№ 10239
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110165928 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
от З. П. А. срещу ФИРМА АД, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 610,66, представляваща стойност на предоставени ВиК
услуги за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2012 г. за имот, находящ се в гр. С., с клиентски
номер **********.
В исковата молба се твърди, че според ответника по партида с клиентски №
********** се дължат суми за предоставени В и К услуги от Е.З.В., която била починала на
01.12.2011 г. и оставила двама наследници, единият от които – настоящият ищец. Сочи се, че
след направена справка в деловодството на ответника било установено, че е начислено
задължение в горепосочения размер, което се претендирало от ищеца. Излагат се твърдения,
че партидата е открита на името на наследодателя на ищеца без правно основание.
Поддържа се, че за процесния имот са начислени и претендирани суми в общ размер на
1221,32 лв., като ищецът в качеството си на наследник имал правен интерес да оспори
сумата от 610,66 лв., т.е. ½ от общия размер на претендираната сума. Излагат се твърдения
за липса на облигационни отношения между страните, както и такива в насока, че имотът не
е водоснабден, уредите за отчет не са изрядни и не са минали необходимите проверки. Сочи,
че отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса е извършено в нарушение на
чл. 32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от Наредба № 4. Не бил спазен и чл. 21, ал. 1 от
общите условия на дружеството, съобразно който показанията на водомерите се отчитат за
период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24 часа,
както и на чл. 21, ал. 5 от ОУ според който датата на отчитане на водомерите се обявява с
писмено уведомление в срок не по-кратък от 3 работни дни. Оспорва методиката, по която е
определен размерът на задължението. Релевира възражение за изтекла погасителна давност,
като излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявения иск. Излага съображения за недопустимост на иска поради липса на
правен интерес. Признава, че между страните не е налице облигационно отношение с
предмет доставка на В и К услуги до процесния имот. Сочи, че титуляр на партидата е
наследодателят на ищеца – Е.В., както и че претенцията за заплащане на задълженията не са
били насочвани към лице, различно от нея. Ответникът оспорва да е претендирал
процесните суми от ищеца, поради което счита, че не е дал повод за завеждане на делото,
излага още и че не е предприемал действия по принудително събиране на процесната сума, с
оглед на което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца съобразно чл. 78,
ал.2 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представена фактура № .... от 03.11.2020г. за отчетен период от
25.09.2020г. до 28.10.2020г. Във фактурата, освен сума по фактура, като крайно салдо е
отразено и старо салдо от задължение в размер на 9099,68 лева. Процесната фактура е
издадена на името на Е.З.В. за кл.№ ********** и за адрес на услугата – гр...... Прието е по
делото удостоверение за наследници с изх.№ 00063/13.01.2011г. на Е.З.В., в което е
отразено, че същата е починала на 01.12.2010г. Видно от удостоверението нейни наследници
по закон са ищцата и В.К.Е..
Предвид характера на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
суми претендирани от ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за доставка на
ВиК услуги, по силата на което е доставил на ищеца определено количество вода, както и
обема на реално доставените на ищеца ВиК услуги в размер на процесната стойност. По
евентуалното възражение за давност в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, които са спрели или прекъснали давността.
Разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите предписва, че страните по
облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К
операторите и потребителите. Пар.1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ определя за
потребители юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Предмет на настоящото дело е стойността на предоставени В и К услуги за имот
находящ се в ж.к. Н., за който при ответника е открита партида с клиентски № **********.
Действително клиентският номер е заведен на името на майката на ищцата, която е
починала през 2010г., но липсват доказателства по делото, че през процесния период именно
ищцата е собственик или ползвател на имота, до който се доставя услугата от ответното
дружество, за да е достатъчно да се приеме, че имотът се обитава от ищцата, както и че
именно тя ползва доставяната до него ВиК услуга. Това обстоятелство не се оспорва от
ответното дружество, а дори в отговора на исковата молба изрично се признава. Предвид
това и доколкото по делото липсват доказателства, от които да е видно, че ищцата е
собственик или титуляр на вещно право на ползване спрямо процесния имот, то не се
установява същата да има качеството на потребител/клиент на ВиК услуга. Тежестта да се
докаже посочения факт по конкретно предявения отрицателно установителен иск се носи и е
била възложена изрично на ответника, с изготвения по делото доклад, по реда на чл.140 от
ГПК. Въпреки това, той не е ангажирал доказателства в тази насока, а и изрично признава,
че страните не са обвързани от облигационно отношение.
Доколкото не се установи наличие на облигационна връзка между страните по спора,
съдът намира, че не следва да се обсъжда реално доставено количество ВиК услуги,
евентуалното възражението на ищеца по чл.120 от ЗЗД.
2
При изложените мотиви искът се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
пораждат в полза на ищеца. Ответникът противопоставя възражение, че приложение следва
да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
Съгласно константната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, инкорпорирана в
Решение № 67 от 3.04.2014г. по гр.д. № 2944/13г. IV ГО: „Отговорността за разноски по
делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази
материално правна отговорност е деликтна по естеството си… Страната, която е
получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от
нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея
разноски по делото“. Отговорността за разноски се понася от страната, за която спорът е
приключил неблагоприятно и представлява своеобразна санкция за нейното поведение по
неоснователно предизвикания от нея спор. В настоящия случай ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на иска и поради това съдът
намира, че негова е тежестта за разноски по делото.
Ищцата претендира разноски в размер на 51,41 лева за платена държавна такса
(квитанции на л.9 от делото) и адвокатско възнаграждение, присъдено по реда на чл.38, ал.2
от ЗАдв в размер на 360 лева.
Възражението на ответника за прекомерност на така претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение се явява основателно. В случая договорът за правна защита и
съдействие е сключен на 16.11.2021 г., по време на действие на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията обн. ДВ, бр. 68 от
31.07.2020 г., респ. минималното възнаграждение възлиза на 300 лева.
Ето защо в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
51,41 лева, а по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАвд на адв. Б. се следва адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева за предоставена безплатна адвокатска помощ по делото.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. П. А., с ЕГН: **********
против ФИРМА АД, с ЕИК: .... иск, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че З. П. А., с
ЕГН: ********** не дължи на ФИРМА АД, с ЕИК: .... сумата от 610,66, представляваща
стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2012 г. за имот,
находящ се в гр. С., с клиентски номер **********.
ОСЪЖДА ФИРМА АД, с ЕИК: ...., да заплати на З. П. А., с ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 51,41 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата, вр. чл.78, ал.1 ГПК,
ФИРМА АД, с ЕИК: ...., да заплати на адв. К. И. Б., с адрес на кантората: гр.С. сумата 300
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д.№
65928/2021г. на СРС, 176 състав.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4