Р
Е Ш Е
Н И Е №
99
гр.
Пловдив, 30. 05.2018 г.
Пловдивски Апелативен Съд,
Гражданско отделение – първи състав в открито заседание на четиринадесети май две
хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Мариана Хитева
Членове: Галина Арнаудова
Величка Белева
при секретаря Стефка Тошева, като
разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 166/2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищците по спора Б.В.Н.,
ЕГН – ********** и Н.А.Н., ЕГН – ********** изцяло Решение № 1220 от 06.07.2015 г., постановено по гр.д. №
1736/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателите против „ Б.Д. „ ЕАД – г.С. обективно съединени при условие на
евентуалност искове както следва: главен - за прогласяване нищожността на
учредената договорна ипотека с нотариален акт № ../05.02.2008 г., том ............г. на нотариус Р. Т., рег. № ... на
основание чл. 166 ал. 2 от ЗЗД, първи евентуален иск – за прогласяване на
ипотеката за нищожна поради заобикаляне на закона и втори евентуален иск –
прогласяването й за нищожна поради невъзможен предмет. Поддържат се оплаквания
за неправилност и искане за отмяна на решението и уважаване на предявените
искове.
Въззиваемата страна „ Б.Д. „ ЕАД
- г.С. е депозирала отговор за неоснователност
на жалбата.
Съдът установи следното:
Обективно съединени при условие на
евентуалност искове с правно основание чл. 166 ал. 2 и чл. 167 ал. 2,
предложение пето от ЗЗД – главния иск, и чл. 26 ал. 1, предложение второ от ЗЗД
и чл. 26 ал. 2, предложение първо от ЗЗД - съответно двата евентуални иска,
предявени от Б.В. и Н.А. НV срещу ипотекарния кредитор „ Б. „ ЕАД.
По главния иск се твърди че
ипотеката е недействителна / нищожна /, тъй като са нарушени императивните
изисквания на чл. 166 ал. 2 и чл. 167 за поедичност и тъждество на имотите,
предмет на ипотеката по съображения че двата имота, върху които е учредена не
съществуват и не са съществували към момента на сключването на договора –
5.2.2008 г., а същите са съставлявали – фактически, един единен имот, възникнал като такъв още в
процеса на строителството на сградата, което - според ищците, означава и че
ипотеката има невъзможен предмет. По отношение основанието за нищожност заобикаляне
на закона се поддържа че така учредена – върху двата несъществуващи имота, ипотеката
е имала непозволената цел да обезпечи отпуснатия кредит с несъществуващи обекти
- вместо с действително съществуващия вместо тях единен имот, като ответната
банка е следвало откаже сключване на договора за кредит и да изчака
узаконяването по надлежния ред на съществуващия обект. Отпускането на кредита и
обезпечаването му със съществуващи „ само на хартия обекти „ ясно сочело на
намерението й да заобиколи закона, на което ищецът се съгласил поради липса на
избор.
Депозиран е отговор на ИМ, с който се
изразява становище за неоснователност на исковете. Поддържа се че обектите са
два отделни – видно от цялата строителна документация на сградата, както и от
констатациите на място на вещото лице на банката, посетило имотите с оглед
установяването и оценката им. В случай че в момента са обединени в един то това
е извършено от ищците преустройство след учредяването на ипотеката, което и не
е извършено по установените от ЗУТ правила и ред, поради което и юридически не
е налице единен самостоятелен обект.
По делото е безспорно установено че
по силата на договор за дарение от 15.06.2007 г., изповядан с нотариален акт № .......
г. на нотариус А. К., рег. №ищецът Б.Н. е придобил от майка си Д. С.Н.
процесните два обекта – Ателие „ К „ на пети / четвърти / жилищен етаж с площ
от 41,03 кв.м., ведно с изба № 16 с площ 5, 82 кв.м. и 4, 023% от общите части
на сградата и Апартамент „ Л „ на пети / четвърти / жилищен етаж с площ 65, 72
кв.м., ведно с избено помещение № 14 от 11, 84 кв.м. и 6,660 % ид.ч. от общите
части на сградата, които обекти находящи се в изградената в груб строеж жилищна
сграда в дворно място, съставляващо по действащия ПУП УПИ № ............
С нот. акт № ../05.02.2008 г. , том ............г. на нотариус Р. Т., рег. № ...
имотите са ипотекирани от ищеца Б.Н. със съгласието на съпругата му ищцата Н.А.Н.
в полза на ответната „ Б. „ ЕАД за
обезпечаване на вземането на банката по отпуснат на Б.Н. кредит в размер на
155 000 лв. по сключен между него и банката договор за кредит от
01.02.2008 г.
По сега действащата кадастрална
карта на гр. П. имотите са с идентификатори ........./ ателието / и ........./ апартамента / - съгласно
представените по делото схеми на самостоятелни обекти в сграда, издадени от АВ
– СВ – гр. Пловдив на 17.06.2014 г. Като отделни имоти са декларирани от
собственика им Б.Н. ***, Дирекция МДТ – видно от удостоверението за данъчни
оценки от 18.06.2014 г.
Представено е разрешението за
ползване на сградата № .........г., издадено от комисия към ДНСК – Пловдив,
ведно със самостоятелните обекти в нея – 9 апартамента, 7 броя ателиета, 2
гаража и 1 магазин. Констатациите в разрешението са че в процеса на
строителството не са настъпили съществени отклонения спрямо одобрените проекти;
не е имало преодобряване на проекти с изменения и допълване на издаденото
разрешение за строеж за жилищна сграда с 9 апартамента, 7 ателиета за творческа
дейност, 2 гаража и 1 магазин за промишлени стоки / т.е. процесните два обекта
са самостоятелни такива / ; изпълнението съответства на одобрената строителна
документация и не се налага изготвяне и заверка на екзекутивна документация.
Прието е заключение на съдебно
техническа експертиза, изготвено от вещото лице В. Р., изготвено след преглед
на одобрените строителни книжа и оглед на място. Констатациите на експерта са
че на място е извършено преустройство за обединение на процесните ателие и
апартамент, за което няма изготвени и одобрени екзекутиви от възложителя, от
строителя, от техническия и строителен надзор на обекта, което според експерта
сочи на извод че то е извършено след приемането на сградата от ДНСК – П. За
него няма изготвена и одобрена строителна документация и към настоящия
момент. Преустройството е станало технически
възможно поради изпълнение на противоземетръсната шайба между двата обекта с
намалена дължина – в отклонение от одобрения архитектурен проект, което е основния
елемент, позволил свързването им чрез развиване на вътрешен коридор между тях. И понастоящем на
място всеки от обектите е със самостоятелен вход, монтираната входна врата на
ателието е налична, но от вътрешната й страна е изградена плътна стена пред нея
– т.е. впоследствие е зазидана. Непълното изграждане на земетръсната шайба нарушава
устойчивостта на сградата и на място са констатирани следи от сеизмична
дейност, основната причина за които е нецялостното й изграждане съгласно
одобрения проект, част конструктивна. Доколкото на място няма следи от срязване
на шайбата експертът счита че изграждането й с намалена дължина е станала в
процеса на строителството. Заключението е онагледено със скица, показваща
външните зидове на двата обекта, неизпълнената част от шайбата и зазидания вход
на ателието. Прилежащите към обектите избени помещения на място съставляват
една изба, вътрешната стена между тях не е изградена и входът е само един.
Според ищцовите свидетели М. Б./
брат на ищцата /и Н. / брат на
ищеца / двата обекта били свързани в
един апартамент още през м. юни 2007 г., когото те ходили, за да го видят.
Сградата вече била построена, имала и покрив. Свидетелят Б. твърди Б. да е имал конфликт със строителя във
връзка с поставената входна врата на ателието, тъй като искал там изобщо да
няма отвор за врата, а плътна стена, с което му искане те не се съобразили.
Това наложило зет му допълнително да изгради стена от вътрешната страна на
вратата, което направил пак тогава – към лятото на 2007 година.
Според свидетеля на ответната страна
Н. Н. – управител на фирмата – технически надзор на сградата, по време на
строителството й не са одобрявани никакви промени, нито фактически такива са
извършвани. След изготвянето на акт образец 15
надзора е извършил оглед и изготвил окончателен доклад, който доклад възложителя
задължително представя пред РДНСК към заявлението си за приемане на сградата.
Констатациите в този доклад били че изпълнението е съобразно одобрените
проекти. При подписването на акт образец 15 нямало никакви възражения от
участниците в строителството и в частност от възложители / сред които и ищецът,
респ. неговата майка като праводател/. Като строителен инженер свидетелят
заявява че евентуални проблеми вследствие нецялостното изграждане на
противоземетръсна шайба зависят от местоположението й. Конкретно ако тя е
ситуирана в по ниските етажи на сградата земетръсна вълна би причинила големи
проблеми в конструкцията, но при по горните етажи – не би се отразила. По
принцип шайбите са елемент от констукцията на сградата и при липсваща такава
разрешение за ползване не би се издало.
Според свидетеля на ответната страна
П. С.– представляващ фирмата – строител, сградата е изпълнена в съответствие с
одобрените проекти, не са правени изменения досежно броя, вида и
предназначението на самостоятелните обекти в нея и конкретно обединяването на
процесните два в единен такъв. Спомня си ищецът да е искал изпълнение в този
смисъл, което обаче е отказано от строителя и екзекутивна документация не е изготвена и одобрена. Удостоверението,
издадено от него като представляващ строителя „ С.ЕООД „ от 12.01.2014 г. /
приложено към исковата молба / за това че обектите са обединени още по време на
строителството не отговаря на действителното положение. То било един компромис
от негова страна, тъй като Б.Н. многократно го молил за това с цел да заплаща
данъци и такси само за един, а не за два имота. Удостоверението няма стойност,
меродавна е само строителната документация и разрешението за ползване на РДНСК
– Пловдив.
Представено е от ищеца окончателно
решение № ..25/12.12.2014 г., по адм. д. № 1224/2014 г. на АС – Пловдив, с
което е отхвърлена жалбата му против разрешението на РДНСК - Пловдив за
ползване на сградата № .........г. в частта му досежно неговия четвърти
жилищен етаж. Това писмено доказателство
се представя с оглед отразените в мотивната му част изводи на съда че
процесните два обекта са обединени в общо жилище още по време на
строителството, а не са два самостоятелни - според отразеното в оспореното
разрешение.
При така установеното
първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни. Прието е че преустройството е извършено
след
издаване на разрешението за ползване – според представената строителна
документация, според заключението на техническата експертиза, според
показанията на свидетелите С. и Н.. Не са кредитирани показанията на ищцовите
свидетели, които се язявят изолирани и пристрастни – предвид родствената връзка
между свидетелите и ищците. Не е налице нарушение на чл. 166 ал. 2 и чл. 167 ал. 2 от ЗЗД – към момента на
възникване на ипотечното право имотите са съществували реално и поединично,
същите са надлежно индивидуализирани и конкретизирани в договора за учредяване
на ипотеката и са собственост на ипотекарния длъжник. С оглед което не е налице
и основанието за нищожност „ невъзможен предмет „, не е налице и заобикаляне на
закона – постигане на неправомерна цел чрез позволена по принцип от закона
сделка, като за наличието на това основание е необходимо и съществуване на
намерение за това към сключването на договора.
Поддържа се във въззивната жалба
решението да е неправилно поради съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Изложените доводи са че показанията на свидетелите С. и Н. са в
противоречие със заключението на СТЕ, установяващо - според жалбоподателя, че
преустройството е извършено още при строежа на сградата – в който смисъл и
решението на АдмСъд – Пловдив, поради което същите не е следвало да бъдат
кредитирани.Съответно показанията на ангажираните от въззивниците свидетели се
подкрепят от СТЕ и съдебното решение, поради което именно те е следвало да
бъдат кредитирани, въпреки родствените връзки. Съдът не се съобразил със
заключението и влязлото в сила съдебно решение. Изложени са и доводи,
основаващи се на неприети поради преклузия писмени доказателства - изходящи от „ Водоснабдяване и Канализация „ –
Пловдив относно броя на монтираните в сграда и в частност в процесните обекти
водомери, установяващи – според жалбоподателя,
че на четвърти жилищен етаж от сградата е бил наличен един само обект
три месеца преди издаването на разрешението за ползване.
Жалбата е неоснователна.
По силата на горецитирания договор
за дарение от м. юни 2007 г. въззивника Н.
се легетимира като собственик на процесните два обекта като отделни
самостоятелни такива – след изграждането на сградата в груб строеж съгласно
отразеното в нот. акт, който е меродавния момент за възникване на правото на
собственост върху самостоятелни обекти в строяща се сграда – чл. 181 от ЗУТ. Такъв
е статута им по одобрените проекти и строителни книжа, както и в издаденото от
комисията към РДНСК – Пловдив разрешение за ползване на сградата от 19.12.2007
г.. Така са заявени и заснети в кадастралната карта и декларирани в общината.
Така са и предложени от въззивника на ответната банка като обезпечение на
искания кредит, така са остойностени от оценителя й след оглед на място и
ипотекирани с договора от 05.02.2008 г. Тези писмени доказателства несъмнено
сочат на извод че те са възникнали като отделни самостоятелни обекти в сграда. Констатираното
на място от СТЕ фактическо обединяване на двата обекта в един, ползван за
жилищни нужди е извършено от въззивника неправомерно - без одобрени проекти и строителни книжа и без
разрешение за промяна на предназначението за ползване. С оглед което това настоящо
фактическо състояние не води до възникване юридически на един обединен обект,
годен да бъде предмет на правото на собственост. Отделно от това не се и доказа
от жалбоподателя – ищец и фактическото възникване на единен обект още в процеса
на строителството – с оглед
възведеното от него в ИМ че преустройството е извършено преди построяването на
сградата, респ. преди учредяването на ипотеките. Горепосочените писмени
доказателства категорично опровергават това му твърдение и обосновават точно
противоположния извод. В тази насока са и показанията на свидетелите С. / изпълнителя
на сградата / и Н. / строителния й надзор / - че промени на четвърти жилищен
етаж и обединяването на ателието и апартамента в един имот чрез преустройство
не е извършвано не само чрез одобрени проекти за изменение, но и фактически,
тъй като това би поставило под въпрос приемането на сградата от РДНСК. Неправилно
въззивника счита че твърдението му се подкрепя от заключението на вещото лице,
както и от представеното съдебно решение на АдмСъд – Пловдив. Действително от СТЕ
се установява че обединяването на ателието и апартамента в единен обект е
станало технически възможно поради изпълнение на противоземетръсната шайба / в
общата на обектите стена / с намалена дължина – в отклонение от проекта, което
отклонение не е одобрено по надлежния ред, като съдът го намира за съществено
по смисъла на чл. 154 ал. 2 т. 5 от ЗУТ с оглед заключението на експерта че касае конструкцията на сградата и намалява
устойчивостта й при сеизмична дейност. Доколкото няма следи от срязване на
шайбата вещото лице счита че то е станало още при строежа, а не впоследствие. Т.е. касае се за съществено отклонение в
дължимото от строителя изпълнение. Но то само по себе си не означава че и
фактически е възникнал един общ обект, а не процесните два самостоятелни.
Развития вътрешен коридор, вътрешното преустройство на помещенията и
иззиждането на стена пред входната врата на ателието няма данни да са извършени
преди завършването на грубия строеж и последващото приемане на сградата, както и
два месеца по – късно - към момента на сключването на договора за учредяване на ипотеките, към който
момент обектите фактически да са
съществували като един общ жилищен имот. В тази насока са единствено
показанията на ищцовите свидетели, които с оглед близката родствена връзка и
липсата на други доказателства в подкрепа на показанията им не следва да се
кредитират и правилно не са били кредитирани от първостепенния съд. Жалбата на
въззивника против разрешението за ползване на сградата е отхвърлена като
неоснователна с диспозитива на съдебното решение на АдмСъд – Пловдив, който
единствен се ползва със сила на пресъдено нещо. Констатациите и изводите в
мотивите и в частност че преустройството на процесните ателие и апартамент,
довело до възникване на един общ жилищен обект е извършено преди издаването на
разрешението нямат задължителна и обвързваща сила за настоящия съд, който на
база ангажираните пред него доказателства може да формира различни фактически и
правни изводи.
Наведените от жалбоподателя доводи,
основаващи се на представени, но неприети писмени доказателства – и от
настоящия съд, не се следва да се коментират. С
оглед така изложеното при възникването на ипотечното право в полза на
въззиваемата Б. „ ЕАД имотите и юридически и фактически са съществували така
както са възникнали по одобрени проекти и строителни книжа – два отделни
самостоятелни обекти в сграда. В този си вид в договора за ипотека са
поединично описани и в пълна степен индивидуализирани, с което са изпълнени
изцяло изискванията на чл. 166 ал. 2 и чл. 167 ал. 1 ал. 2, предл. пето от ЗЗД.
Последващото учредяването на ипотеките фактическо видоизменение чрез
обединяването на обектите и ползването им като един жилищен имот е правно ирелевантно
– то е извършено след като ипотеката е разпростряла действието си. То е и
неправомерно предприето от ищците, като никой не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. Тоест главният иск е неоснователен.
Изложеното сочи на извод че не е налице и невъзможен предмет на ипотечното
право, както и твърдяното заобикаляне на закона – преследване на непозволена
цел с позволени средства. Нито една от тези предпоставки не е налице. Тоест
неоснователни са и евентуалните искове. Като е достигнал до същите фактически и
правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено. Не са допуснати възведените от жалбоподателя
процесуални нарушения, изводите на съда не са необосновани, напротив –
основават се на събраните по делото доказателства преценката на които е правилна, точно е
приложен материалния закон.
С оглед този резултат на
въззиваемата страна има право на разноски за производството пред настоящата
инстанция. Те се претендират в размер на 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и в този размер ще се присъдят.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава
Решение № 1220 от 06.07.2015 г.,
постановено по гр.д. № 1736/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Осъжда
Б.В.Н., ЕГН – ********** и Н.А.Н., ЕГН – ********** да заплатят на „ Б.Д. „ ЕАД
– г.С. ЕИК ..........сумата 300 / триста / лева – юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.