Определение по дело №18/2014 на Районен съд - Ямбол

                                                          ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1050/4.6.2015г.

 

                                               гр. Ямбол, 04.06.2015 г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 18/ 2014 г.

 

Производството е по чл. 248 от ГПК. Подадена е молба от Д.Г.Д., с която се иска допълване на решението по делото в частта за разноските, като се присъди  адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца и внесените разноски за особени представители на двама от ответниците, общо в размер на 450 лв..

В срока за отговор насрещната страна С.В.Т. чрез особения си представител оспорва молбата като неоснователна, като се позовава на практиката на ВКС, цитирана в постановеното по делото решение относно разноските. Останалите страни не взимат становище по молбата.

Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. В нея се иска допълване на решението, като се сочи, че съдът е формирал в мотивите воля за частично уважаване на претенцията, но не е постановил отхвърлителен диспозитив за неуважената част.

Решението не е непълно. От една страна съгласно правната теория и трайната съдебна практика формирането на воля в мотивите, но неизразяването й в диспозитива не представлява непълнота на решението, а очевидна фактическа грешка, чиято правна уредба е в чл. 247 от ГПК. От друга страна, в случая има произнасяне в диспозитива на решението по въпроса за дължимите на страната разноски. Това, че ищецът не е съгласен с приетия от съда за дължим техен размер, означава, че има интерес да иска изменението му по реда на чл. 248. В този смисъл е т.8 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ако подадената молба се приеме по същество като такава за изменение на решението, то няма основание за това. Съдът е обсъдил в мотивите на решението по делото липсата на основание за присъждане на разноските за адвокатска защита на ищеца, съобразявайки се със задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, която е цитирал. Изхождайки от нея, не следва да се присъжда и внесеното възнаграждение за особени представители. Назначаването на особен представител по реда на чл. 47 ал.6 от ГПК става на разноски на ищеца. Няма законово основание за възлагане на друга страна на тези разноски. По същия начин е процедирал и ВКС в практиката си, при участие по делото на особен представител (РЕШЕНИЕ № 139 ОТ 05.11.2014 Г. ПО ГР. Д. № 3024/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О., ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 374 ОТ 10.06.2014 Г. ПО ГР. Д. № 2765/2014 Г., Г. К., І Г. О.).

Поради това съдът не следва да уважава молбата.

     Ето защо съдът         

                           

ОПРЕДЕЛИ :

 

Не уважава молбата от Д.Г.Д. за допълване на Решение № 236/2015 г. по гр.д. № 18/ 2014 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: