Решение по дело №4449/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 90
Дата: 21 януари 2020 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110204449
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..         2020 година      гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                    ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                   СЪДИЯ при ВРС:Христо Минев

          при секретаря П.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4449 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

                Образувано по жалба  на „А.” АД ***, представлявано от Я. Й. П., против НП № 38-80/ 04.09.2019г. на Председателя на Държавна Агенция „Национална сигурност“ гр.София, с което на дружеството, за нарушение на чл.6 ал.1 т.2, вр. чл. 4 ал.1 от Закона за меркита срещу изпирането на пари /ЗМИП/отменен и чл.2 ал.1 от ППЗМИП отменен е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лв., на основание чл. 23 ал. 4 вр. ал. 1  от ЗМИП/отменен/.

             Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

               С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо, твърди се, че нарушението не е било извършено и се иска отмяна на НП.

                В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.Р. от ВАК, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.

           Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП, като аргументира доказаност и съставомерност на нарушението и справедливост на наложеното административно наказание в границите под предвидения от закона минимум към момента на сега действащия ЗМИП.

           След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

                     „А.“ АД, ЕИК *********, е било лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари със седалище и адрес на управление:***, задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.)/чл. 4, т. 2 от ЗМИП.

          На 07.02.2018г., клиент с идентификатори: Wallet ID: 1175089 и Wallet Number *********15-EDWARD RICHARD WHITE, Великобритания е установил търговски/професионални отношения по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.) с „А." АД, ЕИК *********, лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари, чрез дистанционно въвеждане на идентификационни данни на сайта/мобилното приложение, приемане на Общите условия на продукта LeuPay, преминаване на процедура по видеоидентификация и потвърждаване на идентификацията на клиента на посочената дата от служител Калоян Маринов.

          Видно от издадения CERTIFICATE OF TRANSLATION, визиращ Wallet Number 40469600015, който принадлежи на клиент с Wallet ID: 1175089- EDWARD RICHARD WHITE, според наличната в клиентското досие екранна разпечатка от системата на „А." АД, обединяваща двата тип идентификатори.

          Горното е установено при извършена проверка от страна на САД „Финансово разузнаване“ на ДА „НС“ – Д. Л.П..

          Прието е от проверяващите, че като задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.) и в изпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, хипотеза първа от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), „А." АД е било длъжно да идентифицира клиента си с идентификатори: Wallet ID: 1175089 и Wallet Number **********5-EDWARD RICHARD WHITE, Великобритания, като използва способите по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), вр. чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.).

           Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП(отм.), идентификацията на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса и единния граждански номер. Според чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.), идентифицирането и проверката на идентификацията на физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

          Видно от предоставените документи за целите на проверката - клиентско досие и писмени разяснения, клиента с идентификатори: Wallet ID: 1175089 и Wallet Number *********15-EDWARD RICHARD WHITE, Великобритания е идентифициран и верифициран с чуждестранно свидетелство за управление на МПС, а именно-DRIVING LICENCEWHITE703267ER9DA 43.

          Правилно в хода на проверката е прието, че според българското законодателство Свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на чужденец не е официален документ за самоличност, а само удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство на лицето, на чието име е издадено свидетелството, т.е. извършването на идентификация на клиент - чуждестранно физическо лице, само въз основа на представено СУМПС не е достатъчно за постигане целите на ЗМИП.

           Проверяващите правилно са приели, че като не е идентифицирало клиента си с идентификатори: Wallet ID: 1 175089 и Wallet Number **********5-ED WARD RICHARD WHITE, Великобритания чрез официален документ за самоличност, при установяване на търговски/ професионални отношения по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), на 07.02.2018г., в гр. Варна, „А." АД, ЕИК ********* е извършило административно нарушение по чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), вр. чл. 4, ал. 1, хипотеза първа от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.) и чл.2, ал.1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.), деяние, наказуемо по чл.23 ал.4, вр.ал.1 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.).

          За извършеното административно нарушение е съставен и предявен Акт за установяване на административно нарушение № ФР-10-973/27.03.2019г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на задълженото лице.

          В законния срок е постъпило Възражение срещу АУАН с вх. № ФР-1 1 -3666/03.04.2019 г. от „А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Я. П. срещу АУАН № ФР-10-973/27.03.2019 г. на САД ФР - ДАНС.

       

Преценявайки депозираните възражения и след мотивирано произнасяне по същите,  АНО приел липса на спорни обстоятелства, поради което  въз основа на материалите по преписката на 04.09.2019г.Председателя на ДА „НС“ гр.София издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

                 Със същото е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева на „А.” АД,23 ал.4 вр.ал.1 от ЗМИП/отм/.

            Съдът изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не е била оспорена в нито един момент. Не се спори, че кмиента е бил идентифициран с представено СУМПС, а не с официален документ за самоличност.

            Гореизложеното се установява от представените заверени копия на: документи от клиентско досие за клиент с идентификатори: Wallet ID: 1175089 и Wallet Number **********5-EDWARD RICHARD WHITE, Великобритания, вкл. Писмени разяснения по т. IV, б. е от Писмо изх. № 057/18.12.2018г. (вх. № ФР-11-693 1/18.12.2018г.) и т. 1 от Писмо изх. № 051/23.11.2018г. и др.

 

           Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:

          Актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени лица, при спазване на регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от формална страна.

          Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП нарушението е достатъчно точно и ясно описано, визирани са обстоятелствата, при които е било извършено това нарушение, ясно и точно е посочено, кога и какво е констатирано от проверяващите, както в АУАН, така и в НП са визирани и събраните в хода на АНП доказателства, които го подкрепят, поради което не счита, че е било допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Неоснователни са направените в жалбата възраженията, които по своето същество са издентични с направените възражения срещу АУАН. На тях АНО вече е отговорил мотивирано и съдът споделя изцало становището на АНО за неоснователност на възражението и изложените в него доводи.

          В конкретния случай, по отменения ЗМИП „А." АД, ЕИК ********* се явява задължено лице по смисъла па чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗМИП (отм.). Съгласно разпоредбите на новия ЗМИП лицето също се оказва задължен субект по смисъла на чл. 4, т. 2 от ЗМИП.

          Текстът на задълженията по чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 4, ал. 1, от ЗМИП (отм.) намира израз в текстовете на чл. 10, т. 1 от действащия към момента ЗМИП, където е предвидено идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни и информация, получени от надеждни и независими източници, чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП, съгласно който лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при установяване па делови взаимоотношения, в т.ч. при откриване на сметка, когато с откриването на сметката се установяват делови отношения и в чл.   53,   ал.   1   от   ЗМИП,   където   изрично   е   регламентирано, че идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

           Предвид горното, съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. Същото  съдържа всички необходими реквизити, срещу АУАН са били подадени възражения, които съгласно съдържанието на НП, АНО е преценил, като е приел, че липсват спорни обстоятелства и не следва да бъде провеждано разследване по реда на чл.52ал.4 от ЗАНН. АНО е обсъдил и посочил в НП събраните в хода на АНП доказателства изчерпателно, с което е изпълнил задълженията си по смисъла на чл.57 от ЗАНН.

           Безспорно от събраните в с.з. гласни доказателства- показанията на св. П., които съдът кредитира изцяло и от писмените, приложени по преписката се установява, описаното в АУАН и НП нарушение. Съдът, също както и АНО споделя разбирането, че СУМПС на чужд гражданин издадено в друга държава не може да се приравни на официален документ за самоличност на територията на РБългария.

         За съдът е илеревантно дали са извършвани трансакции от чуждия гражданин, използвайки услугите на „А.“ АД или не и ако са извършвани какъв е бил оборота на същите. Тези факти са ирелевантни за определяне степента на обществена опасност на нарушението, тъй като това дали са извършвани трансакции е зависело единствено и само от волята на чужденеца и по никакъв начин не се отразява на действията по неговото индивидуализиране извършени от служител на дружеството. 

           От събраните гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че  при проверката, е констатирано нарушението описано в АУАН и НП. Същото е правилно квалифицирано по действащия към момента на нарушението закон. Правилно и законосъобразно е определена санкцията, като АНО мотивирано се е произнесъл за причините поразди които е определил санкцията в атакувания размевр и правилно е приложил явяващия се по-благоприятен за нарушителя закон. По делото липсват данни на процесното дружество да са налагани други подобни санкции за допускани нарушения на същия закон – ЗМИП.

           Правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена опасност различна от обичайната за съответния вид нарушение.

          Нарушението е формално и не изисква настъпването на съставомерен резултат, поради което наличието или липсата на вредни последици не касае изводът за съставомерност.

          Правилно АНО е наложил административно наказание на основание чл.23 ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС и доколкото наложеното наказание е в минимално предвидения от санкционната норма размер, съдът го намира за справедливо. При цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът не установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.

                 По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление  следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-80/ 04.09.2019г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ гр.София, с което на дружеството, „А.“ АД, за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 4, ал. 1, от ЗМИП (отм.), е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лв., на основание чл.23 ал.4 вр. ал.1 ЗМИП.

 

           Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

           След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на наказващият орган.

 

 

 

 

 

                                                                                                           СЪДИЯ при ВРС: