№ 13336
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110140103
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от /ФИРМА/ срещу С.О. иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 238.83 лв. – регрес по щета
№ ****** от 2019 г., образувана при /ФИРМА/, с включени 15 лв.
ликвидационни разноски.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, както
и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът – С.О., гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт А.Г. в писмен отговор на исковата молба от 02.09.2022 г.
поддържа становище за неоснователност на предявения искове, като излага
съображения за това.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
връзка с чл. 49 от ЗЗД – регресен иск на платилия застрахователното
1
обезщетение застраховател, за причинените на застраховано моторно
превозно средство вреди, от възникнала и неотстранена повреда на пътното
платно – „необезопасена и необозначена дупка на пътното платно” на
околовръстен път преди село Л., на територията на С.О., срещу ангажирания
по силата на закона – чл. 31 от Закона за пътищата, чл. 48, т. 2 и чл. 52, т. 1
ППЗП с ремонт и поддръжка на общинските пътища и на пътните възли и
кръстовищата, както и частите от тях, които са част от общинската пътна
мрежа на територията на столицата – С.О..
От приетите по делото писмени доказателства не се установяват
твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства,
релевантни за предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
връзка с чл. 49 от ЗЗД. Липсват обективни доказателства за реализиране на
пътнотранспортно произшествие с участие на застрахования при ищеца по
имуществена застраховка лек автомобил АУДИ А8/S8, *******, за който се
твърди, че на 03.05.2019 г. в 22.15 часа бил управляван от Н.Ж.З. и попаднал
в „необезопасена и необозначена дупка на пътното платно” на околовръстен
път преди село Л.. Липсват доказателства за реализиране на такова
произшествие и точно място, на което се е случило, както и не се установяват
размерите на твърдяната дупка, ако е имало такава на пътното платно „на
околовръстен път преди село Л.“. За посочените обстоятелства не са събрани
гласни доказателства, а ищецът на когото са допуснати такива, в открито
съдебно заседание, проведено на 18.11.2022 г. чрез адвокат К. И.а, е оттеглил
искането за събирането им. Тези обстоятелства обективно не могат да се
установят от заключението на съдебната авто – техническа експертиза, тъй
като вещо лице Д. на стр. 2 от заключението изрично сочи, че попадането на
лек автомобил АУДИ А8, ******* с водач Н.Ж.З. в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно при движение по ул. „Околовръстен
път“ преди село Л. е по данни от исковата молба и уведомлението за щета до
застрахователя – ищец от водача на автомобила, чиито показания не са
събрани при условията на устен и непосредствен разпит от съда, разглеждащ
спора.
Заявените в тази насока възражения на ответника се явяват основателни,
а предявения иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание, със
законните последици.
2
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 200 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от /ФИРМА/ с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/ срещу С.О., със седалище и адрес
на управление /АДРЕС/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
връзка с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 238.83 лв. – регрес по щета № ****** от
2019 г., образувана при /ФИРМА/, с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, като недоказан
по основание, както и искането за присъждане на направените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение, като неоснователно с
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на С.О., със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ сумата от 200 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3