№ 425
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Женя Димитрова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001001206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 332313/28.06.2021 година от ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“ АД
срещу решение №260727/10.05.2021 година, постановено по т.д.138 по описа
за 2020 година на СГС, ТО, VI-4 ти състав, В ЧАСТТА, с което е осъдено да
заплати на Министерство на труда и социалната политика, гр.София,
ул.“Триадица‘, 2, на осн. чл.432, ал.1 КЗ сумата от 39887,76 лева -
застрахователно обезщетение по застрахователна полица
**********/27.12.2018 година по застраховка „Гаранции“, ведно със
законната лихва от 20.01.2020 година до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 310,24 лева-обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 23.12.2019-19.01.2020 година, на осн. чл.86 ЗЗД,
както и сумата от 2057,92 лева, съдебни разноски.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като претендираният с исковата молба размер е
прекомерно завишен и несъответства на претърпените вреди. Срещу
предоставения на изпълнителя – бенефициент на безвъзмездната финансова
1
помощ по договора –сдружение „Бизнес център Свищов“ аванс са извършени
редица дейности, които следва да се приспаднат от аванса. Размерът на
претендираното застрахователно обезщетение следва да се намали
наполовина заради наличието на съществен принос от страна на МТСП за
настъпване на вредите. Неизпълнението на договорните задължения при
доказаност по основание се дължи и на бездействието на МТСП да извърши
междинни плащания по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020, което е довело до по-нататъшна невъзможност на изпълнителя да
го изпълнява в определените срокове. Счита, че ищецът се опитва да черпи
права от собственото си неизправно поведение, като е поставил в
невъзможност изпълнителя да продължи с изпълнението по договора.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гаранции“, клауза 02
„Гаранция за възстановяване на авансово плащане“ е функционално
обусловена от отговорността на застрахования изпълнител по договора с
МТСП. В процесния случай се доказа, че сдружението не носи отговорност за
настъпване на твърдените вреди, поради което и искът на МТСП се явява
неоснователен. Установеното преустановяване на дейността на сдружението
се дължи изцяло на бездействието на МТСП да извърши междинно плащане,
респ. да верифицира направените от изпълнителя разходи в изпълнение на
административния договор, което се признава и от ищеца в исковата молба.
Налице е изрично изявление от страна на МТСП към датите на извършените
проверки, че сдружението е започнало изпълнение на договорите, изградило е
социалното предприятие и то функционира, както и, че към 11.06.2019 година
общата стойност на направените до момента разходи по проекта възлизат на
сумата от 26243,99 лева. Следователно целта на аванса, обезпечен с
процесната застраховка е изпълнен и не са налице предпоставките за
връщането му. На следващо място съгласно разпоредбата на чл.40.1 от
приложимите общи условия не са представени писмени доказателства за
настъпване на обстоятелства, при които за дружеството възниква неотменимо
задължение за плащане. От данните по проверката е видно, че сдружението е
изпълнило дейности на стойност повече от половината от изплатения аванс,
което не сочи на незначително изпълнение и липса на полезност. Моли съдът
да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови
друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове и
2
присъди направените разноски.
Постъпила е и частна жалба от ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“ АД
срещу определение №264570/13.09.2021 година, постановено по делото, с
което съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението, в
частта за разноските, като искането е за присъждане в тежест на третото лице
помагач на разноските, за които е осъдено дружеството. Счита, че
определението е неправилно, тъй като с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение, а чл.433, т.1 КЗ дава право на застрахователя на
регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице.
Моли съдът да отмени определението на първоинстанционния съд и вместо
него присъди направените разноски.
Въззиваемата страна Министерство на труда и социалната политика не
е представил писмен отговор. В съдебно заседание моли да се потвърди
решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част и се присъдят
направените съдебно-деловодни разноски.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба Министерство на труда и социалната политика
излага, че на 06.11.2018 година МТСП, чрез ръководителя на управляващ
орган на ОП РЧР /Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 година е сключил договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по смисъла на параграф 1, т.1 ДР ЗУСЕСИФ с бенефициент
Сдружение „Бизнес център Свищов“ за изпълнение на проект
№BG05М90Р001-2.010-0420 „Пространство за интеграция и професионална
реализация“, като с него се уговаря финансова подкрепа за сдружението-
бенефициент в размер на не повече от 199438,82 лева. В изпълнение на този
ДБФП на 18.01.2019 година след подадено от бенефициента искане за
авансово плащане МТСП превежда аванс в размер на 39887,76 лева, както е
уговорено в чл.3.8.1 ДБФП по посочената от него банкова сметка в Общинска
банка АД. Плащането на аванса е извършено след като е било налице
посоченото в споменатия чл.3.8.1 ДБФП условие и по-точно след представяне
от бенефициента на уговореното обезпечение за аванса под формата на
3
издадена от ответника застрахователна полица, по която МТСП е
бенефициент, а застраховано лице и застраховащ е Сдружение „Бизнес център
Свищов“, като обект на застраховане е вземането на МТСП за дадения аванс
от 39 887,76 лева.
Съгласно проектното предложение, което е неразделна част от
договора проектът на бенефициента цели професионална интеграция на 12
жени от всички уязвими групи, чрез създаване на устойчива заетост в ново
социално предприятие, вкл. чрез професионално обучение и обучение по
ключови компетентности, осигуряване на устойчива заетост в ново социално
предприятие, вкл. чрез професионално обучение и обучени по ключови
компетентности, осигуряване на устойчива заетост за 12 месеца по проекта и
за минимум още 6 месеца след неговото приключване. Съгласно Дейност 5
„Оборудване на новосъздадените работни места“ от проектното предложение
една от непосредствените цели е „осигуряване на широк набор от услуги за
цялостно поддържане на добро здравословно състояние“ чрез предоставяне не
само на козметични процедури, а цялостно обслужване и подобряване на
физическото състояние“, като освен това центърът ще предоставя широк
спектър от така наречените Wellness услуги, включително и лечебен масаж“,
като дейността е с продължителност 2 месеца от стартирането на проекта.
Съгласно Дейност 6 „Осигуряване на наставник от работодателя за
новонаетите лица“ от проектното предложение е планирано новоназначените
8 жени да получат индивидуално наставничество от 2-ма наставници. Те ще
бъдат служители в същото предприятие и ще имат най-малко 3 години стаж
по професията или специалността. Съгласно Дейност 7 „Подкрепа за
осигуряване на заетост за период до 12 месеца“ от проектното предложение
нейната цел е да се осигури заетост на 12 жени от целевите групи, завършили
успешно обученията по професионална квалификация и ключови
компетенции за срок от 12 месеца.
Верификацията е процес на проверка за съответствие и допустимост на
дейности и разходи при изпълнение на одобрени проекти, при спазване
принципите на публичност и прозрачност. Завършващият акт има всички
белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК
и подлежи на съдебен контрол пред адм.съдилища. Предвид чл.62, ал.1
ЗУСЕСИФ верификацията представлява проверка за допустимостта на
разходите, направени в изпълнение на административния договор за
4
предоставяне на БФП. По направено искане за междинно или окончателно
плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл.60, ал.3
ЗУСЕСИФ, предоставени от бенефициента, чрез извършване на управленски
проверки. Управленските проверки включват документална проверка на
всяко искане за плащане, подадено от бенефициента, включително и на
придружаващата го документация; проверки на място на бенефициентите,
включително и на мястото на изпълнение на проекта. На 07.05.2019 година
служители на МТСП от УО на ОП РЧР са извършили на 07.05.2019 година
планирана проверка на място при бенефициента за резултатите от която на
същата дата е съставен между страните по ДБФП „Лист за извършване на
проверка на място от УО, като при тази проверка е констатирано, че има
неизпълнение на ДБФП съгласно проектното предложение. На 11.06.2019
година служители на МТСП от УО на ОП РЧР са извършили нова планирана
проверка на място при бенефициента за резултатите от която, на същата дата
е съставен между страните по ДБФП „Лист за извършване на проверка на
място от УО, подписан за бенефициента от П. И. П. – Ръководител на проекта
и законен представител на сдружението. При тази проверка е констатирано,
че Центърът за красота и здраве не предлага посочените в проектното
предложение услуги и Дейност 6 не е стартирала. Междувременно с Решение
за верификация на постъпило междинно плащане РУО отказва да верифицира
поисканите от бенефициента средства с негово искане за плащане, който акт
не е обжалван и е влязъл в сила. На 30.09.2019 година служители на МТСП са
извършили внезапна проверка на място при бенефициента за резултатите, от
която е съставен само от тях „ЛИст за извършване на проверка на място“, като
на мястото на проверката не намират никакви представители на
бенефициента, което е отразено като констатация. РУО на ОП РЧР е
информиран с доклад за констатациите и като административен орган
одобрява предприемането на предложените в доклада действия по
прекратяване на ДБФП и регистриране на нередност по смисъла на Наредбата
за администриране на нередности по европейските структурни и
инвестиционни фондове. В резултат на съвкупен анализ на установените
факти със свое решение за прекратяване на административен договор РУО на
ОП РЧР прекратява ДБФП със сдружение „Бизнес център Свищов“ като то
бива изпратено на същата дата в 11 часа чрез ИСУН2020 с кореспонденция,
като същото е отворено на 30.10.2019 година и е влязло в сила поради
5
необжалването му, броено от връчването на 25.10.2019 година. С него
сдружението е поканено да възстанови сумата на получения аванс по ДБФП
от 39 887, 76 лева като е регистрирана нередност за тази сума. Видно от
писмото от ИА ГИТ всички работници и служители са с прекратени трудови
правоотношения през м.юни, 2019 година. С писмо от 01.11.2019 година
застрахователното дружество е поканено да заплати обезщетението, като е
предоставено уведомление за щета. В отговор на писмото на ответника МТСП
е предоставило всички изискуеми документи на 15.11.2019 година макар и
искането да е немотивирано.
Ответникът отказва да изплати застрахователното обезщетение като
мотивите му не почиват на закона. Налице е валиден застрахователен договор
и настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск. Застрахователят може да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение само при наличието на хипотезите по чл.408,
ал.1 КЗ. Моли съда да постанови решение, с което осъди застрахователното
дружество да му заплати сумата от 39887,76 лева,както и сумата от 310,24
лева, обезщетение за забава за периода от 23.12.2019 година до 19.01.2020
година.
Ответникът ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“ АД оспорва предявените
искове. Твърди, че претендираният с исковата молба размер е прекомерно
завишен и несъответства на претърпените вреди. Срещу предоставения на
изпълнителя – бенефициент на безвъзмездната финансова помощ по договора
–сдружение „Бизнес център Свищов“ аванс са извършени редица дейности,
които следва да се приспаднат от аванса. Размерът на претендираното
застрахователно обезщетение следва да се намали наполовина заради
наличието на съществен принос от страна на МТСП за настъпване на вредите.
Неизпълнението на договорните задължения при доказаност по основание се
дължи и на бездействието на МТСП да извърши междинни плащания по
сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, което е
довело до по-нататъшна невъзможност на изпълнителя да го изпълнява в
определените срокове.
Оспорва прекратяването на договора като твърди, че същото е
незаконосъобразно, тъй като не са били налице законовите и договорни
6
предпоставки за такова прекратяване, както и не е извършено надлежно
уведомяване на сдружението-бенефициент.
С определение от 04.11.2020 година е привлечено трето лице помагач
на страната на ответника Сдружение „Бизнес център Свищов“ и е приет за
съвместно разглеждане обратен иск, който не е предмет на въззивното
производство.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор между страните, с оглед изложеното в отговора на
ответника ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“ АД, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гаранции“ с полица
№********** с период на валидност 18 месеца от 00.00 ч. на 28.12.2018
година до 14.00ч. на 27.06.2020 година, сключена между ЗАД „Далл
Богг:Живот и здраве“ АД като застраховател и Сдружение „Бизнес център
Свищов“ като застрахован/застраховащ и МТСП като бенефициент във
връзка със сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по смисъла на параграф 1, т.1 ДР ЗУСЕСИФ с бенефициент
Сдружение „Бизнес център Свищов“ за изпълнение на проект
№BG05М90Р001-2.010-0420 „Пространство за интеграция и професионална
реализация с покритие Клауза 02-Гаранция за авансово плащане. Уговорено е
застрахователното обезщетение да се плати в полза на трето лице –
бенефициер Министерство на труда и социалната политика, а
застрахователната сума възлиза на 39 887,76 лв.
Не се оспорва, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между
МТСП и Сдружение „Бизнес Център Свищов“, по силата, на което ищецът
МТСП е поел задължение да предостави безвъзмездна финансова помощ в
размер на 199 438,82 лв., на Сдружението за изпълнение на проект
„Пространство за интеграция и професионална реализация“, а Сдружението е
поело задължението да извърши дейност, съгласно посоченото в договора и
проектопредложението, съставляващо неразделна част от договора.
Установява се от представеното платежно нареждане, че авансовото
плащане за сумата от 39887,76 лева е извършено от МТСП на 31.01.2019
година.
7
Установява се от представеното решение за прекратяване на
административен договор от 25.10.2019 г., че облигационното
правоотношение между страните е прекратено, както и, че въз основа на
прекратяването на договора е поискано връщането на заплатената сума, което
не е сторено от сдружението.
От представеното уведомление за щета е видно, че ищецът е предявил
писмено претенцията си за заплащане на застрахователното обезщетение.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на следните предпоставки, визирани в хипотезата на
правната норма, а именно наличието на валидно облигационно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, което се обхваща от
застраховката, настъпилите вреди, техният размер, както и причинно-
следствената връзка между тях.
Застрахователното правоотношение е безспорно между страните, като
по силата на това правоотношение ответникът е поел задължението да носи
покритие на риска от възникване на договорна отговорност за Сдружение
„Бизнес Център Свищов“, породена от неизпълнението на договорното
задължение да се възстанови полученото по административния договор
авансово плащане. По същество процесният застрахователен договор
представлява особен вид застраховка „гражданска отговорност“, при която
предмет на покритие е рискът от възникване на отговорност за неизпълнено
договорно задължение.
Поради прекратяването на договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ за ищеца е възникнало правото да претендира от страната
по договора връщането на заплатения аванс и тъй като това не е сторено е
настъпило застрахователното събитие, уговорено по застрахователният
договор, а именно неплащането на аванса по договора. Застрахователната
сума е в размер на заплатения аванс от 39887,76 лева.
Отговорността на застрахователя произтича от противоправното
поведение на Сдружение „Бизнес Център Свищов“, а легитимиран да получи
8
застрахователно обезщетение по тази застраховка „гражданска отговорност“ е
третото лице, което е увредено от противоправното поведение на
застраховащия.
Ето защо в тежест на ищцовата страна е да установи противоправното
поведение на Сдружение „Бизнес Център Свищов“, за да обуслови и
задължението на застрахователя. Съдът намира същото за доказано по
следните съображения:
Според специалната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ,
"административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на
управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от
ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента /назован така,
въпреки дадената легална дефиниция за понятието "бенефициер" в чл. 2, т. 10
на Регламент № 1303/2013 г. /, се създават за последния права и задължения
по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се
оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган
и бенефициента, заместващо издаването на административен акт.
Съгласно чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия
орган може едностранно да прекрати административния договор и за да
предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.
В съответствие с чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ, административните актове по
глава трета, в която попада и хипотезата на прекратяване на административен
договор, се оспорват пред съда по реда на АПК, като административният
договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен
акт, респективно и прекратяването на административния договор подлежи на
оспорване по този ред. Последното следва и от нормата на чл. 128, ал. 1, т. 1
АПК, според която на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на
нищожност на административни актове и административни договори.
Видно от данните по делото е, че страната е била уведомена за
прекратяването, но не е го е оспорила пред компетентния съд, поради което е
налице влязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ
задължение за страната за връщане на авансовото плащане, както и съдържащ
констатации за неизправността и.
Тъй като задължението за връщане на аванса възниква по силата на
9
прекратяването на административния договор, който е индивидуален
административен акт, то спорния въпрос, около който се концентрира
производството е дали в настоящето производство ответникът има право да
релевира възражение по реда на чл.17 ал.2 ГПК за материална
незаконосъобразност, което е сторил с писмения отговор, в който се оспорва,
че не са били налице законовите и договорни предпоставки за прекратяване
на административния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, която очертава
границите на косвения съдебен контрол върху административните актове,
гражданският съд се произнася инцидентно по тяхната валидност, независимо
дали подлежат на съдебен контрол, а по законосъобразността им- само когато
такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Инцидентният контрол на гражданския съд върху валидността и
законосъобразността на административните актове е сурогат на прекия
съдебен контрол, осъществяван от административните съдилища по реда на
чл. 126 и след. от АПК. От субективните предели на силата на пресъдено
нещо на решението на административния съд, очертани в нормата на чл. 177,
ал. 1 от ГПК- между страните по делото, а по отношение на всички- само ако
оспореният акт бъде отменен или изменен (чл. 183 от АПК), следва, че
инцидентният контрол на гражданския съд върху административния акт е
допустим.
В тежест на ищцовата страна е да установи, че са се осъществили
предпоставките за прекратяване на договора, а именно виновното поведение
на страната по договора - Сдружение „Бизнес Център Свищов“.
Видно от предмета на договора е, че Сдружение „Бизнес Център
Свищов“ е поел задължение да срещу получаването на безвъзмездна
финансова помощ в размер на 199 438,82 лв. да изпълнява проект
„Пространство за интеграция и професионална реализация“, като съгласно
проектното предложение, което е неразделна част от договора проектът на
бенефициента цели професионална интеграция на 12 жени от всички уязвими
групи, чрез създаване на устойчива заетост в ново социално предприятие,
вкл. чрез професионално обучение и обучение по ключови компетентности,
осигуряване на устойчива заетост в ново социално предприятие, вкл. чрез
10
професионално обучение и обучени по ключови компетентности, осигуряване
на устойчива заетост за 12 месеца по проекта и за минимум още 6 месеца
след неговото приключване. Съгласно Дейност 5 „Оборудване на
новосъздадените работни места“ от проектното предложение една от
непосредствените цели е „осигуряване на широк набор от услуги за цялостно
подържане на добро здравословно състояние“ чрез предоставяне не само на
козметични процедури, а цялостно обслужване и подобряване на физическото
състояние“, като освен това центърът ще предоставя широк спектър от така
наречените Wellness услуги, включително и лечебен масаж“, като дейността е
с продължителност 2 месеца от стартирането на проекта. Съгласно Дейност 6
„Осигуряване на наставник от работодателя за новонаетите лица“ от
проектното предложение е планирано новоназначените 8 жени да получат
индивидуално наставничество от 2-ма наставници. Те ще бъдат служители в
същото предприятие и ще имат най-малко 3 години стаж по професията или
специалността. Съгласно Дейност 7 „Подкрепа за осигуряване на заетост за
период до 12 месеца“ от проектното предложение нейната цел е да се осигури
заетост на 12 жени от целевите групи, завършили успешно обученията по
професионална квалификация и ключови компетенции за срок от 12 месеца.
Съдът намира, че с оглед посочените в договора конкретни цели на
проекта, същият цели да се насърчи социалното включване и адаптация към
работната среда на лицата от целевата група, както и да се създадат условия
на 12 жени от всички уязвими групи да развият личностните си и
професионалните си знания и умения, както и да се осигури устойчива
заетост за 12 месеца по проекта и още 6 месеца след неговото приключване,
като се създаде социално предприятие, осигуряващо заетост на 12 жени.
От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се
установяват факти, които по несъмнен и категоричен начин сочат, че целите,
заложени в проекта не са постигнати, както и не са били осъществявани.
Действително от страна на Сдружението са били предприети действия по
започване на изпълнението на административния договор и са били наети 12
лица от целевата група /с намалена трудоспособност/, закупено е било част от
оборудването, което се установява от листове за извършени проверки на
07.05.2019 г. и 11.06.2019 г. В тези листове обаче са направени и констатации,
че социалното предприятие /център за красота и здраве/ не предлага услуги на
клиенти, както и че дейност 6 не е стартирала, а при проверката на 30.09.2019
11
г. е констатирано, че на обекта не се намират представители на сдружението.
Горното се установява и от заключението по допуснатата във
въззивното производство експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и от което се установява, че с получения аванс са
извършвани разплащания, като датата на стартиране на проекта е 06.11.2018
година, а датата на приключване е 31.12.2019 година, но последният разход е
с дата 13.06.2019 година. Видно от писмото от ИА ГИТ всички работници и
служители са с прекратени трудови правоотношения през м.юни, 2019
година.
Извършените проверки на место и отразените фактически констатации
не са опровергани, като същите съдържат подпис на представител на
сдружението и установяват, че е осъществено обучение по професия козметик
и обучение по професия сътрудник социални дейности, но не са назначени
наставници на новонаетите лица, центърът не е работил с клиенти и няма
приходи.Горното сочи, че дейности 5 и 6 не са стартирали т.е. налага се
извод, че до края на юни, 2019 година сдружението не е изпълнявало
задълженията си по договора, тъй като целта на договора не е само да се
наемат на трудов договор 12 жени, а и да се осигури работна среда, в която
същите да изпълняват трудовите функции, за които са наети.
Горните констатации не се опровергават от показанията на
свидетелите, водени от ответника, тъй като св.К., чиито показания съдът
кредитира като непосредствени и убедителни, вътрешно непротиворечиви
установява, че през 2019 г. е работила при Сдружение „Бизнес Център
Свищов“ на длъжността „обучител“ на лица с намалена трудоспособност, но
реално не е извършила и един час дейност по обучение, защото през първия
месец не е била осигурена сграда, след което и е било съобщено от
работодателя, че проектът е прекратен.
Св. Б. установява, че е работила по трудов договор при Сдружение
„Бизнес Център Свищов“ на длъжността „икономист социални грижи и
подпомагане“ през периода 22.03.2019 г. – 31.12.2019 г. във връзка с
изпълнение на проекта по процесния договор. По отношение на 12 жени е
било проведено от Сдружението обучение,като в наетото помещение е имало
машини за рехабилитационни процедури, но не е виждала тези жени да
работят с клиенти, спрямо които да се извършват процедури по
12
рехабилитация. Около м.юли и е прекратен договора.
По делото не са събрани доказателства, установяващи твърдението на
ответника, че неизпълнението на задължението на сдружението се дължи на
виновното поведение на ищеца, както и, че е налице незначителност на
неизпълнението.
Отказът от 28.06.2019 г. на управляващия орган да верифицира
междинно плащане на сумата от 7406,62 лв., който не е обжалван, е
обоснован поради допуснати пропуски, като сдружението е разполагало с
възможността обжалва отказа, но не и да спре да изпълнява. Фактът, че
трудовите договори са прекратени към м.юни, 2019 година означава, че към
тази дата сдружението само се е поставило в невъзможност да изпълнява
задълженията си по договора. Неизпълнението не е незначително, тъй като
целта на договора е осигуряване на трудова заетост на лицата в
неравностойно положение.
Горното обуславя извода, че за административния орган е възникнало
правото да прекрати договора поради виновното поведение на страната, а
противоправното поведение на страната обуславя и възникването на
задължението за застрахователя да репарира причинените вреди, които са
пълният размер на получената от Сдружението сума, която подлежи на
възстановяване.
От заключението на вещото лице е видно, че получената в аванс сума в
размер на 39 887,76 лв. не е възстановена, поради което е налице покрит
застрахователен риск – чл.12 от Общите Условия, който е довел възникване
на вреда за ищеца в размер на 39 887,76 лв. Стойността на вредата не
надвишава размера на застрахователната сума, поради което искът следва да
бъде уважен.
Ответникът не е платил дължимото застрахователно обезщетение,
поради което е изпаднал в забава, за която на основание чл.86 ЗЗД дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на уведомяване
на застрахователя, а именно 01.11.2019 година, поради което искът за периода
от 23.12.2019 година до 19.01.2020 година – датата на подаване на исковата
молба следва да бъде уважен за размера от 310,24 лева, определен по реда на
чл.162 ГПК.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
13
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени с
оглед изхода на спора и направеното искане разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
По частната жалба, съдът намира, че същата е неоснователна по
следните съображения:
По същество жалбоподателят иска да се постанови решение, с което
ответникът по обратния иск Сдружение „Бизнес център Свищов“ да бъде
осъден да заплати разноските, за които ЗАД „Даллл Богг Живот и здраве“ АД
е осъден по главния иск. Горното разрешение противоречи на правилата за
определяне и присъждане на разноски, тъй като разноските по главния иск,
когато същия е уважен се дължат от ответника по този иск и не могат да
бъдат присъдени за изплащане от страна по друго производство. За да се
приеме, че същите могат да бъдат присъдени, същите следва да са били
включени в предмета на обратния иск, но такова включване не е направено и
не е било допустимо да бъде направено, тъй като вредите ще възникнат за
страната едва след изплащането им. Предвид горното определението на
първоинстанционния съд макар и поради други мотиви следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260727/10.05.2021 година, постановено
по т.д.138 по описа за 2020 година на СГС, ТО, VI-4 ти състав, В ЧАСТТА, с
което ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на
Министерство на труда и социалната политика, гр.София, ул.“Триадица‘, 2,
на осн. чл.432, ал.1 КЗ сумата от 39887,76 лева - застрахователно
обезщетение по застрахователна полица **********/27.12.2018 година по
застраховка „Гаранции“, ведно със законната лихва от 20.01.2020 година до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 310,24 лева-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.12.2019-
19.01.2020 година, на осн. чл.86 ЗЗД, както и сумата от 2057,92 лева, съдебни
разноски.
14
ПОТВЪРЖДАВА определение №264570/13.09.2021 година,
постановено по т.д.138 по описа за 2020 година на СГС, ТО, VI-4 ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД да заплати на
Министерство на труда и социалната политика, гр.София, ул.“Триадица‘, 2
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15