Р Е
Ш Е Н
И Е № 207/24.11.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав, в публично
заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
Секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от Председателя адм.д № 270 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на А.К.М. ***, депозирана
чрез адвокат
С.Д. ***, против Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – *, с която, считано от 18.09.2020 г., е наредено да се
предостави ползване на дългосрочна социална услуга в общността Звено „Майка и
бебе“, реализирана в Комплекс за социални услуги на деца и семейства – гр.*, на
детето К. И.Щ., с посочени ЕГН, постоянен и настоящ адрес и родители: майка А.К.М.
и баща И.Щ.Г..
В съдебно заседание жалбоподателката А.К.М. се явява лично и с адвокат С.Д. ***,
като жалбата се поддържа на посочените в нея основания. В съдебно заседание се
явява и К.Н.М. – майка и законен представител на непълнолетната жалбоподателка,
която заявява, че е запозната с извършеното оспорване на процесния акт и
поддържа подадената жалба. Счита се, че не са налице визираните в разпоредбата
на чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето (ППЗЗДет) предпоставки; сочи се, че ако се
говори за извеждане на дете от семейната среда, въпреки противопоставяне на
неговия настойник, би трябвало да се издаде заповед по чл. 26 и чл. 27 от ЗЗДет; излагат се твърдения, че двете деца живеят в
приемливи семейни и битови условия, съществуват условия за тяхното нормално
отглеждане в семейна среда и че инцидентът, случил се между И.Г. и К.М., е
изолиран случай на насилие. Иска се заповедта да бъде отменена и детето да бъде
върнато обратно в семейното жилище. Претендира се заплащане на адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 и
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна, Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“-*, се представлява от юрисконсулт В. А., който
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Счита, че актът е
издаден при спазване на изискванията за законосъобразност, като сочи, че е
приложена разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет
предвид факта, че в хода на производството майката на малолетното дете е
изразила несъгласие да ползва предоставената ѝ социална услуга; настоява,
че атакуваната заповед е издадена в изпълнение на чл. 36г от ППЗЗДет, като се позовава на взетото от Мултидисциплинарния
екип на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на
деца, жертва на насилие или в риск от насилие решение, обективирано в Протокол
от 17.09.2020 г. Сочи се още, че заповедта има временен характер и в този
смисъл срокът на услугата е следвало да бъде определен при сключването на
договора от страна на доставчика на услугата, което не е сторено в нарешуние на
с чл. 40, ал. 2, б. „г“ от Правилника. Не се претендират разноски.
Като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна и е процесуално допустима. По делото няма данни за надлежно връчване на
оспорената заповед на родителите, поради което съдът приема, че жалбата е
депозирана в законоустановения срок.
От доказателствата по делото се
установява следното:
На основание чл. 36г от ЗЗДет и споразумение за взаимно партньорство при прилагане
на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца,
жертва на насилие или в риск от насилие, с Писмо изх. № СЛ/Д-Я/1505-001 от 17.09.2020
г., (съдържащо се на л. 77 от кориците на приобщеното
по настоящото дело адм. д. № 258/2020 по описа на ЯАС) Директорът на ДСП-Ямбол е уведомил
Началник РУ-Тунджа, кмета на община „Тунджа“ и управителя на ЦОП „УСМИВКА“, гр.Ямбол
за това, че ОЗД/ДСП-Ямбол работи по случаи на децата А.К.М. (непълнолетна
майка) и малолетно ѝ дете К. И.Щ., които са били свидетели на физическо
насилие, поради което на 17.09.2020 г. от 11:00 ч. в сградата на ДСП-Ямбол ще
се проведе среща за изясняване на обстоятелствата по случая и предприемане на
съвместни действия с цел осигуряване най-добрия интерес на децата. За срещата
на мултидисциплинарния екип е съставен Протокол на 17.09.2020 г., видно от който
е, че социален работник от ОЗД/ДСП-Ямбол Г.Н. е запознала екипа със събраната
информация за постъпил сигнал за децата А.К.М. и К. И.Щ.. Съобщено е, че на
16.09.2020 г. в ДСП-Ямбол, около 17:15 ч. К.Н.М. и А.К.М. посещават дирекцията
за получаване на ваучери по чл. 7 и чл. 8 от ЗСП (в натура) на непълнолетни и
малолетни майки. С тях е и И.Щ.Г. – баща на К. Щ.. Между К.М. и И.Г. избухва
скандал и последват многократни обиди и физическо посегателство и от двете
страни. На случая присъстват и дъщерята на К.М. – А. (непълнолетна, на 14-годишна
възраст) и внучката на К. – К. И.Щ. (бебе на 0 г. и 2 м.). Потърсено е
съдействие на тел. 112, след което на място пристигнал екип на полицията и с
тяхно съдействие е спряна саморазправата и ударите, както и мерене с големи
камъни и тухли. Съставени са констативни протоколи на К.М. и И.Г. във връзка с
нарушаване реда на обществени места. Предвид случилото се ОЗД при ДСП-Ямбол се
е самосезирала за двете деца като на 17.09.2020 г. е организиран координационен
механизъм, на който са поканени община „Тунджа“, РУ-„Тунджа“, Районна
прокуратура, гр. Ямбол, ЦОП „УСМИВКА“, гр. Ямбол и МКБППМН, К.М. и дъщеря ѝ
А.М.. По време на срещата е проведен разговор с К.М., която съобщила, че е
придружила дъщеря си А.М. във връзка с получаването на ваучери, като след това
е искала да обмени ваучерите за финансови средства, с които да заплати
закупеното легло за внучето си. Съобщила, че при получаването на ваучерите се
появил И.Г., който взел ваучерите и не давал достъп до тях. К. изказала своето
мнение, че И.Г. няма право на получаването на ваучерите, поради което се
стигнало до саморазправата, в която са си разменили обидни думи, шамари,
юмруци, както и замеряне с камъни и тухли. К. не счита поведението си за
неправилно. Изказва мнение, че би могла да полага по-добри грижи при
отглеждането на дъщеря си А. и на внучката си К., тъй като И.Г. често остава
без работа и финансови доходи. Проведен е и разговор с непълнолетната А.К.М.,
при който станало ясно, че тя няма изградени родителски инстинкти и опит, не
знае как да обгрижва и задоволява потребностите на детето си К. Щ.. Съобщила,
че до инцидента тя и новородената ѝ дъщеря са живеели в село *, област *
в дома на И.Г. (баща на детето). От него и семейството му е получавала помощ за
обгрижването на дъщеря си. По време на разговора непълнолетната А. няколко пъти
променила мнението си - изказала желание да остане с бащата на детето И.Г., а
след това – желание да остане да живее при майка си К.М.. Същата не би
изоставила дъщеря си К. И.Щ. и иска да полага грижи за нея в сигурна семейна
среда. След изслушването на К.М. и А.М. мултидисциплинарният екип обсъдил
ситуацията и взел единодушно решение, а именно – непълнолетната А.М. и
новороденото ѝ дете К. И.Щ. да бъдат настанени в Звено „Майка и бебе“ с
цел защита правата и интересите им, тъй като семейната среда, в която се
намират, и поведението на К.М.,са индикатор за последващи
физически саморазправи, както и възможност да се окаже физическо насилие към
непълнолетната от страна на семейството, в което живее. А. е била свидетел на
грубо вербално и невербално психо-емоционално и физическо насилие, което
въздейства неблагоприятно върху нейното социално, емоционално и психическо развитие
и израстване. Звено „Майка и бебе“ ще подпомогне А.К.М. и ще я приучи в
положителни навици и умения за адекватна грижа и задоволяване на потребностите
на новороденото й дете К. И.Щ..
На 17.09.2020 г. Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол издал две заповеди, с които, считано от
18.09.2020 г., е наредено да се предостави ползване на дългосрочна социална
услуга в общността Звено „Майка и бебе“, реализирана в Комплекс за социални
услуги на деца и семейства – гр. *, на детето А.К.М., с посочени ЕГН, постоянен
и настоящ адрес и родители: майка К.Н.М. и баща - неизвестен (Заповед №
ЗД/Д-Я-050 - надлежно връчена), както и на детето К. И.Щ. с посочени ЕГН, постоянен
и настоящ адрес и родители: майка А.К.М. и баща И.Щ.Г. (Заповед № ЗД/Д-Я-051,
за която липсват данни за надлежно връчване). Заповедите са постановени при
излагане на идентични мотиви, като процесната заповед
е мотивирана по следния начин: малолетната К. И.Щ. и непълнолетната ѝ
майка А.К.М. са били свидетели на психическо и физическо насилие, упражнено от
страна на К.Н.М. (баба по майчина линия) спрямо И.Щ.Г. (баща на
детето К. Щилиянова). В хода на социалната работа е
свикан на 17.09.2020 г. координационния механизъм за взаимодействие при работа
в случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие, на който е взето
решение непълнолетната майка и детето ѝ да бъдат изведени от семейната
среда, тъй като съществува опасност от увреждане на тяхното физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. С оглед на факта, че
новороденото дете и непълнолетната майка се нуждаят от специализирана помощ и
подкрепа, които не получават в семейната среда, се поражда необходимостта от
насочването им към подходяща социална услуга, а именно Звено „Майка и бебе“,
където ще им бъдат осигурени подслон в условията на сигурност и подготовка за
успешно социално интегриране, обучение в нови умения и компетенции при
отглеждането на малолетното дете, както и възможност на новороденото дете да се
приспособи и изгради привързаност към непълнолетната си майка, като по този
начин се създадат условия за предотвратяване на изоставянето му.
Липсват данни заповедта да е надлежно
връчена на родителите, като не е спорно по делото, че е била приведена в
изпълнение предвид съдържащото се в нея разпореждане за предваритено
изпълнение и наличието на данни по делото за настаняване на непълнолетната
майка и детето ѝ в КСУСД-*. След произнасянето на процесната
заповед са изготвени социални доклади от ДСП-Ямбол за работа по случай на дете
в риск след постъпил устен сигнал СИГ/Д-Я/330 от 17.09.2020 г. (л. 27) от социален
работник в ДСП-Ямбол за дете свидетел на физическо и психическо насилие. Според първия доклад от 24.09.2020 г.
(л. 32) при проведената консултация с
непълнолетната майка А.М. същата заявява, че желае да отглежда детето си в
семейна среда; самостоятелна е по отношение на самообслужването си и има
хигиенни навици; в доклада е записано, че майката, която съгласно ЗЗДет е дете в риск, е заявила, че ще се ангажира да
осигури нужната морална и финансова подкрепа; направено е заключение, че
предвид защитата на висшите права и интереси на малолетното дете К. И.Щ. е
необходимо да се промени мярката за закрила, предприета на по-ранен етап с цел
защита интересите и правата, като същата се насочи за ползване на социална
услуга Звено „Майка и бебе“ към КСУСД-* с цел осигуряване благополучието на
непълнолетната майка и защита на правата и интересите ѝ. Изготвен е и Социален
доклад за оценка на постъпил сигнал също с дата 24.09.2020 г., приложен на л.
34, според отразеното в който детето К. И. е отглеждана в семейна среда от
майка си А.М. в Звено „Майка и бебе“, гр. *; непълнолетната майка показва
емоционална привързаност към детето, към своята майка К.М., към партноьора си И.Щ., както и към лица от разширения
роднински кръг; А. демонстрира желание и загриженост към детето си К. И. да
оказва съдействие за разрешаване на бъдещи проблеми и трудности; непълнолетната
майка демонстрира желание за справяне с пробемите в развитието на детето и
осигуряването на стабилна среда за неговото нормално развитие. В доклада се
сочи още, че взаимоотношенията със съжителстващите лица са добри, полагат се
ежедневните грижи за детето, а членовете на семейството се разбират, уважават и
подкрепят; посочено е също и че са налице добри жилищни условия, гарантиращи
сигурна и безопасна среда за непълнолетната А.М. и нейното дете; че членовете
на семейството са социално интегрирани и вградени в рамките на обществото,
създали са и поддържат добри взаимоотношения с приятели и съседи. В раздел V от доклада „Изводи
и препоръки“ е отразено следното: от извършеното проучване и запознаване с
обстоятелствата се установи, че детето К. И. е малолетно и е станало свидетел
на физическа и психическа саморазправа от страна на баба си К.М. и баща си И.Щ.;
направена е препоръка, преповтаряща записаното в Раздел V „Заключение
и предложения за конкретни действия за подкрепа и/или предприемане на мерки за
закрила“ от първия социален доклад, а именно - предвид защитата на висшите
права и интереси на малолетното дете К. И.Щ. е необходимо да се промени мярката
за закрила, предприета на по-ранен етап с цел защита интересите и правата, като
същата се насочи за ползване на социална услуга Звено „Майка и бебе“ към КСУСД-*
с цел осигуряване благополучието на непълнолетната майка и защита на правата и
интересите ѝ. По случая е разработен от ДСП-Ямбол и План за действие,
също с дата 24.09.2020 г., в който са заложени редица краткосрочни цели във
връзка с работата с детето и със семейството, измежду които и консултативна
работа, насочена към повишаване на здравната култура на малолетната бременна;
запознаване на непълнолетната майка с рисковете, които крие ранното съжителство
с лице от мъжки пол; консултиране на непълнолетната майка относно
необходимостта от посещения на женска консултация според определен от гинеколог
график; оказване на помощ и подкрепа на непълнолетната майка, съобразно нейната
възраст и потребности; оказване на подкрепа на бъдещата майка за формиране на
положителни нагласи спрямо бебето; запознаване на непълнолетната майка с необходимостта
да търси емоционална подкрепа от близките си при възникването на проблеми и
тяхното решаване; посрещане на основните жизнени потребности на А.М., осигуряване
условията за нормалното ѝ развитие; осигуряване на благоприятна жизнена
среда „за нормалното протичане на непълнолетната майка на А.“; консултиране на
близките относно необходимостта от емоционална подкрепа на непълнолетната
майка; консултиране на А. и близките ѝ за въздържане от последваща
бременност и раждане на ниска възраст; запознаване на близките на
непълнолетната А. и на съжителя ѝ И. с правните последици от съвместното
им съжителство. За всички действия като отговорни лица за изпълнението са
посочени ОЗД/ДСП *, Звено „Майка и бебе“.
Оспорващата А.К.М. заявява пред
съда, че грижите в Комплекса за социални услуги на деца и семейства – гр. *
(КСУДС) са добри, но не желае да остане там, тъй като има кой да се грижи за
нея и малолетното ѝ дете, а именно нейната майка К.М.; завява също, че
няма проблеми с майка си, разбират се и тя има добро отношение към детето, че
проблемът е между нея и лицето, с което живее на семейни начала; сочи също, че
преди инцидента бащата на детето е издържал семейството и е полагал
необходимите грижи за отглеждане на детето, но понастоящем, след постановяване
на съдебно решение по адм. д. № 258/2020 г. във
връзка с оспорване на другата Заповед № ЗД/Д-Я-050 от 17.09.2020 г. на
Директора на ДСП–Ямбол, с която ѝ е предоставена същата социална услуга,
живее при майка си и тя ѝ помага в грижите за детето. Твърди, че не
ѝ е предлагано и не е сключвала договор с доставчика за предоставяне на социалната
услуга.
По съществото на спора за
законосъобразност на обжалваната заповед, съдът намира следното:
Предоставянето, ползването,
планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните
услуги в Република България са предмет на уредба в Закона за социалните услуги (ЗСУ).
Социални услуги като мерки за закрила на детето се предоставят по реда на Закона за закрила на детето (аргумент от чл. 88, ал. 1 от ЗСУ). Социалните услуги като основни дейности, продължителност
на ползване и среда за предоставяне са уредени в чл. 15-17 от Закона за
социалните услуги.
Обжалваната заповед е издадена като
мярка за осигуряване на специална закрила на дете в риск (чл. 5, ал. 1 от ЗЗДет), изразява се в осигуряване на подслон, информиране и
консултиране и обучение в нови умения и компетенции за отглеждане на дете - социални
услуги по смисъла на чл. 15, т. 1, т. 5 и т. 9 от Закона за социалните услуги,
предоставена е на детето К. И.Щ., за което е счетено, че съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие, т.е. дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет.
Закрилата е предоставена е във вид на социална услуга в общността Звено „Майка
и бебе“, визирана в разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 7 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане в относимата
към казуса редакция на текста.
Съдът счита, че заповедта е издадена
от материално и териториално компетентен орган – Директора на дирекция „Социално
подпомагане“ по постоянния и настоящия адрес на детето. Обективирана е писмено,
но не отговаря на изискването за форма, макар да съдържа мотиви и
разпоредителна част. Част от мотивите съдът счита и за неподкрепени с
доказателства – конкретно, че непълнолетната майка и новороденото ѝ дете
не получават помощ и подкрепа в семейната среда, както и че мярката за закрила
е с цел да се създадат условия за предотвратяване изоставянето на новороденото
дете.
Като правни основания за издаване на
заповедта са посочени нормите на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗдет, във връзка с
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДет и чл. 36, ал. 2, т. 7 от ППЗСП (последният текст е отм., бр. 98 от
17.11.2020 г., в сила от 17.11.2020 г., но е бил действащ към датата на постановяване на
заповедта). Актът е мотивиран от една страна с обстоятелството, че малолетната К.
И. и непълнолетната ѝ майка А.М. са били свидетели на психическо и
физическо насилие, упражнено от страна на К.Н.М. спрямо И.Щ.Г., поради което
мултидисциплинарен екип по чл. 36г от ЗЗДет е взел
решение непълнолетната майка и детето ѝ да бъдат изведени от семейната
среда, тъй като съществува опасност от увреждане на тяхното физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; като мотив за
постановяване на процесния акт от друга страна е посочено, че непълнолетната е
майка на новородено дете и на и бебето се нуждаят от специализирана помощ и
подкрепа, които не получават в семейната среда, което това поражда
необходимостта от насочването към подходяща социална услуга, а именно Звено „Майка
и бебе“, където ще им бъдат осигурени подслон в условията на сигурност и
подготовка за успешно социално интегриране, обучение в нови умения и
компетенции при отглеждането на малолетното детето, както и възможност
непълнолетната майка да се приспособи и изгради привързаност към новороденото ѝ
дете, като по този начин се създадат условия за предотвратяване на изоставянето
му. Първата група мотиви сочи за дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“
от ДР на ЗЗДет, според който текст „дете в риск“ е
дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, като този риск е
породен от насилие между членове на семейството. Втората група мотиви сочи за
майка в риск да изостави детето си. В тази връзка, на първо място, не е ясно коя
точно хипотеза на закона е приложил административният орган - дали детето е
изведена от семейната среда заради риск от увреждане на нейното физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие заради
обстоятелството, че е била свидетел на акт на насилие в семейството, като в
тази връзка е налице мотив в протокола от заседанието на мултидисциплинарния
екип (семейната среда е индикатор на последващи физически саморазправи, както и възможност да се
окаже физическо насилие към непълнолетната от страна на семейството, в което
живее), или поради риск от изоставяне на детето К. Щ.. При първата хипотеза административният
орган дължи издаване на акт с правно основание чл. 20, ал. 4, т. 2 от ППЗЗДет, при
която се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие, и Директорът на
дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за настаняване в кризисен център
и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително
предписание на родителите с оглед защита правата на децата. Очевидно е, че при
тази хипотеза заповедта е издадена при несъответстващо основание по чл. 20, ал.
4, т. 1 от ППЗЗДет. При втората хипотеза и ако се изходи от сочените в
заповедта нормативни основания по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, чл. 36, ал. 2,
т. 7 от ППЗСП, тълкувани във връзка с дадената в § 1, т. 30 от ДР на ППЗСП дефиниция
за услугата в Звено „Майка и бебе“, която социална услуга според разписаното в
нормата се предоставя на майка в риск да изостави детето си, то категорично се
налага извод, че тази хипотеза в случая не е налице - никъде в преписката не се
съдържат констатации за такъв вероятен риск, напротив, още в социалния доклад
от 31.07.2020 г. за постъпил сигнал в ДСП-Ямбол, че А.К.М. (непълнолетна майка)
е родила детето К. И.Щ., се съдържа констатация, че новороденото се отглежда в
семейна среда, майката е заявила желание да го отглежда и не показва намерение
да изостави детето в специализирана институция. Констатация в същия смисъл е
налице и в протокола от срещата на мултидисципинарния
екип, където недвусмислено е записано, че А.К.М. не би изоставила дъщеря си К. И.Щ..
На второ място, непълна е
разпоредителната част на заповедта, тъй като не е посочен срок за ползване на
услугата - определена е единствено като дългосрочна, което препятства съдебния
контрол за съответствие на срока с целта на закона. Съдът счита, че
определянето на услугата като дългосрочна не е достатъчно и в тази връзка е налице
и противоречие с уредбата в ЗСУ. Съобразно разписаното в чл. 16, ал. 2 от ЗСУ, ползването
на социалните услуги може да е краткосрочно – за срок до шест месеца; средносрочно
– за срок до една година; дългосрочно – за срок от една до три години. Според
дадената в § 1, т. 30 от ДР на ППЗСП дефиниция, „Звено
„Майка и бебе“ предоставя временно настаняване до 6 месеца, което по аргумент
от чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗСУ представлява краткосрочна социална услуга, а не
дългосрочна такава по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗСУ, както е определено
със заповедта – това допълнително сочи за неяснота по отношение волята на
административния орган. Не може да бъде споделен доводът на процесуалния
представител на ответника, че преценката какъв да е срокът е последваща и се извършва при сключването на договора с
доставчика, въз основа на който се предоставя слугата. Първоначален срок винаги
следва да бъде определен в заповедта, като този срок впоследствие може да бъде
съкратен или продължен в зависимост от индивидуалните потребности на лицето и
от други обективни обстоятелства, които са от значение за продължителността на
предоставяне на услугата и са настъпили след издаване на заповедта.
Непълна е и разпоредителната част
досежно ползването на социалната услуга в Звено „Майка и бебе“ от К. И.Щ.. Според
утвърдената Методика за условията и начина на предоставяне на социалната услуга
Звено „Майка и бебе“ от Изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане, (достъпна на интернет адрес https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya), ползвател на целия комплекс от
услуги в звеното е двойката майка-дете, при която детето е в риск от
настаняване в институция и е на възраст до три години. С оглед на това настоящият
състав намира за неправилно издаването на две отделни заповеди - една за
майката А.К.М. (Заповед № ЗД/Д-Я-050/17.09.2020 г.) и втора за детето К. И.Щ. (процесната
Заповед № ЗД/Д-Я-051/17.09.2020 г.), тъй като услугата се предоставя на
двойката майка-дете. Издаването на две отделни заповеди би могло да се приеме за допустимо единствено ако
втората заповед е неразделна част от първата, но разпореждане в тази насока
липсва, както в първата заповед, така и в оспорената в настоящото производство Заповед
№ ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г., още повече предвид факта, че тази заповед изобщо
не е била връчена на майката.
Заповедта е постановена и при
несъответствие с целта на закона. Според § 1, т. 30 от ДР на ППЗСП, „Звено „Майка
и бебе“ предоставя временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки в
риск да изоставят децата си, насърчава родителската привързаност, подпомага
младите майки чрез социално, психологическо и юридическо консултиране и
подкрепа. Никъде в административната преписка обаче не се съдържа констатация,
че А.К.М. е майка в риск да изостави детето си К. И.Щ.. Напротив, и в Протокола
от срещата на мултидисциплинарния екип, както и в социалните доклади, се
съдържа точно обратната констатация – че А.М. не би изоставила детето си К. Щ.
и иска да го отглежда в семейна среда. Следва да се има предвид и разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет, преповторена и в чл. 23 от
ППЗЗДет, съобразно която настаняването на детето извън семейството се налага
като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съображения
за спешност изобщо не се сочат в заповедта, при което извеждането на А.М. от
семейната среда е в противоречие с целта на закона. В подкрепа на този извод са
и мерките, заложени в разработения План за действие от 24.09.2020 г. – всички
те са във вид на информиране, консултации и обучение, които могат да бъдат
предоставени без извеждане от семейството, т.е. могат да се предоставят не само
в специализирана среда, но и в домашна среда, включително и мобилно, от
Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол по аргумент от чл. 17, ал. 5 от Закона за
социалните услуги.
На следващо място ЯАС в настоящия си
състав счита, че в случая издателят на заповедта е целял освен предоставянето
на услугите по чл. 15, т. 1, т.
5 и т. 9 от ЗСУ, и осигуряване на резидентна грижа заради риск от физическо,
психическо и нравствено увреждане - по аргумент, че е процедирано по сигнал за
дете, свидетел на насилие и в тази връзка е свикан координационният механизъм
при насилие по чл. 36г от ЗЗДет. Изявление в тази
насока е направено от процесуалния представител на ответната страна, че
заповедта в случая е за временно настаняване в Звено „Майка и бебе“ като място
за резидентна грижа и е резултат от решение на мултидисциплинарния екип. Това е
услуга по чл. 15, т. 8 от ЗСУ, която според § 1, т. 15 от ДР на ЗСУ е дейност
за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна възраст,
лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от
индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на
ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за
осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. При тази цел
органът дължи издаване на заповед с правно основание чл. 25, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, каквото указание, а и
формуляр на заповед, се съдържат в утвърдената от Изпълнителния директор на АСП
Методика за управление на случай за закрила на дете в риск от отдел „Закрила на
детето“, също достъпна на сайта на Агенцията за социално подпомагане.
На последно място, съдът счита, че с
издадената заповед е постановена и несъразмерна мярка за закрила. При станалият на 16.09.2020 г. инцидент между К.М.
и бащата на малолетното дете е възникнал конфликт с размяна на обиди и удари,
обусловен от спор между двамата за какво да се харчат получените ваучери за
подпомагане. А. е била свидетел на случката, но това не е достатъчно, за да
обоснове извод за риск от нейното физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, още по-малко пък на бебето К., което е било на
2 месеца и въобще не е възприело инцидента. В проведеното по делото на
19.11.2020 г. открито съдебно заседание оспорващата А.К.М. заявява пред съда,
че грижите в Комплекса за социални услуги на деца и семейства – гр. * са добри,
но не желае да остане там, тъй като има кой да се грижи за нея и малолетното ѝ
дете, а именно нейната майка К.М.; заявява също, че няма проблеми с майка си,
двете се разбират и тя има добро отношение към детето. От друга страна, мерки
за защита на нея и на детето ѝ като деца в риск от насилие не присъстват
в разработения на 24.09.2020 г. План за действие, а само такива от
консултативен характер за повишаване на здравната ѝ култура, запознаване
с рисковете, които крие ранното съжителство с лице от мъжки пол, консултиране
относно необходимостта от посещения на женска консултация и пр. Както се посочи
по-горе, тези мерки могат да бъдат във вид на социални услуги, предоставяни от ДСП-Ямбол,
без да се налага извеждане от семейната среда. С оглед на това, ЯАС приема, че
постановената мярка за закрила засяга правата в по-голяма степен от
необходимото за целта, в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК
и в нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет.
По изложените съображения
обжалваната заповед съдът преценя като незаконосъобразна, тъй като е издадена в
нарушение на изискването за форма, в несъответствие с целта на закона и
постановяваща несъразмерна мярка.
С оглед изхода на спора, направеното
искане и приложения договор за правна помощ, в който е посочено, че услугата се
предоставя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, следва съдът да определи
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА да осъди другата страна да го заплати на процесуалния представител на
оспорващата по делото – адвокат С.Д. ***.
Водим от горното, ЯАС, първи
административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Ямбол, с която, считано от 18.09.2020 г., е наредено да се предостави ползване
на дългосрочна социална услуга в общността Звено „Майка и бебе“, реализирана в
Комплекс за социални услуги на деца и семейства – гр. *, на детето К. И.Щ. с
родители: майка А.К.М. и баща И.Щ.Г..
ОСЪЖДА Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Ямбол да заплати на адвокат С.Д. *** - процесуален
представител на А.К.М. по адм. д. № 270/2020 г.,
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете