РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Враца, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420100951 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Република България,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против ЕТ
„Коник – Красимир А.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Бели
извор, ул. „Христо Ботев” № 30.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2021 г. комисия при Областната
администрация – Враца извършила проверка на фактическото състояние на недвижими
имоти – частна държавна собственост на адрес: с. *****, общ. ***, м. „***“, представляващи
сгради, построени в поземлени имоти и управлявани от Областния управител на област
Враца по реда на чл. 18, ал. 1, изр. първо от Закона за държавна собственост (ЗДС). Посочва
се, че за сградите, построени в поземлен имот с идентификатор № *****.****.******, имало
издаден Акт за държавна собственост (АДС) № 3663/20.05.2019 г. При проверката било
установено, че три от сградите – промишлена сграда с идентификатор
********.*****.***.*** с площ 117 кв.м; промишлена сграда с идентификатор
*****.***.**.** с площ 271 кв.м и промишлена сграда с идентификатор
*****.******.***.**** с площ 477 кв.м се държат без правно основание от К. А. П. като ЕТ
„Коник – Красимир А.“. Проверката била извършена в присъствие на К. А. П., който заявил,
че използва сградите – държавна собственост, от две години, без да има документи за това и
без да заплаща за държането на имота. Поддържа се, че ответникът е държал посочените
имоти и ги е използвал за търговската си дейност без основание и без да заплаща за
държането, като така той се е обогатил за сметка на държавата и дължи връщането на това, с
което се е обогатил до размера на обедняването. Сочи се, че обогатяването се състои в
спестяването на необходимите разходи за заплащане на наемна цена, каквато би заплащал
наемателят при редовно правоотношение, а в резултат от това държавата се е обеднила
поради пропуснатите наемоподобни доходи, като е ирелевантно съображението дали тя
реално е могла да ги получи. Поддържа се, че обогатяването и обедняването произтичат от
един общ факт: държането без основание на държавния имот, чието начало било 20.05.2019
1
г. – датата, на която е съставен АДС № 3663, а този общ факт е отпадал с изземването на
държавните имоти на 24.01.2022 г., която дата е крайната на периода на държане без
основание, като периодът на държане без основание е 32 месеца. Посочва се, че дължимото
обезщетение е общо в размер на 20 925,12 лв., изчислено съобразно приложената към
исковата молба Експертна оценка за определяне на пазарната цена на наема за всеки един от
обектите. Предвид тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 21 044,00 лв. след допуснатото изменение на иска чрез увеличаване на
неговия размер, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се и
разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба се излагат
съображения за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Оспорва се наличието на обедняване от страна на Държавата за процесния период от 32
месеца от 20.05.2019 г. до 24.01.2022 г., като се отрича възможността за обедняване. Твърди
се, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 127, том IX, рег. № 8040,
нот. дело № 1165/2021 г. на нотариус Ангел Василев, рег. № 770, и нотариален акт за
поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 79, том III, рег. № 2913,
нот. дело № 368 от 2022 г. на нотариус А. В., рег. № 770 „Холсим България” АД, ЕИК:
*********, е признато за собственик на процесните три сгради. Посочва се, че на 04.04.2022
г. е вписано поправяне на н.а. вписан с дв.вх.р. 5528/2021 г., като поправката касае
отпадането на сгради намиращи се в****.***.***, ***.**.***, ***.**.***, а за всяка една от
процесиите сгради е извършена поправка на констативен нотариален акт, издаден по
документи. Оспорва се определената пазарна стойност на наема на сгради с
идентификатор*****.***.***.**, ***.**.***.** и ***.**.**.**за размера на наема за тях, като
се сочи, че оценката не съдържа данни за действащите за периода пазарни наемни цени за
конкретните имоти. Твърди се, че е налице невъзможност за наемане на тези сгради поради
местоположението им, състоянието им и липсата на интерес към тях. Изтъква се, че от
Държавата не е имало противопоставяне на държането от ответника, нито той е препятствал
упражняването на вещните права на ищеца върху собствеността. Твърди се, че пропускането
на възможността да бъде използвано благото, употребено от лице, което няма основание за
това, е факт, който подлежи на отделно доказване и не може да бъде изведен само от едно
предполагаемо упражняване на права от собственика на вещта, като не във всички случаи е
достатъчно установяване единствено на факта на заемане на площите, за да се счита за
доказано и обедняването на ищеца.
На следващо място се навеждат доводи, че ответникът е извършил ремонти по
покривите на процесиите сгради на обща стойност 10 000,00 лв., както следва: подготовка,
почистване от строителни и други отпадъци, включително измиване и обезпрашаване на
бетоновата основа на покривите на сградите преди полагане на хидроизолация на обща
стойност 1 000,00 лв., извършено през месец май и юни 2019 г.; покупка, доставка и
полагане на хидроизолация върху бетоновата основа на покривите на сградите на обща
стойност 2 000,00 лв., извършено през месец май и юни на 2019 г.; покупка на профили,
доставка и СМР по изграждане на покривна конструкция вкл. над бетоновата основа на
покривите на сградите за поставяне на покриви от керемиди, ЛТ -ламарина и покривни
панели на обща стойност 2 500,00 лв., извършено през месец май и юни на 2019 г.; покупка
и доставка на ЛТ - ламарини, покривини панели и керемиди, необходими за покриването на
сградите и СМР на обща стойност 3 500,00лв., извършено през месец май и юни на 2019 г.;
покупка, доставка и монтаж на ел. кабели, разпределителни кутии, ел. контакти и
девиаторни ключове за подмяната и доизграждането на ел. инсталацията на сградите на
обща стойност 1 000,00 лв., извършено през месец май и юни 2019 г. Поддържа се, че
ищецът е сторил разноските за запазването на имотите като техен владелец, като дейностите
са извършени със знанието и без противопоставянето на собственика им. Сочи се, че преди
2
извършването на ремонтните дейности са били налице обилни течове от покривите на
сградите, увредена мазилка по стени и тавани, неизмазани фасади. Твърди се, че течовете,
отстранени от ищеца, са застрашавали едновременно смесената ЛОК и ЕПС конструкция на
сградите както и тухлените стени, покрити с ламперия и тапети и подови настилки на
сградите с теракота, и неизмазани фасади, а старата ел. инсталация е била компрометирана
/с нарушена цялост на изолацията на ел. кабелите/, липсваща на места ел. инсталация,
включително разпределителни кутии, ел. контакти и ел. ключове. Посочва се, че ответникът,
упражнявал фактическата власт с намерение за своене, има право на вземане за подобрения,
а ако бъде счетен за държател – право на вземане за сумата от 10 000 лв., с която
собственикът се е обогатил за негова сметка до размера на обедняването му. Твърди се, че с
уведомление вх. № 7000 - 32 - /19/ от 06.04.22 г. с приложени 5 броя цветни снимки на
увредените покриви на сградите ответникът е уведомил Областния управител за
установените повредени покриви на процесиите сгради от силните ветрове от 31.03.2022 г.,
01.04.2022 г., 02.04.2022 г., 03.04.2022 г. и 04.04.2022 г., преминали през гр. Враца. Прави се
възражение за прихващане на евентуално присъдената сума, претендирана на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД със стойността на извършените от Красимир А. Петров като ЕТ „Коник –
Красимир А.“, ЕИК: *********, ремонти по процесиите сгради на обща стойност 10 000,00
лв. по покривите, подмяната и доизграждането на ел. инсталацията в процесиите сгради.
По тези и останалите, подробно изложени в отговора съображения, се иска
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Акт № 3663 за частна държавна собственост от 20.05.2019 г.,
вписан в Служба по вписванията – гр. Враца вх. рег. № 2486/22.05.2019 г., съставен за
следните недвижими имоти: промишлена сграда с идентификатор ***.**.**.** по КККР на
с. Бели извор, на един етаж, застроена площ 117 кв.м., масивна конструкция, построена 1986
г.; промишлена сграда с идентификатор 03438.42.27.2 по КККР на с. Бели извор, на един
етаж, застроена площ 271 кв.м., масивна конструкция, построена 1986 г. и промишлена
сграда с идентификатор ****.*.***.** по КККР на с. Бели извор, на един етаж, застроена
площ 477 кв.м., масивна конструкция, построена 1986 г., находящи се в поземлен имот с
идентификатор № ***.**.** по КККР на с. Бели извор, община Враца, одобрени със Заповед
№ РД-18-937/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност „Крайще“.
Със Заповед № РД-18-ДС-41/01.07.2021 г. на областния управител на област Враца е
наредено да се отпише от Актовите книги за държавна собственост в полза на „Холсим
България“ АД, ЕИК: *********, застроен поземлен имот с идентификатор **.**.**по КККР
на с. Бели извор, местност „Крайще“ с площ 8 212 кв.м. Посочено е, че в имота са построени
държавни сгради в управление на областния управител на област Враца, актувани с АДС №
3663/20.05.2019 г.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 127, т. IX, рег. № 8040, нот.д. № 1165 от 2021 г. от 07.10.2021 г., вписан в Служба по
вписванията – гр. Враца вх. рег. № 5539/07.10.2021 г., „Холсим България“ АД, ЕИК:
*********, е признато за собственик на поземлен имот с идентификатор ****.***.*** гр.
Враца, общ. Враца по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-937/17.04.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: местност „Крайще“, площ 8
212 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
****.***.***, при съседи: ****.***.***; ****.***.***; ****.***.***, заедно със сгради, които
попадат върху имота: сграда ****.***.***, застроена площ 117 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: промишлена сграда; сграда ****.***.***, застроена площ 271 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда ****.***.***, застроена площ 477
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда.
3
Представен е нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти № 79, т. III, рег. № 2913, нот.д. № 368 от 2022 г. от 04.04.2022 г., вписан в
Служба по вписванията – гр. Враца вх. рег. № 1628/04.04.2022 г., с който нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 127, т. IX, рег. № 8040, нот.д. № 1165 от 2021 г. от
07.10.2021 г. е поправен, като на страница трета отпада текста на ред дванадесети до ред
шестнадесети отгоре надолу: „сграда ****.***.***, застроена площ 117 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: промишлена сграда; сграда ****.***.***, застроена площ 271 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда ****.***.***, застроена площ 477
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда“.
Със Заповед № РД-18-ДС-70/16.12.2021 г. на областния управител на област Враца е
определена комисия при Областна администрация – Враца в състав: председател Диана
Янкова – директор, секретар Нели Ценова – гл. експерт; член Силвия Пелова – гл. експерт и
член Николай Николов – гл. експерт, със задача на 16.12.2021 г. от 13:30 ч. да направи
проверка на място на недвижими имоти – частна държавна собственост, управлявани от
областния управител на област Враца, включително сгради, построени в поземлен имот с
идентификатор № ****.***.*** по КККР на с. Бели извор, община Враца, одобрен със
Заповед № РД-18-937/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност
„Крайще“, а именно промишлена сграда с идентификатор ****.***.*** с площ 117 кв.м.;
промишлена сграда с идентификатор ****.***.*** с площ 271 кв.м. и промишлена сграда с
идентификатор ****.***.*** с площ 477 кв.м.
Съставен е констативен протокол за извършената проверка от назначената комисия на
16.12.2021 г., в който е отразено, че в момента на проверката комисията е била посрещната
от Красимир А. Петров, Петър А. Петров и други лица. Посочено е в протокола, че за част от
сградите, построени в поземлен имот с идентификатор ****.***.*** по КККР на с. Бели
извор, община Враца, одобрени със Заповед № РД-18-937/17.04.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, местност „Крайще“, има съставен АДС № 3663/20.05.2019 г. По
отношение на промишлена сграда с идентификатор ****.***.*** с площ 117 кв.м. е
посочено, че се състои от три помещения, като едното помещение се използва като
контролно-пропускателен пункт, обитава се , пригодено е като стая за отдих с печка за
отопление, а второто и третото помещение се използват като склад за дърва за огрев и гуми
за автомобили и селскостопанска техника. По отношение на промишлена сграда с
идентификатор ****.***.***с площ 271 кв.м. е посочено, че се състои се от 4 броя гаражи и
навес, като г-н Петров е укрепил сградата и е ремонтирал покрива, покрит с ламарини.
Отразено е, че се използва за склад за изкуствен тор в големи количества и авточасти за
селскостопанска техника, като вратите не се заключват, няма брави, а се използват метални
резета. По отношение на промишлена сграда с идентификатор ****.***.*** с площ 477 кв.м.
е посочено, че се състои от 4 гаража и 1 помещение, като ползвателят е направил основен
ремонт на покрива и я използва за гараж за селскостопанска техника – трактори, сеялки,
пръскачки и други. Констатирано е в протокола, че имотите са оградени от ползвателя на
места от ламаринена плътна ограда и с телена прозирна ограда на други. Посочено е, че има
монтирано видеонаблюдение и сградите се охраняват от СОТ. Отразено е, че се използват от
ЕТ „КОНИК“, представлявано от К. А. П., без да имат основание от две години /по негови
думи/. Посочено е, че в процес на разговора г-н К. П. уведомил комисията, че е имал
намерение да ги вземе под наем или да ги закупи, като е подал заявление в Областна
администрация – Враца, получил е пазарна оценка за сградите, но се е отказал от закупуване
в началото на 2021 г. поради високите цени на сградите. Отразено е, че на комисията бил
предаден ключ от катинара, с който се заключва портала, водещ до сградите.
Със Заповед № РД-18-ДС-4/17.01.2022 г. на областния управител на област Враца е
наредено да се изземат от ЕТ „Коник – Красимир А.“ държаните без правно основание
недвижими имоти – частна държавна собственост: 4 промишлени сгради с обща застроена
площ 980 кв.м. /съгласно АЧДС № 2839/15.12.2010 г. и АЧДС № 3429/20.04.2017 г./,
4
построени в м. „Крайще“, с. Бели извор, общ. Враца, като действията да се извършат на
24.01.2022 г. от 10:00 ч. от служители в Областна администрация – Враца.
По делото е представен протокол за изземване на недвижим имот – частна държавна
собственост от 24.01.2022 г., в който е отразено, че комисия в състав: председател С. П. – гл.
експерт, инж. С. С. – мл. експерт и Н.Ц. – гл. експерт в присъствието на П. А. П. – брат на
К. А. П. – управител на ЕТ „Коник“ и на представители на ОД на МВР – Враца е извършено
изземване на промишлена сграда с идентификатор ****.***.***с площ 117 кв.м.;
промишлена сграда с идентификатор ****.***.*** с площ 271 кв.м. и промишлена сграда с
идентификатор ****.***.*** с площ 477 кв.м. Отразено е, че в момента на изземването
сградите не са освободени, както и че са запечатани вратите им. В документа е обективиран
и приемо-предавателен протокол.
Приет е и протокол за изземване на недвижим имот – частна държавна собственост
от 28.01.2022 г., в който е отразено, че комисия в състав: председател С. П. – гл. експерт,
инж. С. С. – мл. експерт и Н. Ц. – гл. експерт, по молба на К. А. П. – управител на ЕТ
„Коник – Красимир А.“, е разпечатила и отворила сграда с идентификатор ****.***.*** и
сграда с идентификатор ****.***.*** Посочено е, че цялото количество слънчоглед било
извозено и помещенията отново били запечатани с лепенки на ОА – Враца.
По делото е прието като доказателство уведомление от К. А. П. като ЕТ „Коник –
Красимир А.“ до областния управител на област Враца с вх. № 7000-32-/19/ от 06.04.2022 г.
по описа на Областна администрация – Враца, с което уведомява областния управител, че
силните ветрове, продължили от 31.03.2022 г. до 04.04.2022 г., преминали през гр. Враца и
околните населени места, са повредили покривите на три промишлени сгради, находящи се
в с. Бели извор, м. „Крайще“, които на 16.12.2021 г. са били иззети от ЕТ „Коник –
Красимир А.“. Посочено е, че ЕТ „Коник – Красимир А.“ е извършило необходими ремонти
в тези сгради, включително на покривите им.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели.
От показанията на свидетелката Силвия Благоева Пелова се установява, че същата е
служител на Областна администрация – Враца, като е била част от комисията, назначена да
извърши проверка на сгради в землището на с. Бели извор, м. „Крайще“, управлявани от
областния управител на област Враца, на 16.12.2021 г. Свидетелката посочва, че в три от
сградите – 27.1; 27.2; 27.3, представляващи контролно-пропускателен пункт и два гаража,
установили наличие на движими вещи. В гаражите имало селскостопанска техника, големи
количества изкуствена тор и тонове слънчоглед. В контролно-пропускателния пункт горяла
печка на дърва, имало маса, столове, кухненски принадлежности. Свидетелката сочи, че при
проверката се появили веднага П.А. и К. А., които са братя, представили им се и казали, че
са земеделски производители и ползват сградите от 2 години. Свидетелката твърди, че К. А.
знаел, че сградите са държавна собственост, като казал, че иска да ги наеме или да му бъдат
продадени. К. А. заявил, че вещите в сградите са негови и казал, че ще изнесе всичко от тях
в най-кратък срок, като на по-късен етап от проверката действително освободил сградите.
Следващата проверка била с изземване, за което бил съставен протокол, като при нея бил
останал слънчогледът в сграда № 3. Служителите запечатали с лепенки всички сгради на
Областната администрация на 16.12.2021 г., като ги отворили след това само за да се
опразнят помещенията. С камиони на ЕТ „Коник – Красимир А.“ бил изкаран слънчогледът
и сградата била освободена. Свидетелката посочва,че в Областната администрация имало
депозирано писмено заявление от ЕТ „Коник – Красимир А.“ от пролетта на 2021 г., с което
се иска сградите да се закупят или да се отдадат под наем. Твърди, че осъществената
проверка била периодична, а не извършена по подаден сигнал за неправомерно ползване на
процесните сгради. Свидетелката сочи, че сградите, предмет на проверката, са построени на
територия, собственост на „Холсим България“ АД, която се използва от ЕТ „Коник –
Красимир А.“ и на която са разположени автомобили и трактори, собственост на ЕТ „Коник
– Красимир А.“. Твърди, че на проверката Петър А. и Красимир А. казали, че са направили
5
подобрения на покривите на двата гаража, като свидетелката забелязала, че в третия гараж
имало течове по стените, както и видяла, че имало червени платна, с които били покрити
сградите. Свидетелката твърди, че сградите са в много лошо състояние, като били поставени
видеокамери. Посочва, че мисли, че сградите не са ползвани преди 2019 г., тъй като при
извършени проверки на други сгради преди 2019 г., е виждала, че няма никой в района.
Сочи, че преди 16.12.2021 г. не е имало противопоставяне от страна на Областната
администрация на използването на сградите от ЕТ „Коник – Красимир А.“. Посочва, че през
лятото на 2022 г. бил пуснат търг за отдаване под наем на сградите, но не се явил никой,
като нямало и заявления от други лица за закупуването им или отдаването им под наем.
От показанията на свидетелката Н. В.Ц. се установява, че същата работи в
Областната администрация, като също е била част от комисията, назначена да извърши
проверка на сгради в землището на с. Бели извор на 16.12.2021 г. При проверката било
установено, че сградите се ползват от ЕТ „Коник – Красимир А.“, тъй като на място ги
посрещнали Красимир А. и брат му, които заявили, че ги ползват и имат желание да ги
наемат. Свидетелката посочва, че на входа имало сграда, която е като КПП и се състояла от
три помещения, като първото помещение било като стая за отдих, имало микровълнова,
маса, столове, а другите две помещения били пълни с дърва за огрев и гуми за
селскостопанските автомобили. Втората сграда, която се ползвала, била пълна с големи
количества тор в бели чували, имало и техника. В третата сграда имало тонове слънчоглед.
Имало видеонаблюдение в сградите. Във втората сграда имало ламарини, положени на
покрива, а на другата сграда, от задната й страна, имало цигли, които на последващата
проверка вече ги нямало.
По делото е разпитан като свидетел З. П. А., от показанията на който се установява,
че заедно с брат си А. е участвал в извършваните ремонти на процесните сгради през 2019 –
2020 г. Свидетелят посочва, че на едната сграда /по-малката/ била сложена хидроизолация с
грунд. Първо се качили отгоре на нея, изчистили, положили грунд и след това
хидроизолация. На другата сграда били поставени керемиди и железни платна. На третата
сграда покривът бил направен с платна. Ел. инсталацията била сменена изцяло. Имало
видеонаблюдение на сградите и СОТ на самите сгради. Свидетелят посочва, че всички
ремонти били извършени през 2019 г. – 2020 г. със средства на К.А., като не били направени
наведнъж, тъй като покривите на сградите били в много лошо състояние. Твърди, че
материалите за ремонта били на стойност около 14 000,00 лв., като били използвани нови
материали. Трудът бил доброволен от тях, тъй като били роднини на К. А.. Свидетелят
твърди, че докато се извършвали ремонтите, никой не е идвал и никой не им се е
противопоставял. Сочи, че циглите и платната на покривите на сградите били вдигани от
вятър и дъжд няколко пъти, като всеки път били поправяни от тях. Твърди че без
извършване на ремонтите, сградите щели да паднат.
Разпитан като свидетел е и А. П.А., от показанията на който се установява, че заедно
с брат си е участвал в извършваните ремонти на процесните сгради в с. Бели извор.
Свидетелят посочва, че поправили покривите на сградите и направили ел. инсталация.
Чистили, слагали платна, керемиди, хидроизолация. Това се случило през лятото на 2019 г.,
като през 2020 г. също работили, защото имало бури. Свидетелят твърди, че по време на
ремонтите никой не им се е противопоставял, нито през всичките години някой е идвал.
Ремонтите били на стойност около 10 000,00 – 15 000,00 лв. Посочва, че ремонтите били
необходими, защото сградите щели да паднат, а ако нямало видеонаблюдение, са щели да
бъдат разграбени.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че състоянието на процесните сгради е задоволително, като основно могат да се
ползват за складови цели, а производствените сгради могат да се ползват след евентуален
ремонт. Съгласно заключението сгради с идентификатор ****.***.*** и ****.***.*** са
масивна конструкция, а сграда с идентификатор ****.***.*** – лека конструкция. В сграда с
6
идентификатор ****.***.*** има непочистени помещения, като за нея са необходими
средства за почистване и за минимален ремонт на малките помещения. Според вещото лице
пазарният наем за сграда с идентификатор ****.***.*** за периода от 20.05.2019 г. до
24.01.2022 г. е в размер на 2 994,00 лв., изчислен по следния начин: 19,33 месеца за период
от 20.05.2019 г. до 31.12.2020 г. по 92,00 лв. на месец и 12,80 месеца за период от 01.01.2021
г. до 21.01.2022 г. по 95,00 лв. на месец; пазарният наем за сграда с идентификатор
****.***.***за периода от 20.05.2019 г. до 24.01.2022 г. е в размер на 6 933,00 лв., изчислен
по следния начин: 19,33 месеца за период от 20.05.2019 г. до 31.12.2020 г. по 213,00 лв. на
месец и 12,80 месеца за период от 01.01.2021 г. до 21.01.2022 г. по 220,00 лв. на месец;
пазарният наем за сграда с идентификатор ****.***.*** за периода от 20.05.2019 г. до
24.01.2022 г. е в размер на 11 117,00 лв., изчислен по следния начин: 19,33 месеца за период
от 20.05.2019 г. до 31.12.2020 г. по 340,00 лв. на месец и 12,80 месеца за период от
01.01.2021 г. до 21.01.2022 г. по 350,00 лв. на месец. Съгласно заключението общата пазарна
стойност на наем за трите сгради общо за периода от 20.05.2019 г. до 24.01.2022 г. е в размер
на 21 044,00 лв.
Експертното заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като
вярно, пълно и обективно дадено, с изключение на изчислението на вещото лице по
отношение на пазарния наем за сграда с идентификатор ****.***.*** Изчислен по дадения
метод от вещото лице, пазарният наем не възлиза на посочените 11 117,00 лв., а на 11 052,00
лв. /19,33 месеца по 340,00 лв. на месец = 6572,00 лв. и 12,80 месеца по 350,00 лв. на месец
= 4 480,00 лв./, което от своя страна влече промяна и в посочената обща пазарна стойност на
наем на трите сгради, която не възлиза на посочените 21 044,00 лв., а на 20 979,00 лв.
От допълнителното заключение към назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че на сгради с идентификатори ****.***.*** и ****.***.*** е извършван видимо
ремонт на покрива, тъй като има налични течове по стени и в момента на огледа. Поставяна
е хидроизолация и ламарини на всеки от покривите. Към момента ламарините не са налични
/има остатъчна част от тях/, като по обяснение от ползващите имота са порушени след силен
вятър.Вещото лице посочва, че сграда с идентификатор ****.***.*** е лека конструкция, т.е.
ламарина има по покрива при построяването й. Ремонтът на тази сграда се състои в подмяна
на покривната ламарина на 1/2 част от застроената площ с плосък покрив или на 58,50 м2.
Вещото лице е приело, че тези ламарини са запазени, от това което може да се види, но не се
е качвало на покрива. Съгласно заключението пазарната цена на профилирана ламарина към
2019 г. /материали и труд/ е 23,07 лв./м2 или за площ от 58,50 м2 – 1 350,00 лв. след
закръгление. Според вещото лице средната пазарна цена на хидроизолация, съдържаща
следните дейности: почистване, изкърпване, грундиране на покривна площ и полагане на
воалит, е 8,70 лв./м2 с материали и труд или за сгради с идентификатори ****.***.*** и
****.***.*** с обща застроена площ 748 м2 пазарната стойност на хидроизолация е 6 500,00
лв. след закръгление. Според експертизата при оглед на място се установява, че е извършена
и подмяна на ел.инсталациите на трите сгради, като те са ползвани за складови цели, а не за
производствени цели. Има изкопани канали в стените, но не може да се установи каналите
да са през цялата застроена площ на сградите. Вещото лице е приело, че 50 % от застроената
площ на трите сгради е с подновена ел. инсталация или на 432 м2. Съгласно заключението
пазарна стойност ел. инсталации на кв.м. за 2019 г. за складове е 15,40 лв./м2 или пазарна
стойност на ел.инсталации за приетата площ от 432 кв.м. е 6 660,00 лв. след закръгление.
Според експертизата общата пазарна стойност на извършените подобрения – ремонт на
покриви и ел.инсталации на трите сгради е 14 510,00 лв. към периода на извършване – 2019
г. Към 2022 г. има 3 % овехтяване на извършените СМР или пазарна стойност на
подобренията е 14 070,00 лв. след закръгление.
Съдът кредитира експертното заключение като вярно, пълно и обективно дадено.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
7
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 20 925,12 лв., представляваща стойността на обогатяването на ЕТ „Коник –
Красимир А.”, ЕИК: *********, от ползването без правно основание в периода от 20.05.2019
г. до 24.01.2022 г. на промишлена сграда с идентификатор ****.***.*** с площ 117 кв.м;
промишлена сграда с идентификатор ****.***.*** с площ 271 кв.м и промишлена сграда с
идентификатор ****.***.*** с площ 477 кв.м, находящи се в поземлен имот с
идентификатор № ****.***.*** по КККР на с. Бели извор, община Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-937/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност
„Крайще“, ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.03.2022 г., до окончателното й заплащане.
С уреждане на института на неоснователното обогатяване законодателят е
регламентирал общата забрана определено материално благо да преминава от
патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг правен субект без
правно основание, т. е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда
субективно право и корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване.
Обогатяването на един правен субект за сметка на друг при липса на годен юридически факт
е от обективно естество и след като се установи това неоснователно имуществено
разместване, имущественият баланс трябва да бъде възстановен.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да е ползвал през
релевантния период без правно основание /без да е съществувал действителен
правопораждащ юридически факт/ процесните имоти; 2. ищецът да е бил собственик на
процесните имоти, като не е могъл да ги ползва лично или е бил лишен от възможността да
получава граждански плодове от тях /напр. наемно възнаграждение/; 3. ответникът да се е
обогатил; 4. ищецът да е обеднял, тъй като не е могъл лично да ползва имотите или да
получава от тях граждански плодове; 5. връзка между обедняването и обогатяването, която
не следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи
факта и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.
В тежест на ответника е да докаже, че е ползвал имотите на действително правно
основание – годен юридически факт, който поражда определено материално
правоотношение, което да оправдава имущественото разместване, както и че друго лице, а
не ищецът, е собственик на процесните имоти. В тежест на ищеца е да установи останалите
правопораждащи факти.
От представения по делото Акт № 3663 за частна държавна собственост от 20.05.2019
г., вписан в Служба по вписванията – гр. Враца вх. рег. № 2486/22.05.2019 г., се установява,
че титуляр на правото на собственост върху процесните сгради през релевантния период е
бил ищецът. Според чл. 5 ЗДС актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и
форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на държавата, без да я поражда. Аналогично на възприетото в Тълкувателно
решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС досежно
доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1
ГПК актът за държавна собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила само за отразените в него факти, а за собствеността на държавата следва да му се
признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за държавна
8
собственост до доказване на противното, като държавата не носи тежестта да доказва
основанието, на което е съставен актът за държавна собственост. По делото не са събрани
доказателства, отричащи принадлежността на правото на собственост към патримониума на
държавата. Представеният от ответника нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 127, т. IX, рег. № 8040, нот.д. № 1165 от 2021 г. от 07.10.2021 г., вписан в Служба по
вписванията – гр. Враца вх. рег. № 5539/07.10.2021 г., не легитимира като собственик на
процесните сгради „Холсим България“ АД, ЕИК: *********, тъй като същият е поправен с
нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 79,
т. III, рег. № 2913, нот.д. № 368 от 2022 г. от 04.04.2022 г., вписан в Служба по вписванията
– гр. Враца вх. рег. № 1628/04.04.2022 г., като сградите са отпаднали от съдържанието му.
Следователно следва да се приеме, че собственик на процесните сгради през процесния
период е била държавата.
С Решение № 409 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, е прието, че всяко
владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на
собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е
изяснено, че фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия,
включително чрез поставяне на вещи или застрояване на имота на собственика, което е
възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице.
Съдът намира, че по делото е установено, че фактическата власт върху процесните
сгради за периода, предмет на спора, е упражнявана от ответника, който не установява да е
бил страна по валидно правоотношение със собственика им. За да достигне до този извод
съдът съобрази на първо място, че с отговора на исковата молба и с молба с вх. №
7627/26.05.2022 г. ответникът е направил признание на неизгоден за него факт, а именно, че
е упражнявал фактическа власт върху сгради с идентификатори ****.***.***, ****.***.*** и
****.***.***, като твърди, че е извършил подобрения на същите „като владелец“. За да
приеме за установен този факт, съдът отчита и свидетелските показания на свидетелките С.
Б. П. и Н. В. Ц., които са тъждествени относно обстоятелството, че при извършената от тях
проверка в сградите същите възприели, че в тях имало вещи, селскостопанска техника,
изкуствена тор и слънчоглед, за които К. А. заявил, че са негова собственост. Съдът
кредитира свидетелските показания на свидетелите в тази им част като последователни,
логични и кореспондиращи със събираните по делото писмени доказателства /констативен
протокол за извършената проверка на 16.12.2021 г., протокол за изземване на недвижим
имот – частна държавна собственост от 24.01.2022 г. и протокол за изземване на недвижим
имот – частна държавна собственост от 28.01.2022 г./.
За началния момент на ползването на имотите по делото са събрани доказателства,
които в своята съвкупност установяват, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху
сградите към м. май 2019 г. На първо място, ответникът твърди, че всички извършени от
него ремонтни дейности по процесните сгради са осъществени през м. май и юни 2019 г.
Действително само по себе си извършването на ремонт не означава, че сградите са ползвани
от ответника от този момент, но житейски, а следователно и правно нелогично би било
обстоятелството той да извършва ремонтни дейности на имотите със собствени средства,
ако не ползва същите. На следващо място, следва да бъдат взети предвид и гласните
доказателствени средства, събрани по делото, чрез разпита на свидетелите З. П.А. и А.П. А.,
чиито показания са еднопосочни, че ремонтите на процесните сгради са извършени от тях
през 2019 г. – 2020 г., като единият от свидетелите посочва, че са започнали през лятото на
2019 г. Съдът кредитира свидетелските показания на двамата свидетели, като приема същите
за достоверни като последователни и намиращи потвърждение едни в други.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е
9
ползвал през релевантния период /20.05.2019 г. – 24.01.2022 г./, до момента на изземването
им с протокол за изземване на недвижим имот – частна държавна собственост от 24.01.2022
г., без да е съществувал действителен правопораждащ юридически факт, процесните сгради.
Това означава, че ищецът е бил в обективна невъзможност да упражнява две от
правомощията, включени в правото на собственост – да владее вещта и да извлича
полезните й свойства, като си служи с имотите по предназначение или получава граждански
плодове от същите чрез съответно сключена гражданскоправна сделка.
С Решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС е
разяснено, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго,
като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено
имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на
чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да го
ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които
собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да
реализира от него имуществена облага по друг начин.
Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се
изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на
неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе /ползването на чужда вещ спестява разходите за заплащане цената на
това ползване/. Този извод съответства и на Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на
ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно
лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.
Обстоятелството, дали в имота е развивана дейност и дали са реализирани приходи от
имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено, че ответникът ползва
имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в
спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота, като обедняването на
собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в
пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период.
Следователно, като ответникът е ползвал процесните сгради без правно основание,
той се е обогатил за сметка на ищеца чрез спестяването на разходи за заплащане на наемно
възнаграждение, а ищецът е обеднял чрез невъзможността да използва имота лично или по
стопански начин, вследствие на което в неговия патримониум не са постъпили имуществени
права /граждански плодове/. Това разместване на блага е настъпило от общия факт –
ползването на сградите без правно основание, поради което това имуществено неравновесие
трябва да бъде възстановено чрез заплащане на равностойността на пазарния наем за
процесния период, който е изчислен от приетата като компетентно изготвена СТЕ, с
изключение на изчислението на вещото лице по отношение на пазарния наем за сграда с
идентификатор ****.***.*** Както вече беше посочено, изчислен по дадения метод от
вещото лице, пазарният наем възлиза на 11 052,00 лв., което от своя страна влече промяна и
в посочената обща пазарна стойност на наем на трите сгради, която възлиза на 20 979,00 лв.
Неоснователно и недоказано е направеното от ответника възражение, че е налице
невъзможност за наемане на тези сгради поради местоположението им, състоянието им и
липсата на интерес към тях. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от
страните, състоянието на процесните сгради е задоволително, като основно могат да се
ползват за складови цели, а производствените сгради могат да се ползват след евентуален
ремонт.
Предвид всичко гореизложено предявеният осъдителен иск е основателен и доказан
до размера на сумата от 20 979,00 лв.
10
По направеното възражение за прихващане:
При извод за частична основателност на иска, съдът дължи разглеждането на
заявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане със
стойността на извършените от К. А. П. като ЕТ „Коник – Красимир А.“ ремонти по
покривите на процесиите сгради и подмяната и доизграждането на ел. инсталацията в тях на
обща стойност 10 000,00 лв., тъй като е настъпило вътрешно процесуалното условие за това
– основателност на предявения иск.
По своето правно естество възражението за прихващане на две насрещни еднородни
и заместими престации представлява упражняване на потестативно компенсаторно право.
Когато това компенсаторно изявление е направено извънсъдебно, за да породи
погасителният ефект, към което е насочено едностранното волеизявление на носителя на
активното вземане, с което упражнява потестативно право за погасяване на две насрещни и
еднородни парични задължения, следва да са били налице всички материални предпоставки,
уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД. Материалното изявление за
прихващане по своята правна същност е способ за погасяване на две насрещни задължения
до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно
вземане. Основна предпоставка за надлежното упражняване на компенсаторно
волеизявление е изискуемост и ликвидност на активното вземане и изпълняемост на
пасивното такова. В настоящия случай, доколкото твърдяното насрещно парично вземане на
ответника, с което се прави компенсаторно изявление, не се ползва със сила на пресъдено
нещо, т.е. то не е ликвидно, е заявено възражение за съдебно прихващане.
Ответникът основава предявеното чрез компенсаторно възражение насрещно парично
право на фактическото твърдение, че е извършил ремонти по покривите и подмяна и
доизграждане на ел. инсталацията в процесните сгради на обща стойност 10 000,00 лв., като
е сторил разноските като владелец на имотите, а разноските са направени за запазването на
последните.
Владението се характеризира с два признака – фактическо упражняване на власт
спрямо конкретна вещ като обективна възможност за непосредствено въздействие върху
вещта /обективен/ и държане на вещта като своя /субективен/. В гражданския процес
доказването му е свързано с установяване на кумулативното наличие на тези два признака.
Разпоредбата на чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция, според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването
й означава, че липсва субективният елемент на владението /анимус/, а именно владелецът не
държи вещта като своя. Тази презумпция е установена в полза на владелеца, като тежестта
за оборването й е за този, който счита, че владелецът не държи вещта за себе си. Според нея
субективният елемент от фактическия състав на владението – намерението да се владее за
себе си, се предполага до доказване на факта, че владелецът е владял за другиго. При
доказване на факта на осъществявана фактическа власт върху имота за осъществил се,
следва да се приеме и предполагаемият факт за наличие на намерение същият да се държи
като свой. Презумпцията размества тежестта на доказване и при твърдение, че владелецът не
е владял за себе си, оспорващият трябва да докаже това.
В настоящия случай безспорно установено от събраните писмени и гласни
доказателствени средства е, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесните
сгради. Не са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл. 69 ЗС, поради което
следва да се приеме, че той е упражнявал фактическа власт върху имотите с намерение за
своене.
Според чл. 70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик /това могат да бъдат всички транслативни
двустранни или едностранни сделки като продажбата, замяната, дарението, завета, както и
административни актове с вещноправни последици съгласно р.ІІІ на ППВС № 6/1974 г./, без
11
да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Ответникът не твърди да е владял процесните сгради на правно основание, годно
да го направи собственик, и не доказва да има качеството на добросъвестен владелец.
Доколкото ответникът не е получил владението на основание, годно да го направи
собственик, то владението не носи характеристиката на добросъвестно такова по смисъла на
чл. 70, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 ЗС ответникът в качеството си
на недобросъвестен владелец на процесните имоти може да иска да му се заплатят
направените от него необходими за запазването на вещта разноски, както и да иска за
подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези
подобрения. С оглед твърденията на ответника в молба с вх. № 7627/26.05.2022 г., че
извършените ремонти са направени за запазването на сградите и препазването им от
разрушаване, следва, че е заявено искане е за заплащане на необходими разноски, направени
за запазване на веща от ответника, които се дължат съгласно нормата на чл. 73, ал. 2 ЗС.
По направеното възражение за прихващане в тежест на ответника е да докаже
твърденията си, че е направил разноски за посочените ремонтни дейности и че същите са
направени за запазване на недвижимите имоти и предпазването им от разрушаване, както и
да докаже размера на действително изразходваните средства за извършването на посочените
строително-ремонтни дейности.
Разбирането на правната доктрина и практика относно това, кои разноски са
необходими и кои полезни е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните
с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на
имота, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на имота, като чрез тях се цели привеждането му в състояние, годно за неговото
предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на имота и имат
характера на подобрения.
Настоящият състав намира, че по делото се установява от безпротиворечивите
показания на разпитаните свидетели З. А., А. А. и С. П., че преди извършването на
ремонтните дейности сградите са били в лошо състояние, като първите двама свидетели
твърдят, че ако ремонтите не били извършени, сградите са щели да паднат, а последната
свидетелка е възприела, че по стените на същите е имало течове. В изготвената по делото
СТЕ вещото лице е констатирало също, че в сградите са налични течове по стените и в
момента на огледа. Предвид гореизложеното, може да се приеме, че извършените ремонти
по покривите и подмяна и доизграждане на ел. инсталацията са били наложителни поради
необходимостта от обезопасяване на сградите и осигуряването на запазването им.
Свидетелите З. А. и А. А. установяват още, че в периода от лятото на 2019 г. до 2020
г. са извършили ремонтните работи по процесните сгради, които ответникът твърди, със
средства на последния, а именно: на покривите на сградите били положени платна,
хидроизолация и керемиди, за което ползвали нови материали, както и била подменена
цялата ел. инсталация на сградите. Тези ремонтни работи са установени и от вещото лице
при извършения оглед на имотите за целите на изготвянето на експертизата.
Съдът намира, че следва да вземе предвид оценката на разноските, направени от
12
ответника, така, както са оценени в СТЕ към момента на извършване на разходите, а именно
14 510,00 лв. Ответникът в отговора на исковата молба обаче е заявил насрещното си
вземане в размер на 10 000,00 лв., като едва с писмената защита е посочил, че поддържа
направеното възражение за прихващане със стойността на извършените подобрения
възлизащи според СТЕ на 14 070,00 лв. С оглед на основания принцип в българския
граждански процес – диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, следва да се приеме, че
възражението за прихващане, направено от ответника, е основателно до размера от
10 000,00 лв., който е бил заявен в отговора на исковата молба. Освен това следва да се
отбележи, че изменение на основанието и размера на вземането, с което ответникът прави
съдебно прихващане, може да бъде осъществено само до приключване на устните
състезания /в този смисъл Решение № Т-316 от 18.06.2010 г. на САС по гр. д. № 2550/2009
г./.
Предвид гореизложеното, след извършеното прихващане, вземането на ищеца за
неоснователно обогатяване е в размер на 10 979,00 лв., като искът му следва да бъде уважен
до този размер и да бъде отхвърлен за разликата до 20 979,00 лв. като погасен чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника за сумата от 10 000,00 лв., и като
неоснователен за разликата над сумата 20 979,00 лв. до пълния предявен размер от 21 044,00
лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно 841,76 лв. –
държавна такса, 350,00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 500,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за осъществяваната защита от юрисконсулт в полза на
ищеца в размер на 360,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски съразмерно с уважената част на иска в общ размер на 809,58 лв.
Право на разноски възниква и за ответника съразмерно с отхвърлената част на иска.
Същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно: 350,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице и 1 800,00 лв. – адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените
разноски съразмерно с отхвърлената част на иска в общ размер на 1 021,67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „Коник – Красимир А.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Бели извор, ул. „Христо Ботев” № 30, да заплати на Република България,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 979,00 лв., представляваща стойността на обогатяването на ЕТ
„Коник – Красимир А.”, ЕИК: *********, от ползването без правно основание в периода от
20.05.2019 г. до 24.01.2022 г. на промишлена сграда с идентификатор ****.***.*** с площ
117 кв.м; промишлена сграда с идентификатор ****.***.*** с площ 271 кв.м и промишлена
сграда с идентификатор ****.***.*** с площ 477 кв.м, находящи се в поземлен имот с
идентификатор № ****.***.*** по КККР на с. Бели извор, община Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-937/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност
13
„Крайще“, ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.03.2022 г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
20 979,00 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ЕТ „Коник – Красимир
А.”, ЕИК: *********, за сума в общ размер от 10 000,00 лв., представляваща сторени в
периода 2019 г. – 2020 г. от ответника необходими разноски за запазване на сградите –
извършване на ремонти по покривите и подмяна и доизграждане на ел. инсталацията в тях,
и като неоснователен за разликата над сумата от 20 979,00 лв. до пълния предявен размер от
21 044,00 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „Коник – Красимир А.”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Бели извор, ул. „Христо Ботев” № 30, да заплати на
Република България, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, сумата от 809,58 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с
уважената част на иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Република България, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на ЕТ „Коник –
Красимир А.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Бели извор, ул.
„Христо Ботев” № 30, сумата от 1 021,67 лв., представляваща разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
14