи на чл.
19, ал. 1 и ал.
2 от ЗПК, в които е предвидено, че, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Съгласно изменението на чл. 419, ал. 3 от ГПК (ДВ. бр.
100/2019 г.) съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на
чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Процесуалните норми
нямат обратно действие и действат занапред.Тази норма, действително не е действала по време на сключването на
процесния договор, но въззивният съд може да се позове на нейното приложение.
При анализа на изложеното в заявлението
заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя
– физическо лице по своята правна характеристика отговаря на договор за
потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския
кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител"
приложимите норми са и тези на Закона
за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл.
143 – 148
ЗЗП, като чл.
146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
Ето защо и искането за издаване на заповед
за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за посочената договорна наказателна лихва в посочения по-горе размер,
представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания, периода от 03.02.2010г.
до 17.12.2019г. е в посоченото противоречие със закона, то същото не може да
бъде уважено, а заявлението в тази му част, следва да бъде отхвърлено на това
основание (чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК).
Предвид горното, Разградски окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение
№5238 от 19.12.2019г. по ч.гр. дело № 2572/2019г. по описа на РС Разград в
частта, с която по искане на "Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК:
*********, гр.София е допуснато незабавно изпълнение за сумата от 2 189.83 евро
наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания,
периода от 03.02.2010г. до 17.12.2019г. против А.К.С. и П.К.С., двамата с постоянен адрес ***, като вместо него
ОТХВЪРЛЯ заявление от 19.12.2019г. от
"Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК: *********, гр.София, в частта
на искането за допускане на незабавно изпълнение за сумата от 2 189. 83 евро,
представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания в периода от 03.02.2010г.
до 19.12.2019г. против А.К.С. и П.К.С., двамата
с постоянен адрес ***.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно
изпълнение № 5238 от 19.12.2019 г. по ч. гр. дело № 2572/2019г. по описа на
Районен съд Разград, в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.