№ 97
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000888 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260121 от 23.07.2021 г.,постановено по т.д.№10/2021 г. по описа на
Окръжен съд-П.,е прекратено ответното дружество „А.“ЕООД,с ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.С.,обл.“П.,ул.“А.С.“№37А,с оглед предявения на основание
чл.517,ал.4 от ГПК иск от „Х.“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.П.,ул.“Ш.“ №2, представлявано от изп.директор И.И.Ш.,в качеството му на взискател по
изп.д.№***, по описа на ЧСИ Д.С..
Със същото решение е осъден ответника „А. - С.“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на
ищеца „Х.“ АД, с ЕИК ***, сумата от 50 лева, представляващи направени по делото
разноски.Постановено е решението,след влизането му в сила, да се изпрати на Агенция по
вписванията за служебно вписване в търговския регистър, след което да се извърши
ликвидация съгласно чл. 517, ал.3 от ГПК.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство-„А. - С.“ ЕООД, с ЕИК ***,чрез управителя на
дружеството В.С.А.С..В жалбата е изразено становище,че обжалваното решение е
неправилно,незаконосъобразно и постановено при нарушение на съществени процесуални
1
правила.Поддържа се довода,че макар дружеството-жалбоподател /и ответник по
предявения иск/ да е регистрирано по Търговския закон,то е създадено с цел изпълнение на
обществено значими функции,като извършване на обществен и училищен твърспорт на
територията на Община С..Твърди се,че прекратяването на дружеството чрез ликвидация
няма да доведе до преследваната за производството цел,а именно превръщане на имущество
в пари и удовлетворяване на взискателя,тъй като дружеството няма имущество и за да
осъществява дейност е изцяло зависимо от субсидиите,които получава от държавата и от
Община С..Според дружеството-жалбоподател,прекратяването му няма да доведе до
удовлетворяване вземането на взискателя „Х.“АД,а единствено ще навреди на обществените
интереси на жителите на посочената община.Затова жалбоподателят счита,че
прекратяването му е абсолютно нецелесъобразно и незаконосъобразно.
Предвид горните съображения,изложени във въззивната жалба,дружеството-
жалбоподател моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение №260121 от 23.07.2021
г.,постановено по т.д.№10/2021 г. по описа на ОС-П.,като незаконосъобразно и да се
постанови ново по съществото на делото,с което да се отхвърлят изцяло ищцовите
претенции.
Ответникът по въззивната жалба /и ищец в първоинстанционното
производство/-„Х.“АД-гр.П. с ЕИК ***,не е подал в законния срок писмен отговор на
жалбата и не е взел становище по същата.
От жалбоподателя не са заявени доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от ответника в
първоинстанционното производство,имащ правен интерес да обжалва конкретното
атакувано от него решение на ОС-П. и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния
срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка
по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо и в частност-че първоинстанционният съд се е произнесъл по иска,с
който е сезиран и който иск е допустим.
2
По въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Искът,по който ОС-П. се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен от „Х.“АД-
гр.П. с ЕИК *** срещу „А.“ЕООД-гр.С.,с ЕИК ***,като е поискано от ищеца ответното
дружество да бъде прекратено на основание чл.517,ал.4 от ГПК.
Във връзка с предявения иск,ищецът е изложил в исковата си молба твърдения,че има
качеството на взискател по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Д.С.,рег.№***,а длъжник по
същото дело е Община С. с ЕИК ***,чието парично задължение по изпълнителното дело
към датата 15.01.2021 г. е в размер на 2 172 855,23 лева,в това число и присъединени
вземания.Изложил е и твърдения,че принудителното изпълнение по изпълнителното дело е
насочено върху всички дружествени дялове,собственост на длъжника Община С.,в
ответното търговско дружество „А.“ЕООД с ЕИК ***,а именно:10 дружествени дяла,всеки с
номинална стойност по 10 лева,или на обща номинална стойност 100 лв.Твърди още,че на
08.01.2021 г. по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ е вписан запор върху
притежаваните от длъжника Община С. дружествени дялове.
Ответникът „А.“ЕООД-гр.С.,с ЕИК *** е подал в законния срок писмен отговор на
исковата молба,с който е оспорил предявения срещу него иск като неоснователен.В отговора
си е изложил доводи срещу иска,идентични с тези,поддържани и в подадената от него
въззивна жалба,а именно-че дружеството-ответник е създадено с цел изпълнение на
обществено значими функции,като извършване на обществен и училищен твърнспорт на
територията на Община С.,че прекратяването му чрез ликвидация няма да доведе до
преследваната за производството цел-превръщане на имущество в пари и удовлетворяване
на взискателя,тъй като дружеството няма имущество и е изцяло зависимо от
субсидиите,които получава от държавата и от Община С.,както и че прекратяването на
дружеството единствено ще доведе до увреждане на обществено значими интереси и че с
оглед на всичко това прекратяването му е абсолютно нецелесъобразно и незаконосъобразно.
От ищеца не е подадена допълнителна искова молба.
С обжалваното решение №260121 от 23.07.2021 г. ОС-П. е приел,че е реализиран
фактическия състав на чл.517,ал.4 от ГПК и с оглед на това е уважил предявения иск за
прекратяване на ответното дружество на основание същата разпоредба,като заедно с това е
постановил след влизане в сила на решението,препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията за служебно вписване в Търговския регистър и извършване на ликвидация по
реда на Глава седемнадесета от ТЗ.
Въззивният съд счита за правилно обжалваното решение.Видно от приложеното към
първоинстанционното дело копие от постановление от 15.01.2021 г.,издадено на основание
чл.517,ал.4 ГПК от ЧСИ с рег.№***-Д.С. по изп.д.№*** по описа на същия ЧСИ,посоченото
изпълнително дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист,издаден на
27.09.2017 г. по т.д.№93/2017 г. по описа на ОС-П.,като настоящият ищец „Х.“АД с ЕИК
3
*** има качеството на взискател по изпълнителното дело /заедно с други присъединени
взискатели,изброени в постановлението/,а длъжник по делото е Община С. с ЕИК *** с
парично задължение в общ размер от 2 172 855,23 лв. към датата 15.01.2021 г.,от която сума
дължими в полза на взискателя „Х.“АД са следните суми:главница в размер на 69 348,36
лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 13.12.2017 г. до окончателното
плащане,възлизаща на сумата от 21 791,59 лв. към датата 15.01.2021 г.,както и неолихвяема
сума от 12 404,48 лв.В постановлението на ЧСИ Д.С. е отразено още,че по повод
заплащането на паричните задължения към взискателя „Х.“АД е наложен запор на
дружествените дялове на длъжника Община С.,а именно 10 дружествени дяла,всеки с
номинална стойност по 10 лв. или обща номинална стойност-100 лв.,в дружеството
„А.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ***.В тази връзка,с постановлението от 15.01.2021 г. частният
съдебен изпълнител,на основание чл.517,ал.4 от ГПК е овластил взискателя „Х.“АД да
предяви иск пред ОС-П. за прекратяване на „А.“ЕООД,в което дружество длъжникът
Община С. е едноличен собственик на капитала.
При извършена служебна проверка в електронния сайт на ТРРЮЛНЦ по партидата
на ответното дружество „А.“ЕООД /настоящ жалбоподател/,въззивният съд констатира,че и
към момента не е заличен запора на дружествените дялове,притежавани от Община С. в
същото търговско дружество,който запор е бил вписан на датата 08.01.2021 г. по същата
партида /вписване №***/ и е наложен /съгласно отбелязванията по партидата/ в полза на
„Х.“АД с ЕИК *** от ЧСИ №*** по изп.д.№ *** /т.е. по горепосоченото изпълнително
дело/.
Наред с горното,от приложеното към първоинстанционното дело удостоверение с
изх.№13399 от09.07.2021 г.,издадено от ЧСИ Д.С. по изп.д.№***,става видно,че същото
изпълнително дело,образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист и касаещо
парични задължения на длъжника Община С. към взискателя „Х.“АД за главница в размер
на 69 348,36 лв.,законни лихви,неолихвяема сума и такси в посочения в удостоверението
размер,е висящо към датата на издаване на последното,като по първоинстанционното дело,а
и по настоящото въззивно дело няма данни тези задължения да са погасени.Самият
ответник-настоящ жалбоподател не само не ангажира доказателства за изплащането на тези
задължения /било от него,било от длъжника по изпълнителното дело Община С./,но дори и
не твърди да е извършвано такова плащане.
Предвид горната фактическа обстановка,установена по делото,а и изначално
безспорна между страните,процесният иск,предявен на основание чл.517,ал.4 от ГПК,се
явява основателен и доказан.Конкретните правни изводи на въззивния съд в тази връзка са
следните:
Предявеният иск е етап от предвиденото в нормата на чл.517 от ГПК изпълнение
върху дял от търговско дружество,което изпълнение съгласно ал.1-ва от същата разпоредба
започва с налагането на запор върху съответния дял на длъжника от съответното търговско
дружество,като запорът се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенция по
вписванията и има действие от вписването му.Агенцията по вписванията уведомява
дружеството за вписания запор.В хипотезата на чл.517,ал.3 от ГПК,когато изпълнението е
насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на
дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в
дружеството и след изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да
предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.А
съгласно приложимата в случая хипотеза на чл.517,ал.4 от ГПК,“когато изпълнението е
насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде
предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от
4
Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на
участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че
вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по
делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се
вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация“.
В конкретния случай са налице визираните в закона предпоставки за прекратяване на
ответното дружество на основание чл.517,ал.4 от ГПК.На първо място,дружеството-ищец се
легитимира като взискател по соченото от него висящо изпълнително дело №*** по описа
на ЧСИ Д.С.,рег.№***,образувано въз основа на изпълнителния лист,посочен в горното
постановление на ЧСИ.На следващо място се установи,че Община С. е длъжник по същото
изпълнително дело с парични задължения към ищеца-взискател в размерите,също посочени
по-горе и се установи още,че изпълнението по посоченото изпълнително дело е насочено
върху всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество вследствие на
наложения от частния съдебен изпълнител запор върху същите дялове-всички те еднолична
собственост на длъжника Община С.,като така наложения запор е вписан в търговския
регистър по партидата на ответното дружество и към момента не е заличен.Наред с това се
установи и извличащата се от нормата на чл.517,ал.3 от ГПК,но приложима и за случаите по
ал.4-та предпоставка,изразяваща се в овластяването на взискателя от частния съдебен
изпълнител за предявяването на иск за прекратяване на ответното дружество.При наличието
на всички тези предпоставки съдът може да отхвърли предявения иск по чл.517,ал.4 от
ГПК,само ако се установи,че вземането на взискателя е удовлетворено преди
приключването на първото заседание по делото.В случая,при лежаща върху ответника-
настоящ жалбоподател доказателствена тежест за установяване факта на удовлетворяване
вземането на взискателя,ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.
Напротив,от горепосоченото удостоверение на ЧСИ Д.С.,издадено по изп.д.№*** на датата
09.07.2021 г.-само няколко дни преди последното открито съдебно заседание по
първоинстанционното дело,проведено на 13.07.2021 г.,е видно,че и към момента на издаване
на удостоверението не е погасена никаква част от главницата и лихвите,дължими от
общината-длъжник на взискателя „Х.“АД по изпълнителното дело.
Горните предпоставки по чл.517,ал.4 от ГПК,освен установени по делото,не са и
оспорени от ответното дружество.Същото не е изложило и никакви твърдения за
удовлетворяване вземането на взискателя-ищец спрямо общината-длъжник по
изпълнителното дело.Аргументите му срещу иска,поддържани както в отговора на исковата
молба,така и в процесната въззивна жалба,се свеждат до това,че дружеството е създадено с
цел изпълнение на обществено значими функции,като извършването на обществен и
училищен транспорт на територията на Община С. и прекратяването му чрез ликвидация
няма да доведе до преследваната за производството цел,а именно превръщането на
имущество в пари и удовлетворяване на взискателя,тъй като дружеството няма имущество и
за осъществяване на дейността си е изцяло зависимо от субсидиите,които получава от
държавата и от Община С..Така сочените от ответника-жалбоподател обстоятелства,че е
създадено за извършването на обществено значими функции и че е зависимо изцяло от
получавани от държавата и от общината субсидии,дори и да отговарят на обективната
действителност,не могат да бъдат взети впредвид при преценка допустимостта и
основателността на процесния иск.В тази връзка настоящият съд споделя и се съобразява с
наложеното в практиката на ВКС становище,че предпоставките за прекратяване на
търговско дружество в хипотезите на чл.517,ал.3 и ал.4 от ГПК са уредени точно и
изчерпателно в същите разпоредби,както и в разпоредбата на ал.1-ва от чл.517 ГПК и при
кумулативното им наличие,както е в процесния случай и както се прие по-горе,сезираният
съд може да отхвърли иска,само ако в хода на разглеждането му се установи,че ответното
дружество,имащо качеството на трето задължено лице,е изплатило на взискателя
припадащата се на съдружника част от имуществото,определена по правилото на чл.125,ал.3
от ГПК или /в случаите на чл.517,ал.4 от ГПК/ вземането на взискателя е удовлетворено
преди приключването на първото заседание по делото.Разпоредбите на чл.517,ал.3 и ал.4 от
ГПК не могат да се прилагат разширително и е недопустимо съдът да обуславя
5
прекратяването на дружеството от предпоставки,невключени във фактическия състав на
тези правни норми /в този смисъл са напр. решение №30 от 12.06.2018 г. на ВКС по т.д.
№1872/2017 г.,I т.о.,ТК и решение №60 от 20.04.2013 г. по т.д.№134/2012 г. на ВКС,ТК,I
т.о.,постановени по реда на чл.290 от ГПК/.В контекста на изложеното,в рамките на
производство по предявен иск по чл.517,ал.3 или ал.4 от ГПК не подлежат на изследване и
преценка обстоятелства,свързани с това дали дружеството-ответник,срещу което е предявен
иска,изпълнява функции в обществен или частен интерес,както и обстоятелства,свързани с
начина на финансиране на дейността му,тъй като законът не поставя такова изискване нито
по отношение на допустимостта на иска,нито относно неговата основателност.Аналогично
на изложеното,допустимостта и основателността на исковете по чл.517,ал.3 и ал.4 от ГПК,не
са поставени в зависимост и от извършването на преценка дали прекратяването на
дружеството по реда на тези разпоредби,в частност-по реда на чл.517,ал.4 от ГПК,ще доведе
до реално удовлетворяване на взискателя,както и от преценката и изследване на факта
притежава ли имущество дружеството,срещу което е насочено иска.
В своя молба с вх.№612 от 26.01.2022 г.,дружеството-жалбоподател е изложило и
аргументи,че същото има статута на публично предприятие съгласно разпоредбата на
чл.2,ал.1,т.1 от Закона за публичните предприятия и че този закон е специален спрямо ГПК
и по-конкретно-спрямо разпоредбата на чл.517 от ГПК,предвид което жалбоподателят
счита,че прекратяването на търговско дружество по реда на последната разпоредба е
недопустимо,когато дружеството е с едноличен собственик на капитала-община,а дейността
на дружеството се извършва в интерес на гражданите и обществото.Тези аргументи не са
изложени във въззивната жалба и от тази гледна точка въззивният съд няма задължение да
ги съобразява,но дори и да се приеме,че следва да бъдат зачетени,доколкото са относими
към преценка допустимостта на иска,то те по съществото си са неоснователни.Дори и
дружеството-ответник /настоящ жалбоподател/ да има статута на публично предприятие по
смисъла на чл.2,ал.1,т.1 от ЗПП,като се има предвид,че е търговско дружество със 100-
процентно общинско участие в капитала му,то този факт не дерогира възможността за
прекратяване на дружеството по реда на чл.517 от ГПК.Нито в Закона за публичните
предприятия,нито в друг закон има предвидена забрана за прекратяване на публично
предприятие по посочения ред,предвиден в нормата на чл.517 от ГПК.
С оглед на всички изложени по-горе съображения се налага крайният извод,че
предявеният срещу дружеството-ответник иск по чл.517,ал.4 от ГПК е основателен и
правилно е уважен като такъв от първоинстанционния съд с обжалваното решение,а
разгледаната въззивна жалба срещу същото решение е неоснователна и като такава не
подлежи на уважаване.Атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено от
въззивната инстанция,включително и в частта за разноските.
Предвид неоснователността на въззивната жалба,въззиваемото дружество има право
на разноски за настоящата инстанция,но такива няма да му се присъдят,тъй като не е заявено
искане за присъждането им,а и няма данни същото дружество да е направило разноски за
настоящото производство.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260121 от 23.07.2021 г.,постановено по т.д.
№10/2021 г. по описа на Окръжен съд-П..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7