Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА кас. адм. дело № 1323 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие Варна, подадена чрез пълномощника й юрисконсулт К., срещу решение № 261437/23.04.2021 г. по адм. дело № 5456/2019 г. на ВРС, с което по жалба на П.Д.Г. е отменено решение № 9/12.03.2019 г. на ОСЗ-Варна с което е отказано произнасяне по преписка вх. № 30026/10.11.1991 г. и е оставено без разглеждане произнасянето по заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.Д.К. върху имот пл. № 1222 по ПКП на ПЗ „Планова“ и делото е изпратено като преписка на ОСЗ-Варна за произнасяне по същество по заявление вх. № 30026/10.11.1991 г. и по заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г. При позоваване на всички възможни касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от касационната инстанция по съществото на правния спор, с което жалбата срещу решение № 9/12.03.2019 г. на ОСЗ-Варна да се отхвърли като неоснователна като на касатора да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, включващи и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в двете съдебни инстанции.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.09.2021 г. касационната жалба се поддържа изцяло чрез пълномощника на касатора ОСЗ – Варна на заявените в нея касационни основания.
Ответникът П.Д.Г., редовно призован, се явява лично заедно с пълномощника си адвокат Г., която от негово име оспорва изцяло касационната жалба и моли решението на ВРС да се остави в сила. Не претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост на касационното производство, съдът намира следното по основателността на касационната жалба:
С обжалваното по реда на касационния контрол по глава ХІІ АПК решение № 261437/23.04.2021 г. по адм. дело № 5456/2019 г. Районен съд - Варна е отменил решение № 9/12.03.2019 г. на ОСЗ-Варна, с което е отказано произнасяне по преписка вх. № 30026/10.11.1991 г. и е оставено без разглеждане произнасянето по заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.Д.К. върху имот пл. № 1222 по ПКП на ПЗ „Планова“ като делото е изпратено като преписка на ОСЗ-Варна за произнасяне по същество по двете заявления /вх. № 30026/1991 г. и вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г./.
Според събраните в първоинстанционното съдебно производство писмени доказателства с подаденото до ОСЗ-Варна заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г. заявителят П.Д.Г. е поискал да му се издаде решение по чл. 11 ППЗСПЗЗ въз основа на издадени му от община Варна скица и удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ за бивш имот пл. № 1222 по ПКП на ПЗ „Планова“.
Според приложеното към заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г. удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, рег. № АУ072194ВН_021ВН/12.04.2018 г., в Анкетата на ОСЗ-Варна, предшестваща изработването на ПКП на ПЗ „Планова“, поземлен имот пл. № 1222 е записан на наследници на Г.Д.К. по техни данни, но в регистъра на имотите към ПКП имотът фигурира на неустановен собственик, предвид че не е заявен в срока и по реда на чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ и за него не е представено решение по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ.
Според приложеното в първоинстанционното съдебно производство удостоверение за наследници изх. № 728/19.06.2014 г. на район „Вл. Варненчик“ – община Варна заявителят П.Д.Г. е наследник по закон от втора низходяща степен по права линия на починалия Г.Д.К. /Акт за смърт № 462/24.02.1988 г./, от което следва, че в това си качество се е легитимирал пред ОСЗ-Варна при подаване на заявлението.
В производството пред Районен съд-Варна е приобщена към доказателствения материал административната преписка по подаденото по реда на чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ до Общинска поземлена комисия – Варна от заявителя Д.Г.Д. /баща на П.Д.Г., починал на 02.11.1995 г., съгласно удостоверение за наследници изх. № 728/19.06.2014 г./ заявление вх. № 30026/20.11.1991 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.Д.К., в което в общо 15 точки са посочени откъм културен вид, площ и местности подлежащите на възстановяване земеделски земи.
За да остави без разглеждане подаденото от П.Д.Г. заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г. като в тази връзка откаже да се произнесе по заявление вх. № 30026/20.11.1991 г., ОСЗ -Варна е приела с обжалваното пред Районен съд – Варна решение № 9/12.03.2019 г., че имот пл. № 1222 не е сред заявените за възстановяване имоти със заявление вх. № 30026/20.11.1991 г., тъй като в заявление вх. № 30026/20.11.1991 г. не фигурира имот с такава площ и местност, като описаните под № 12 и 13 не са идентични с него, предвид обстоятелството, че имотите под № 12 и 13 са в местностите „Юрганджията“ и „Дюсчелии“, а имот пл. № 1222 е в местност „Елекин тепе“ като съгласно Протокол за обобщените местности за землището на кв. „Владиславово“ местност „Елекин тепе“ не попада в местности „Юрганджията“ и „Дюсчелии“. Позовавайки се на обстоятелството, че имот пл. № 1222 не е заявен в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ и че за него няма постановено и влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, ОСЗ-Варна е приела, че е недопустимо произнасянето по същество по заявлението като за заявителя П.Д.Г. липсва правен интерес по смисъла на чл. 27 ал. 2 т. 5 АПК вр. чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ.
За изследване наличието на идентичност между имот пл. № 1222 по ПКП на ПЗ „Планова“ и някой от заявените за възстановяване по реда на чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ земеделски имоти по заявление вх. № 30026/20.11.1991 г., включително и за да се отговори на въпроса възстановени ли са на наследниците на Г.Д.К. всички имоти по заявлението от 1991 г., в производството пред Районен съд-Варна са били допуснати, изслушани и приобщени към доказателствения материал по делото общо четири съдебно-технически експертизи: три единични /първоначална, допълнителна и повторна/ и една тройна.
Постановявайки решението по делото, съдът обаче изобщо не се е занимал с тях и не е изградил абсолютно никакви фактически констатации по спора въз основа на така събрания доказателствен материал като на основание единствено на извод за наличието на правен интерес у заявителя е отменил обжалваното решение № 9/12.03.2019 г. на ОСЗ-Варна и е върнал преписката за ново произнасяне, което да е по съществото /тоест по основателността/ на подадените заявления. Развил е съображения в подкрепа на извода за наличие на правен интерес у заявителя от подаденото заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г., основаващи се изцяло на факта, че според твърденията на заявителя той е законен наследник на лице с реституционни права по отношение на земеделски земи, за които е подадено заявление за възстановяване, но отсъства произнасяне на административния орган.
Решението е неправилно.
С обжалваното пред районния съд решение № 9/12.03.2019 г. ОСЗ-Варна принципно правилно е обвързала допустимостта на подаденото от жалбоподателя заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г., крайната цел на което е да се възстанови на заявителя по надлежния ред на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ правото на собственост върху имот пл. № 1222 по ПКП на ПЗ „Планова“, с факта има ли за този имот своевременно подадено в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ заявление за възстановяване като е приела, че такова не е налице.
С изтичането на срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ поначало се преклудира правото на лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ да претендират възстановяване на права върху земеделските земи по чл. 10 като пред пропусналите този срок бивши собственици /респективно техни наследници/ е открита възможността по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и с предвидените в нормата доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. В този случай въз основа на постановеното по иска съдебно решение общинската служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.
Пропускането на срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ и липсата на постановено решение по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ биха имали за правна последица недопустимостта на несвоевременно заявеното пред ОС „Земеделие“ искане за възстановяване на собствеността върху земята, съставляваща имот пл. № 1222, а оттук биха обусловили и оставянето на искането без разглеждане. Поради това ОСЗ-Варна принципно правилно е мотивирала решението си, с което е оставила без разглеждане заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г., с изложения в мотивите на решението факт, че имот пл. № 1222 по ПКП на ПЗ „Планова“ не е сред заявените с подаденото по реда на чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ заявление вх. № 30026/20.11.1991 г.
За да отговори на въпроса законосъобразно ли е това решение, районният съд е следвало да установи посредством събраните в първоинстанционното производство доказателства заявен ли е бил в действителност или не в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ процесният имот пл. № 1222 по ПКП на ПЗ „Планова“ /тъй като изводът на ОСЗ, че не е бил предмет на подадено в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ заявление се оспорва от жалбоподателя в първоинстанционното производство/ и ако доказателствата сочат, че е бил заявен, то как се е развило и приключило производството в тази част на заявлението, от което пък ще зависи изводът за наличието или липсата на правен интерес у заявителя от по-късно подаденото заявление вх. № АУ-10-126/28.01.2019 г.
Поради това като е игнорирал изцяло приобщените към доказателствения материал по делото заключения на СТЕ и е пропуснал да изгради фактически констатации по абсолютно всички релевантни за изхода на спора въпроси, с което след продължило две години съдебно производство е оставил делото напълно неизяснено, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което може да бъде преодоляно единствено посредством отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и решаване от друг състав на ВРС, на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 АПК. За този изход на делото в касационната инстанция следва да се има предвид и прокламираната с чл. 220 АПК забрана за фактическо установяване от нея.
При новото разглеждане на делото от първата инстанция решаващият делото съд следва, на основание чл. 226 ал. 3 АПК, да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата инстанция.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 261437/23.04.2021 г. по адм. дело № 5456/2019 г. на ВРС.
ВРЪЩА ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ делото от друг състав на Районен съд – Варна при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/