Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на девети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.А
при секретаря Евгения Луканова като
разгледа докладваното от съдията Д.а в.гр.д. № 923 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №1405 от 22.07.2019 г. по гр.д.
№1879/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ на
основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79 ал.1 от ***
„****“ ООД-гр. Панагюрище, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК *** сумата 2 481.40 лв., представляваща
неизпълнено задължение по договор за продажба, обективиран във фактура №
19204/01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.03.2019 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и
изплащане, като за разликата до претендираните 22 320.16 лв. е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като НЕДОКАЗАН .
ОСЪДИЛ
на основание чл. 86 от *** „****“
ООД-гр. Панагюрище, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
на „***“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК ***
сумата 37.22 лв., представляваща лихва за забава върху сумата 2 481.40 лв. за периода 01.02.2019 г. -
27.03.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, като за разликата до
претендираните 241.65 лв. е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „****“
ООД-гр. Панагюрище, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
на „***“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК ***
сумата 339.21 лв., представляваща направени по делото разноски,
съобразно уважената част от иска.
Недоволен
от решението в отхвърлителните му части е останал ищецът „***“ ЕООД и
е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо
него да се постанови решение за уважаване на предявените искове в пълните им
размери. Въззивникът счита, че процесните фактури следва да бъдат ценени както
като доказателство за сключване на договора, така и като разписки за
получаването на стоката.
Според „***“ ЕООД,
на база заключението на ВЛ, изготвено само на база проверка в неговото
счетоводство, не може да се приеме за доказано, че процесните фактури са
осчетоводени при „****“ ООД, защото при
допускане на СИЕ Плевенски Районен съд е пропуснал да предупреди „****“ ООД
за последиците по чл.161 от ГПК в случай, че не представи на ВЛ необходимите за
изготвяне на заключението доказателства. Въззивникът иска ВЛ отново да отговори
на поставените въпроси, но след проверка и в счетоводството на „****“ ООД и при
служебно указване на ответника какви
са последиците по чл.161 от ГПК в случай, че не предостави достъп на ВЛ до
счетоводните си регистри.
Въззивникът претендира направените в
двете инстанции разноски.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 14.10.2019 г. на „****“ ООД, но в указания
срок – до 28.10.2019 г. отговор не е подаден.
С
определение №1578 от 13.11.2019 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната
жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането и. Със същото
определение на основание чл.266,
ал.3 от ГПК е допусната СИЕ с въпроси, както са формулирани в т.2 от исковата
молба, на които ВЛ да отговори след проверка в счетоводството на „****“ ООД и
на основание чл.161 от ГПК е указано на „****“ ООД, че ако не предостави достъп на
ВЛ до счетоводните си регистри, за да може то да отговори на поставените му
въпроси, за доказано ще бъде прието, че процесните фактури са отразени в счетоводството
му, че са включени в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и че за тях е
ползван данъчен кредит.
В о.с.з. на 09.01.2020 г.
процесуалният представител на въззивника – адв. С.М. е
представила писмена защита и списък по чл.80 от ГПК.
В о.с.з. на
09.01.2020 г. не се е явил процесуален представител на „****“ ООД.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно
от представените с исковата молба фактури №***/02.01.2019 г., №***/08.01.2019
г., №***/ 17.01.2019 г., №***/22.01.2019 г. и №***/30.01.2019 г., всички
те касаят
доставката на брашно тип 500 на обща стойност с ДДС 24 318.48 лв. от „***“
ЕООД на „****“ООД. Всички фактури са подписани двустранно, като за представляващ
получателя навсякъде е посочен П.В.. Във фактури №***/02.01.2019
г., №***/08.01.2019 г. и №***/17.01.2019 г.
подписите за П.В. са еднакви. Във фактура №***/22.01.2019 г. подписът за
П.В. е различен и върху него е положен печат на „***“ООД. Във фактура №***/30.01.2019
г. под П.В. е изписано друго име – Д. и е положен подпис, различен от подписите
за П.В. по останалите фактури. Въпреки тези разминавания, „****“ООД не е
оспорило верността или автентичността на фактурите като документи, обвързващи
дружеството.
Не е спорно,
че
по първата фактура – №***/02.01.2019 г. е
осъществено частично плащане в размер на 1 998.32 лв., което именно е
мотивирало Плевенски Районен съд да присъди остатъка в размер на 2 481.40
лв. с обжалваното решение, което в тази си част не е предмет на въззивно
обжалване.
Видно
от представените с исковата молба приемо-предавателни протоколи, те
касаят останалите фактури №***/08.01.2019 г., №***/17.01.2019 г., №***/22.01.2019
г. и №***/ 30.01.2019 г. Протоколите,
удостоверяващи доставките, са съставени едновременно с издаването на фактурите
– съответно на 08.01.2019 г., 17.01.2019 г., 22.01.2019 г. и 30.01.2019 г.
Между страните не е имало спор относно момента на осъществяване на доставките,
а само относно техния получател. „****“ООД не е твърдяло доставките да са
осъществени след издаването на фактурите.
В протоколите
като продавач е посочено „****“ЕООД, а за „предавател“ са се подписали Е.Г., Т.С.
и П.П.. Като купувач е посочено „****“ООД, а за „приемател“ се е подписал М. Д.
– лице, различно от представляващия това дружество П.В.. За „приемател“ е
положен печат на „***“ООД.
Като
свидетел е разпитан Р.Л., който е шофьор в „****“ЕООД
и твърди, че заедно с Е.Г. и П.П. – също шофьори в „****“ЕООД са доставяли в
гр. Русе през януари 2019 г. брашно за „****“ООД.
Като
свидетел е разпитан В.Д., който е финансов директор в
„***“ЕООД и също твърди, че доставките на брашно през януари 2019 г. в гр. Русе
са били за „****“ООД – дружеството със седалище в гр. Панагюрище. Сочи, че „****“ООД
и „***“ООД имат един и същи собственици.
При
справка в ТР се установява, че
действително съдружници във „****“ООД и „***“ООД са едни и същи лица: П.П.В. и М.С.В..
Един и същ е Управителят на двете дружества – П.В..
М.
Д. не е разпитан като свидетел, за да се
установи той в какво качество е подписал приемо-предавателните протоколи и дали
е действал за „****“ООД или за „***“ООД.
Не
са ангажирани и доказателства за
съществуването на договорни отношения между „***“ЕООД и „***“ООД, които да
обяснят печата на „***“ООД върху процесните протоколи.
Ищецът е
поискал и Плевенски Районен съд е уважил искането му да бъде назначена СИЕ,
която след справка в счетоводствата на страните по делото, да даде отговор на
поставените въпроси. Така формулирана, задачата изисква страните да предоставят
на ВЛ достъп до счетоводните си регистри. В
определение №2561/18.06.2019 г. Плевенски Районен съд не е указал изрично на
ответника последиците
по чл.161 от ГПК в случай, че създаде пречки за събиране на допуснати
доказателства и по-конкретно – че не предостави достъп на ВЛ до счетоводните си
регистри.
В
заключението, изготвено от ВЛ Й.Л., е
отбелязано, че до момента на изготвянето му не е предоставена от „****“ ООД необходимата счетоводна информация. В о.с.з. на 15.07.2019 г. ВЛ е заявило, че
няколко пъти се е свързало с представител на „****“ ООД, който е обещал да
изпрати нужните документи, но не го е
сторил. „Необходимата счетоводна
информация“ и „нужните документи“ така
и не са конкретизирани в първоинстанционното производство.
Видно от
заключението, изготвено
от ВЛ Й.Л., то е изготвено само на
база проверка в счетоводството на „***“ ЕООД. ВЛ потвърждава осчетоводяването
на процесните фактури в това счетоводство; частичното плащане по първата
фактура – №***/02.01.2019 г. в размер на
1 998.32 лв.; дължимият остатък по всички фактури е в размер на
22 320.16 лв., а законната лихва е изчислена в размер на 241.65 лв.
В о.с.з. на 15.07.2019 г. „***“ ЕООД
не е възразило срещу приемане на заключението на ВЛ, изготвено само на база
проверка в неговото счетоводство.
От писмено становище на „****“ ООД е
било ясно, че дружеството е запознато със заключението и не възразява да се
приеме.
При така установената фактическа
обстановка, Плевенски Районен съд е приел, че фактурите удостоверяват само
съществуването на договор за търговска продажба, но не и неговото изпълнение от
страна на „***“ЕООД. В обжалваното решение е прието още, че предаването на
процесните количества брашно на „****“ООД не се доказва нито с
приемо-предавателните протоколи, нито със свидетелските показания.
Според въззивната инстанция, Плевенски
Районен съд неправилно е приел, че от свидетелските показания се установява, че
брашното е предадено на „***“ООД. И двамата свидетели сочат, че търговските
отношения във връзка с доставката на брашното са били с „****“ООД и че само местоизпълнението
на доставките е в хлебозавода в гр. Русе.
Показанията на Р.Л.
и В.Д. не са оборени или дори разколебани от показанията на М. Д., който така и
не е ангажиран като свидетел по делото.
Според въззивната инстанция, допуснато
доказателство – експертно заключение след
проверка в счетоводството на „****“ООД е останало несъбрано поради
процесуално нарушение на първоинстанционния съд, а именно неуказване служебно
на „****“ООД какви са последиците по чл.161 от ГПК в случай, че не предостави
достъп на ВЛ до счетоводните си регистри. По тези съображения и на
основание чл.266, ал.3 от ГПК Плевенски Окръжен съд е допуснал
съдебно-икономическа експертиза с въпроси, както са формулирани в т.2 от
исковата молба, на които ВЛ да отговори след проверка в счетоводството на „****“ ООД. На
„****“ ООД изрично е указано на основание чл.161 от ГПК, че ако не предостави
достъп на ВЛ до счетоводните си регистри, за да може то да отговори на
поставените му въпроси, за доказано ще бъде прието, че процесните фактури са
отразени в счетоводството му, че са включени в дневника за покупко-продажбите
по ЗДДС и че за тях е ползван данъчен кредит.
В писменото си заключение
назначеното ВЛ Б.А. е отразила, че се е свързала с Управителя на „****“ООД,
който и обяснил, че не може да предостави нужната счетоводна информация, защото
„дружеството не работи и няма служители в отдел „счетоводство“. Същите
обстоятелства се потвърждават от ВЛ и устно в о.с.з. на 09.01.2020 г. При това
положение и на основание чл.161 от ГПК за доказани по делото следва да се
приемат следните факти: че процесните
фактури №***/08.01.2019
г., №***/17.01.2019 г., №***/ 22.01.2019 г. и
№***/30.01.2019 г. са отразени
в счетоводството на „****“ООД; че са включени в дневника за покупко-продажбите
по ЗДДС на „****“ООД и че за тях е ползван данъчен кредит от „****“ООД.
Съгласно Решение № 46 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60140/2016 г., I г. о., ГК, „включването на една
фактура в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на
данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание за съществуването
на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката. Признание за факта
на доставката на стоката то би представлявало само ако между страните не
съществува спор, че доставката е била или е следвало да бъде извършена преди
или едновременно със съставянето на фактурата“. Както вече беше отбелязано
по-горе, по делото липсват твърдения по конкретни причини процесните фактури да
са били съставени преди извършването на доставките. Не се и установи, фактурите
да са издадени преди фактическото извършване на доставките. Напротив – установи
се, че всяка от процесните фактури и съответстващият и приемо-предавателен
протокол са съставени в един и същи ден.
С оглед гореизложеното, в процесния
случай включването на фактури №***/08.01.2019 г., №***/17.01.2019
г., №***/22.01.2019 г. и №***/
30.01.2019 г. в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката – „****“ООД
и ползването на данъчен кредит по тях, представлява както признание за
съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката,
така и признание за факта на доставката на стоката.
По така изложените съображения,
първоинстанционното решение в обжалваната му част се явява неправилно и като
такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение, с
което да бъдат уважени предявените искове за разликата от 2 481.40 лв. до
22 320.16 лв., явяваща се неплатена стойност на брашно ТИП 500 пакетирано
50 кг, съгласно фактури №***/08.01.2019 г., №***/17.01.2019
г., №***/22.01.2019 г. и №***/
30.01.2019 г. и за разликата от 37.22 лв. до 241.65 лв., явяваща се лихва за
забава, начислена от падежа по всяка фактура до предявяване на иска.
При този
изход на спора по същество, „****“ООД следва да заплати в полза на „***“ЕООД сумата от
2 058.59 лв., явяваща се разликата между направените в първата инстанция
разноски /за ДТ – 902.80 лв., за такса за обезпечение – 40 лв., за
обезпечителна заповед – 5 лв., за адв. възнаграждение – 1 300 лв. и за
възнаграждение на ВЛ – 150 лв./ в размер на общо 2 397.80 лв. и
присъдените с обжалваното решение 339.21 лв.
„****“ООД следва да заплати в полза
на „***“ЕООД и сумата от 1 351.78 лв., явяваща се направените във втората
инстанция разноски /за ДТ – 421.78 лв., за адв. възнаграждение – 830 лв. и за
възнаграждение на ВЛ – 100 лв./.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ на
основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№1405 от 22.07.2019 г. по гр.д.
№1879/2019 г. Плевенски Районен съд в частите му, с които като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ са ОТХВЪРЛЕНИ
следните, предявени от „***“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК *** срещу „****“ ООД-гр.
Панагюрище, с ЕИК *** искове: по чл.327 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от *** за
разликата от 2 481.40 лв. до 22 320.16 лв. и по чл.86 от *** за
разликата от 37.22 лв. до 241.65 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ***
във връзка с чл.327 от ТЗ „****“ ООД-гр. Панагюрище, с ЕИК *** да заплати в
полза на „***“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК *** сумата
от 19 838.76 лв., явяваща се неплатена стойност на брашно ТИП 500
пакетирано 50 кг, съгласно фактури №***/08.01.2019 г., №***/17.01.2019
г., №***/22.01.2019 г. и №***/
30.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.03.2019 г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86 от *** „****“ ООД-гр. Панагюрище, с ЕИК *** да заплати в полза
на „***“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК *** сумата
от 204.43 лв., явяваща се лихва за забава, начислена
върху стойността на брашното по фактури №***/08.01.2019 г., №***/17.01.2019 г.,
№***/ 22.01.2019 г. и №***/ 30.01.2019
г. от падежа по всяка фактура до предявяване на иска – 27.03.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „****“ ООД-гр. Панагюрище, с ЕИК *** да
заплати в полза на „***“ ЕООД-гр.
Плевен, с ЕИК *** сумата от
2 058.59 лв., явяваща се разликата между направените в първата
инстанция разноски в размер на общо 2 397.80 лв. и присъдените с
обжалваното решение 339.21 лв., както и сумата
от 1 351.78 лв., явяваща се направените във втората инстанция
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при условията
на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: