РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Търговище, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Ст. Й. Й.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530101422 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от
2566,76 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответника е клиент на
дружеството по договор, сключен при ОУ за предоставяне на услуги ВиК и
има открита партида № **********, за имот в ****************, като за
периода 22.02.2022 год. – 18.04.2024 год. не бил изпълнил задължението си да
заплати цената на ползвана питейна вода в размер на 2240,14 лв. – главница, а
поради забавата дължал и лихва за забава в размер на 326,62 лв., начислена за
периода 01.05.2022 год. – 02.05.2024 год. Поради това ищецът се снабдил със
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 731 / 2024 год. на РСТ за вземането си,
ведно с законната лихва от подаване на заявлението и разноските в
заповедното производство. Заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.1 от ГПК, като на ищеца били дадени указанията от
заповедния съд да предяви иск за установяване на вземането, за което е
издадена заповедта. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че вземането му за
което е издадена заповед за изпълнение съществува. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство. В съдебно заседание поддържа
предявения иск.
В месечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения от съда особен представител. В
1
отговорът е изразено становище за допустимост, но неоснователност на
исковата претенция. Ответникът, чрез особения представител твърди, че
начисляваното от ищеца количество вода не е реално потребено, а е
начислявано служебно, без да се посочват основания за това, както и че има
разминаване между издадените фактури и отчитането по електронния картнет.
По подробно изложените в отговора съображения, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска. В съдебно заседание поддържа доводите,
наведени с отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 731 / 2024
год. на РС-Търговище ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му
издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Подаденото от ищеца
заявление по чл. 410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за
изпълнение № 353 / 29.05.2024 год. за сумата от 2240,14 лв. - главница,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на ползвани
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди,
предоставени в периода 22.02.2022 г. - 18.04.2024 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.05.2024 год. и лихва за забава в размер
на 326,62 лв., начислена за периода 01.05.2022 г. - 02.05.2024 год., като на
ищеца са присъдени и разноски в заповедното производство. Издадената
заповед за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.1 от
ГПК и съдът, на осн. чл. 415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си против ответника. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл. 422 от
ГПК.
Безспорно е по делото, че между страните е сключен договор за
предоставяне на услугите ВиК, сключен при действие на ОУ, по силата на
който ищецът се е задължил да предоставя на ответника ВиК услуги, срещу
насрещно задължение ответника да заплаща тяхната стойност по начините и в
сроковете, посочени в договора и ОУ. Безспорно е, че на ответника е открита
партида № **********, за имот в ****************. По делото са приложени
фактури и справка – извлечение по партидата на ответника , видно от които в
периода 22.02.2022 г. - 18.04.2024 год. ответникът не е заплащал
предоставените му ВиК услуги и питейна вода за битови нужди, като общото
му задължение възлиза на 2240,14 лв., а поради изпадането му в забава и
съгласно договора ищецът е начислил обезщетение за забава в размер на
326,62 лв. Особеният представител на ответника не оспорва възникването на
облигационните отношения между страните, но оспорва наличието на
непогасени от ответника задължения към ищеца, като твърди, че количествата
вода, които ищецът е фактурирал не са реално потребени, а са начислявани
2
служебно.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието без възражения от страните и съда се установи, че
задължението на ответника за периода 22.02.2022 г. - 18.04.2024 год. е в размер
на 1995,15 лв. -главница и лихва за забава в размер на 266,69 лв., като вещото
лице е посочило, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът е
погасил задълженията си по две фактури – от 01.04.2022 год. и от 03.05.2022
год., изцяло и частично по фактура № **********/01.06.2022 год., като
последното плащане е от 28.03.2025 год. От заключението се установи също
така, че отчетените количества вода отговарят на фактурираните такива, както
и че цената е опредЕ. съгласно ОУ към договора.
При така установеното съдът прави следните изводи: Ответникът, чрез
особения си представител не оспорва, че партида № **********, за имот в
****************, както и не оспорва, че има качеството на потребител на
предоставените му от ищеца ВиК услуги. Безспорно се установи по делото, от
представените писмени доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че ответникът е неизправна страна по договора и не
е изпълнявал задължението си да заплаща своевременно, по начина и в
сроковете съгласно договора и ОУ цената на предоставените му услуги и
консумираното количество питейна вода. Ответникът е навел възражение за
недължимост на вземането, поради служебно начисляване на потребено
количество вода от ищеца и липса на доказателства за реално потребената
такава от ответника, което съдът счита за основателно.
Действително видно от писмените доказателства приложени по делото
ищецът е начислявал служебно потребено количество вода за процесния
период по партидата на ответника, но същият има право на това. Съгласно чл.
24, ал. 1 от ОУ потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен
достъп на длъжностните лица на ВиК оператора до водомера за извършване на
отчети, а съгласно чл. 23, ал.1, т. 1 от ОУ такъв отчет се извършва ежемесечно
т.е. ответникът е имал задължение ежемесечно да осигури достъп до водомера
на служител на ищеца, какъвто не е осигурил. И в чл. 35 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребители и ползване на
водоснабдини и канализационни системи и чл. 23 , ал. 3 от ОУ е уредена
хипотезата, при която ВиК оператора не е могъл реално да отчете потребеното
количество, поради неосигурен достъп, като в този случай се начислява
количество вода, въз основа на средния месечен разход от предходни периоди,
а след реалното отчитане на водомера количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление, какъвто е и настоящия случай. Видно
от приложената по делото фактура от 01.09.2022 год., в периода юни 2022 год.
– юли 2022 год. ответникът е осигурил достъп, отчетено е реално количество
3
вода и е изравнено със служебно начисляваното такова.
Възражението на ответника, че не дължи вземането по заповедта съдът
счита за неоснователно и поради следното : Установи се от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че след издаването на заповедта и
образуване на настоящото производство ответникът е извършил частично
погасяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, чрез
плащане, като съдът приема, че тези действия ответника сочат на това, че
същият не оспорва наличието на задължение към ищеца.
При така установеното съдът счита, че установителния иск по чл. 422
от ГПК е основателен и доказан до посочения от вещото лице размер от
1995,15 лв. - главница и лихва за забава в размер на 266,69 лв., като в
останалата част и до пълния размер се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като в исковото,
така и в заповедното производство, като с оглед изхода на спора такива следва
да му се присъдят съразмерно на уважената част на иска. Разноските в
заповедното производство на ищеца са в размер на 114,09 лв., а в исковото
производство разноските са в размер на 881,35 лв. – държавна такса, разноски
за вещо лице и особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лв. Съдът счита, че тъй като изпълнението
на ответника, обуславящо частично отхвърляне на иска е направено в хода на
производството, то на ищеца следва да се заплатят пълния размер на
разноските, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. Й. В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес : **************** дължи на "Водоснабдяване и канализация"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище,
бул."29 януари", № 3, представляван от *****. Яв. К. М., в качеството му на
Управител на „ВИК” ООД гр.Търговище, действащ чрез пълномощник юр.к. Р.
С. М., вземане в размер на 1995,15 лв. - главница, представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на ползвани водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди, предоставени в периода
22.02.2022 г. - 18.04.2024 год., въз основа на издадени фактури, за периода
01.04.2022 год. – 02.05.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.05.2024 год. до окончателното плащане 266,69 лв. - лихва за
забава, начислена за периода 01.05.2022 г. - 02.05.2024 год., за което вземане по
4
реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 353 / 29.05.2024
г. по ч. гр. д. № 731 / 2024 г. на РС - Търговище, с правно основание чл. 422
от ГПК, като отхвърля иска в останалата му част и до пълния му размер от
2240,14 лв. – главница и 326,62 лв. - обезщетение за забава, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Й. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес :
**************** да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, бул."29
януари", № 3, представляван от *****. Яв. К. М., в качеството му на
Управител на „ВИК” ООД гр.Търговище, действащ чрез пълномощник юр.к.Р.
С. М. направените по делото разноски, в размер на 881,35 лв., както и
разноски в заповедното производство, в размер на 114,09 лв., на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5