Решение по дело №84/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 109
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20227270700084
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ ...........

 

град Шумен, 01.06.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

                                                                                Председател: Р. Цветкова           

                                                                                  Членове: Снежина Чолакова    

                                                                                                     Бистра Бойн                   

 

при участието на секретаря Ив.Велчева

и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП

като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 84 по описа на 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Р.Т.М. *** с ЕГН: ********** срещу Решение № 104/04.03.2022г., постановено по АНД № 2264/2021г. по описа на Районен съд- Шумен.

             В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни и процесуални норми. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП, административно-наказващият орган е допуснал съществени нарушения, като е наложил санкция за нарушение, което не е установено от субективна страна. Административният акт, с който е била прекратена регистрацията на управляваното от него превозно средство не е бил връчен на собственика на автомобила, съответно и деянието не било осъществено виновно при форма на фината- пряк умисъл. При служебно прекратяване на регистрация на МПС на осн.чл.143 ал.10 от ЗДвП, законодателят е предвидил, че администрацията дължи уведомяване на собственика и в конкретния случай това не е било изпълнено и собственикът не е знаел, че регистрацията на МПС е била прекратена. Изводът на решаващият съд, че нарушението е съставомерно при форма на вина- непредпазливост, и по-конкретно небрежност е незаконосъобразен.  Неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28 б.“а“ визираща маловажен случай на административно нарушение. Налице била противоречива практика на съдилищата по сходни казуси. С оглед на което, въззивният съд е постановил решение, което е незаконосъобразно и се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно постановление №21-0869-001669/14.06.2021г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като изпраща представител- редовно упълномощена адв.П.Петрова от ШАК, която поддържа жалбата в писмено становище от 21.03.2022г.

            За ответникът по касация ОД на МВР-гр.Шумен, редовно призован, се явява упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата.

           Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, като постановеното решение е правилно. 

           Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

            Предмет на касационното обжалване е Наказателно постановление №21-0869-001669/14.06.2021г., издадено от Началника сектор към ОД на МВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя Р.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

         От приетите по делото доказателства, съдът установил от фактическата страна на спора, че на 23.03.2021г. в гр.Шумен, жалбоподателят управлявала лек автомобил "М.******“ с регистрационен номер №*******, собственост на представляваното от нея дружество „Митев Трейдинг“ООД, който автомобил не е регистриран по надлежният ред и е с прекратена служебна регистрация на 07.12.2020г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП. На жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ за управление на МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност. Във връзка с установената прекратена регистрация на превозното средство, от страна на сектор ПП била сезирана РП-Шумен с оглед преценка на данни за извършено престъпление по чл.345 ал. 2 от НК. Въз основа на Постановление от 28.05.2021г., на прокурор от РП-гр.Шумен, с което било отказано да се образува  досъдебно производство по преписка №1923/2021г., било издадено процесното постановление по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН. При така установеното деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

            В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

           Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като същата не се оспорва от жалбоподателя. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

           С оглед приобщените по делото доказателства, представляващи част от административно-наказателната преписка, водена за престъпление по чл.345 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, както и след анализ на  събраните писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно нарушение е извършено виновно от касационния жалбоподател. Правилно същото е квалифицирано по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението- жалбоподателят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от данните, съдържащи се в справка, представляваща извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ. По делото е  установено, че регистрацията на процесния автомобил– собственост на дружество, чийто управител е жалбоподателят, е прекратена служебно на 07.12.2020г., на осн.чл.143 ал.10 от ЗДвП, във връзка с липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.        Съгласно чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл.140 от с.з., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно, на касатора е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

        Касационният състав намира за неоснователни твърденията на ответника по касация за несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н.

        Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, каквото твърдение се излага в жалбата. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. В този смисъл е последователната практика на настоящия касационен съд- КАНД № 14 по описа за 2021г., КАНД № 258 по описа за 2020г., КАНД №196 по описа на 2019г. и др. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като приобретател на превозното средство и е могъл да ги предвиди, предвид собствеността му по отношение на превозното средство и датата му на придобиване.

          Правилна е преценката на първостепнния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност.

          По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната  жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

           При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

         Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

        

Р  Е  Ш  И :

 

           ОСТАВЯ  в сила Решение № 104/04.03.2022г., постановено по АНД № 2264/2021г. по описа на Районен съд- Шумен.

 

           ОСЪЖДА Р.Т.М. с ЕГН: ********** ***5 да заплати на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева/ лв.     

 

           Решението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................           ЧЛЕНОВЕ:1. .......................    

                                                                                             

                                                                                                      2. ......................

     ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в сила на 01.06.2022 г.