Решение по дело №612/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 586
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100500612
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

V-     586                                                  4.06.2020 г.                                         Град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На четвърти юни през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА

                     мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

гражданско дело № 612 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от адв. Росен Русев като пълномощник на В.Д.Б.- длъжник по изпълнително дело №20198040400688 по описа на ЧСИ Делян Николов, против разпореждане изх.№3271/ 24.01.2020г., с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело. Жалбоподателката счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. На първо място са изложени съображения, че взискателят е придобил качеството на студент от 1.09.2019г., от което, по аргумент от чл.144 СК следвало, че неправилно ЧСИ е приел, че издръжката на С.Б. се дължала и преди тази дата. На следващо място се изтъква, че по изпълнителното дело били приложени множество доказателства, удостоверяващи, че в периода от м.юни- м.август 2019г. длъжницата платила на взискателя суми, надвишаващи многократно сумата от 450 лв., или по 150 лв. на месец. Отделно от това длъжницата предоставила на взискателя /дъщеря на първата/ допълнителни средства на ръка във връзка с кандидатстудентската кампания, за което нямало удостоверяващи документи, предвид близката им родствена връзка. Настоява да се вземе предвид и обстоятелството, че взискателят работи по трудово правоотношение от м.юни 2019г. Моли съдът да приеме че сумата от 450 лв. представляваща издръжка за м.юни, юли, август 2019г. /по 150 лв. на месец/ към С.П.Б. не се дължи от В.Д.Б.. В условията на евентуалност, ако се приеме, че тази сума е дължима, да се приеме, че длъжницата е изплатила сума, многократно надвишаваща 450 лв., която не се дължи и не следва да бъде събирана от страна на ЧСИ по изпълнителното дело. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане/ отказ за прекратяване на изпълнителното производство, както и да бъдат вдигнати наложените възбрани и запори.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя С.П.Б..

ЧСИ Делян Николов е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си към обжалваното разпореждане. Развити са съображения, че ЧСИ е зачел всички документи, удостоверяващи плащането на издръжка, в които е посочено това основание, като намалил дълга със сумите посочени в тях. Същевременно е отказал да зачете представените документи за останалите суми за м. юни- м. август 2019г., в които липсва изрично отразяване на обстоятелството, че се плаща издръжка. Изрично в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че не са заплатени издръжките за м.юни, юли, август 2019г. По искане на взискателя е наложен запор на всички вземания на длъжника в Банка ДСК ЕАД, до размера на дълга по изпълнителното производство, както и запор на трудовото възнаграждение , получавано от ВФ 32300 гр.Варна.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на лице, което има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.

Изпълнително дело №688/2019г. по описа на ЧСИ Николов е образувано по молба на С.П.Б. въз основа на изпълнителен лист №3229 от 1.08.2019г., издаден по гр.д.№5667/2018г. по описа на РС- гр.Бургас против жалбоподателката В.Д.Б., съгласно който длъжницата е осъдена за заплаща на взискателя месечна издръжка в размер на 150 лв., начиная от влизане в сила на решението за развод- 7.11.2018г., докато учи и до навършване на 25 годишна възраст или до настъпване на други основания за отпадане на дължимостта или изменение на размера ѝ, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, от съответния падеж до окончателното плащане.

С молба вх.№26024/ 20.11.2019г. длъжницата е заявила, че вече е депозирала доказателства, удостоверяващи плащания на издръжката за м.септември и октомври 2019г., както и че не дължи издръжка за м.юни-август 2019г., но въпреки това е осигурявала на взискателя суми, надхвърлящи многократно претендираните 450 лв. Изложени са оплаквания, че наложените запори касаят нейни несеквестируеми доходи- обезщетение от НОИ, като това я препятствало да заплаща издръжката на другото си дете, което е непълнолетно. Направено е искане за прекратяване на изпълнителното производство поради плащане на дължимите суми за м.септември и октомври 2019г., както и плащане на суми, надвишаващи претендираните вземания за м.юни-август 2019г. Направено е и искане за незабавно вдигане на наложените запори.

С обжалваното разпореждане ЧСИ Николов е отказал да прекрати изпълнителното дело. Посочил е, че съгласно изпълнителния лист издръжката се дължи до навършване на 25-годишна възраст от взискателя докато същия учи, като е приложено удостоверение, от което последното обстоятелство се установява- С.Б. е студент, редовно обучение за учебната 2019/2020г. Посочено е, че по тази причина изпълнителното дело не може да бъде приключено, освен по искане на взискателя или настъпване на законни основания за недължимост на издръжката.

Настоящият съдебен състав намира, че разпореждането за отказ да се прекрати изпълнителното производство е правилно и законосъобразно.

Предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК. В случая в жалбата си длъжникът се позовава единство на твърдения, че въобще не дължи на взискателя издръжка за периода м.юни- м.август 2019г., респективно- че тези вземания са погасени чрез плащане на суми, надвишаващи претендираните 450 лв. Алтернативно са наведени доводи, че взискателят е в състояние сам да се издържа. Доказателства, изходящи от взискателя по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 ГПК по делото не са представени, а от извлечението от банковите сметки на длъжницата не се установяват преводи по сметка на взискателя или трето лице, по което като основание на превода да е посочена издръжка за процесните месеци /каквито плащания са видни по отношение на непълнолетното дете/.

Съдът намира за правилен и законосъобразен доводът на ЧСИ, че след като изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист за издръжка на навършило пълнолетие дете, то същото може да бъде прекратено само ако отпаднат предпоставките за дължимост на издръжката за бъдеще време, респективно- по искане на взискателя.

Между страните по изпълнителното дело е налице правен спор, който не може да бъде разрешен от съдебния изпълнител, респективно- от съда в рамките на производството по чл.435 и следващите от ГПК. Възраженията на жалбоподателката могат да бъдат разгледани и разрешени единствено по исков ред. Например, в чл.439 ГПК е уредена възможност за длъжника да оспори чрез иск изпълнението, като този негов иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването  на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такъв факт е доброволното погасяване на задължението, извън хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, в каквато насока са част от оплакванията в жалбата. Евентуалното  наличие на основания по чл.150 от СК за изменение или прекратяване на издръжката, присъдена по чл.144 СК  също следва да бъде преценено от съда, в рамките на исковия процес.

Едва след уважаването на исковете за недължимост на процесните суми, въз основа на влязлото в сила съдебно решение жалбоподателят може да иска намаляването на дълга /за сумата от 450 лв./, или прекратяването на изпълнителното производство, ако издръжката за бъдеще време бъде прекратена. Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставки за прекратяване на принудителното изпълнение спрямо жалбоподателя на сочените от него основания.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№3411/11.02.2020г. по описа на ЧСИ Делян Николов, подадена от адв. Росен Русев като пълномощник на В.Д.Б.- длъжник по изпълнително дело №20198040400688 по описа на ЧСИ Делян Николов, против разпореждане изх.№3271/ 24.01.2020г., с което е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                      

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                         2.