Решение по дело №177/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 381
Дата: 30 юни 2025 г.
Съдия: Михаил Малчев
Дело: 20251001000177
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев

Михаил Малчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000177 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.
С решение № 55/24.02.2025 г. по т. д. № 1133/2023 г. по описа на ВКС, II
т. о., е обезсилено решение № 196 от 22.03.2023 г., постановено по в. т. д. №
817/2022 г. на Апелативен съд - София, и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София. С решението на САС е
било отменено решение № 260 428 от 23.06.2022 г., постановено по т. д. №
2223/2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 13 състав, с
което е бил отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2
ЗЗД от „Про Тръст Компани“ ЕООД против „Ви - Веста Холдинг“ АД за
сумата 155 000 евро, представляваща неправомерно задържана от ответника
цена по неосъществил се договор за продажба на акции, като съответно искът
е уважен. В посоченото решение на ВКС от 24.02.2025 г. са дадени
задължителни указания към новия състав на въззивния съд, който ще разгледа
делото, а именно: При новото разглеждане на делото въззивният съд да
изпълни правомощията си по чл. 129, ал. 2 ГПК и в съответствие с
постановките в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да предостави възможност на ищеца да
отстрани нередовностите на исковата молба като изложи ясни фактически
твърдения от какво произтича претенцията му към „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД,
респ. на какво основание претендира нейното заплащане (връщане) от
дружеството - ответник, и да формулира надлежен петитум, съответстващ на
1
обстоятелствената част на молбата. В зависимост от процесуалното поведение
на ищеца във връзка с указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК въззивният съд следва
да процедира по начина, указан от ОСГТК на ВКС в цитираното тълкувателно
решение.
Въззивниият съд е констатирал, че действително фактическите
твърдения в исковата молба - така, както са въведени от ищеца, не позволяват
исковата претенция да се отнесе безрезервно и към фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Твърди се отпадане
с обратна сила на основанието (споразумение от 15.07.2016 г.), по силата на
което сумата е останала в държане на ответника след прекратяване на
договора за продажба на акции. Действително, в първото открито съдебно
заседание процесуалният пълномощник на ищеца е направил изявление, че
споразумението е развалено с исковата молба поради неизпълнение на
поетото от ответника задължение за прехвърляне на сумата в полза на ЗК
„Надежда“ АД. Развалянето на договора би могло да породи претенция за
връщане на получената от ответника сума на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД. Липсва обаче и ясно изявление при това положение на какво основание
точно ищецът е материалноправно легитимиран да иска връщане на сумата,
при положение, че страните по споразумението от 15.07.2016 г. са „Фин
Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. Недостатъците в обстоятелствената
част на исковата молба не са отстранени от ищеца нито с депозираната пред
първоинстанционния съд уточнителна молба от 25.11.2020 г., нито с
допълнителната искова молба. В уточнителната молба е посочено, че със
споразумението от 15.07.2016 г. е постигнато съгласие сумата 155 000 лв. да
не бъде върната, а да остане в патримониума на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД и да
бъде задържана (използвана) като гаранция в полза на дъщерното дружество
ЗК „Надежда“ АД, което е със същия представляващ. Средствата остават в
патримониума на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, но временно придобиват статут
на гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД по сключения с „Ай Ем Ес Брокер“
ООД договор. Въведените под формата на уточнение фактически твърдения
противоречат на твърденията в исковата молба, че със споразумението
ответникът е поел задължение да преведе сумата по сметка на ЗК „Надежда“
АД. Според допълнителната искова молба, „Фин Риск“ ЕАД е гарантирало
чрез свое имущество изпълнението на задължението на „Ай Ем Ес Брокер“
ООД към дъщерната на ответника ЗК „Надежда“ АД. Няма данни гарантът
„Фин Риск“ ЕАД да е предал сумата на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД по
нареждане на ЗК „Надежда“ АД, нито има връщане на вземането чрез
споразумението от 15.07.2016 г. - вземането на „Фин Риск“ ЕАД „си стои“, но
страните се съгласяват да бъде използвано за друго предназначение.
Посредством „поясненията“ ищецът „Про Тръст Компани“ ЕООД е създал
ново противоречие в основанието на иска по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК, което допълнително препятства индивидуализирането и
квалифицирането на предявеното за защита спорно субективно материално
право. Освен посочените недостатъци в обстоятелствената част на исковата
2
молба, налице е неяснота и в петитума за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 155 000 евро, представляваща „цена по неосъществил се
договор за продажба на акции, неправомерно задържана“. Формулираният
петитум не съответства на твърденията за преуреждане на възникналото от
договора за продажба на акции правоотношение със споразумението от
15.07.2016 г., както и на твърденията, с които ищецът „Про Тръст Компани“
ЕООД е обосновал активната си легитимация по предявения иск и качеството
си на кредитор на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД.
С оглед на изложените съображения съдията – докладчик по делото е
оставил без движение исковата молба със свое разпореждане от 11.03.2025 г. С
него е указал на ищеца „Про Тръст Компани“ ЕООД да отстрани
констатираните нередовности, като с писмена молба, депозирана с препис на
насрещната страна, в едноседмичен срок, считано от съобщаването му: 1.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК да изложи ясни фактически твърдения от
какво произтича претенцията му към „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, респ. на какво
основание претендира нейното заплащане (връщане) от дружеството –
ответник. В случай, че претенцията му за сумата от 155 000 евро се основава
на сключеното между „Фин-Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД
споразумение от 15.07.2016 г. следва да посочи дали действието на това
споразумение е развалено, съответно от което лице, кога и с какъв акт. В тази
насока следва и да бъде детайлно описано на какво точно основание твърди,
че е частен правоприемник на „Фин Риск“ ЕАД за вземането в размер на 155
000 евро към „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. Ако основанието е сключения
договор за цесия от 29.11.2016 г., следва конкретно да бъде заявено между кои
лица е сключен този договор, какво включва предметът на този договор (да
индивидуализира цедираното вземане по обект, прехвърлител и длъжник) и
кога и по какъв начин е съобщено на длъжника за прехвърлянето на
вземането.; 2. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК да формулира конкретен и
пълен петитум на исковата молба по предявения иск срещу „Ви-Веста
Холдинг“ ЕАД, който да съответства напълно на обстоятелствената й част. В
тази насока следва да бъде посочено както основанието, на което „Про Тръст
Компани“ ЕООД се явява правоприемник на „Фин Риск“ ЕАД, така и
съответно основанието, на което се претендира плащане/връщане на сумата от
155 000 евро по отношение на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД.; 3. Съгласно
изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или друг начин за
доброволно плащане на претендираната от ответника сума. Ищецът е
предупреден, че при неотстраняване на описаните нередовности в дадения от
съда срок, исковата молба, заедно с приложенията, ще бъде върната при
условията на чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото - прекратено.
Препис от разпореждането от 11.03.2025 г. е връчен на процесуалния
представител на „Про Тръст Компани“ ЕООД – адв. М. А. на 10.04.2025 г. На
14.04.2025 г. по делото е депозирана молба от адв. М. А., поради липсата на
контакт с управителя на „Про Тръст Компани“ ЕООД, моли съобщението на
дружеството с дадените указания да бъде връчено на вписания в ТР адрес на
3
управлението му – гр. София, р-н Триадица, ул. „Стефан Караджа“ №7, вх. В,
ет. 2, ап. 25. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл. 51, ал. 1
ГПК препис от разпореждането би следвало да се приеме за редовно връчен на
14.04.2025 г. на надлежния тогава процесуален представител на ищеца.
За по-голяма сигурност е разпоредено й връзване на препис от
разпореждането на вписания в ТР адрес на управлението на „Про Тръст
Компани“ ЕООД – гр. София, р-н Триадица, ул. „Стефан Караджа“ №7, вх. В,
ет. 2, ап. 25. Видно е от върнатите от призовкаря две съобщения по делото, че
същият е посетил адреса на управление на дружеството съответно на
13.05.2025 г. и 28.05.2025 г., като е установил че на посочения адрес няма
фирмени знаци на това дружество, няма пощенска кутия и негови служители.
На този адрес има друго търговско дружество – наемател, чиито служители не
са чували нищо за „Про Тръст Компани“ ЕООД, респективно не незнаят кога
това дружество е напуснало адреса. С оглед посочените констатации следва да
се приеме, че „Про Тръст Компани“ ЕООД е редовно уведомено и на
основание чл. 50, ал. 2 ГПК.
Съгласно дадените указанията в мотивите към т. 5 от Тълкувателно
решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
въззивният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание със свое
разпореждане от 02.06.2025 г.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно,
но недопустимо. Това е така поради обстоятелството, че е постановено по
нередовна искова молба.
Както вече беше посочено, със свое разпореждане от 11.03.2025 г.
апелативният съд е дал подробни указания на ищеца за отстраняване на
констатираните нередовности на исковата молба в 1-седмичен срок, като са му
указани и последиците от неизпълнение на тези указания. В дадения от съда
срок и до приключване на съдебното следствие в проведеното открито
съдебно заседание на 23.06.2025 г., за което „Про Тръст Компани“ ЕООД е
редовно призовано, не са изпълнени дадените му указания за отстраняване на
нередовностите на исковата молба. В тази насока производството по делото се
явява образувано по искова молба, съдържаща противоречие между
твърденията в обстоятелствената част и искането към съда. Въпреки дадените
указания до ищеца тези противоречия не са отстранени. Исковата молба
остава нередовна да сезира съда за произнасяне по съществото на спора. За
редовността на исковата молба съдът следи слежубно по всяко време на
производството. Нередовната искова молба се явява процесуална пречка по
надлежното упражняване на право на иск.
Съобразно указанията, дадени на съдилищата с т. 7 от Тълкувателно
решение № 2/2004 г. по тълк. д. №2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, приложими и
при действащия ГПК, когато пред въззивния съд са констатирани
нередовности на исковата молба и същите не са отстранени в дадения срок,
съдът се произнася с решение, след провеждане на открито заседание с
4
призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите
инстанции и прекратява производството. Ето защо, в настоящият случай,
въззивният съдебен състав следва със своето решение да обезсили
първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото,
поради нередовности на исковата молба, неотстранени в срок.
При прекратяването на делото ответникът „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД има
право на разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая ответникът и въззиваем
в настоящото производство претендира присъждане на сторените пред СГС
съдебни разноски, които са в общ размер на 12 600 лева (12 000 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 600 лв. – заплатени депозити за
експертизи). Поради изложеното сторените разноски от ответника – въззиваем
следва да бъдат възложени върху ищеца - въззивник.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260 428 от 23.06.2022 г., постановено по т. д.
№ 2223/2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 13
състав, като постановено по нередовна искова молба.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по предявения осъдителен
иск от „Про Тръст Компани“ ЕООД против „Ви - Веста Холдинг“ АД за
сумата 155 000 евро, представляваща по твърдения на ищеца неправомерно
задържана от ответника цена по неосъществил се договор за продажба на
акции, като недопустимо съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК вр. с чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 81 ГПК вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК „Про Тръст
Компани“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на „Ви - Веста Холдинг“ АД, с
ЕИК *********, сумата от 12 600 лева, сторени разноски по т. д. № 2223/2020
г. по описа на Софийския градски съд.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5