РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110211115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „ против Наказателно постановление № 96/12.04.2021 г.,
издадено от Директора на РИОСВ-София, с което, на основание чл. 156, ал. 1 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в
размер на 7 000 лева за нарушение на чл. 113, ал. 3 ЗУО.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за разлика между заявена и разрешена
площ; за несъответствие между описанието в АУАН и НП; за недоказаност на увеличения обем на
отпадъците; за неясна дата на нарушението; за маловажност на случая; за прекомерност на
санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган предлага НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно. Претендира деловодни разноски. В условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
Във връзка с подадени сигнали, на 21.07.2020 г. била извършена проверка от екип на
РИОСВ-София на площадка – бивша кариера, находяща се в гр. София, кв. „Враждебна“, м.
„Долни Богров - сметището“ и вписана под № 4 в решение № 12-ДО-1370-04/25.01.2019 г.,
издадено от директора на РИОСВ-София. На площадката дружеството-жалбоподател извършвало
дейност с отпадъци, рекултивация на нарушен терен, чрез влагане на инертни строителни
отпадъци, които биват подложени на предварително третиране.
В хода на проверката била посетена площадката, където във водната площ на нарушения
терен и прилежащите й площи били намерени излезли от употреба гуми, изолационни материали,
едрогабаритни и дървени отпадъци. Във връзка с тези констатации, на дружеството с констативен
протокол № ККФОС-МГ-27/21.07.2020 г. били дадени задължителни предписания, сред които: 1.
Да се извърши почистване на водната площ, както и прилежащите й площи от констатираните
отпадъци, неотговарящи на определението за инертност (изолационни материали, ИУГ, ЕГО,
дървени отпадъци), за което да се уведоми писмено РИОСВ-София. Предписанието било със срок
на изпълнение – 04.08.2020 г.
На 11.08.2020 г. обектът отново бил посетен от проверяващ екип, при което било
констатирано наличие на излезли от употреба гуми, изолационни материали, едрогабаритни
отпадъци и дървени отпадъци във водната площ на площадката. За проверката бил съставен
констативен протокол № ККФОС-МГ-30/11.08.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя М.Г.; АУАН; НП; кореспонденция; констативен протокол; сигнали; заповед за
компетентност; решение; заявление.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за
случая, дори с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване. В подкрепа
на казаното от него са и приложените протоколи за проверка, като дори с подадената жалба не се
представят доказателства за изпълнение, а постановлението се атакува на материалноправно и
процесуално основание.
Възражението за неяснота, касателно увеличеното количество отпадъци, няма отношение
към съставомерността на обвинението, доколкото същото касае неизпълнено предписание за
премахване.
Същевременно, нито пред контролния орган, нито пред съда са представени
доказателства за изпълнение на предписанието, поради което и съдът е в невъзможност да
отговори на възражението, в цитираната от жалбоподателя насока.
Възражението за липса на препокриване на площите (съотношение между заявени и
разрешени) касае законосъобразността на даденото предписание, която подлежи на оспорване по
ред, различен от този на ЗАНН и при липса на данни – постъпки в тази насока да са били
предприети, изложените в тази насока доводи не следва да бъдат обект на подробен анализ.
2
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за налични процесуални нарушения са неоснователни. Целта на АУАН е да
очертае фактическите рамки на административното обвинение (т. е. съставомерните признаци), но
същият няма санкционни функции. В този смисъл и в него е безпредметно да се описват
отегчаващи отговорността обстоятелства (аналогично – когато повторността за първи път е била
възведена като обстоятелството в НП, касационната инстанция е застъпва;а идентично становище -
Р от 17.06.2009 по кнахд 3155/2009 АССГ, II кас. с-в; Р 289/2014 АССГ, III кас. с-в; Р 3600/2013
АССГ, X кас. с-в; Р 1682/2013 АССГ, III кас. с-в; Р 1393/2013 АССГ, II кас. с-в; Р 2818/2013 АССГ,
X кас. с-в). Р 5547/2015 АССГ, IV кас. с-в и пр.), още повече, че смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства не са сред реквизитите на АУАН и в чисто формален план (Р
2818/2013 АССГ, X кас. с-в; Р 5547/2015 АССГ, IV кас. с-в).
Възражението за липса на яснота, касателно датата на нарушението, е фрапантно
неоснователно. При наличие на посочен и в АУАН, и в НП срок за изпълнение на предписанието
(04.08.2020 г.), датата може да бъде извлечена, без ангажиране на специални познания в областта
на ползването на календари и отсъствието на формално твърдение в тази насока не съставлява
3
процесуално нарушение, от категорията на съществените (в този смисъл Р 4610/2015 АССГ, II кас.
с-в). Отделно от това, с изтичането на срока за изпълнение на задължителното предписание се
създава едно трайно противоправно състояние и трае, докато бъде преустановено (в този смисъл Р
4826/2015 АССГ, VIII кас. с-в; Р 6081/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 3805/2010 АССГ, VIII кас. с-в; Р
407/2011 АССГ, IX кас. с-в; Р 3934/2010 АССГ, VI кас. с-в), т.е. дори за конкретна дата на
нарушението не е съвсем коректно да се говори.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задължително и
влязло в законна сила предписание № 1 на РИОСВ-София – за почистване на водна площ и
прилежащите й площи от отпадъци, неотговарящи на изискването за инертност.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 113, ал. 3 ЗУО - да изпълнява
задължителните предписанията на контролните органи, в определения за това срок.
Налице е годен субект на отговорност – дружеството извършва дейност с код R10 с
отпадъци с кодове 17 01 01; 17 01 02; 17 01 03; 17 01 07; 17 02 02; 17 05 04; 17 05 06 и 17 05 08.
Същевременно, отпадъците с кодове 17 06 04 (изолационни материали, различни от упоменатите в
17 06 01 и 17 06 03), 16 01 03 (излезли от употреба гуми) и 20 03 07 (обемни отпадъци),
установени при проверката, не фигурират в разрешение № 12-ДО-1370-04/25.01.2019 г., издадено
от Директора на РИОСВ-София (т. е. налице е и годен предмет на нарушението, макар това да би
имало принципно отношение към законосъобразността на предписанието, която не е била
оспорвана).
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Субективната
страна не следва да бъде обект на обсъждане, доколкото се касае за отговорност на юридическо
лице, която е обективна и безвиновна.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
4
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
контрола върху чистотата на околната среда, като се касае за неизпълнено задължение за
отстраняване на разнородни отпадъци (т. е. с данни – теренът да се използва и като
нерегламентирано сметище), като липсват данни – предписанието да е било изпълнено и към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме,
че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 156, ал. 1 ЗУО, за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3
или чл. 120, на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на
юридическите лица имуществена санкция в размер от 5 000 до 20 000 лв. Предвид
обстоятелството, че няма данни и към момента предписанието да е било надлежно изпълнено,
санкцията е отмерена в справедлив размер – над минималния, но и под средния.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция в цитираната насока, жалбоподателят следва
да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 96/12.04.2021 г., издадено от
Директора на РИОСВ-София, с което, на основание чл. 156, ал. 1 ЗУО, на „” ЕООД била наложена
имуществена санкция, в размер на 7 000 лева, за нарушение на чл. 113, ал. 3 ЗУО.
ОСЪЖДА „” ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РИОСВ-София сумата от
100 (сто) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6