МОТИВИ към Присъда № 19/03.06.2020
г., постановена по ВНОХД № 1037/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
С Присъда № 2/28.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 126/2019 г. по описа на Районен съд – Чирпан, подсъдимата
С.Н.И., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 26.02.2015 г. и на
16.03.2015 г. в град Чирпан, обл.Стара Загора, в
условията на продължавано престъпление е извършила следните деяния:
-на 26.02.2015 г. в град Чирпан, обл. Стара
Загора, пред Л.А.- помощник нотариус по заместване на нотариус Т.С.И.,
съзнателно се е ползвала от неистински официален документ – Протокол № 3 от
12.11.2014 г. от заседание на Управителния съвет на Потребителна кооперация „***“
- с. В., обл. Стара Загора, когато от нея за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност и
-на
16.03.2015 г., в град Чирпан, обл. Стара Загора, пред
нотариус Т.С.И., съзнателно се е ползвала от неистински официален документ –
Протокол № 3 от 12.11.2014 г. от заседание на Управителния съвет на
Потребителна кооперация „***“ - с. В., обл. Стара
Загора, когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност
-престъпление
чл.316 във връзка с чл.308, ал. 1 във връзка с чл.26, ал. 1 от НК, за
което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и
й е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Подсъдимата С.Н.И. е осъдена да
заплати:
-в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Чирпан, сумата от 997 лв.,
представляваща направени разноски за възнаграждения на вещи лица, както и 5.00 лв.
държавна такса по бюджетната сметка на Районен съд – Чирпан, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
-по сметка на ОД на МВР -
Стара Загора, сумата от 1049.36 лв.,
представляваща направени в досъдебното производство разноски за съдебно-почеркови експертизи.
Постановено
е на основание чл. 111, ал. 1 във връзка с чл. 112, ал. 2 от НПК, след влизане
на присъдата в сила на ПК „***“, с. ***да се върне Протоколна книга на ПК „***“,
с. В..
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимата С.Н.И. – чрез защитника й – адв.М.Р..
В жалбата се съдържат
оплаквания – развити в постъпили в срока по чл.320, ал.4 от НПК допълнителни писмени изложения – че присъдата
е неправилна, поради доказателствена
необоснованост, както и че е постановена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
ИСКАНЕТО е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата да
бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото срещу й обвинение.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора застъпва становището, че тъй като не са налице основания за отмяна или
изменение на обжалвания съдебен акт, същият следва да бъде потвърден.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, прие следното:
Въз основа на доказателствените материали по ДП № 375 ЗМ-332/2016 г. по
описа на РУ – Чирпан в Районен съд – Чирпан е внесен обвинителен акт срещу С.Н.И.
и е образувано НОХД № 462/2018 г.
Срещу С.Н.И. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1 от НК за това, че на 26.02.2015 г. и на 16.03.2015 г., в град
Чирпан, област Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, е
извършила следните действия:
- на 26.02.2015 г., в град
Чирпан, област Стара Загора, пред Л.А.– помощник нотариус по заместване на
Нотариус Т.С.И., съзнателно се е ползвала от неистински официален документ –
Протокол № 3 от 12.11.2014 г. от заседание на Управителния съвет на
Потребителна кооперация „***“ с.В., област Стара Загора, когато от нея за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
- на 16.03.2015 г., в град
Чирпан, област Стара Загора, пред нотариус Т.С.И. съзнателно се е ползвала от
неистински официален документ – Протокол № 3 от 12.11.2014 г. от заседание на
Управителния съвет на Потребителна кооперация „***“ с.В., област Стара Загора,
когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
С протоколно определение от
разпоредително заседание по чл.247в и следв. от НПК,
проведено на 24.01.2019 г. по НОХД № 462/2018 г. по описа на Районен съд –
Чирпан, е постановено прекратяване на съдебното производство на основание
чл.249, ал.1 от НПК и връщане на делото на Районна прокуратура – Чирпан за
отстраняване на указано в мотивите на съдебния акт съществено и отстранимо процесуално нарушение.
С Определение №
168820.03.2019 г. по ВЧНД № 1067/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора
горепосоченото определение е отменено; постановено е връщане на делото на
Районен съд – Чирпан за разглеждането му.
След връщане на делото в
първостепенния съд, в разрез с
разпоредбата на чл.80, ал.7 от Правилника за администрацията в съдилищата, съгласно която при отмяна на определение за
прекратяване на делото след връщането му продължава под същия номер, пред Районен съд – Чирпан е
образувано НОХД № 126/2019 г., приключило с постановяването на обжалваната
Присъда № 2/28.01.2020 г. Посочената
грешка в администрирането на делото, обясняваща отсъствието на обвинителен акт
по НОХД № 126/2019 г., е неотносима към правилността на обжалваната присъда.
Фактическите обстоятелства по
делото, установени от въззивния съд, след извършена
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, са следните:
Видно
от съдържащата се на л.120 – л.123 нохд справка от
търговския регистър, че през периода от 22.04.2013 г. до 30.12.2015 г.
подсъдимата С.Н.И. е изпълнявала длъжността Председател на Кооперация
„Потребителна кооперация ***“ (ПК „***“), с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - с. В., общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с
предмет на дейност: търговия на дребно и обществено хранене, транспорт,
производство, изкупуване, преработка и заготовка на селскостопанска продукция,
пчеларство, зайцевъдство, събиране на билки, гъби, охлюви и др., както и спестовнокредитна дейност.
ПК
„***“ с. В., стопанисвала търговски обекти в селата В., Я., М., М.Т.и Я., като след 2012 г. - 2013 г. изпаднала в тежко
финансово състояние, поради натрупани множество задължения към доставчици на
комунални услуги, към НАП и към други лица. За покриването на тези задължения, били
продадени търговски обекти на кооперацията в селата М., Я. и В..
Поради
същата причина, на 28.03.2014 г. било взето решение от Общото събрание на
кооперацията за продажба на нейни недвижими имоти - пивниците в селата В., Я. и
М. Т., след изготвянето на експертни оценки. Макар и Председателят на
кооперацията да представлява същата по силата на закона – чл.26, ал.2, т.1 от
Закона за кооперациите (ЗК), Общото събрание упълномощило председателя С.Н.И. „да извърши
подготвителни документи за продажбата на горните обекти и да представлява
кооперацията пред нотариус“.
В
изпълнение на горепосоченото решение на Общото събрание, обективирано в Протокол от 28.03.2014 г. (л. 94 - 95 от
ДП), подсъдимата С.Н.И. се срещнала със свидетеля Ю.В.К.(л.35 нохд), лицензиран оценител на недвижими имоти (сертификат –
л.115 ДП), предоставила му необходимите документи и му възложила изготвянето на
оценителски доклад за определяне на пазарната
стойност на имотите, определени за продажба -пивниците в селата ***и Я..
Гореизложените
фактически обстоятелства съответстват на приетото от първоинстанционния
съд, не са били спорни в хода на производството и се установяват от доказателствените материали, посочени при изложението им.
Във
връзка с Решението на Общото събрание на кооперацията от 28.03.2014 г., на
12.11.2014 г. било насрочено провеждането на заседание на Управителния съвет на
кооперацията.
Към
посочената дата – 12.11.2014 г., видно от горепосочената справка от търговския
регистър, членове на Управителния съвет на ПК „***“ с.***били, освен
подсъдимата С.Н.И., Р.Т.Т., П.И.И.,
Кръстьо Иванов Кръстев, Диана Калчева Тодорова, Гьончо Господинов Найденов,
Ангел Неделчев Ангелов и Г.С. Ганев.
На
посоченото заседание от 12.11.2014 г. на Управителния съвет присъствали
подсъдимата С.Н.И., свидетелите Р.Т.Т., Д.К.Т.и Г.С.
Ганев. Въпреки, че свидетелите П.И.И. и П.Х.И. - председател на Контролния съвет, не
присъствали на заседанието, подсъдимата С.Н.И., която водила протокола за
провеждането му - Протокол № З/12.11.2014
г. (л. 96 ДП), при съставянето му посочила, че на заседанието присъстват: „С.И.,
Г.С., Д.Т., П.И., Р.Т., П. И. – чл. на КС и гост С.Г. – км. наместник на с. В.“.
Тъй
като оценителския доклад за определяне на пазарната
стойност на имотите, определени за продажба - пивниците в селата ***и Я., все
още не бил изготвен, чрез разговор по телефона със свидетеля Ю.В.К.подсъдимата
разбрала каква е оценката му за пазарната стойност на тези имоти и я съобщила
на присъстващите. В Протокол № З/12.11.2014 г. било вписано и взетото решение от
присъстващите, че се определят цени на недвижимите имоти, които ще се продават,
както следва - 7000 лева за пивницата в село ***и 4000 лева за пивницата в село
Я..
Изготвеният
протокол от заседанието на Управителния съвет бил подписан от присъстващите
членове на същия. Срещу имената на отсъстващия член на Управителния съвет – П.И.И. и неприсъствалия на заседанието член на Контролния съвет
– П.Х.И., също били положени подписи, които не са изпълнени от посочените лица
и чийто автор в хода на делото не е установен.
Впоследствие били насрочени търгове за двата обекта, като
търгът за пивницата в село ***бил спечелен от свидетелката К.П.Т., а този за
пивницата в село Я. - от свидетеля Т.И.Т..
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том І, рег. № 352,
дело № 86/2015 г. по описа на нотариус Т.К.С.–И. *** действие – Районен съд
град Чирпан, регистрирана в Нотариалната камара под № 275 - л.316 ДП – е, че на 26.02.2015 г. била
извършена продажбата на пивницата в село Я.. Сделката между Потребителна кооперация
„***“ с. ***(продавач), представлявана от Председателя на Управителния съвет –
подсъдимата С.Н.И. и Т.И.Т. (купувач) за продажбата на посочения имот на
кооперацията срещу сумата от 4000 лв. била изповядана от свидетелката Л.Т.А. –
помощник нотариус по заместване на нотариус Т.К.С.–И.. Подсъдимата С.Н.И. не
разполагала с оценителски доклад за определяне на
пазарната стойност на имота, предмет на сделката - пивницата в с. Я.. Представила пред помощник
нотариуса, видно от показанията на свидетелката Л.Т.А., протокола от Общото събрание на кооперацията,
на което било взето решение за продажбата на имота, както и протокола от
заседанието на Управителния съвет, съдържащ решение за определяне на продажната му цена. Представянето на тези
документи от подсъдимата С.Н.И. при изповядване на сделката -
изискани й от свидетелката Л.Т.А. (помощник нотариус), която твърди, че,
ако не е бил представен протокол с решение Управителния съвет на кооперацията
относно продажната цена на имота, е щяла да изиска експертна оценка за цената му
– се установява и от съдържанието на нотариалния акт, в който е посочено какви
документи са представени при съставянето му.
Сделката
за продажба на пивницата в село ***била изповядана на 16.03.2015 г. от нотариус
Т.К.С.-И., пред която се явили подсъдимата С.Н.И. като представляващ продавача ПК
„***“ село ***и свидетелят К.П.Т., купувач. За извършената покупко-продажба на
посочения имот за сумата от 7000 лв. бил съставен Нотариален акт № 121, том І, рег.
№ 481, дело № 116/2015 г. по описа на нотариуса, от който е изповядана – л.315
ДП. Подсъдимата С.Н.И. отново не разполагала с оценителски
доклад за определяне на пазарната стойност на имота, предмет на сделката - пивница в с.В.. Представила пред
нотариуса протокола от Общото събрание на
кооперацията, на което било взето решение за продажбата на имота, както и
протокола от заседанието на Управителния съвет, съдържащ решение за определяне на продажната му цена. Представянето на тези
документи при изповядване на сделката се установява, освен чрез показанията на
свидетеля Т.К.С.-И., и от съдържанието на съставения нотариален акт за
извършването й.
Продажната
цена на имотите, предмет на двете сделки, отговаря на определената в изготвения
по отношение на всеки от имотите от свидетеля Ю.В.К.оценителски
доклад за определяне на пазарната стойност – л.110 ДП (по отношение на
пивницата в с.Я.) и л.100 ДП (по
отношение на пивницата в с.В.). Оценката на имотите е извършена към 03.02.2015
г., без да е видно от докладите времето им на изготвяне, но несъмнено подсъдимата
не е разполагала с тях към датата на
изповядване на съответната сделка.
Гореизложените
обстоятелства съответстват на приетото от първоинстанционния
съд по основния, оспорван и пред въззивната инстанция
въпрос – свидетелките П.И.И. (член на УС) и П.Х.И.
(член на КС) присъствали ли са на заседанието на Управителния съвет на
кооперацията, а от тук и подсъдимата имала ли е знание, че подписите под
съставения от нея при провеждането му Протокол № З/12.11.2014 г. не са
изпълнени от тях.
Последното
обстоятелство - че подписите срещу имената
на посочените свидетелки не им принадлежат - се установява с категоричност, освен
чрез показанията на свидетелките П.И.И. (л.34 нохд) и П.Х.И. (л.34 нохд), още и чрез заключенията на назначените в хода на
досъдебното производство почеркови експертизи, обективирани в Протокол за извършена почеркова
експертиза № 24/07.06.2017 г. (л. 259 ДП), Протокол за извършена тройна съдебно-почеркова експертиза № 47/22.01.2018 г. (л. 263 ДП),
Протокол за извършена тройна съдебно-почеркова
експертиза № 224/24.04.2018 г. (л. 273 ДП). Експертните становища и в трите
посочени заключения са еднозначни, че подписите, положени в Протокол № 3/12.11.2014
г. от заседание на Управителния съвет на ПК „***“ село ***срещу имената на П.И.И. (член на УС) и П.Х.И. (член на КС) не са изпълнени от съответното лице. В
заключенията е пояснено, че не може да се отговори дали подписите срещу имената
на тези лица са изпълнени от подсъдимата С.Н.И., защото при имитацията на
чужд подпис, имитиращото лице не оставя почти нищо от собствените си почеркови навици.
Това,
че подсъдимата е съставила протокола от заседанието на УС се установява чрез
назначената в хода на съдебното следствие от първостепенния съд още една почеркова експертиза, заключението на която – изложено в
Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза №
13/23.12.2019 г. (л.139 нохд) – е, че ръкописният
текст в представения за изследване Протокол № 3 от заседание на УС на
12.11.2014 г. на ПК „***“ с. В., е изпълнен от С.Н.И., ЕГН **********. Подсъдимата
не оспорва това обстоятелство. Същото се установява и чрез показанията на
свидетеля Г.С. Г.(починал на 22.11.2018 г. – вж
справка л.40 нохд), чиито показания от досъдебното
производство (л.231 ДП) в съдебно заседание от 30.05.2019 г. са приобщени чрез
прочитането им на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.4, предложение
второ от НПК, още и от показанията на свидетелката Д.К.Т.от хода на съдебното следствие (л.33 нохд) и от досъдебното производство (л.228 ДП), последните,
четени на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от
НПК. В същото заключение е посочено още и, че не се констатират дописвания в
текста на документа или добавки с друга химикална
паста или от друго лице; че не е възможно да се установи времето на писане на
протокола; че поради разкъсване на Протоколната книга в средната си част, там
където се намира Протокол № 3 от заседание на УС от 12.11.2014 г., не е
възможно да се установи дали вторият лист - страници 3 и 4 от протокола
(съдържащи взетите решения и подписите на присъстващите) са писани на по-късен
етап.
Тъй
като фактът, че подписът срещу имената на свидетелките П.И.И.
и П.Х.И. не принадлежи на съответната от тях, не налага автоматично извод, че
те не са присъствали на заседанието на Управителния съвет, а това обстоятелство
е от значение за знанието на подсъдимата, че съставеният от нея документ в частта относно подписите им е неистински, правилно първоинстанционният
съд е обсъдил противоречията в гласните доказателства относно присъствалите на
заседанието лица.
И
двете свидетелки П.И.И. и П.Х.И. отричат да са
присъствали на заседанието на Управителния съвет от 12.11.2014 г. На съобщеното от тях противостоят показанията
на свидетелите Г.С. Г., Д.К.Т.и Р.Т.Т.. Аргументирано първоинстанционният
съд не е кредитирал с доверие показанията на последните трима свидетели относно
присъстващите на заседанието лица. Показанията на свидетелката Д.К.Т., както
пред съда (л.33 нохд), така и от хода на досъдебното
производство (л.228 ДП), касаещи посоченото обстоятелство, са изявено
уклончиви. В показанията си от досъдебното производство - л.256 ДП, четени на
основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, свидетелят Р.Т.Т., оправдавайки се с това, че е присъствал на множество
събрания и заседания на органите на ПК „***“ село В., е обяснил, че няма
конкретен спомен от провелото се на 12.11.2014 г. заседание на Управителния
съвет на кооперацията. Поради това внезапното възстановяване пред съда (л.78 нохд)
на спомените на този свидетел относно присъстващите лица на посоченото
заседание на УС, няма как да бъде прието с доверие. Що касае показанията на
починалия свидетел Г.С. Г.от досъдебното производство (л.231 ДП), видно е, че в
тях не присъстват имената на П.И.И. и П.Х.И.. В тези
показания свидетелят Г.С. Г.твърди, че всички присъстващи на заседанието са
подписали протокола, но никъде не отговаря на въпрос вярно ли са отразени в
протокола присъстващите на заседанието лица. По тези съображения и тъй като
тримата обсъждани свидетели нямат интерес да опровергават съдържанието и истинността
на подписания от тях протокол, още и поради установения с категоричност факт,
че свидетелките П.И.И.
и П.Х.И. не са автори на подписите, положени срещу имената им, следва да се
приеме, че те не са присъствали на заседанието на Управителния съвет на
кооперацията от 12.11.2014 г.
Въззивният
съд не споделя фактологичния извод на първоинстанционния съд, че свидетелят Г.С. Г.е присъствал
на заседанието на Управителния съвет на кооперацията, но не е подписал съставения при провеждането му Протокол № З/12.11.2014
г., нито пък приема, че следва да бъде отдадено значение на твърдението на
свидетелката Т.К.С.-И., както е сторил
районният съд, че сделката за пивницата в село ***е била изповядана през
последния ден „когато изтичат пълномощията на представителните органи на кооперацията“.
Във
връзка с последното обстоятелство следва да се посочи, че по делото е приложена
справка от търговския регистър (л.120 – л.123 нохд), от
която се установява периодът от време, през който подсъдимата С.Н.И. е
изпълнявала длъжността Председател на ПК „***“ и която справка опровергава
твърдяното от свидетелката Т.К.С.-И. обстоятелство. По отношение на въпроса за автентичността на
подписа на свидетеля Г.С. Г.срещу името му
в протокола от заседанието на УС, районният съд се е позовал на
заключението на почерковата експертиза - Протокол за
извършена съдебно-почеркова експертиза № 13/23.12.2019
г. (л.139 нохд), назначена в хода на съдебното
следствие. Експертният извод в това заключение, че подписът, положен от името
на Г.С. Г.в Протокол № 3/12.11.2014 г., не е положен от Г.С. Г., ЕГН **********,
противоречи на показанията на свидетеля Г.С. Г.. Поради това и тъй като е
ползван за сравнителен материал само един документ, при това, изготвен от
посоченото лице през 2001 г., въззивният съд прие, че
следва да бъде отдадена по-висока доказателствена
стойност на съобщеното от свидетеля. Най-после, във внесения за разглеждане
обвинителен акт също е прието, че свидетелят Г.С. Г.е присъствал на заседанието
на Управителния съвет.
При тези фактически положения
– решаващите от които не се отличават от установените от първоинстанционния
съд, с обжалваната присъда подсъдимата С.Н.И. е призната за виновна по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1
във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК е освободена
от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба от
1000 лв.
Въззивният съд приема, че районнният съд неправилно е приложил материалния закон,
поради следните съображения:
Първостепенният съд е приел,
че Протокол № 3/12.11.2014 г. от заседанието на Управителния съвет на ПК „***“ с. ***е официален
документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК.
Според законовата дефиниция,
"официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция.
Нормативните изисквания към протокола от заседанието на Управителния съвет на
кооперацията се съдържат в чл.23 от Закона за кооперациите, където е посочено,
че за заседанията на управителния съвет се води протокол, който се подписва от
присъстващите на заседанието членове на управителния съвет, като членът на
управителния съвет, който не е съгласен с решенията, вписва особеното си мнение
в протокола. В случая, посоченото законово изискване е доразвито от Устава на ПК
„***“ (л. 53 от ДП), в чл.28, ал.3 от който е посочено, освен, че решенията на
Управителния съвет се подписват от
всички присъстващи членове и че се протоколират в отделна протоколна книга,
както е било сторено в случая. Обсъжданият протокол е съставен и подписан от
подсъдимата С.Н.И. в качеството й на Председател
на УС на ПК „***“ с. В., която като такава е била длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. Същото качество са имали и членовете на Управителния
съвет на кооперацията, тъй като съгласно чл. 21 от Закона за кооперациите, им е
било възложено да изпълняват временно, за определен мандат, ръководна работа,
свързана с управлението на имуществото на ПК „***“ с. ***и именно в това си
качество присъстващите на заседанието са подписали протокола. Най-после
предназначението на протокола е да обективира решения
на управителния съвет на кооперацията, които имат правно значение и последици.
С тези аргументи въззивният съд приема за принципно правилно разбирането на първостепенния
съд, че протоколът от заседание на Управителния съвет на кооперация
представлява официален документ. В този смисъл е и Решение № 202/26.04.2013 г.
на ВКС по н.д. № 467/2013 г., І н.о., НК.
В случая обаче, конкретният
документ - Протокол № 3/12.11.2014 г. от заседанието на Управителния съвет на ПК „***“ с. ***– е частен, тъй като
при съставянето му не е спазен установеният ред. Съгласно чл.22, ал.2 от Закона
за кооперациите, заседанията на управителния съвет са редовни, ако присъстват
най-малко две трети от членовете му. При състав от осем членове, две трети не е
цяло число, а 5.33. При получаване на дробно число, кворумът се определя,
съгласно съдебната практика (Решение № 213/13.07.2010 г. на ВКС по т.д. №
561/2008 г., ІІ т.о.), като математическият резултат се закръгля на следващата
по-голяма величина, а не до най-близкото цяло число. От изложеното следва, че
заседанието на Управителния съвет на ПК „***“ с. В., не е било редовно, поради липса на
кворум, независимо от присъствието или отсъствието на П.И.И., което означава, че със или без нейния подпис
съдържащото се в обсъждания протокол решение не обективира
воля на Управителния съвет на ПК „***“ с. В.. Тъй като членовете на
управителния съвет на кооперацията, се вписват в търговския регистър, а от там
и броят им е публично достояние, така съставеният документ не е бил годен да
създаде заблуждение у трето лице, още
по-малко пък у помощник нотариус или пък нотариус, че в същия валидно е
изразена волята на УС на ПК „***“ с. В.. Такова заблуждение не се създава и чрез вписаната в протокола като присъстваща на заседанието П.Х.И., защото изрично е отбелязано в същия, че е член на
Контролния съвет на кооперацията.
Разглежданият частен документ
- Протокол № 3/12.11.2014 г. – е неистински в частта, в която е отразено, че изложеното
в протокола решение на управителния съвет е взето, освен от реално присъствалите на заседанието
четирима членове на същия - подсъдимата
С.Н.И., свидетелите Р.Т.Т., Д.К.Т.и Г.С. Г. още и от
свидетелката П.И.И., която не е присъствала на заседанието
и не е участвала при вземането на решението за определяне на продажната цена на
имотите в село ***и в село Я.. Чрез неавтентичния подпис срещу името на
свидетелката П.И.И., на документа е придаден вид, че диспозитивната му част отразява и нейната воля като член на
управителния съвет на кооперацията. Протокол № 3/12.11.2014 г. е неистински частен
документ и в частта, в която чрез неавтентичния подпис срещу името на
свидетелката П.Х.И., на документа е придаден вид, че съдържащото се в диспозитивната му част решение е взето в нейно присъствие, като член на контролния
съвет на кооперацията.
Подсъдимата
С.Н.И. е присъствала на заседанието на Управителния съвет от 12.11.2014 г. и съответно е знаела, че на него не са били
свидетелките П.И.И. и П.Х.Х..
Тя е изготвила (съставила) протокола от това заседание и макар и не тя да е
изпълнила подписите срещу имената на тези две лица като присъстващи на
заседанието, е съзнавала, че вписаното в протокола решение на УС не отразява
волята на свидетелката П.И. И. като член
на УС, както и че това решение не е взето в присъствието на свидетелката П.Х.И.
като член на КС.
Въпреки
несъмненото знание, което е имала относно характеристиката на Протокол №
3/12.11.2014 г. като неистински документ в горепосочените му части, подсъдимата
С.Н.И. го е употребила, като го е ползвала, представяйки го от името на ПК “***“ с.***пред нотариус, за да удостовери при
изповядване на двете разпоредителни сделки с имоти на кооперацията волята на управителния съвет относно
продажната цена на имота, предмет на съответната сделка. Без значение за
ползването на документа е дали наличието му е било изискуемо за осъществяване
на сделките – въпрос, повдигнат на
няколко пъти в хода на делото от защитата с аргумент, че дори наличието на
решение на Общото събрание на кооперацията не е необходимо условие за
действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията имот,
съгласно ТР № 4/10.05.2018 г. на ВКС по т.д. № 4/2016 г., ОСГТК. Ползване по
смисъла на чл.316 от НК означава употреба на документа чрез представянето му
пред трето лице, без да е необходимо от ползването на документа да е настъпила
благоприятна последица. В този смисъл Решение № 172/28.06.2017 г. на ВКС, н.д.
№ 489/2017 г., ІІ н.о., НК.
Характеристиката
на Протокол № 3/12.11.2014 г. като неистински частен документ обуславя
обективната несъставомерност на извършеното от подсъдимата
деяние като престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал. 1 във връзка с чл.26,
ал. 1 от НК.
Окръжен съд – Стара Загора
прие, че макар и извършеното от подсъдимата
С.Н.И., която на 26.02.2015 г. и на 16.03.2015 г. в
град Чирпан, област Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвала от неистински частен
документ – Протокол № 3 от 12.11.2014 г. от заседание на Управителния съвет на
Потребителна кооперация „***“ село В., област Стара Загора, на първата дата – пред
Л.Т.А., помощник нотариус по заместване, а на втората – пред нотариус Т.К.С.-И.,
като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
да съставлява престъпление по чл.316 във
връзка с чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, прави това формално и не
е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК визира
две хипотези, при които деянието не е
престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на
престъпление: 1.)когато то не е общественоопасно
въобще и реално не оказва отрицателно въздействие върху засегнатите обществени
отношения и 2.)когато обществената опасност на деянието е явно
незначителна, без да бъде напълно изключена. В конкретния случай въззивният съд прие, че е осъществена втората хипотеза –
без да е изключена обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние,
то тя е явно незначителна. Охраняваните обществени отношения, свързани с реда и
правната сигурност на документирането, са засегнати в незначителна степен. Макар
и да се били изискани при изповядване на сделките оценка от лицензиран оценител
или решение на управителния съвет кооперацията за продажната цена на имотите,
наличието на такива документи не е необходимо условие за действителност на
сделките. Инкриминираният документ е използван за удостоверяване на волята на
управителния съвет на кооперацията относно продажната цена на имотите, предмет
на двете сделки, която продажна цена е отговаряла на пазарната им оценка от
лицензиран оценител. Това е обстоятелство, показателно за липсата на користна
цел в действията на подсъдимата С.Н.И.. Същевременно подсъдимата не е осъждана
- както към време на извършване на деянието (2015 г.), така и понастоящем. Омъжена
е, със средно образование, работи като пощенски служител. Тези данни позволяват да бъде изведен извод,
че стореното от нея съставлява изолиран случай в начина й на живот.
По
изложените съображения, въззивният съд отмени обжалвания
съдебен акт, тъй като извършеното от подсъдимата деяние не е престъпление по чл.316
във връзка с чл.308, ал. 1 във връзка с чл.26, ал. 1 от НК, за каквото й е
повдигнато обвинение; формално съставлява престъпление по чл.316 във връзка
с чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, но не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Поради това,
след като отмени първоинстанция съдебен акт, Окръжен съд – Стара Загора
призна подсъдимата С. Н.И.
за невинна и я оправда изцяло по обвинението за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което е предадена на съд.
Воден
от тези съображения, въззивният съд постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.