Решение по дело №126/2020 на Районен съд - Русе

                             РЕШЕНИЕ

                                                                             №

                                                                гр.Русе, 20.07.2019 г.

                                                   

 

 

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 22 юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 126 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

 

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е предявил иск срещу ответника Д.П.Б. с ЕГН:********** за сумата от 1004,06 лева, от които 548,90 лева главница и 455,16 лева договорно възнаграждение по Договор за револвиращ заем № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира разноски по заповедното и исковото производства в общ размер на 450,00 лева, от които 25,00 лева д.т. за образуване на заповедно производство, 50,00 лева юрисконсулстко възнаграждение по заповедното производство, 75,00 лева д.т. и 300,00 лева юрисконсулстко възнаграждение по исковото производфство.

Твърди, че за посочените вземания се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6931/ 2019г. по описа на РРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по заповедта за изпълнение. Претендира направените деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор и не е направил искане делото да се гледа в негово или на неговов представител отсъствие. В проведеното по делото съдебно заседание от 22.06.2020г., за което ответникът бил редовно призован на 14.05.2020г., не се е явил и не се е представлявал.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връчения на 01.11.2018г. на ответника препис от разпореждането по чл.131 от ГПК е указал  неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок. С исковата си молба ищецът е направил искане срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От доказателствата по делото се установява, че вземането на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД произтича от сключен на 02.01.2013г. договор за револвиращ заем № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор и ответника, като длъжник.

Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на кредита: 1600,00 лв.; Срок на кредита: 48 месеца; Размер на вноската: 134,00; Годишен процент на разходите (ГПР): 157,52 %; Годишен лихвен процент: 97,88%; Лихвен процент на ден: 0.27%; Общо задължение по револвинга: 4824,00 лв.

Подадено било заявление по чл. 410 от ГПК и образувано ч. гр. д. №6931/2019г. по описа на РС Русе. Издадена била заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че са налице доказателства, които обуславят интереса и легитимацията на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, да подаде иск за установяване на вземанията си срещу ответника – Д.П.Б..

По изложените съображения съдът намира, че са налице всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Според указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. При тяхното присъждане следва да бъде съобразено изменението на чл.78, ал.8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.).

С оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и факта, че то приключва с постановяване на неприсъствено решение, съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева – за заповедното и 50,00 лева за исковото производства, съгласно чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на 125,00 лева – в исковото производство и 75,00 – в заповедното производство. Така ищецът има право на деловодни разноски в общ размер на 200,00 лева.

Мотивиран така, съдът

                                                             

 

                                                                  РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.Б. с ЕГН:********** ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от 1004,06 лева от които 548,90 лева главница и 455,16 лева договорно възнаграждение по Договор за револвиращ заем № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.11.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6931 по описа за 2019 г. на Русенския районен съд е издадена заповед №3303/ 25.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.П.Б. с ЕГН:**********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: *********, сумата от общо 200,00 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

Настоящото неприсъствено решение, на осн.чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: