РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Варна, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110112257 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета”
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от “***” АД,
вписано в ТР при АВп, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***“ *** *** срещу М. И. Н., ЕГН ********** с адрес гр.***,
кв.“***“, бл.***, вх.***, ап.*** с предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 5086,91 лв., представляваща главница за стойността на незаплатена
електроенергия за периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2018 г. за обект на
потребление с клиентски № *** и абонатен № *** находящ се в гр. ***
начислена след извършена корекция на сметката на абоната за минал
период, за която сума е издадена фактура № *** от *** г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
15.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 1494,99 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
22.07.2019 г. до 08.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
1
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № *** г. по описа на Районен съд - ***
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия до
процесния обект на потребление, като ответникът е собственик на обекта.
Твърди, че на 01.07.2018 г. е извършена техническа проверка в обекта по реда
на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) от служители на „***" АД в присъствието на
двама независими свидетели. При проверката са извършени замервания с
еталонен калибриран уред и е установено наличието на натрупани показания
в невизуализиран регистър 1.8.4. в размер на 27339 кВтч, които не са
отчетени, респ. заплатени от абоната. При тези констатации електромерът е
подменен с нов, като демонтираният уред е изпратен за експертиза в БИМ. За
проверката е съставен констативен протокол. При извършената експертиза е
установена намеса в софтуера на електромера и поточно в неговата тарифна
схема, която трябва да се състои само от две тарифи Т1 и Т2. Установено е,
че действително потребената ел.енергия се разпределя и върху
невизуализирана тарифа Т4, където са отчетени 027340.2 кВтч. Констатирано
е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергията. За
извършената експертиза е съставен констативен протокол, представляващ
официален свидетелстващ документ. На 10.07.2019 г. „***" АД е издало
становище за начисляване на ел.енергия и след прочитане на регистър 1.8.4. е
установено точното количество неотчетено потребление в размер на 27339
кВтч. Същото е остойностено с издадена от ищеца „***" АД фактура от
11.09.2019 г. на стойност 5086,91 лв. Ответникът е уведомен за извършената
корекционна процедура с писма, изпрати му от „***" АД и „***" АД, към
които са приложени и съответните документи - констативен протокол за
извършената техническа проверка и фактура. Ищецът поддържа, че
допълнително начисленото количество ел.енергия е реално доставено и
потребено, поради което същото се дължи от ответника на основание чл. 183,
ал. 1 от ЗЗД. Позовава се и на съдебна практика на ВКС в тази насока.
Твърди, че получател по фактурата е трето лице - предишен собственик, но
стойността й е дължима от ответника, който е бил собственик на обекта към
момента на техническата проверка и в периода на корекцията. Сочи, че се е
снабдил със заповед по чл. 410 ГПК срещу ответника за вземанията за
главница от 5086,91 лв. и мораторна лихва от 1494,99 лв., срещу която
2
ответникът е възразил.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира разноски по делото, вкл.
адвокатско възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на исковете, тъй като
получател по фактурата не е ответникът, а трето лице, както и понеже е
издадена фактура, а не дебитно известие, в нарушение на ЗДДС, ЗСч., ЗЕ и
ОУ на ДПЕЕ. Оспорва исковете и като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните преди 17.07.2019 г., когато за
пръв път е подал заявление за продажба на ел.енергия пред ищцовото
дружество. Оспорва също реалното потребление на допълнително
начислените количества ел.енергия от 27339 кВтч в рамките на периода на
корекцията от 02.07.2017 г. до 01.07.2018 г. Възразява, че електромерът с
фабр. № ***не е монтиран с нулеви показания по всички регистри, както и че
не е отчитал потреблението в обекта в периода до техническата проверка през
2018 г. В тази връзка оспорва съдържанието на протокола за монтаж от
01.08.2015 г., вкл. и неговата дата. Счита, че документът е неверен и е
съставен за целите на процеса. Оспорва и законосъобразността на
приложената корекционна процедура. Сочи, че в действащите към периода на
корекцията ОУ на „***" АД не се съдържа ред за уведомяване на абоната при
извършване на корекция на сметка, а ПИКЕЕ от 2013 г. са отменени, респ.
корекцията е извършена без основание. Изтъква, че СТИ са собственост на
електроразпределителното дружество и то отговаря за поддържането им в
изправност. Счита, че е недопустимо да се ангажира договорната отговорност
на абоната по чл. 82 от ЗЗД без доказано виновно негово поведение, водещо
до препятстване на правилното отчитане на измервателния уред. Поддържа,
че СТИ, притежаващо скити регистри, е негодно, тъй като това противоречи
на императивните правила на чл. 120, ал. 4 от ЗЕ, чл. 11 от ПИКЕЕ от 2013 г.
(отм.), респ. чл. 10 от ПИКЕЕ от 2019 г., както и на чл. 662, ал. 4/ от Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, изм. и
доп. с ПМС № 61/19.03.2015 г. Релевира и възражение за погасяване на
вземанията по давност. В условията на евентуалност - ако съдът приеме, че
Х
плащане по фактурата се дължи, възразява, че той отговаря само за А част от
3
вземанията, тъй като фактурата е издадена на името на Е. И., която е починала
и е наследена не само от него, но и от сестра му Д.И. В.
С тези аргументи моли за прекратяване на производството по делото,
евентуално - за отхвърляне на иска в цялост и частично. Претендира и
разноски по делото.
В проведеното открито съдебно заседание, представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове и за
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът чрез процесуалния
си представител моли за отхвърляне на предявените искове въз основа на
доводите изложени в отговора на исковата молба и моли за присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От удостоверение за наследници изх.№ *** г., постановление за
възлагане на недвижим имот с изх.№ ***г., схема № ***г. на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** и заявление № *** г. за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на *** АД
при Общи условия, Справка № *** от *** г. чрез отдалечен достъп по данни
за физическо лице от ***, Служба по вписвания – *** се установява, че
Е.П.И. е починала на 17.08.2012г. като е оставила за свои наследници по
закона децата си Н. А. Д.В.и М. Н.. На 16.12.2013г. в Имотния регистър е
вписано, извършено дарение от Н. А. и Д. В. на М. Н. на процесния
апартамент, находящ се в гр.****. На 17.07.2020г. е в Имотния Регистър е
вписано Решение на ВРС № ***г. по гр.д.***г., с което се обявява за
недействително по отношение на ищеца Сдружение „***“ на извършеното
дарение от Д. В.В. на ответника спрямо 1/6 ид.ч. от процесния имот. С
Постановление за възлагане от 24.03.2021г. по изп.дело*** на ЧСИ ***влязло
в сила на 09.04.2021г. на ответникът е възложена 1/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, изнесен на публична продан за вземане на Сдружение „***“
спрямо Д. В..
На 17.07.2019г. ответникът е подал заявление до ищецът, в което е
декларирал, че е собственик на процесния апартамент въз основа на
извършено дарение като е заявил желанието си да се снабдява с електрическа
4
енергия от ищеца.
От Констативен протокол № ***г. на „***“ АД; Констативен протокол
№ ***- ***г. на БИМ, ГД МИУ, Регионален отдел – ***; Становище за
начисление на електрическа енергия от 10.07.2019г. за аб.№ *** и кл. № ***;
Фактура № ***г.; Уведомително писмо изх. № ***г. от „***“ АД и
Уведомително писмо изх. № ***г. от „***“ АД, ведно с 2 бр. известие за
доставяне се установява, че на 01.07.2018 г. е извършена техническа
проверка в обекта по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) от служители на „***"
АД в присъствието на двама независими свидетели. При проверката са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено наличието
на натрупани показания в невизуализиран регистър 1.8.4. в размер на 27339
кВтч. Електромерът е подменен с нов, като демонтираният уред е изпратен за
експертиза в БИМ. За проверката е съставен констативен протокол. При
извършената експертиза е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която трябва да се състои само от две тарифи Т1 и Т2.
Установено е, че действително потребената ел.енергия се разпределя и върху
невизуализирана тарифа Т4, където са отчетени 027340.2 кВтч. Констатирано
е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергията.
На 10.07.2019 г. „***" АД е издало становище за начисляване на
ел.енергия и след прочитане на регистър 1.8.4. е установено точното
количество неотчетено потребление в размер на 27339 кВтч за периода
02.07.2017г. – 01.07.2018г. Същото е остойностено с издадена от ищеца „***"
АД фактура от 11.09.2019 г. на Е. П. И.а на стойност 5086,91 лв. със срок на
плащане до 22.07.2019г.
До Е.П. са изпратени писма за извършената корекционна процедура от
„***" АД и „***" АД на 15.07.2019г., като същите не са получени от нея.
От Справка за потреблението през последните 12/24/36м. за клиентски
№ *** към дата ***г., Извлечение за фактури и плащания клиентски № ***
към дата ***г.; се установява, че през периода 02.07.2017г. – 18.07.2019г. в
процесния апартамент е имало потребление на електроенергия. Процесната
фактура не е заплатена на ищеца.
От Протокол № М *** от *** г. за монтаж/демонтаж на електромер с
фабричен № *** *** се установява, че СТИ в процесния апартамент е
5
монтирано на 01.08.2015г. с нулеви показания.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че електромер тип ***, с фабричен №
*** е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г.,
метрологичната му годност изтича през 2021г.
Количеството ел.енергия, натрупано в невизуализираният регистър
1.8.4 е доставено до обекта и съответно потребено.
Съществуват данни за неправомерно вмешателство върху
измервателната схема или средството за търговско измерване, което е
измервало потребената електрическа енергия в процесния обект като част от
преминалата през него електроенергия се натрупва в скрит регистър 1.8.4.
Според уточнението дадено в открито съдебно заседание от вещо лице Б. в
случая е налице неправомерно софтуерно вмешателство.
Направените, изчисления, за остойностяване на определената за
доплащане ел.енергия е, извършена математически точно и крайната цена е
съобразена с Решенията на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в
рамките на процесния период.
Изчислената електроенергия за доплащане от 27339 kWh, плюс
отчетената от 3399 kWh, или общо, 30738 kWh за период от 365 дни, в обект с
абонатен № *** е в рамките на допустимата, т.е може да бъде доставена.
Процесното СТИ е било монтирано с нулеви показания в обекта на
ответника.
Ищецът разполага със софтуерна програма за СТИ, но тя не предоставя
възможност за промяна или задаване на стойности в тарифните регистри.
Няма данни за хардуерно вмешателство.
софтуерното въздействие, довело до натрупване на потребена енергия в
регистър 1.8.4 е осъществено с помощта на комуникация през
инфрачервеният порт на електромера и е резултат от волеви човешки
действия с определена цел, а не резултат от грешка.
От допълнително приетата СТЕ, която се кредитира от съда се
установява, че в случая не е използваната методика за изчисление на
неотчетена електроенергия, не е отчетена енергия при редовния отчет.
Процесното количество ел.енергия от 27399 kWh не е визуализирано на
6
дисплея.
За целия период е потребено количеството ел.енергия от 27399 kWh,
което количество ел.енергия е разпределено за различните периоди, както
следва:
За периода от 14.12.2015 до 30.06.2016 - 196 дни е 5333 kWh; За
периода от 01.07.2016 до 07.04.2017- 281 дние 8304 kWh; За периода от
08.04.2017 до 30.06.2017 - 83 дни е 2247 kWh; За периода от 01.07.2017 до
30.06.2018- 365 дни е 9881 kWh; За периода от 01.07.2018 до 01.07.2018 - 1
ден е 29 kWh; Общо за целия период 14.12.2015г. – 01.07.2018г. сумата е
4377,56 лева.
За целия период е потребено количеството ел.енергия от 27399 kWh,
което количество ел.енергия е разпределено за различните периоди, както
следва:
За период от 01.08.2015 до 31.10.2015 - 92 дни е 2474 kWh; За период от
01.11.2015 до 30.06.2016 - 242 дни е 6507 kWh; За период от 01.07.2016 до
07.04.2017 - 281 дни е 7556 kWh; За период от 08.04.2017 до 30.06.2017 - 83
дни е 2232 kWh; За период от 01.07.2017 до 30.06.2018 - 365 дни е 9815 kWh;
Запериодот01.07.2018до01.07.2018- 1 ден е 27 kWh; Общо за целия период
01.08.2015г. – 01.07.2018г. сумата е 4517,88 лева.
От ЧГД № *** г. по описа на РС *** се установява, че на 15.07.2022г.
ищцовото дружество е подало Заявление по чл.410 ГПК, въз основа, на което
е издадена Заповед за изпълнение № 4541/18.07.2022г. по цялото направено
искане в заявлението, за следните суми: сумата от 5086,91 лв. (пет хиляди и
осемдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща
главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от
02.07.2017 г. до 01.07.2018 г. за обект на потребление с клиентски № *** и
абонатен № ***, находящ се в гр. *** за която сума е издадена фактура №***
от 11.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.07.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1494,99 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и
четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 22.07.2019 г. до 08.07.2022 г., както и сумата от
181,64 лв. (сто осемдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) за
сторените по делото разноски, от които 131,64 лв. за заплатена държавна
7
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП.
В законоустановения срок против издадената заповед е постъпило
възражение от ответникът, като в законоустановеният срок ищецът е подал
иск по чл.422 ГПК.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 5086,91
лв., представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за
периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2018 г. за обект на потребление с клиентски
№ *** и абонатен № ***, находящ се в гр. ***, начислена след извършена
корекция на сметката на абоната за минал период, за която сума е
издадена фактура № *** от 11.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 15.07.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1494,99 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 22.07.2019 г. до 08.07.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 4541/18.07.2022г. по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 9272/2022 г. по описа на Районен съд - ***
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца е да докаже: 1.) че ответникът е собственик на обекта
на потребление, респ. наличие на валидно възникнало между страните преди
процесния период облигационно правоотношение по повод доставката на
електроенергия в процесния обект на потребление; 2.) законосъобразното
провеждане на техническа проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации в процесния обект на потребление и
съставяне на констативен протокол; 3.) основанието за прилагане на
корекционната процедура - отклонението от нормалната дейност на
средството за търговско измерване, и правилната методика при изчисляване
на дължимата сума за процесния период; 4.) реалното доставяне и
потребление от абоната на определеното количество електроенергия от 27339
8
кВтч, посочено в справката за корекция, в периода от 02.07.2017 г. до
01.07.2018 г. ; 4.) съответствието на начислената сума от 5086,91 лв. със
стойността на доставената и потребена от абоната електроенергия; 5.)
реалното доставяне и потребяване на служебно начислените количества
ел.енергия; 6.) изискуемостта на вземането за заплащане на главницата, респ.
изпадането на ответника в забава, както и 7.) размера на мораторната лихва
за исковия период.
В тежест на ответника е да докаже, 1.) че наследници на абоната Е.И.а са
той и Д. И.а В., както и 2.) изтичането на законоустановения давностен срок
по отношение на вземанията.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били в
облигационни отношения при действието на общи условия за доставка на
електроенергия на обекта на потребление на ответника заведен по партида с
клиентски № *** и абонатен № *** находящ се в гр. ***
Установи се, че ответникът е придобил правото на собственост на
прпоцесния апартамент по наследство от майка си Е.И.а, починала на
17.08.2022г., дарение от сестрите си Н. А. и Д. В. от м.12.2013г.,
постановление за възлагане от 24.03.2021г. Поради това съдът приема, че
ответникът е бил собственик на процесния апартамент по време на
извършване на проверката 01.07.2018г., по време на разпределяне на
служебно начисленото количество електроенергия през периода 02.07.2017г.
– 01.07.2018г. и по време на издаване на фактурата от 11.07.2019г.
Предвид гореизложеното ищецът успя да докаже, че ответникът има
качеството на потребител по смисъла на §1, т.41б от ДР на ЗЕ и по силата на
чл.4, ал.1 от действащите между страните общи условия.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били в
облигационни отношения по договор при ОУ за продажба на електроенергия
с място на доставка за обект с клиентски номер клиентски № *** и абонатен
№ ***, находящ се в гр. ***
В случая приложение намират ПИКЕЕ обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г., приети от КЕВР, тъй като служебно начислената
електроенергия е начислена по фактура от 11.07.2019г. Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената
ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
9
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.,
приети от КЕВР.
Според чл.55, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ в случай, че при проверка на
електромер се установи натрупано количество електроенергия в
невизуализиран регистър операторът на мрежата начислява натрупаното
количество в невизуализирания регистър след монтажа на СТИ.
Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ като фактурата се
издава от операторът на електроразпределителната мрежа
В случая е извършена проверка на средството за СТИ монтирано на
адреса на ответника, проверката е извършена при спазване на разпоредбите на
чл.49 ПИКЕЕ. Съставеният констативен протокол, съответства на
изискванията на чл.49, ал.1 – ал.3 от ПИКЕЕ. Проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели, тъй като ползвателя на обекта на
потребление е отсъствал. Свидетелите са подписали протокола.
От приетата по делото СТЕ, протокола на БИМ се доказа, че
електромерът е натрупал електроенергия в трети невизуализиран регистър,
което се дължи на софтуерно вмешателство в тарифната му схема като СТИ е
съответствало на метрологичните изисквания към момента на проверката и е
било метрологично годно към момента на извършване на проверката.
Отчетената електроенергия в невизуализирания трети регистър е преминала
през електромера, била е реално доставена и потребена от абоната. В случая е
налице софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера, чрез
което част от потребената електроенергия се натрупва в тарифа Т3, която не
се визуализира, съответно не е отчетена при ежемсечния отчет извършван на
електромера. Доказа се, че това софтуерно вмешателство се дължи на
човешка намеса, а не е породено от грешка и че ищецът с разполагания от
него софтуер не може да променя и задава стойности в тарифната схема.
Доказа се, че натрупаната електроенергия в регистър Т4 е аритметично точно
изчислена от ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основанията на
чл.55 от ПИКЕЕ и корекционната процедура е извършена правилно.
10
Ответното дружество не е изчислило правилно периода, за който е
начислило електроенергията натрупана в скрития регистър Т4. Според
разпоредбата на чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ оператора следва да начисли
измерената електроенергията от монтажа на средството за търговско
измерване. В случая СТИ е монтирано в обекта на потребление на
01.08.2015г. съответно от този ден до деня на проверката – 01.07.2018г.
следва да се разпредели служебно начисленото количество електроенергия от
27399 КВЧ. Видно от допълнително изготвената по делото ССчЕ за период
01.08.2015г. – 01.07.2018г. служебно начисленото количество електроенергия
от 27399 КВЧ е в размер на 4517,88 лева.
Поради това предявения главен иск следва да се уважи за сума в размер
на 4517,88 лева и да се отхвърли за разликата от този размер до предявения
от 5086,91 лева.
На основание чл.86 ЗЗД при забава в изпълнение на парични задължение
се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В случая
крайната дата за заплащане е до 22.07.2019г., съответно обезщетение за
забава се дължи от следващия ден - 23.07.2019г. и то върху признатата за
основателна от съда главница от 4517,88 лева. Съдът използвайки електронен
лихвен калкулатор на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли
законната лихва върху главницата 4517,88 лева за периода 23.07.2019г. до
15.07.2022г. (както е претендирано от ищеца), която е в размер на 1366.64
лева. Съответно предявеният иск по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен за сума
в размер на 1366.64 лева върху главница от 4517,88 лева за периода
23.07.2019г. – 15.07.2022г. и отхвърлен за разликата от този размер до
предявения от 1494,99 лева за главницата от 5086,91 лева за периода
22.07.2019г. – 15.07.2022г.
Обстоятелството, че процесната фактура е издадена на името на
наследодателя на ответника, а не на ответника не води до липса на доказаност
на предявения иск по отношение на сума в размер на 4517,88 лева. Това е
така, тъй като основанието, на което се претендира процесната сума е
сключен между страните договор за продажба на електроенергия при ОУ и
ПИКЕЕ, а не издадената фактура.
Възражението на ответника за погасяване по давност на процесното
вземане е неоснователно. Давността по чл.111, б.в от ЗЗД започва да тече от
11
датата следваща падежа на вземането. В случаят падежът на вземането е до
22.07.2019г. (посочения срок за плащане на фактурата) т.е. тригодишния
погасителен давностен срок изтича на 22.07.2022г. Заявлението по чл.410
ГПК, по което е образувано настоящия иск е подадено на 15.07.2022г. т.е.
преди изтичане на давностния срок.
Страните са поискали присъждане на разноски. Сторените от ищеца
разноски са следните: 131,64 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.9272/2022г. на ВРС, 792 лева –
адвокатско възнаграждение в исково производство, 400 лева – СТЕ, 131,64 –
държавна такса в исковото производство.
Сторените от ответника разноски са следните: 500 лева – адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д.9272/2022г. на ВРС, 1000 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство, депозит ССчЕ – 300 лева, депозит
за свидетел – 30 лева.
Страните са направили възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая на основание
чл.7, ал.2, т.2 и ал.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
е 958,19 лева по исковото производство, съответно 479,01 лева по
заповедното производство. Адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца
е в размер по-нисък от минималния, а това заплатено от ответника е почти в
минималния размер, поради което не следва да бъде намалено.
От изчисляване на разноските сторени от ответника следва да се
приспадне заплатения депозит от 30 лева за призоваване на свидетел, тъй като
ответникът се отказа от разпита на този свидетел, съответно депозита не е
изплатен на свидетеля. Ответникът може с нарочна молба да поиска
възстановяване на тази сума.
Предвид горното на ищеца следва да се присъдят съразмерно с уважената
част от исковете разноски по заповедното производство в размер на 162,40
лева по ч.гр.д.9272/2022г. на ВРС и в размер на 1183,40 лева в исковото
производство.
Предвид горното на ответника следва да се присъдят съразмерно с
отхвърлената част от исковете разноски по заповедното производство в
размер на 52,98 лева по ч.гр.д.***г. на ВРС и в размер на 137,74 лева в
12
исковото производство.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД съществуването на вземането на „***” АД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление – гр. *** към М. И. Н., ЕГН
********** с адрес гр.*** ПО ОТНОШЕНИЕ на следните суми: 4517,88
лева, представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия
за периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2018 г. за обект на потребление с
клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в гр. ***, начислена след
извършена корекция на сметката на абоната за минал период, за която
сума е издадена фактура № ***от 11.07.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.07.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1366.64 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.07.2019 г. до 08.07.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № ***г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – *** КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата от предявения им размери от 5086,91 лева за
главница за стойността на незаплатена електроенергия до уважения размер от
4517,88 лева и за разликата от предявения размер за мораторна лихва от
1494,99 лева за периода от 22.07.2019 г. до 08.07.2022 г. върху главница от
5086,91 лева до уважения размер от 1366.64 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 23.07.2019 г. до 08.07.2022 г.
ОСЪЖДА М. И. Н., ЕГН ********** с адрес гр.*** да заплати на „***”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. *** разноски в
размер на 162,40 лева по ч.гр.д.***г. на ВРС и в размер на 1183,40 лева в
исковото производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление –
гр. *** да заплати на М. И. Н., ЕГН ********** с адрес гр.*** разноски в
размер на 52,98 лева по ч.гр.д.***г. на ВРС и в размер на 137,74 лева в
исковото производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
13
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14