№ 1
гр. , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на пети октомври, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
Секретар:Радостина И. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20203220200164 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на Д. П. Ч. с ЕГН - **********, от гр.
Г.Т., срещу наказателно постановление № 20-0265-000259/04.08.2020г. на
Началника на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2І, т.11,
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20/двадесет/лева; за извършено
нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП, на основание чл.175, ал.І, т.5, от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200/двеста/лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят се явява, не се представлява. По същество оспорва НП
като незаконосъобразно и като такова иска да бъде отменено.
Въззиваемата страна прилага становище по жалбата, представлява се от
Началника на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д.. По същество пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт
за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вмененото му нарушение.
Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания,
1
съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна,
следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 906404
от 11.07.2020 г., инициирал настоящото административно-наказателно
производство, служители на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д. констатирали
нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1, пр.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б.б
от ЗДвП, извършено според тях от жалбоподателя и изразяващо се в това, че на
посочената в акта дата – 11.07.2020г., в 15.16 часа, в гр. Г.Т., по ул. „С.“,
управлявал лек автомобил „Хюндай Гетц“, рег.№ ***, в посока от ул. „Т.М.“
към кръстовището с ул. „Д.Ч.“, като на около 10 метра преди кръстовището с
ул. „Д.Ч.“, предприел маневра на заден ход, без да се е убеди, че пътят зад мпс
е свободен и се удря в движещия се зад него мпс „Пежо Партнер“ с peг№ *** и
причинява ПТП с материални щети. Водача не остава на мястото на ПТП до
пристигане на представители на МВР.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан
от него със забележка, че има възражения, които ще предостави в
законоустановения срок. Такива са последвали в законоустановения тридневен
срок, в които са изложени подробни доводи относно незаконосъобразността на
съставения АУАН.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел
описаната в акта фактическа обстановка, за извършено нарушение по чл.40,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11, от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20/двадесет/лева; за извършено нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б. „б“
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.І, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Към преписката не са приложени доказателства за компетентността на
контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и
НП по ЗДвП.
2
Към преписката не са приложени справки за нарушител/водач, от която
да е видно, дали жалбоподателят е наказван за нарушения по ЗДвП и ако е
наказван системни ли са тези нарушения.Наказващият орган не се е съобразил
със стореното във възражението на жалбоподателя искане за прилагане на
такава справка и по отношение на другия водач на МПС.
От показанията на полицейският служител – актосъставител, се
установява, че актосъставителя и свидетеля посочен в АУАН не са преки
очевидци на случилото се. Двамата са посетили подадения сигнал, като са
взели под внимание единствено сторените устни обяснения от водача на
другото МПС – В., като без да се изследват в цялост всички факти и
обстоятелства са пристъпили към съставяне на АУАН.
Съставен е протокол за ПТП, от който не се установяват какви точно са
щетите по автомобила. От изречението „ ...щети Предна броня десен под
калник и декоративна лайсна..“ не може да се направи никакъв извод относно
вид, размер и тежест на щетата.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на
приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно
легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се
произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление е издадено при непълно изясняване на
обстоятелствата предмет на настоящото производството. Не е установено както
от актосъставителя, така и от наказващия орган, каква е била скоростта на
движение на всеки един от автомобилите управляван от жалбоподателя, за да
се приеме, че ударът между двата автомобила е в резултат на неправилна
маневра на жалбоподателя, а не на движение с несъобразена скорост на другият
автомобил, каквото твърдение е изложено във възражение депозирано в
законоустановения срок по съставения. В случая не е обсъден въпроса относно
субективния елемент на нарушението, доколкото в наказателното
постановление липсват мотиви в тази насока, а именно - могъл ли е водачът да
3
предвиди и предотврати настъпването на ПТП. Съответно налице ли е от
субективна страна нарушение или случайно деяние по смисъла на чл. 11 от
ЗАНН, вр. с чл. 15 от НК.
Въпреки това нарушение, следва да се засегне и един принципно важен
въпрос по същество. Според съда без да бъде подкрепено от безспорни
доказателства, неправилно е възприетото от наказващия орган становище, че
маневра „движение на заден ход“ е извършена от водача без да се убеди, че
пътят зад него е свободен, и че щом се е движил на зад значи винаги е виновен
за последващ удар. В конкретният случай е възможно жалбоподателят да се
убедила, че пътят е свободен и е възможно безопасно да извърши маневрата,
като самата тя твърди, но действително водачът на другият автомобил да се е
движил с превишена скорост, непозволяваща да се предотврати настъпването
на удара и с оглед движението му с превишена скорост невъзможност да
предприеме спасителна маневра за избягване настъпването на ПТП.
Недопустимо е да се приема, че при настъпило ПТП, вина носи водачът, който
се е движил на заден ход. Във всички случаи обаче следва да се съберат
доказателства, сочещи за величината на скоростта - свидетелски показания,
спирачен път и други възможни. Не изясняването на тези обстоятелства, които
съставляват съществен елемент от състава на нарушението по чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП, води до необоснованост на АУАН и НП, и е основание за тяхната
отмяна.
Според твърденията на В., който е управлявал автомобил „Пежо Партнер“
с peг№ ***, изложени в т.н. „Сведение“ написано от него, в автомобила като
пътник се е движил негов приятел, който е работил като автоконтрольор в РУ –
Г.Т. при ОД на МВР – Д.. Недоумение буди у съда, защо посетилите
произшестието полицаи не са взели обяснение от него като пряк очевидец или
защо това не е сторено в по-късен моментна започналото административно
производство. При така констатираните действия на актосъставителя и
свидетеля по акта, не може да не се наведе съда до заключението за
предубеденост в действията им предвид приятелството на В. с техен колега,
който е присътвал като пътник в „Пежо Партнер“ с peг.№ ***, а най – вероятно
и при съставянето на АУАН.
По мнение на съда, административно - наказащия орган неправилно е
4
подвел жалбоподателя към административно наказателна отговорност за
извършено от нея нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б. „б“ от ЗДвП, според който
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „Пътнотранспортно произшествие“ е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Няма спор, че в конкретния случай е възникнало пътнотранспортно
произшествие/с недоказана вина на някой от участниците в него/ с материални
щети по един от автомобилите. Безспорно установено е, че няма пострадали
хора.
При така установената фактическа обстановка, контролните органи са
приели, че жалбоподателката е осъществила състава на административно
нарушение по чл. 123, ал.1,т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 123 от
ЗДвП попада в раздел 23 от ЗДвП - Поведение при ПТП. Разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП отразява задължение на водачите на ППС, като
участници при настъпване на ПТП, кoгaтo са пострадали хора, по б. „б“ - да
останат на местото на ПТП и да изчакат пристигането на компетентните органи
на МВР. В процесния случай на база приетите писмени и събрани гласни
доказателствени средства се установява по безспорен и категоричен начин, че
при настъпилото ПТП с участник жалбоподателката Дорина Ч., не са
пострадали хора, т.е приетото като извършено от нея виновно нарушение по чл.
123, ал.1,т. 2, б. „б“ от ЗДвП е несъставомерно.
Съдът счита, че за пълнота следва да се отбележи, че административно -
наказаващият орган по никакъв начин не е обосновал и мотивирал волята си да
наложи административно наказание по пункт 2 от НП, което е в максимален
размер. В кориците по делото няма данни жалбоподателя Ч. да е извършила и
друг път такова нарушение по ЗДвП, няма данни да е системен нарушител по
ЗДвП, с оглед обстоятелството, че е правоспособен водач на МПС от 1996г., а
настъпилите вреди в резулта на ПТП са явно незначителни.
5
Съдът намира, че административно-наказващият орган е направил
неправилна преценка относно предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
и е санкционирал жалбоподателя Ч. с налагане на административно наказание
глоба и лишаване от право да управлява МПС. Необосновано и в противоречие
с приложимия материален закон, без да изложи конкретни правни аргументи
защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя, като му е наложил
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Съгласно ТР № 1/2007 година на ВКС, преценката на административно-
наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В случаите, когато съдът
констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона.
Като окончателен се налага изводът, че съобразно изложените фактически и
правни доводи, така протеклите фази на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и налагане на
административно наказание са опорочени поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0265-000259/04.08.2020г. на
Началника на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., с което на Д. П. Ч. с ЕГН -
**********, от гр. Г.Т., за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.2І, т.11, от ЗДвП е наложена глоба в размер на
20/двадесет/лева; за извършено нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП, на
6
основание чл.175, ал.І, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
7