Р Е
Ш Е Н И Е №1382
гр. Сливен, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви състав, в
публично съдебно заседание на девети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА
КИРИЛОВА
при секретаря Албена В., като разгледа докладваното от
председателя по гр. дело № 5478/2018
г. по описа на СлРС, за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск за присъждане на издръжка на пълнолетен
учащ, с правно основание чл. 144 от СК и цена на иска 150 лв., считано от
02.07.2018 г. до завършване
на средното му образование, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска
до окончателното и изплащане.
Изтъква,
че понастоящем е ученик в 12-ти клас за учебната 2018/2019 г. на
Профилирана хуманитарна гимназия "Д.
Д." гр. С.
Твърди, че определената по гр.д. № 185/2006
г. на Пазарджишки районен съд в размер
на 50 лв. е прекратена, поради навършване на пълнолетие.
Сочи, че майка му получава средно
месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1200 лв., но на ответника не е известен получавания доход. Сочи, че
ответникът работи в системата на "БДЖ" и следва да се приеме, че
доходът му е в размер на средната за страната работна заплата в размер на 1100
лв.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплаща издръжка в
размер на 150 лв., считано от 02.07.2018 г. до завършване на средното му
образование, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане. Претендира за заплащане на направените по делото разноски.
В предоставения едномесечен срок за отговор е
постъпил такъв при условията на чл. 131
от ГПК, с който ответникът счита молбата за допустима, но по основателността
иска е неоснователен. Сочи, че въпреки желанието си да помогне на детето си в
заплащането на издръжка би го затруднило, тъй като самият той изпитва
изключителни затруднения.
Излага аргументи, че въпреки работата му в
системата на "БДЖ" работи на
минимална заплата, за което представя писмено доказателство. Освен това се
налага да помага финансово на възрастните си родители, с които живее и които са
болни. Твърди, че редовно е заплащал до навършване на пълнолетие издръжка за
сина си, включително и няколко месеца след това.
Изразява желание да заплаща по-висока
издръжка, в случай че получи по-добри доходи ще подпомогне сина си финансово.
Счита за неоснователен иска, относно определяне на издръжка от 02.07.2018 г.,
тъй като и след пълнолетие е изплащал издръжка. Моли съда да отхвърли иска.
Представя Удостоверение за доходите си за шест месеца назад, както и съобщение
от държавен съдебен изпълнител.
В с.з. ищецът не се явява. Представлява се от
пълномощник, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът, редовно призован не се явява и не
се представлява.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е пълнолетен учащ в 12 клас в
Профилирана хуманитарна гимназия "Д. Д." гр. С. през учебната 2018-
Съдът следва да съобрази нуждите на ищеца,
като отчете факта, че е последен клас на обучение в средно учебно заведение,
предстои му абитуриентски бал и кандидатстудентски изпити. Следва да съобрази
обаче основно каква е възможността на родителя да осигурява и подпомага детето
си при издръжка, когато е пълнолетно учащо в средно училище от редовната форма
на обучение, поради което съдът обстойно обследва този въпрос.
Видно от удостоверение с изх. №
180033/22.10.2018 г., издадено от "Беллопринт"
ООД - гр. Пазарджик средният брутен доход на ответника за периода от 01.04.2018
г. до 30.09.2018 г. е в размер на 3 332.33 лв. или средно месечният му доход е
555.39 лв.
По делото се събраха и гласни доказателства,
чрез разпита на свид. Георгиев, който съжителства с майката на ищеца. Същият
разяснява, че ответника заплаща на сина си ежемесечно по 50 лв., но сумата е
недостатъчна за храна, облекло, консумативи и учебници. Още повече, че същият е
ученик в 12 клас, предстои му абитуриентски бал, ученолюбив е, посещава
спомагателни курсове по повод кандидатстване, ще продължи образованието си във
висше
учебно заведение. Също така посещава курс за шофьори, за което е заплатил 500
лв. Свидетелства, че подпомага майката
на ищеца финансово, тъй като средствата й са недостатъчни, за да издържа
пълнолетният си син, тъй като издръжката, която заплаща бащата на ищеца в 50
лв. са крайно недостатъчни.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени
като допустими,
относими и неоспорени от
страните.
Не е спорно, че
ищецът е син на ответника М.Д. С., видно
от Акт за раждане № 914 от 04.07.2000 г., който е навършил пълнолетие, но от
представените писмени доказателства се установява, че е ученик последен курс на
обучение.
Категорично е, че ищецът не може да се
издържа сам, защото до завършване на средното си образование няма възможност да
работи, респ. няма доходи от труд, а няма и имущество, от което да генерира
достатъчни за издръжката си доходи. Установи се, че майката на ищеца работи в Окръжен съд - С., видно от удостоверение
за брутен доход, издадено на 28.09.2018 г. и получава средната работна заплата
за страната. Същата изпълнява моралното си
задължение на родител, като се грижи за сина си и поема текущи разходи на
пълнолетния си учащ син. Нейните доходи и имущество обаче в разглеждания казус
за ирелевантни, тъй като право на пълнолетния ищец е
да насочи претенцията си за издръжка към всеки от двамата родители или само към
единия от тях – в случая към бащата, за когото също е безспорно, че
до навършване на пълнолетие, същият е бил длъжен да заплаща издръжка в размер
на 50 лв., която безспорно няма аналог на съвременните условия на живот.
Издръжката, която е определена по гр.д. №
185/2006 г. от Пазарджишки районен съд в размер на 50 лв. Същата е определена
преди 12 години и от тогава не е променяна. Остават няколко месеца до
завършване на средното образование на пълнолетния учащ, предстои му
абитуриентски бал и кандидатстване във висше учебно заведение и съда намира, че
поне тези няколко месеца бащата следва да намери начин да организира времето си
и усилията си, за да набави средства да подпомогне сина си. Още повече ноторно
известно е, че минималната издръжка за страната на новородено пеленаче е в
размер на 127.50 лв.
Не се установи ответникът да има задължения
към други низходящи. Твърденията в отговора на исковата молба, че се грижи за
възрастните си болни родители са не са доказани в процеса. Освен това
издръжката за пълнолетен учащ има своя социален характер и не случайно
законодателят е вменил като продължаваща грижа за вече навършилите пълнолетие
деца, с оглед довършване на тяхното образование, тъй като този ангажимент има
своя морален и законов аспект, поради което съда намира, че бащата е в
трудоспособна възраст, работи на постоянен трудов договор и следва да набави
средства за издръжката на сина си само за няколко месеца, предвид това че издръжката
не е променяна за две трети за времето през което низходящият е имал право на
такава, а именно над 12 години.
Същевременно няма
спор, че в периода до завършване на средното си образование
пълнолетният В.С. се нуждае от средства за задоволяване на своите потребностите
от храна, облекло, учебници, учебни помагала и пособия. Предстои му
абитуриентски бал, посещава шофьорски и кандидатстудентски курсове, което
изисква значителни средства. От
представената справка от Съдебно-изпълнителната служба и от служебна проверка
се установи, че по делото са изплащани по 50 лв., които са за разноски по
изпълнителното производство след навършване на пълнолетие на детето.
В случая следва да
се има в предвид, че за разлика от безусловното по характера си задължение
за издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете, при издръжката на пълнолетен учащ възможността за доставянето й
не съвпада с общото изискване на чл. 142 от СК, според което размерът на издръжката се определя единствено като
функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, но се подчинява и на упоменатото
ограничение по чл. 144 от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно
лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител
може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му
създало особени затруднения, каквито в настоящия процес не се доказаха.
Касае се за
необходими обикновени, а не луксозни разходи, възлизащи според настоящата съдебна
инстанция средно на поне 250.00 лева месечно, от които минимум 150.00 лева за
покриване на базови ежедневни нужди от бащата, а остатъка от 100 лв. се
осигуряват от майката.
Съдът счита,
съобразявайки и обстоятелството, че родителят не е задължен да осигурява
изцяло издръжката на пълнолетното си дете, че ответникът може без
особено затруднение да поеме част от обикновените разходи на пълнолетния си
учащ син, заплащайки му малко над минималната издръжка за страната месечно по 150 лв., считано от 11.10.2018 г., тъй
като ответникът е заплащал издръжка до навършване на пълнолетие на ищеца, а
учебната година започва на 15.09.2018 г. Издръжката за пълнолетен учащ се дължи
и за периода на ваканциите, без значение е дали е зимна, пролетна или лятна.
Тъй като ищецът е навършил пълнолетие на 01.07.2018 г., то издръжката предявена
за минал период от време по чл. 149 от СК, считано от 02.07.2018 г. до датата
на исковата молба 11.10.2018 г. също следва да бъде уважена, като основателна и
доказана, като издръжката за пълнолетен учащ следва да се присъди до завършване
на средното образование, но при редовна форма на обучение до навършване на
20-годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна
вноска.
Безспорно издръжка в
горните размери не може да задоволи в пълна степен нуждите
на ищеца, но при присъждане издръжка на пълнолетно учащо дете, съдът
следва /по аргумент от последното изречение на чл.144 СК/ да преценява и обстоятелството дали плащането й няма да
създаде особени затруднения за родителя /все в този смисъл
е постановената по реда на чл. 290 ГПК
задължителна съдебна практика, като решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010г. на ВКС, III г. о., решение №
195 от 01.06.2011г. по гр. д. № 1424/2010г. на ВКС, III г. о.,
решение № 469 от 26.10.2011г. по гр. д. № 2/2011г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и
др./.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в
частта, относно присъдените суми за издръжка.
Съдът не следва да присъжда издръжка
до 25 годишна възраст, тъй като такава се следва по силата на закона, ако са
налице условия за това и тъй като от документацията изхождаща от висшето учебно
заведение и тъй като е записано, че срока на обучение е тригодишен, съда следва
да присъди издръжка само за периода на обучение, което е доказано.
Тъй като по делото няма доказателства за
заплатен адвокатски хонорар от страна на ищеца, съдът не следва да се произнася
в тази част.
С оглед изхода от процеса ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на СлРС.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Д.С., с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на В.М.С., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. Х. ***,
ежемесечна издръжка на учащ в
размер на 150 лв. /сто и петдесет/
лв., считано от подаване на исковата молба – 11.10.2018 г. до настъпване на
други основания за изменение или прекратяване на издръжката, но не повече до
навършване на 20 годишна възраст, както и 321 /триста двадесет и един/ лв. за
периода от 02.07.2018 г. до датата на исковата молба - 11.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Д.С., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Сливенски районен съд държавна
такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: