Решение по дело №248/2010 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 23. 09. 2010 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Р.И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00248 по описа за 2010г и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

    От „ БНП П. П. Ф. „ ЕАД гр. С. е постъпило заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение на парично вземане срещу длъжника С.Х.Х., ЕГН ********** *** Т. за сумата от 5290. 83 лв, дължима по Договор за потребителски кредит № ***** от 22. 12. 2008 год., договорна лихва- 2837. 99 лв за периода 30. 07. 2009 – 30. 12. 2013 год.,лихва за забава- 368. 69 лв за периода 28. 08. 2009- 30. 04. 2010 год, законната лихва върху главницата от 10. 05. 2010 год. до изплащане на сумата и сторените по делото разноски-  269. 95 лв. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 00188/ 2010 г на РС Г. Т.

    Съдът е издал по това заявление Заповед № 136 от 12. 05. 2010 год. за изпълнение на парично задължение. В законовия срок от длъжника е постъпило писмено възражение, с което оспорва вземането. В указания му от съда едномесечен срок заявителят е предявил искова молба срещу длъжника за установяване на вземането си.

    Така предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

    В обстоятелствената част на исковата молба се сочат следните обстоятелства и твърдения:

        По силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ******/ 22. 12. 2008 год. ищецът „ БНП П. П. Ф. ” ЕАД гр. С. е изплатил на ответника С.Х.Х. по банкова сметка ***, като съгласно  договора общото крайно задължение на ответника възлиза на сумата от 5642. 00 лв, включваща главницата по кредита и 642. 00 лв- застрахователна премия по застраховка Защита на плащанията , плюс договорна лихва в размер на 3390 лв, представляваща печалбата на дружеството. Общото задължение било разсрочено на 60 месечни вноски съгласно погасителен план към договора, с 59 месечни погасителни вноски в размер на 150. 53 лв. и последната – 60-та погасителна вноска в размер на 150. 73 лв. В договора била предвидена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на две или повече  поредни месечни вноски- в случая вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо на 28. 08. 2009 год., тъй като ответницата преустановила плащането на вноските по кредита на 30. 07. 2009 год., когато бил падежът на първата неплатена вноска, като към тази дата ответницата била изплатила обща сума по заема в размер на 903. 18 лв. По този начин, както се твърди, ответницата останала неиздължена към ищеца с остатъка по заема в размер на 5290. 83 лв главница и договорна лихва- 2837. 99 лв или общо сумата от 8128. 82 лв. Претендира се и лихва за забава в размер на 368. 69 лв. за периода от настъпване на предсрочната изискуемост- 28. 08. 2009 г до 30. 04. 2010 год. и законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК-10. 05. 2010 год. до окончателното изплащане на сумите, както се претендира и заплащането на разноските по частното гражданско дело и разноските по настоящото дело.

 

    С оглед горното ищецът иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че последният в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит  дължи изпълнение на парично задължение към  ищеца в размер на горецитираните суми.

   Претендират се и разноските по делото.

 

 

    В законовия срок по чл.131 ГПК от ответника не е постъпил отговор,не е взето становище по исковата молба и не са представени някакви доказа-телства.

    В съдебно заседание ответницата прави признание на иска.

 

     Съдът,като обсъди доказателствата по делото,намери за установено следното от фактическа страна:

        По силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № *****/ 22. 12. 2008 год. ищецът „ БНП П. П. Ф. ” ЕАД гр. С. е изплатил на ответника С.Х.Х. по банкова сметка ***, като съгласно  договора общото крайно задължение на ответника възлиза на сумата от 5642. 00 лв, включваща главницата по кредита и 642. 00 лв- застрахователна премия по застраховка Защита на плащанията , като била договорена и печалба на дружеството в размер на 3390 лв. Общото задължение било разсрочено на 60 месечни вноски съгласно погасителен план към договора, с 59 месечни погасителни вноски в размер на 150. 53 лв. и последната – 60-та погасителна вноска в размер на 150. 73 лв. В договора била предвидена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на две или повече  поредни месечни вноски- в случая вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо на 28. 08. 2009 год., тъй като ответницата преустановила плащането на вноските по кредита на 30. 07. 2009 год., когато бил падежът на първата неплатена вноска, като към тази дата ответницата била изплатила обща сума по заема в размер на 903. 18 лв. По този начин,  ответницата останала неиздължена към ищеца с остатъка по заема в размер на 5290. 83 лв главница и договорна лихва- 2837. 99 лв или общо сумата от 8128. 82 лв. Претендира се и лихва за забава в размер на 368. 69 лв. за периода от настъпване на предсрочната изискуемост- 28. 08. 2009 г до 30. 04. 2010 год. и законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК-10. 05. 2010 год. до окончателното изплащане на сумите.

     С оглед направеното признание на иска от ответницата в съдебно заседание, съдът приема горната фактическа обстановка за доказана.

    Предвид горното съдът намира за установено и доказано, че ответникът,  в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ****** дължи на ищеца сумата от 5290. 83 лв главница по договора, договорна лихва- 2837. 99 лв за периода 30. 07. 2009- 30. 12. 2013 год., лихва за забава- 368. 69 лв за периода 28. 08. 2009 – 30. 04. 2010 год. и законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10. 05. 2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по частно гр. д. № 188/ 2010 год. на РС Г. Т. в размер на 269. 95 лв.

   Искът се явява основателен и съдът следва да признае за установено твърдението в исковата молба. Ответникът на основание чл.78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 169. 95 лв за платена държавна такса по делото и в размер на сумата от 100 лв за адвокатско възнаграждение,или общо в размер на сумата от 269. 95 лв.

 

 

    Водим от изложеното,съдът       

 

                                             Р         Е        Ш        И   :   

       ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника С.Х.Х., ЕГН ********** *** Т., че същата дължи на „ БНП П. П. Ф. „ ЕАД гр. С., ЕИК *****, със законен представител Л. Л. П., със седалище и адрес на управление : гр. С., община М., жк М., Б. П. С., сграда 14,със съдебен адрес: гр. С., ул. „ Ц. И. Ш. „ № **** партер- чрез адв. Г.Д.К.,   сумата от  5290. 83 лв главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 22. 12. 2008 год., договорна лихва- 2837. 99 лв за периода 30. 07. 2009- 30. 12. 2013 год., лихва за забава- 368. 69 лв за периода 28. 08. 2009 – 30. 04. 2010 год. и законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10. 05. 2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по частно гр. д. № 188/ 2010 год. на РС Г. Т. в размер на 269. 95 лв.

 

       ОСЪЖДА С.Х.Х.  да заплати на „ БНП П. П. Ф. „ ЕАД гр. С. , ЕИК **** със законен представител Л. Л. П.,    направените по делото разноски в размер на 269. 95 лв.

       Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в четири-надесет дневен срок от съобщаването.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :