Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.08.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 24.11.2020 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

564

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,  чрез пълномощник адв. В.Н.от САК, е предявило иск против В.С.Г., ЕГН **********,***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 354/2020 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №136/15.05.2020 г. за сумата от 2 085.62 лева /две хиляди осемдесет и пет лева и 62 ст./ общо от които: сумата от 417. 40 лв. представляваща сбор от неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.10.2018 г. до 19.12.2018 г., сумата от 878.15 лв. представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по договор за лизинг за периода от 05.10.2018 г. до 19.02.2019 г., сумата от 435.96 лв. представляваща сбор от дължими неустойки по договор за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях и сумата от 354.11 лв. представляваща сбор от разлика между цена на мобилно устройство и преференциална обща лизингова цена, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 23.04.2020 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Приложено е ч. гр. д. № 354/2020 г. на МзРС.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпило възражение, в което оспорва исковата молба. Не се оспорват представените писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

По приложеното ч. гр. д. № 354/2020 г. на МзРС е издадена заповед №136/15.05.2020 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.С.Г., ЕГН **********, да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София, район Младост, ж.к. «Младост 4», Бизнес парк София, сграда 6, за сумата от 2 085.62 лева /две хиляди осемдесет и пет лева и 62 ст./, ведно със законната лихва, начиная от 23.04.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Срещу заповедта длъжникът е подал възражение. Проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника В.С.Г., ЕГН **********, са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********; Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********. По делото са представени в заверени копия посочените по-горе договори договора и допълнителното споразумение.

В договорите за лизинг и допълнителното споразумение е отразено, че ответника – потребител е получил от представител на оператора екземпляр от Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги, копие които са представени по делото.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.

Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и“.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

По делото са представени фактури за потребените от абоната-ответник услуги зa периода от 05.10.2018 г. до 19.12.2018 г., както следва: фактури с № **********/05.11.2018 г.; № **********/05.12.2018 г.; № **********/05.02.2019 г.; № **********/20.11.2018 г.; №**********/20.12.2018 г.; № **********/20.01.2019 г. и № **********/20.02.2019 г.

От задълженията в посочените фактури се претендират суми, както следва:

Сума в размер на 417.40 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Договори за мобилни услуги с предпочетени номера: ++359*********; ++359*********;, ++359*********; ++359*********; ++359*********; ++359*********; ++359*********; за отчетен период – 05.10.2018 г. до 04.12.2018 г.

 Сума в размер на 878.15 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилни устройство по Договори за лизинг с предпочетени номера ++359*********; ++359*********; ++359*********; за отчетен период от 05.10.2018 г. до 19.02.2019 г.

Сума в размер на 790.07 лв., представляващи сбор от неустойки съгласно фактури №№ **********/05.02.2019 г.; **********/05.12.2018 г.; **********/05.02.2019 г.; **********/05.12.2018 г.; **********/20.02.2019 г.;

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №136/15.05.2020 г. по ч. гр. д. №354/2020 г. по описа на МзРС. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

От представените договори за мобилни услуги, описани по-горе,  се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и В.С.Г., по силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса и стойността на потребените услуги.  

Ответницата В.С.Г. е получила и три броя мобилни устройства на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 04.99 лв., 39.59 лв., и 19.99 лв. всяка, съгласно уговорените погасителни планове по лизинговите договори.

С подписа си в договорите, В.С.Г. е удостоверила, че е запозната, приема и се задължава да  спазва Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е  на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 - дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство сума за 417.40 лв. общо за незаплатени далекосъобщителни услуги, представлява уговорено между страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Формираната сума на крайното задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги подробно е описана в анализираните по-горе издадени от ищеца фактури, поради което предявеният иск за тази сума се явява основателен и доказан.

Основателен е и предявеният иск за сумата от 878.15 лева дължими лизингови вноски по договорите за лизинг. Срокът на договорите е изтекъл към настоящия момент, поради което претендираните суми се явяват дължими.

 В конкретния случай В.С.Г. е подписала договори за мобилни услуги, ползвала е мобилни номера, както и закупени на лизинг мобилни устройства, и не е изпълнила задължението си да заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнила и задължението си да заплати лизинговите вноски на предоставените ѝ за временно и възмездно ползване мобилни устройства. С това си поведение В.С.Г. е изпаднала в забава. Издадени са ѝ фактури, и в срок не ги е заплатила. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността си.

Цената на иска представлява сума, за която са издадени фактура от доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът им. Представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.

 Видно е от представения договор за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

По горните съображения съдът намира тези искове за основателни и доказани, и следва да се уважат.

Неоснователен се явява обаче иска за установяване на вземането за неустойка в размер на 790.07 лв.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договорите, нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските  отношения. В този смисъл е решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договорите, /а този срок не е посочен в исковата молба/, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Предвид това съдът счита, че клаузите, с които е уговорена неустойката, са неравноправни, и оттам нищожни, на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, както е в настоящия случай, се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора.

Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като неползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск за заплащането й следва да се отхвърли като неоснователен.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата 790.07 лв. неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         При това положение на ищеца се следват направените деловодни разноски в исковото и в заповедното производство, съобразно уважената част от иска, и съобразно приложения по делото списък и оправдателни документи.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Г., ЕГН **********,***, че същата дължи изпълнение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, по издадената по ч. гр. дело № 354/2020 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 136/15.05.2020 г. за сумата от 1295.55 лв. главница, формирана както следва: Сума в размер на 417.40 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Договори за мобилни услуги с предпочетени номера: ++359*********; ++359*********;, ++359*********; ++359*********; ++359*********; ++359*********; ++359*********; за отчетен период – 05.10.2018 г. до 04.12.2018 г.; и Сума в размер на 878.15 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилни устройство по Договори за лизинг с предпочетени номера ++359*********; ++359*********; ++359*********; за отчетен период от 05.10.2018 г. до 19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 23.04.2020 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 790.07 лв., представляваща сбор от неустойки съгласно фактури №№ **********/05.02.2019 г.; **********/05.12.2018г.; **********/05.02.2019 г.; **********/05.12.2018 г.; **********/20.02.2019 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 398.75 лв. деловодни разноски по исковото производство, и сумата от 251.74 лв. разноски по ч. гр. дело № 354/2020 г. на МзРС, по компенсация, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           Районен съдия: