О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СГС, I-22 с-в, в закрито заседание на 01.07.2024г., в състав:
председател: Стефан Шекерджийски
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2791/19г., взе предвид следното:
Ищците - С.Г.С., ЕГН **********, лично и като пълномощник на съпруга си - С.И.С., ЕГН **********,***, в исковата си молба и уточнение на същата от 01.03.2019г., 10.11.2020г., 06.04.2021г., 09.02.2022г., 28.09.2022г., 23.03.2023г. твърдят че ответникът – И.А.И., претендирал да е собственик на апартамент с номер 14, който се намирал на четвърти етаж в сградата в гр. София, бул. „********, като се позовавал на постановление за възлагане от 29.04.2011г. по изп.д. №13/2011г. на ЧСИ У.К.Д.. Виждало се от текста на постановлението, както и от документите по изпълнителното дела, че относно апартамент с № 14, на четвърти етаж, на същия административен адрес, вход 1, И. нямал никакви права. В постановлението за възлагане и във всички актове по изпълнителното дело бил описван и обявяван на продан, апартамент без номер, с прилежащи избено и таванско помещение, които макар и да имали номер, нямали описани граници. Такъв имот, какъвто бил описан в постановлението за възлагане не съществувал, а и въз основа на това постановление ответникът не можел да претендира права върху него. Жилището се владеело от ищците (но и в молба от 06.04.2021г. не се сочи от кога). Имало разлика в етажите – 3-и и 4-и. имало разминаване в граници и площи. Правото на принудително изпълнение било погасено по давност, тъй като 8 години не било поискано преместване на изпълнителното дело. Това било така, макар изпълнителното дело да било спряно. Излагат се доводи във връзка с процедурата по наддаването, които са недопустими (л. 13 – гръб).
Периодът в който се владеело жилището бил, считано от м.01.200(1)5г. до 2015г.
С оглед изложеното молят да се признае за установено по отношение на ответника, че не е собственик на апартамент с № 14, на четвърти етаж, в град София, бул. "********.
Ответникът - И.А.И., ЕГН **********,***, чрез адв. Р. А., САК, личен № ********, е-mail: ********** оспорва иска:
- претенцията била недопустима;
- имало дублаж на дела;
- навежда и други доводи.
от фактическа страна:
1. относно имота:
Жилището е възложено на ответника (Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011г.), като описанието му е по НА № 70, т. II, рег. № 4471, д. № 228/2006г. по описа на нотариус И.– находящ се в гр. София, бул. „********ет. *ап. *, площ – 68,85 м2, при съседи: М.К., С. П., И.М., В.С., Е. С. и Н. А.. Самият НА е приложен по делото – л. 223. Именно и във връзка с него е учредена ипотека – НА от 29.08.2007г. (л. 226)
През 2007г. относно жилището е подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л. 12). Според договор за наем от 17.06.2019г., ищците били владелци, а не собственици – л. 192 (чл. 175 от ГПК – признание за неизгоден за страната факт: Решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.); също Р. № 98 от 21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.).
Изпълнителното производство е спряно с Определение от 26.10.2011г. по гр.д. № 7013/11г. на ПОС (л. 15).
Номерът на етажът е коригиран със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, като за жилището е определен идентификатор № 68134.1001.617.1.14 – Молба от 22.03.2021г. (л. 96).
Депозирано е заключение, оспорено от ищците (идентични на вече цитираните по-горе, голословни твърдения) и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че имотът, описан в исковата молба и този, за които се претендира да е собственост на ответника, са идентични.
2. по процесуалното поведение на ищцата и на желаещата да встъпи главно:
2.1 Ищцата е адвокат, но който е наложено дисциплинарно наказание (л. 31). Наказанието явно е влязло в сила, тъй като самата г-жа Славеева твърди, че 7 години ù се отричат адвокатските права (л. 37).
В декларация за имотно състояние, жилището е описано от самата ищца на ет. 3.
На 21.05.2020г. е поискан нов срок за вписване (л. 66), като исковата молба е депозирана на 10.05.2019г. Молбата е уважена, 1 месец, считано от уведомяване (Р. от 26.05.2020г.), в противоречие на практиката на ВКС за обратното.
В молба от 10.11.2020г., която се доближава до ограничението на чл. 100а от ГПК – „да ви отговори някой с вашите възможности и образование“ – иронията надхвърля допустимото, се иска правна помощ1.
Отново се признава, че ищцата е завършила право, но нищо не разбирала, с оглед указанията на решаващия орган. Те са във връзка с правния интерес на семейство С.– Разпореждане от 21.10.2020г. (л. 71).
Правна помощ е предоставена – Определение от 19.01.2021г. (л. 74). Срокът за изпълнение е два седмици (л. 71), считано от 04.03.021г. (л. 86).
Следва отказа от правна помощ – молба от 12.03.2021г., тъй като определеният процесуален представител бил неподходящ, а и се водели преговори с друг, който да поеме безплатно защитата на страната (л. 87).
Едва на 06.04.2021г. е депозирано уточнение и то непълно – позоваването е за давност, но без да се посочи период (л. 91).
В уточнителна молба от 09.02.2022г. началната дата на твърдяната давност е м.01.2015г. Това налага да се остави искът за пореден път без движение – Разпореждане от 15.02.2022г.
Ищците не се явяват и не се представляват в първото редовно о.с.з. от 27.09.2022г. Депозирана е обаче молба, изпратена по пощата на 26.09.2022г., с която се иска разпита на свидетели в следващото о.с.з. – условията на довеждане. Молбата е уважена с Определение от 01.11.2022г.
Аналогична е ситуацията и в о.с.з. от 28.03.2023г. Към този момент вече е настъпила процесуалната преклузия за ангажиране на гласни доказателства. Това поведение е правно релевантно (Разбира се, ако страната не е взела участие в заседанието по доклада, след като е била редовно призована и не се явила без уважителна причина, тя не може да се позовава, че той не ù е връчен и по тази причина, тя не е попълнила делото с доказателства, щом като сама се е лишила от тази възможност - Определение № 320 от 06.04.2011г. по гр.д. № 582/2010г., I г.о. на ВКС).
Пълномощното по отношение на адв. М. е оттеглено на 23.10.2023г. (л. 244).
В о.с.з. от 24.10.2023г., в което не е даден ход, ищците отново не се явяват и не се представляват. Ситуацията е аналогична в о.с.з. от 27.02.2024г.
С молба от 21.05.2024г. (л. 298) процесуалният представител на ищците моли делото да се отложи, тъй като не е успял да се запознае с него. Самата молба е основателна, доколкото делото е било в движение между съдебните инстанции (САС и СГС). Самите ищци държат на процесуалния си представител – молба от 21.02.2024г. (л. 282), но не се явяват в о.с.з. от 28.05.2024г.
С молба от 13.06.2024г. ищците молят да за разпитат на свидетелите, но вече по делегация и се отказват за втори път от правната помощ (л. 302)2. Тя е прекратена в о.с.з. от 25.06.2024г.
2.2 На 20.10.2023г. е депозирана молба от Ц.А.Г., ЕГН **********,***.
Тя не твърди, а това би обосновало правния ù интерес за главно встъпване, собствени права върху жилището, изключващи тези на странете, а само облигационно задължение.
В о.с.з. от 24.10.2023г. молбата е оставена без уважение, поради липса на правен интерес. Във връзка с двете определения на САС, в о.с.з. от 27.02.2024г. искането за освобождаване от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса от 15 лева е оставено без уважение.
Изготвена е служебна справка за имотно състояние, която както и самата претендирана сума не предполагат освобождаване от процесуланото задължение за заплащане на такси и разноски. Отделен е въпросът, че г-жа Г. отказва да представи декларация за имотно състояние.
Липсата на имущество се установява от участника в процеса, имащ интерес за това (Определение № 132 от 31.03.2011г. по ч.гр.д. № 92/2011г., І г.о. на ВКС, Определение № 410 от 13.09.2010г. по ч.гр.д. № 379/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, и Определение № 87 от 29.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 559/2011г., III г.о.).
Отрицателните факти подлежат на установяване от страната, която има интерес да го стори (ТР № 6 от 15.07.2014г. по тълк.д. № 6/2013г., ОСГК на ВКС – негов предмет е както конкретно поставения въпрос относно трудово обезщетение, така и принципното виждане на ВКС по въпроса).
от правна страна:
Правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява (т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л.И.и С.П.). В този смисъл и цитираната от ответника практика: Решение № 60135 от 22.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Р.Я.; Определение № 118 от 10.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1650/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Р.Я..
Самото ТР дори е цитирано в молбата от 10.11.2020г., в която се излагат възражения за неясност на указанията.
Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права (мотиви на посоченото ТР).
С други думи, ищците следваше да докажат, че са собственици на жилището, за да може въобще да се разгледа искът по същество. При отрицателният установителен иск установяването на активната материална легитимация е въпрос на допустимост. Никакви доказателства в тази насока не са ангажирани.
Ако има кадастрална карта, индивидуализацията на имота може да се извърши само по нея - Опр. № 86/25.02.2009г., по ч.гр.д. № 45/2009г., на II г.о., посочването на индивидуализиращите недвижимия имот белези – номер по кадстралната карта и кадастрален регистър, са достатъчни същият да бъде отграничен от всеки друг недвижим имот. Според Решение № 11/01.02.2012г., по гр.д. № 166/2011 г., на I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. В исковата молба следва да се посочат актуалните индивидуализиращи белези на имота, а ако той не е нанесен в действащата кадастрална карта или кадастрален план (например в хипотеза на възстановяване на имот по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ), към исковата молба следва да бъде представена комбинирана скица, която да илюстрира местоположението на възстановения имот спрямо действащия план, или най-малкото - скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия и да се определят границите на спорния имот спрямо действащия план; същевременно, недвижимият имот трябва да се индивидуализира по неговите граници, а не по неговото пространство (768-29-I, решението е цитирано от проф. К.„Текст на закони по вещно право със синтез на юриспруденцията, стр. 296).
В от „фактическа страна“ изрично бяха посочени съседите на жилището. Не се и твърди, че те са погрешни, или някоя от страните има второ жилище в сградата.
При спряно изпълнително производство не би могло да се давности, без значение кое ЧСИ го администрира. От 2005г. до 2011г. няма 10 години. През 2019г. се признава, че ищците не са собственици. Преди 2011г. има висящ изпълнителен процес, чийто предмет е дълг, обезпечен именно с процесното жилище.
Настоящото гражданско производство цели само и единствено да се забави въвода и да се възпрепятства осъществяването на правата на ответника – нарушение на чл. 3 от ГПК.
Още нещо – ищцата е адвокат и то явно занимаващ се с гражданско правна материя, който двукратно желае правена помощ. Такава е допускана по погрешка – налице е хипотеза на чл. 24а, т. 3 от ГПК. Процесуалното поведение на ищците цели откровено умишлено шиканиране на процеса.
Желаещата да встъпи бе изрично предупредена за последиците от подобно поведение – Определение от 13.12.2203г., находящо се в ч.гр.д. № 827/24г. по описа на САС. Изложеното се отнася и до ищците. Става въпрос за следното:
Следва да се има предвид и че нормата на чл.
92а, препраща към чл. 91 от ГПК и то по-скоро към ал. 2, за нарушения, които затрудняват хода на
производството или са извършени
повторно (по арг. за обратното от втората хипотеза,
санкцията за първата е по тази аления, а не по ал. 1), глобата е в размер от 100 до 1200 лв.
Ако започне процесуален тенис, т.е. поредица
от частни жалби по които не се заплаща държавна такса, ще последва санкция от 1 200 лева.
Страната се санкционира, независимо от материалното ù положение - Определение № 654 от 15.09.2014г. по ч.гр.д. № 3882/2014г., г.к., ІV г.о. на ВКС.
по останалите процесуални проблеми:
1. Ищците, освободени от държавна такса за исковото производство на основание чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, не са освободени от задължението за плащане на държавна такса за вписването. Те не могат да бъдат освободени от това задължение нито от съда, нито от съдията по вписванията (т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, докладчик съдията Б.И.).
2. Продължаването на срока не се съобщава на страните – Определение № 745 от 28.10.2010г. по ч.т.д. № 695/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; също О. № 268 от 16.04.2013г. на ВКС, II т.о. по ч.т.д. № 832/2012г.; Определение № 150 от 2.03.2010г. на ВКС по ч.гр.д. № 109/2010г., IV г.о., ГК, Определение № 625 от 15.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 531/2010г., I т.о., ТК, Определение № 408 от 28.05.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 339/2011г., II т.о., ТК, Определение № 36 от 9.01.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 817/2012г., I т.о., ТК
Действията, извършени през незаконосъобразно продължен срок са невалидни (127-84-ОСГК). Такава всъщност е и по-новата практика – арг. и от (Р. № 315 от 07.12.2010г. на ВКС, ІІ г.о., по гр.д. № 3555/2008г.).
3. Предмет на Решение № 862 от 6.02.2015г. на СГС по гр.д. № 12397/2011г. е прогласяване недействителността на публична продан на недвижим имот, приключила на 18.04.2011г. по изп.д. 20118580400013 на ЧСИ Д., по която е било издадено постановление за възлагане от 29.04.2011 г. Искът е отхвърлен.
Предметът на производството е различен от този на настоящото дело, но решаващият орган споделя виждането на ответника, че двете производства са обвързани. Доводите, които са недопустими, съобразно посоченото в частта относно мотивацията на ищците, биха могли да се наведат само в предходното производство. Изложеното се отнася и до твърденията за документно престъпление.
Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач (чл. 496, ал. 3 от ГПК). В тази връзка и постановените по отношение на страните: Решение № 4974 от 16.09.2011г. на СГС по в.гр.д. № 8860/2011 г. и Определение № 51 от 26.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 5975/2014г., I г.о., ГК, докладчик съдията Д.Ц.
по разноските:
Ответникът не претендира разноски, съответно не е представен и списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.06.2024г., с което е даден ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРЕКРАТЯВА производството, като НЕДОПУСТИМО
ВРЪЩА частна жалба с вх. № 291235 от 21.11.2023г. и
тази с вх. № 267060 от 31.03.2024г., като НЕРЕДОВНИ
Определението може да се обжалва с ЧЖ пред
САС в едноседмичен срок от получаването му от ставните
НАЛАГА на основание чл. 91, ал. 2 от ГПК на С.Г.С., ЕГН**********, лично и като пълномощник на съпруга си - С.И.С., ЕГН **********,***, ГЛОБА в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.
разпореждането може да се обжалва по реда на чл. 92 от ГПК
НАЛАГА на основание чл. 91, ал. 2 от ГПК на Ц.А.Г., ЕГН **********,***, ГЛОБА в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.
разпореждането може да се обжалва по реда на чл. 92 от ГПК
Чл. 92. (1) Срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде
подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на
съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието -
от деня на съобщението.
(2)
Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за
уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.
(3)
Определението подлежи на обжалване с частна жалба.
председател: