Р Е Ш Е Н И Е № 114
гр. Пловдив, 01.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХІІ-ти
състав в публично заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета, в
състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Илияна Куцева-Гичева, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 349 по описа за 2017 г. и
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът „ИПО”ООД-гр.София,с ЕИК
********* твърди, че е собственик
на енергоемко предприятие, чиито основни производствени мощности са разположени
в два
негови имота, находящи се в град Карлово, описани в
исковата молба. Твърди, че
снабдяването на предприятието му с електроенергия
се осъществява чрез собствен на дружеството електропровод – 20 kV, който е директно свързан с подстанция 110/20 kV „Карлово-1”,
собственост на НЕК ЕАД. Според ищеца, електропровода
снабдява с електроенергия предприятието му чрез четири трансформатора,
които също са негова собственост. В крайна сметка твърди, че
ответното дружество не е собственик на нито един от елементите на
електроразпределителната мрежа, чрез
която се осъществява снабдяването на ищцовото дружество с електроенергия и затова същото не дължи на ответника заплащането на цена
за достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос през същата мрежа. Независимо
от изложеното, за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. ответното
дружество начислило, а ищецът заплатил сумата 27 601.95 лв. – цена
за пренос през разпределителната мрежа, както и сумата 15 065.41 лв. - за
достъп до разпределителната мрежа, или общо 42 667.36 лв., които ищецът
претендира да му бъдат възстановени, тъй като ответника се обогатил с тях без
основание. Претендира и заплащане на законната лихва върху главниците, считано,
от завеждане на исковата молба на 16.06.2017
г. до окончателното из изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД -гр.Пловдив, ЕИК ********* оспорва иска. Счита,
че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумите недължими.
Заявява, че отношенията между страните са уредени с договор, сключен на
12.11.2013 г. на основание чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа
енергия. Не оспорва факта, че ищецът е собственик на електропровод 20 кV, но счита,
че след като чрез него се снабдяват повече от един потребители на ел. енергия
той е част от електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД и подлежи на изкупуване по реда на пар. 4 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗЕ, но това не освобождавало ищеца от заплащане на цена за пренос
и цена за достъп до разпределителната мрежа на посоченото дружество. Счита, че
ищецът дължи заплащане на цена „пренос” и цена „достъп”, тъй като е присъединен
към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение, ползва
електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му
от „ЕВН България Електроразпределение” АД и „ЕВН България Електроснабдяване”
АД. Счита, че за изпълнението на тези задължения се явяват неотносими
обстоятелствата по собствеността на присъединителните съоръжения, чрез които се
извършва доставката на електрическа енергия към обектите на ищеца.
В допълнителна искова
молба ищецът е оспорил доводите на ответника. Счита, че не ползва услугите по
достъп и пренос чрез електроразпределителната мрежа и че процесния
електропровод е част от същата мрежа. Оспорва и доводите на ответника относно
формирането на цената за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа. Претендира исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна като му се присъдят направените по делото
разноски.
Пловдивският окръжен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите,
изложени от страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че ищецът е собственик на
енергоемко предприятие, основните производствени мощности, на което са
разположени в поземлен имот с идентификатор 36498.504.2538 и поземлен имот с
идентификатор 36498.341.737, двата по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Карлово. Не се спори и относно факта, че снабдяването на
предприятието на ищеца с електроенергия се осъществява чрез собствен на
дружеството електропровод-20 kV, въведен в
експлоатация на 15.08.2011 г., съгласно удостоверение № 65 от същата дата, издадено
от Главния архитект на Община Карлово. Безспорно между страните е, че
електропроводът снабдява с електроенергия предприятието на ищеца чрез четири
трансформатора – трансформатор 2500 kVA,
трансформатор 1000 kVA, трансформатор 630 kVA и трансформатор 400 kVA, които са закупени от ищеца, съгласно представените
фактури, издадени съответно на 19.07.1999 г., 04.08.2008 г. и 01.12.2004 г.
По делото е изслушано и прието без възражения на
страните заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Н.И.И..
Същото не противоречи на събраните по делото доказателства, съдът намира, че е
компетентно изготвено, поради което и изцяло го кредитира. Съгласно същото, през
процесния период ищецът е потребявал електроенергия като обектът му е
присъединен на ниво напрежение 20 кV.
Замерването на консумираната електроенергия е извършвано чрез статичен
електромер, който не измерва техническите загуби на електрическа енергия по
захранващия електропровод средно напрежение „ИПО”. От съоръженията на ищеца се
електроснабдяват още 5 потребители.
Според експерта, границата между електропреносната
мрежа и електроразпределителната мрежа, захранваща предприятието на ищеца, са
клемите на присъединяване на въздушна линия 20 кV „ИПО” към проходните изолатори на ЗРУ 20кV на подстанция 110/20 кV „Карлово 1”. Тези клеми представляват граница на
собственост на електрическите съоръжения, собственост на ищеца и „НЕК” ЕАД. При
това, според него, няма съставни елементи от електропровод 20 кV „ИПО”, които да са собственост на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД или на „”ЕВН България Електроразпределение” ЕАД.
Тези изводи на вещото лице, не са оспорени от
страните.
Приети са като доказателства общо 12 броя фактури,
издадени от ответното дружество на ищеца за периода м.05.2016 г. – м.04.2017
г., с които са му начислени общо сумата 27601.95 лв. – цена за пренос през
разпределителната мрежа, както и сумата 15065.41 лв. - за достъп до
разпределителната мрежа, като няма спор между страните, че сумите са заплатени
от ищеца – общо 42667.36 лв.
По делото е допусната и изслушана и съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Т. С.Р.. Съгласно заключението на вещото лице,
цената за пренос през разпределителната мрежа е образувана като произведение от
отчетените количества електроенергия по съответната цена, определена от ДКЕВР
за периода. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа се калкулира на
база предоставена мощност на ищеца – 2500 кW.
Заключението не е оспорено от страните.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира,
че се налагат следните правни изводи:
Съгласно § 1, т.22 от ДР на ЗЕ
„Електроразпределителната мрежа” е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия. На основание чл.88 от ЗЕ услугите по достъп до и пренос
през електроразпределителната мрежа се предоставят от „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД /с бивше
наименование - „ЕВН България електроразпределение”АД/ , когато те са
собственици на такива мрежи на обособена територия. Ето защо съдът приема, че правното
основание за предоставяне на процесните услуги, е собствеността върху
електроразпределителната мрежа. В процесният случай, както се установи,
ответното дружество няма собствени съоръжения в електроразпределителната мрежа,
захранваща с електроенергия предприятието на ищеца, основните
производствени мощности на което, са разположени в горепосочените два поземлени
имота. Услугата „достъп до електроенергия” се предоставя от оператора „НЕК” ЕАД
чрез собствената му подстанция, към която предприятието на ищеца е директно
присъединено. Услугата „пренос на електрическа енергия” се предоставя чрез
съоръженията на „ЕСО”ЕАД /Енергийния системен оператор/ и „НЕК” ЕАД до
подстанция 110/20 kV „Карлово-1”, от където тя се
пренася чрез собствения на ищеца електропровод до предприятието му. Този извод
следва от установения чрез техническата експертиза факт, неоспорен от страните,
че електроразпределителната мрежа завършва на мястото /клемите/ на
присъединяване на собствения на ищеца електропровод към подстанция на
„НЕК”ЕАД-110/20 kV „Карлово-1” и от тази точка
започва електропреносната мрежа. Т.е., ищецът е присъединен към електропреносната
мрежа със собствените му съоръжения, а не чрез такива на ответното дружество.
По делото е представен договор, сключен
между страните на 12.11.2013 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, вписан под № 807/12.11.2013 г. Според съда,
същият не обосновава извод за дължимост на процесните суми. Основанието за
начисляване на процесните такси е не договорът, сам по себе си, а
предоставената въз основа на него услуга. За да се породи задължение за
плащане, е необходимо ответната страна да е предоставила конкретна услуга,
каквато в процесния случай не се установява. Нещо повече – съгласно чл. 88,
ал.1 от ЗЕ, услугата по достъп и пренос на електроенергия може да се предоставя
само от лице, собственик на електроразпределителната мрежа. В настоящия случай,
ответното дружество не е собственик на нито един от елементите й, чрез които се
осъществява снабдяването на ищеца с електроенергия, поради което така сключения
договор е нищожен относно процесния обект.
За това съдът счита, че между „ИПО“ ООД и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД в процесния период от време, не е съществувала правна
връзка, двете дружества не са се намирали в търговски отношения по пренос и
разпределение на електрическа енергия и съответно за тях не съществуват
насрещни права и задължения.
Съдът намира за ирелевантен за спора
факта, че към съоръженията на ищеца са присъединени и други потребители.
Причините и начина на присъединяването им нямат отношения към спора, доколкото
няма спор, че това присъединяване не е извършено от ищеца.
Неоснователно, според съда, е и
възражението на ответното дружество, че цената за пренос се дължи от ищеца, тъй
като мястото на измерване на консумираната енергия било в уредбата на клиента,
а не на границите на собствеността. Съгласно чл. 29, ал.3 и ал.4 от Наредба № 6
от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическата уредба на преносното
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия следва
да се монтират в уредбата на електропреносното предприятие. В процесния случай
това място е Подстанция 110/20 кV „Карлово – 1”, собственост на „НЕК” ЕАД. Но изместването на
точката за замерване е изцяло в тежест на ответното дружество, а не на ищеца.
Ответникът е направил и възражение за
наличие на технически загуби при преноса на електроенергия. Установяването на
такива е изцяло в негова тежест, а доказателства не бяха ангажирани. Дори и да
бяха установени обаче, същите сами по себе си не обосновават извод за
предоставена от ответното дружество на ищеца услуга.
Предвид изложеното, съдът намира, искът за
основателен и доказан изцяло и в пълния му размер. За процесния период
ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на дружеството ищец,
със сумите, както следва:
1887,28 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1279.53 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/31.05.2016
г., обхващаща отчетен период – м. 05.2016 г.;
2430.39 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1238.25 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/30.06.2016
г., обхващаща отчетен период – м. 06.2016 г.;
2497.74 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1279.53 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/31.07.2016
г., обхващаща отчетен период – м. 07.2016 г.;
2251.07 лв. – цена за пренос до разпределителната
мрежа и 1279.53 лв. – цена за достъп до
разпределителната мрежа по фактура № **********/31.08.2016 г., обхващаща
отчетен период – м. 08.2016 г.;
2123.49 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1238.25 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/30.09.2016
г., обхващаща отчетен период – м. 09.2016 г.;
2611,46 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1279.53 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/31.10.2016
г., обхващаща отчетен период – м. 10.2016 г.;
2057.77 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1238.25 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/30.11.2016
г., обхващаща отчетен период – м. 11.2016 г.;
1869.47 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1279.53 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/31.12.2016
г., обхващаща отчетен период – м. 12.2016 г.;
2669.92 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1279.53 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/31.01.2017
г., обхващаща отчетен период – м. 01.2017 г.;
2792,63 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1155.70 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/28.02.2017
г., обхващаща отчетен период – м. 02.2017 г.;
2541.87 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1279.53 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/31.03.2017
г., обхващаща отчетен период – м. 03.2017 г.;
1868.86 лв. – цена за пренос до
разпределителната мрежа и 1238.25 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа по фактура № **********/30.04.2017
г., обхващаща отчетен период – м. 04.2017 г.;
Или общо за периода м.05.2016 – 30.04.2017 г. заплатена
цена за пренос през разпределителната мрежа в размер на 27601.95 лв. и заплатена
цена за достъп до разпределителната мрежа в размер на 15065.41 лв. или общо 42667.36
лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
посочените суми, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното им изплащане.
На основание чл. 78 от ГПК е основателно и искането на
ищеца за присъждане на разноски по списък съгласно чл. 80 от ГПК общо в размер
на 4356.70 лв.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 59 от ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Хр. Г. Данов 37,
да заплати на „ИПО”ООД, ЕИК *********, съд.адрес:****,– адв. Е. Б. и адв. Х. М.,
сумата 42667.36 лв., от която 27601.95 лв., представляваща заплатена цена за
пренос през разпределителната мрежа и 15065.41 лв., представляваща цена за
достъп до разпределителната мрежа, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., по издадени за същия период общо 13 броя фактури,
с които суми „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК ********* неоснователно
се е обогатило за сметка на обедняването на „ИПО”ООД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 16.01.2017 г. до окончателното им изплащане, както и 4356.70
лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: