РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Перник , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: ОБЩИНА ПЕРНИК, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А,
ЧРЕЗ Кмета на Община Перник - С. В.
ПРОТИВ: Решение № 260062 от 27.01.2021 г., постановено по
гр. дело № 3522 /2020 г. по описа на Районен съд - Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуалните норми
на закона, в частта в която съдът се е произнесъл по предявения обратен иск, като се моли
същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което спорът да бъде решен по
същество.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в
противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита за неправилен
извода на първоинстанционния съд, че липсвало облигационно отношение между Община
Перник и лицето В. Д. И., поради което и неправилно съдът е отхвърлил като неоснователен
предявения от Община Перник обратен иск срещу него. Съгласно посоченото в жалбата,
пред първоинстанционния съд били представени доказателства, че ответникът по обратния
1
иск е настанен в процесния общински имот въз основа на Заповед за настаняване на Кмета
на Община Перник, като липсвала заповед на изземване на имота от него, поради което и
наемното правоотношение не било прекратено и същият продължавал да се ползва от
процесния имот.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не изпраща представител, с
писмена молба преди дата на съдебното заседание процесуалния представител на
въззивника е изразил становище по хода на делото – делото да се гледа в тяхно отсъствие,
както и, че подържа така депозираната въззивната жалба и моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробно изложени доводи.
В съдебно заседание въззиваемия, редовно призовани не изпращат представител, не
изразяват становище по съществото на спора.
Трето лице помагач, редовно призован, не изпращат представител, не изразяват
становище по съществото на спора.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
По депозирало от „Топлофикация Перник” АД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Община Перник, Районният съд е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02169 по описа за 2020 г. на Пернишки
районен съд.
От представения препис на акт № *** от *** за частна общинска собственост, се
установява, че Община Перник е собственик на процесния имот с адрес ***.
От приложената Заповед №***, се установявам че В. Д. И. и неговото семейство са
настанени в общинско жилище находящо се на адрес ***.
Видно от декларации от 28.10.1997 г. и 04.05.2004 г., подписани от ответника по
обратните искове, същия е деклариране обстоятелства за имуществено и семейно състояние.
От представената декларация от 04.05.2004 г., се установява, че В. Д. И. е декларирал, че е
запознат с правни норми от Закона за общинската собственост.
Видно от констативния протокол № *** приложен към настанителната Заповед №***,
подписан от служител на общината, са отразени платени задължения за вода и ток, но
липсва отразяване за задължения към топлофикационното предприятие. От представени два
броя удостоверения, е видно, че В. Д. И. е със настоящ и постоянен адрес, който съвпада с
адреса на процесния имот ***.
От изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза, се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието
на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор
между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция
(топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се
счетат за достоверни. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по
компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени на топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на доставената
2
топлинна енергия до топлоснабдения имот находящ се в *** за процесния период е в размер
на сумата 659,52 лева.
Със Заповед № *** на Общински народен съвет – гр. Перник, В. Д. И., заедно със
семейството му: И. Б. и Й. В. е настанен в общинско жилище за отдаване под наем,
състоящо се от една стая, кухня, сервизни помещения и мазе, находящо се в ***. В
заповедта не е указан срок на настаняването, липсват и разпоредби, регламентиращи
отговорността на настанените лица за заплащане на режийни разходи на жилището, вкл. за
топлофикация. Заповедта е подписана от В. Д. И..
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2169 / 2020 г. по описа на Пернишкия районен
съд. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, както и събраните по делото доказателства
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното Решение № 260062 от 27.01.2021 г., постановено по гр. дело № 3522 /
2020 г. по описа на Районен съд – Перник е влязло в сила като необжалвано в частта, с която
по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и
чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от “Топлофикация-Перник”АД срещу Община Перник, е
признато за установено, че Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от кмета С. В. дължи
на „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сума в размер на 659,52 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 58,41 лева – лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02169 по
описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
Предмет на въззивен контрол е решението в частта му по приетите за съвместно
разглеждане по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обективно кумулативно съединени обратни
осъдителни искове, предявени от Община Перник срещу В. Д. И..
Основния довод в подадената въззивна жалба е, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил предявения от страна на въззивника Община Перник обратен иск
срещу третото лице помагач В. Д. И., който за процесния период бил потребител на
3
топлинна енергия, тъй като същият бил настанен със семейството си в процесния
топлофициран имот, адресно регистриран на адрес ***, а липсвали данни за изземване на
процесния общински имот, поради което жилището не било с прекратено наемно
правоотношение, тъй като издадената с настанителна Заповед съгласно наредбата за реда и
условията за управление разпореждане с общински жилища на територията на община
Перник била основание за възникване на наемно правоотношение.
В хода на първоинстанционното производството ответника по обрания иск В. Д. И. е
подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който обрания иск е оспорен по основание и
размер, като е посочено, че при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационна връзка, както и идентичност на имота, поради което исковата претенция била
неоснователна.
С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратния иск, същият намира
правното си основание в чл.232, ал. 2, пр. второ ЗЗД, с оглед на което в доказателствена
тежест на ищеца по обрания иск, при условията на пълно и главно доказване, възложено
доказване на валидно наемно правоотношение с ответника по обрания иск, добросъвестното
изпълнение на задълженията си по договора за наем: да предаде наемния обект за ползване
на ответника – наемател в състояние, отговарящо на ползването; да му предостави
свободното ползване в рамките на срока на договора, в следствие на което за ответника -
наемател е възникнало задължението за заплащане на консумативните разходи и размера на
претендираното вземане по отделни пера за разходи, свързани с ползването на наетия имот.
По своето предназначение общински жилищата, представляващи частна общинска
собственост могат се отдават за настаняване под наем на граждани с установени жилищни
нужди, като условията и редът за това се определят с наредба на съответния общински
съвет. (арг. чл. 43, т. 1, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС), с оглед на което Община Перник
е приела Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община Перник (Приета с Решение №1147/23.07.2015г. на Общински съвет
Перник, изм. и доп. с Решение № 468/29.10.2019 г. на ПАС; изм. и доп. с Решение № 293 от
25.09.2020 г.).
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че в настоящия случая Наредба за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община
Перник (Приета с Решение №1147/23.07.2015г. на Общински съвет Перник, изм. и доп. с
Решение № 468/29.10.2019 г. на ПАС; изм. и доп. с Решение № 293 от 25.09.2020 г.)., в която
(в редакцията към релевантния исков период, а и към настоящия) е предвиден смесен
фактически състав за възникване или продължаване на наемното правоотношение: заповед
на кмета – чл. 21, ал. 1 от наредбата и писмен договор за наем по чл. 24, ал. 1 от наредбата, в
който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена;
заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането и
други условия по наемното правоотношение не намира приложение.
На първо място към релевантния момент, когато е издадена процесната настанителна
Заповед № *** на Общински народен съвет – гр. Перник, като основание за настаняването
са посочени чл.7 и чл.13, ал.2 от Закона за наемите и съответни разпоредби от Правилника
за прилагането му. Законът за наемите е обнародван в ДВ, бр. 77 от 1.01.1947 г. и е отменен
на 12.07.1969 г. бр. 53 от ДВ. Поради това към датата на издаване на настанителната заповед
Закона за наемите вече е бил отменен и разпоредбите му не са могли да бъдат основание за
жилищно настаняване. Поради което относими към 21.11.1990 г. и процесното настаняване,
са били разпоредбите на Закона за наемните отношения, приет през 1969 г. и отменен на
24.05.1996 г., бр. 44 от ДВ, а посоченото в заповедта правно основание не обвързва съда да
приложи релевантната правна норма.
С § 14 от ПЗР на ЗОС (ДВ, бр. 44/21.05.1996 г.) се отменя Законът за наемните
4
отношения, като договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто
срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от
три години от влизането на този закон в сила, а наемните цени се актуализират съобразно
определените базисни наемни цени (§ 7, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗОС).
След отмяната на ЗНО през 1996 г. с приемането на Закона за общинската
собственост ДВ, бр. 44/21.05.1996 г. се въвеждат специални правила относно отдаването
пода наем на жилищни имоти частна общинска собственост. Създадем е специален режим в
Глава пета „ОБЩИНСКИ ЖИЛИЩА“ за настаняване под наем на граждани с установени
жилищни нужди в жилища частна общинска собственост; в жилищата частна общинска
собственост се настаняват само лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по
чл. 45а, ал. 1; наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство,
надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция; лица, жилищата на
които са възстановени на бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закона за
възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. В разпоредбата на
чл. 46, ал.2, т.6 от ЗОС е предвидено, че наемното правоотношение се прекратява при
изтичане на срока за настаняване н а наемателя в общинско жилище, а в ал.4 на чл. 46 от
ЗОС изрично се предвижда, че при изтичане на срока на настаняване наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. Което по своята същност изключва
приложението на чл. 236, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл Решение №97/07.07.2017 по дело
№1108/2016 на ВКС, ТК, II т.о. и Решение №172 от 16.12.2015 г. по т.д.№3065/2014 г. на
ВКС, ТК.
Процесната настанителна заповед за посочения в исковата молба топлоснабден имот
– общинска собственост е издадена през 1990 г., без в нея да е посочен срок за
настаняването, като право да обитават жилището е предоставено на лицето с жилищна
нужда и неговото семейството. Съгласно ЗОбС, в сила от 01.06.1996 г., пар. 7, ал. 1 от ПЗР
на ЗОбС договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е
изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години
от влизането на този закон в сила. Посочената разпоредба ограничава срока за валидност на
договорите за наем, сключени до 01.06.1996 г., до 01.06.1999 г. След тази дата процесната
настанителна заповед представлява договор с изтекъл срок на настаняване, което е
основание по чл. 46, ал.1, т. 6 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение.
Касателно настоящия случай наемните отношения между страните по обрания иск са
били породени от издадената Заповед № *** на Общински народен съвет – гр.Перник.
Заповедта за настаняване е с дата ***, като настаняването не е било обвързано със срок,
поради което с оглед гореизложеното към датата 01.06.1999 г. наемното правоотношение е
било прекратено.
Настоящият съдебен състав споделя приетото становище в Решение № 333 /
23.11.2012г., постановено по гр. Д. № 167/2012 г. на ВКС, III ГО, и тъй като наемният
договор въз основа на който е предявена обратната искова претенция е прекратен към
01.06.1999 г. е загубил обвързващата си за страните сила – чл.229, ал.3 от ЗЗД, претенцията
за заплащане на топлинна енергия за имота на договорно основание е неоснователна и
подлежи на отхвърляне. Притезанието на наемодателя, лишен от ползване на имота и
натоварен с консумативни разноски, във връзка със същия през периода, в който е лишен от
ползването му, намира своето основание в института на неоснователното обогатяване. В
настоящият случай изложените фактически твърдения и искането в предявения обратен иск,
съответно установените факти по делото, преценени с петитума на иска не могат да бъдат
подведени нито под нормата на чл.236, ал. 2 от ЗЗД за възникнало по нормата на закона
“квазинаемно” правоотношение или под нормата на чл. 59 от ЗЗД на неоснователно
обогатяване тъй като в предявения обратен иск е изложено, че се предявява срещу третото
лице помагач в качеството му на наемател на общинско жилище изложените фактически
5
твърдения и искането, съответно установените факти по делото, преценени с петитума на
обратния иск не сочат на правна квалификация за обезщетяване за ползата, която не е
реализирал наемодателя, тъй като няма изложени твърдения, че наемодателя се
противопоставил на ползването или неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, тъй като са изложени твърдения за
наличието на наемно правоотношение. С такива искания съдът не е сезиран и съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на ППВС № 1/ 85 г. не дължи
произнасяне.
В заключение, по делото остана недоказана хипотезата, когато клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице, което ползва топлинна енергия в жилище, на
което е наемател. Липсват писмени волеизявления от ответника за сключване на писмен
договор с топлопреносното дружество, респ. за откриване на партида за процесния имот на
негово име, и да е прието от топлопреносното дружество по някакъв писмен начин - чл. 149
ЗЕ. Както и/или за надлежно изпълнена процедура, предвидена в чл. 62 от ОУ – подадени от
собственика на имота Община Перник пред топлопреносното дружество договор за наем с
наемателя-ответник заедно с декларация за съгласие от собственика, че ТЕ ще се ползва за
битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане
на дължимите суми за ТЕ, наличието на които поотделно и в съвкупност да обоснове извод,
че ответникът е наемател на процесния имот и че носи отговорност спрямо топлопреносното
дружество, респ. спрямо собственика в качеството на наемател. Липсват и други
доказателства по делото, че ищецът е предал фактически наемния обект за ползване на
ответника и последният да е настаняван фактически със същата Заповед № ***, респ. че
ответникът фактически е обитавал и ползвал процесния имот за процесния период.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивната жалба
се явява неоснователна, поради което първоинстанционното решение, в частта в която
обратните искове са отхвърлени, и в частта за разноските присъдени в полза на третото лице
помагач – ответник по обратния иск, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Настоящия въззивен състав констатира, че в диспозитива на обжалваното решение,
при произнасянето си по обратния иск първоинстанционния съд е изписал сумата от
59.52лв, които не кореспондират с предявената главна искова претенция 659.52лв., поради
което след връщането на делото в РС – Перник следва да бъде извършена преценка за
допусната очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК.
По разноските
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн. чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на въззиваемата страна.
Доколкото същата не е направила искане за присъждане им, не е представила и
доказателства за сторени такива, не се следва присъжданите им.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260062/27.01.2021 г. по гр. д. № 3522/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.
6
В останалата си необжалвана част Решение № 260062/27.01.2021 г. по гр. д. № 3522
/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
След връщане на делото в първоинстанционния съд – РС Перник, да се докладва за
извършване на преценка по реда на чл. 247 от ГПК за очевидна фактическа грешка в
произнасянето по предявения обратен иск.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7