О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 2055
град Бургас
, 20.07. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............20.07…..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1719 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Д.Н.Д. *** –ищец по гр.д. № 453 /2019 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 88/24.03.2020 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивника за установяване по отношение на ответника М.И.К. ,че последният му дължи сумата в размер на 15 000 лв. ,представляваща задължение по запис на заповед от 12.03.2018 г. с падеж на плащане 01.10.2018 г. ,ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата ,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 989/2018 г. по описа на РС-Несебър ,както и искането за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1350 лв. – разноски по исковото производство и 1105лв.-разноски в заповедното производство
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено в нарушение на материалния закон .
Сочи
се ,че съдът неправилно е приел за доказано ,че процесният запис на
заповед служи за обезпечение вземането
на въззивника Д. против „Маркос фишинг“ООД по договор за заем
от 12.03.2018 г.От представения договор за заем и запис на заповед е видно ,че
няма идентичност на страните .Издаден на записа на заповед е ответника ,ищецът
е поемател и между ищеца и издателя не е сключен договор за заем .Няма и
търговска логика ответника в качеството
си на физическо лице да подписва запис на заповед за обезпечение на задължение на търговското дружество /което
от своя страна имоло имущества на
значителна стойност и парични средства ,поради което е можело да предложи значително по-сигурно
обезпечение/.Никъде в договора за заем не е посочено ,че се предвижда
подписване на запис за заповед .Освен това между ищеца и „Маркос
фишинг“ЕООД бил сключен още един договор
за заем /за 10 000 лв./,който също
не е обезпечен със запис на заповед –което навежда на извод ,че страните нямат
практика да обезпечават сключените договори за заем със записи на заповед .
Установено
е по делото според въззивната страна ,че между страните по настоящото дело е имало близки приятелски отношения дълго
преди започването на съвместно бизнес
начинание/в какъвто смисъл са и свидетелските показания/ .В тази именно връзка
е бил издаден записът на заповед .Не е установено по делото пряка връзка между
записа на заповед и твърдяната от
ответника каузална сделка-договора за заем. Моли се за отмяна на решението и вместо него – постановяване на ново ,с
което се уважат исковете
.Не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалбане акт .
Въззимаемият ответник чрез процесуалния си представител е подала писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с който
оспорва въззивната жалба ,като считат ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че първоинстанционният съд
подробно е посочил ,че независимо ,че
ответникът не е страна по договора за заем
от същата дата /като записа на заповед/ участието на физическото лице-ответник при възникване
на каузалното и на менителничното правоотношение между издателя и
поемателя на записа на заповед подкрепят основателността на
направеното възражение за недобросъвестност на ищеца и за злоупотреба с право
.Допълнителни доказателства в тази връзка били и показанията на
свид.Уртаго,пред който ищецът е споделил ,че е вложил средства за изграждане на производствената
база на дружеството в гр. Несебър в общ размер от 25 000 лв.,но ще иска от
дружеството и от М.К. да му бъдат изплатени 40 000 лв.Затова и за тези пари са оформени два договора за заем ,а за обезпечаване на
паричното задължение за първия е издаден и процесния запис на заповед от
15 000 лв. –при което заедно с двата договора общата сума става 40 000 лв./Именно въз основа на тези доказателства съдът е
достигнал до правилния извод,че отношенията между страните се градят на
каузалното им правоотношение ,а не на някаква абстрактна сделка .
Оспорват
се и истаналите аргументи във въззивната жалба ,като се подчертава ,че избирането на определен способ на
обезпечаване зависи единствено от преценката на самия търговец,а добрите
отношения между страните са били причина ответникът да се съгласи да обезпечи
лично задължението на дружеството-търговец.
Затова се моли за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
С
оглед на горното и на осн. чл. 267 от
ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 16.09.2020 г. от 10,30
часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.