РЕШЕНИЕ
№ 490
02.07.2019 г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор: Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково…………………
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова и. административно дело
№ 238 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба подадена от „Ретро Аванград“ЕООД, с.М.и б., обл.Хасково, с ЕИК
200******(към датата на подаване на исковата молба с
наименование и правноорганизационна
форма „Ретро Авангард“ ООД, с.М.и б. обл.Хасково),
чрез пълномощник- адв. И.И.-***, пл.“Общински“№1, с ЕИК 0009***** с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Видно от първоначално предявената искова молба и уточнението към нея,
предявени са три обективно съединени иска, като се иска осъждане
на Община Хасково да заплати на
ищеца общо сумата от 28 000 лева по
тях – имуществени вреди по обективно
съединените искове, причинени от незаконосъобразно отменен с Решение №
490/21.06.2018г. по а.х.д. №1221/2017г. по описа на Административен съд, гр.
Хасково административен акт, а именно: Мълчалив отказ на Главният архитект на
Община Хасково сформиран по искане с
рег. индекс № 53 Р-288-3/30.10.2017г. по чл.177 от ЗУТ на „Ретро
авангард“ООД, с.М.и б. за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Търговска сграда и автосервиз“,
находяща се в ПИ 77195.215.11.3 и 77195.215.11.4, местност „Увата“, гр. Хасково
IV
категория, както следва:
- частичен иск за 8 000
лева представляващи пряка вреда, за
осъществени разходи по поддръжка на
посочения по-горе обект, за месец януари 2018г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 10.07.2018г. –датата на издаване на Удостоверението за
въвеждане в експлоатация на строеж
№60/10.07.2018г. от административният
орган, която сума представлява част от стойността от
общо претърпените, вследствие от горепосочения незаконосъобразно отменен
административен акт, преки вреди от
„Ретро авангард“ ООД, с. М.и б. в
периода 01.01.2018г. до 10.07.2018г. от 48 000 лева;
- частичен иск за 19 000 лева
представляващи пропуснати ползи от търговската и производствена дейност на горепосоченият обект, за месец януари 2018г.,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.07.2018г.
–датата на издаване на Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж
№60/10.07.2018г. от административният
орган, която сума представлява част от
стойността на общо претърпените, вследствие от горепосочения незаконосъобразно
отменен административен акт от ищеца имуществени вреди –пропуснати ползи от
114 000 лева, за периода 01.01.2018г.-10.07.2018г.
- частичен иск за 1000 лева
представляващи претърпени вреди - част от
незаконосъобразно събраните от
дружеството „данък сгради“ и „такса смет“
, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -22.08.2018г,
представляваща дата на плащането на
публичните общински задължения, която сума
е част от стойността на общо претърпените, вследствие от горепосочения
незаконосъобразно отменен административен акт, от ищеца имуществени вреди(за един
месец) за
заплатени за периода от 01.03.2017г. до 10.07.2018г., „данък сгради „такса
смет“ на Община Хасково “ от 11 187.20 лева.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ 77195.215.11 по КК на гр.Хасково,
м.“Увата“ и по силата на издаденото му разрешение за строеж №449/14.11.2008г.,
започнал строителство на „Търговска сграда и автосервиз“, представляващ строеж от IV
категория. След приключване на строителството, съобразно предвидения в закона
ред - чл.177, ал.1 от ЗУТ, ведно с всички необходими и изискуеми документи по закон поискал от главният архитект на
Община Хасково, да му издаде разрешение за ползване с Искане вх.№ 53Р-288-3 от
30.10.2017г. В предвидения от закона срок
не последвал нито отказ, нито
издаване на разрешение. Сградата и
строителството реално жалбоподателят приключил в началото на 2017г. и имал предишно идентично подадено искане с рег. индекс №
53Р-288-1/10.03.2017г. , по което имало подобно поведение от страна на административният орган-мълчалив отказ и
затова при поредния мълчалив отказ, в законоустановения срок обжалвал същия пред АдмС-Хасково. Образувано било а.д.
№1221/2017г. по описа на съда, което приключило с Решение № 490/21.06.2018г.,
влязло в законна сила на 11.07.2018г., с което съдът отменил мълчаливият отказ
на Главният архитект на Община Хасково,
формиран по искане рег. индекс № 53р-288-3 от 30.10.2017г. за регистриране на
строеж „Търговска сграда и автосервиз“. На
базата на това съдебно решение, на дружеството било издадено Удостоверение № 60/10.07.2018г., за въвеждане в експлоатация на строеж, IV
категория, за „Търговска сграда и автосервиз“.
Още от началото
на 2018г. дружеството правело реални
разходи, свързани с дейността на този обект
за охрана, ел. енергия, съобщителни услуги, помощни материали, работни
заплати и осигуровки, които за периода
януари –юни 2018г. вкл. възлизали
общо на 50 137.54 лева или усреднено средномесечно
за 1 м. възлизали на 8356 лева. Приходите на дружеството в този
период били в размер на 15 892
лева и те представлявали авансово
плащане за бъдещ труд, който да се извърши в този обект. След издаване на
разрешението за ползване от началото на
м.юли 2018г., ищецът започнал
работа и дейност в обекта, като за
периода юли до декември 2018г. разходите
на дружеството по охрана, ел. енергия, съобщителни услуги, помощни материали,
работни заплати и осигуровки възлизали
общо на 53 023.96 лева, или
усреднено месечно на 8837 лева. Видно било според ищеца, че не било променено
почти нищо в реалните разходи и покачването било несъществено. Размера на
приходите на дружеството обаче за този 6 месечен период възлизал на 118 063.09 лева без ДДС или
средномесечният приход бил 19 677 лева. Така, на практика дружеството било
лишено от възможността да печели и да добива приходи, като му била нанесена и
пряка вреда, в размер на правените от
него разходи по поддръжка на обекта, след изтичане на законовият срок за издаване на разрешението за въвеждане в
експлоатация от страна на Община Хасково,
за периода от 07.11.2017г.(крайният срок в който следвало да бъде издадено от Гл.архитект на Община Хасково) до 10.07.2018г.- момента на реалното му издаване. Това
бил период от 8 месеца, за които ищеца оценявал
нанесените преки вреди (направените
разходи от страна на дружеството за поддържка на обекта), на 8300.00 лева месечно или за посоченият
период от 8 месеца общо на 66400 лева, а пропуснатите ползи (изгубени и неполучени приходи от работата на дружеството в обекта) на 19 500 лева. месечно, или за целият посочен период възлизали
на 156 0000. Лева. Така според дружеството-ищец, Община Хасково му била нанесла преки вреди в
размер на 222 400 лева. Отделно от
тези вреди, едновременно с първото
искане за издаване удостоверение за
ползване от 01.03.2017г. ищеца декларирал обекта и в данъчна служба като „Търговска сграда и автосервиз“ с вх. № **********/01.03.2017г. Считал , че
след като обекта не работи, не извършва дейност
и не е въведен в експлоатация, от общината не следвало да искат да заплаща
такса смет и данък сгради, но след като му било издадено удостоверението за
ползване, бил задължен от страна на общинската администрация, да плати и тях за периода от 01.03.2017г. до 10.07.2018г. Така, с
платежно нареждане от 22.08.2018г. за
данък сгради и такса смет за 2017г.
и половината от 2018г., платил на
община Хасково определената от тях сума в размер на 11 187.20 лева. Заплащането на данък
сгради и такса смет за периода от 01.03.2017г. до 10.07.2018г., според ищеца
също съставлявало пряка вреда, тъй като
нямало законово основание да му бъдат
събирани. В исковата молба се излагат и доводи, че по отношение на дружеството
е налице хипотезата на чл. 4 от ЗОДОВ.
За обосновка на
така предявените искове, в исковата молба се сочи също, дружеството е изградило
ремонтни работилници и шоурум за ретро автомобили,
като основната му дейност била в сферата на диагностиката, ремонта на стари
автомобили и нови автомобили. Съоръженията
и необходимата техника били
готови за работа още в средата на 2016г., но на 02.08.2016г. шоурума за ретро
автомобили бил запален от неизвестни извършители и били нанесени редица щети
по сградата, фасадата и
изложените автомобили. Това принудило
дружеството ищец да извършва нови
строителни дейности по поправка на
сградата, за да може да иска пускането й в експлоатация, чрез издаване на
удостоверение за ползване, което станало
едва към края на м. февруари 2017г.
Гаражните клетки за ремонт с необходимите машини и оборудване, както и складовите
наличност били готови също още от 2016г.
Персонала от 8 човека ищеца твърди, че наел от м. януари 2017г. Бил принуден да
акцентира и на охраната на обекта, за да не се повтори умишленият палеж. Както
било видно от фактурите, които били
отчетени, още от м. февруари 2018г. ищеца приемал поръчки с авансови плащания за извършване на дейност от чакащи клиенти.
Същия обаче не можел да осъществява дейност на мястото преди да му бъде издадено
разрешение за ползване от главният
архитект. По изложените съображения ищеца излага доводи, че са налице
законовите основания предвидени в ЗОДОВ.
По изложените в исковата молба доводи се моли
да бъде осъдена Община Хасково да заплати обезщетенията по предявените три броя
обективно съединени частични искове. Моли се и за
присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът-
Община Хасково, чрез процесуален представител в
открито заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Представителя на
ОП-Хасково счита исковата претенция за основателна и моли размера на
обезщетението да бъде съобразен със заключението на съдебно-икономическата
експертиза.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
рег. индекс 53 Р-288-3/30.10.2017г. до Главен архитект на Община Хасково, за
регистриране на строежи от четвърта или пета категория и издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация (чл.177, ал.3 от ЗУТ), от „Ретро
авангард“ ООД е поискано да бъде регистриран строеж „Търговска сграда и
автосервиз“ в ПИ 77195.215.11.3,
77195.215.11.4, местност „Увата“ и да бъде издадено удостоверение за
въвеждането му в експлоатация.
Поради липса на
произнасяне на компетентният административен орган по така подаденото
заявление, на 16.11.2017г.“Ретро авангард“ООД, с.М.и б. подал жалба до
АдмС-Хасково против Мълчалив отказ на Главен архитект на Община Хасково,
формиран по горепосоченото искане, с рег.
индекс №53 Р-288-3/30.10.2017г. подадено от дружеството .
По оспорването
било образувано административно дело №
1221 по описа на Административен съд
Хасково, което приключило с постановяване на Решение № 490 от 21.06..2018г., с
което съдът отменил обжалваният мълчалив
отказ и върнал делото като преписка на Главният архитект с указания
за изрично произнасяне по подаденото от дружеството искане. Съдебният
акт не бил обжалван и влязъл в законна сила на
12.09.2018г.
След влизане в
сила на съдебното решение ВрИД
Главен архитект на Община Хасково издал по
отношение обект „Търговска сграда и автосервиз“
в ПИ 77195.215.11.3,
77195.215.11.4, местност „Увата“
гр. Хасково Удостоверение № 60 от 10.07.2018г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, съгласно чл.137,
ал.1,т.4б от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете
строежи.
По делото са
приложени приключилото адм. дело
№ 1221/2017г. по описа на АдмС-Хасково, в
което се съдържат относимите документи, по спора касаещ незаконосъобразно
издаденият от главният архитект на община Хасково мълчалив отказ. Като писмени доказателства по делото са приети
представените от страните и и релевантни за спора писмени документи. За доказване
обстоятелствата изложени в исковата молба, по искане на ищеца са
събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на
служители на ищеца –Бояна Колева Тодорова–технически секретар в „Ретро
авангард“ЕООД и С.С. Д.-осъществяващ реставрацията на ретро автомобили и
двамата осъществяващи пряката си дейност в процесна сграда- съответно в шоурума
и в сервиза за автомобили.
По искане на
ищеца по делото е назначена е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, приета без оспорване от страните, заключението
по която съдът кредитира изцяло като пълно и
обективно дадено.
Въз основа на
така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са три
броя обективно и субективно съединени частични искове, с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с които се претендира обезщетение
за причинени имуществени вреди, вследствие на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт.
Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК
ответник по иска – Община Хасково, към което юридическо лице принадлежи
издалият отмененият мълчалив отказ
сформиран по подаденото от ищеца искане рег. индекс №53 Р-288-3/30.10.2017г. за регистриране на строеж „Търговска сграда и автосервиз“ в ПИ
77195.215.11.3, 77195.215.11.4, местност
„Увата“ гр. Хасково и да бъде издадено
удостоверение за въвеждането му в експлоатация, административен орган-Главен
архитект, поради което исковете са допустими.
По същество на
спора съдът намира следното:
Ищеца претендира имуществени вреди
причинени в резултат на отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт. Основателността на
исковете с правно основание чл.203, ал.1
от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай
предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен)ред 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена
причинна връзка между постановения и впоследствие отменения незаконосъобразен
акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения
ред. С оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта
да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване
обстоятелства, е изцяло на ищеца.
I.По отношение основателността на предявения частичен иск за имуществени
вреди в размер на 8 000 лева, представляващи
пряка вреда, за осъществени разходи по поддръжка на обект„Търговска сграда
и автосервиз“ в ПИ 77195.215.11.3,
77195.215.11.4, местност „Увата“
гр. Хасково, през месец януари 2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 10.07.2018г.–датата на издаване на Удостоверението за
въвеждане в експлоатация на строеж
№60/10.07.2018г. от административният
орган, която сума представлява част от стойността от
общо претърпените, вследствие от горепосочения незаконосъобразно издаден
и впоследствие отменен административен акт, преки вреди от „Ретро авангард“ ООД, с. М.и б. в периода 01.01.2018г. до 10.07.2018г. от
48 000 лева, съдът намира следното:
Не е спорно по
делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че сформираният
по искане с рег. индекс № 53 Р-288-3/30.10.2017г. по чл.177 от ЗУТ на
„Ретро авангард“ООД, с.М.и б. за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Търговска сграда и автосервиз“ ПИ
77195.215.11.3 и 77195.215.11.4, местност „Увата“, гр. Хасково IV категория, административен
акт - Мълчалив отказ на Главният архитект на Община Хасково, е отменен с влязъл
в законна сила на 11.07.2018г.съдебен акт- Решение №490 от 21.06.2018г.,
постановено по адм. дело №1221/2017г. по описа на АдмС-Хасково. Следователно в случая е налице първият елемент от
фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Имуществената
вреда е разликата между имотното
състояние на увредения след неизпълнение на задължението спрямо него
и имотното състояние, което би имал ако задължението би било изпълнено. Обезщетението за вреди обхваща претърпяната
загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението. Претърпяната
загуба се изразява в намаляване на
имущественото състояние на увреденото
лице. Нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, свежда отговорността на ответника само до преките и непосредствените вреди, които са в
причинна връзка с издаденият незаконосъобразен административен акт. Преките и
непосредствени вреди са тези, които
следват закономерно от действието на
отмененият административен акт. Преки са само вредите, които са типична,
неизбежна и необходима последица от увреждането. Непосредствени са тези вреди,
които по време и място следват противоправният резултат от действието на акта.
За да се приеме, че между административният акт и вредите има причинна
връзка, е необходимо да се установи дали
тези вреди са необходим резултат от
действието на отмененият акт.
Настоящият
съдебен състав споделя основателните съображения на ответника, че в конкретният
случай осъществените разходи през м. Януари 2018г. от „Ретро авангард ООД(понастоящем „Ретро авангард“ЕООД), не съставляват вреди по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ
и не е налице такава каузална връзка между горецитираните и претендирани от
ищеца разходи по поддръжка на обекта в
размер на исковата претенция и отмененият мълчалив отказ на главният архитект
на община Хасково да издаде удостоверение, с което да въведе същият обект в
експлоатация.
Твърденията на
ищеца, имплицитно съдържащи се в исковата молба са, че разходите по поддръжка на горепосоченият обект за: охрана, ел. енергия, съобщителни услуги,
помощни материали, работни заплати и осигуровки в размер на 8356 лева за месец
януари 2018г. са пряка последица от незаконосъобразно издаденият
административен акт.
Като
доказателство за тези си твърдения същия представя справка за извършени разходи
по месеци през 2018г.(л.14), от която е
видно, че за м. януари 2018г., общо осъществените разходи от „Ретро авангард“
ООД, с.М.и б. за охрана, съобщителни услуги, ел.енергия, други услуги, помощни
материали, работна заплата и разходи за осигуровки възлизат на сумата 8374.45
лева. Така посочената справка е частен документ, който не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, а удостоверените в нея
обстоятелства подлежат на доказване на общо основание. От изготвеното по делото заключение по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо извършените
разходи от дружеството-ищец през м. Януари 2018г. са в
размер на 11 877.22 лева.
Следователно от посоченият частен документ, и
от експертното заключение се установява, че през м. януари 2018г. дружеството,
действително е осъществило разходи, и то в размер на 11 877.22 лева, т.е.
дори в по-голям от претендирания в исковата молба, касателно този частичен иск, размер
От показанията
на св.Тодорова и св. Димитров, които съдът в тази им част кредитира, доколкото
са логични и непротиворечиви и съответстват на заключението на вещото лице и
останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че двамата
са работили в обект“Търговска сграда и
автосервиз“ още от 2016г. От показанията им се установява също, че на
обекта са работили и други лица освен
тях. От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се
установява, че към 01.01.2018г. дружеството е имало 6 бр. действащи трудови
договори, два от които със св. Тодорова и св. Димитров, а останалите 4 лица са
били наети на длъжността „хигиенист-чистач“- 1 лице и на длъжността „автомонтьор“-3
лица. Т.е. предмета на дейност осъществяван от тези лица, съвпада с дейността
осъществявана с дейността на дружеството на процесният обект. Ето защо, от така
приобщените гласни и писмени
доказателства, действително според
настоящия съдебен състав, може да се направи извода, че за м. януари 2018г., част от така осъществените
разходи в горепосочения размер от 11 877.22
лева, а именно сума в размер от 4448. 55 лева(л.9
от заключението на в.л.), са били
свързани със заплащане на работни заплати и осигуровки на лица наети по трудов договор и осъществяващи дейността
си именно на този обект . Тези разходи за заплати в размер на 3718.91 лева и за
осигуровки в размер на 729.64 лева обаче не съставляват вреди по смисъла на
чл.1, ал.1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Видно то
извършената стправка от вещото лице в НАП и представената като част от
заключението справка за актуалното състояние на действащите трудови
договори към дата 01.01.2018г. тези шест
бр. действащи трудови договори са сключвани в периода
01.04.2014г.-09.01.2017г., 1 през
2014г., 4 бр. през 2016г. и един на 09.01.2017г. т.е. тези трудови договори, са
били сключени много преди дружеството да подаде заявлението си от 30.10.2017г.
за въвеждане на обекта в експлоатация. Не се твърди същите да са срочни-
напротив, с оглед датата на сключване и продължителността им същите явно са
безсрочни, при което дружеството е следвало
да заплаща трудовото им
възнаграждение и да внася осигуровки по отношение на работниците си независимо
дали е бил издаден незаконосъобразният мълчалив отказ и даже ако и да не бе
издаден.
По отношение на останалите претендирани
разходи, които дружеството твърди да е осъществило –за съобщителни услуги, за
охрана, ел. енергия, и помощни материали,
не може да бъде направен несъмнен извод, че същите са били осъществявани именно
за поддръжка на обекта „Търговска сграда и автосервиз“. Това обстоятелство не
се установява от другите ангажирани от
ищцовата страна писмени документи, приети като писмени доказателства, нито от
събраните по делото гласни такива, чрез разпита на св. Тодорова и св.Димитров,
както и от заключението на вещото лице. Дали така осъществените разходи от дружеството за месец януари 2018г.(извън
посочените за работна заплата и
осигуровки ), са били
свързани именно с поддръжката на този обект следователно по делото е останало
недоказано.
Дори да се
приеме, че тези осъществени разходи от дружеството за м. януари 2018г.,
действително са били свързани с
поддръжка на процесният обект, тъй като са нормални и присъщи на
осъществяваната от дружеството в шоурума и автосервиза дейност, те според настоящия съдебен състав също не съставляват
вреди по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като те са
били необходими разходи за
поддръжка на имота- земя и сграда, т.е. те биха били осъществени дори
мълчаливият отказ на главният архитект на община Хасково формиран по искане от 01.03.2017г. за издаване удостоверение за
регистрация на обекта и въвеждането му в експлоатация да не би бил издаден и същият
законосъобразно да бе изпълнил задълженията си по чл.137, ал.1,т.4б от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.3
от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи по отношение обект „Търговска сграда и
автосервиз“ в ПИ 77195.215.11.3, 77195.215.11.4, местност „Увата“ гр. Хасково. Видно от признанието на ищеца в
исковата молба, съоръженията и необходимата техника за ретро и нови автомобили са били готови за работа още в средата на 2016г., гаражните клетки за ремонт с необходимите машини и оборудване, както и складовите наличности
за тях са били готови също от 2016г. Видно също така от изнесеното в
исковата молба, ищеца е
акцентирал върху охраната на обекта, след август 2016г., за да не се повтори умишления палеж на същия обект
от същия месец. Тези твърдения на ищеца
се подкрепят от заключението на вещото лице по задача 1, от което е видно, че действително дружеството в периода
2014г.-01.01.2018г. е закупило дълготрайни материални активи за извършване на основната му дейност
–диагностика и ремонт на стари и нови
автомобили. От събраните гласни доказателства също се установява, че
дружеството е можело да започне работа в обекта още в началото на 2017г. според
св. Тодорова, и през м. май 2016г.
според св.Димитров, като и двамата свидетели потвърждават, че през 2016г. в
сградата е възникнал пожар. Подкрепят се
и от представеното по делото и от ищеца уведомление от 01.03.2017г., до
Община Хасково, представено към декларация от същата дата по чл.14 от ЗМДТ, от
което е видно, че обекта фактически
е ползван още от м. февруари 2017г. Следователно, съществуването на изградена и
готова да функционира сграда, поставяне на оборудване в същата,
започналото от м. 02.2017г.
фактическо ползване на сградата, което
предполага свързване на обекта със съобщителните мрежи и присъединяване към
електроразпределителната мрежа,(което е видно от
окончателният доклад на СН съгласно чл.
168, ал.6 от ЗУТ-л. 13 по а.д. №1221/2017г.
на АдмС-Хасково и Констативен акт обр. 15–л.22 от а.д. №1221/2017г. по
описан а АдмС-Хасково) наличието на работници които извършват трудова дейност в нея, месеци
преди да бъде подадено искането за въвеждане обекта в експлоатация от
30.10.2017г., имплицитно предполага да се извършват и разходи по поддръжката и
запазването му, вкл. изброените в исковата молба свързани със заплащането на съобщителни услуги, за охрана, ел. енергия, и помощни материали, и такива видно от
изложеното в исковата молба, са били осъществявани от ищеца и преди подаване на
искането от 30.10.2017г. за въвеждане на обекта в експлоатация.
Ето защо, така
претендираните от ищеца за
осъществени разходи по поддръжка на обекта през месец януари 2018г., не са типична, неизбежна и необходима
последица от увреждането, нито са
необходим резултат от действието на отмененият мълчалив отказ на
главният архитект. Същите не са резултат,
нито на поведението на ответника, нито
на издаденият административен
акт. Съответно те не са преки и непосредствени вреди по смисъла вложен от
законодателя в чл. 4 от ЗОДОВ.
Предвид това по
делото не се установява да са налице втората и трета предпоставка на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ и така предявения частичен иск за имуществени вреди в размер на 8 000 лева представляващи пряка вреда, за
осъществени разходи по поддръжка на
обект Търговска
сграда и автосервиз“ в ПИ 77195.215.11.3,
77195.215.11.4, местност „Увата“
гр. Хасково, през месец януари 2018г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 10.07.2018г. –датата на издаване на Удостоверението за
въвеждане в експлоатация на строеж
№60/10.07.2018г. от административният
орган, която сума представлява част от стойността от
общо претърпените, вследствие от горепосочения незаконосъобразно отменен
административен акт, преки вреди от
„Ретро авангард“ ООД, с. М.и б. в
периода 01.01.2018г. до 10.07.2018г. от 48 000 лева, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
II. По отношение основателността на предявения частичен иск за имуществени вреди представляващи пропуснати ползи за месец януари 2018г от търговската и производствена дейност
на горепосоченият обект, в размер на 19 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 10.07.2018г. –датата на издаване на Удостоверението за
въвеждане в експлоатация на строеж №60/10.07.2018г. от административният орган, която сума
представлява част от стойността на общо
претърпените, вследствие от горепосочения незаконосъобразно отменен
административен акт, от ищеца имуществени вреди –пропуснати ползи от
114 000 лева, за периода 01.01.2018г.-10.07.2018г., съдът намира
следното:
Предвид отмяната
на горецитираният мълчалив отказ на главният архитект на Община Хасково, сформиран по искане с рег. индекс № 53
Р-288-3/30.10.2017г. по чл.177 от ЗУТ на „Ретро авангард“ООД, с.М.и б. , е налице първата първият елемент от фактическият състав на
иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение втората изискуема предпоставка за уважаване на иска,
а именно действително
настъпила имуществена вреда: Както вече
бе посочено, по-горе в мотивите на решението, имуществената вреда може да се изрази в претърпяна загуба или
пропусната полза.
Твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба са,
че е претърпял пропуснати ползи от търговската и производствена дейност в
обекта-изгубени и неполучени приходи от
работата на дружеството в същия, възлизащи на 19 000 лева за м. януари 2018г.
Фактът, че през
м. януари 2018г. обекта не е бил въведен
в експлоатация не е достатъчен да обоснове извод за наличие на пропуснати
ползи.
Пропусната полза се свързва с лишаването
на увредения от възможността да реализира
увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил
задължението си съгласно договора. Съотнесено към иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ , това означава, че увредения е бил
лишен да увеличи имуществото си, което би настъпило ако незаконосъобразният
административен акт (в случая
мълчалив отказ) не би бил издаден. Вредите изразяващи се в пропуснати ползи се
обезщетяват само, ако ще настъпят със сигурност. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от
12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което
принципно е възприето, че трябва да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото, която сигурност не се предполага, а следва надлежно да е доказана,
освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването й.
Безспорно
в случая не съществува установена по нормативен ред презумпция за
настъпването на твърдяната от ищеца вреда изразяваща с в пропусната полза.
Спорът по делото, касателно този иск, се заключава в това, дали ищецът вследствие на незаконосъобразно
издаденият мълчалив отказ не е успял да реализира иначе сигурното увеличение на
имуществото си, в размер на претендираната сума от 19 000 лева през м. януари 2018г.
Настъпването на вредата-пропусната полза и нейният размер, подлежат на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства
пада върху ищеца. Указания за разпределянето на доказателствената тежест върху
страните съдът е дал още с определението си за насрочване на делото от
06.03.2019г., надлежно получено от ищеца. В съответствие с правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания или възражения, ищецът следва
да докаже, че при липса на незаконосъобразният отказ(респ.
ако главният архитект своевременно би изпълнил задълженията си по въвеждане на
обекта в експлоатация, и издаване на исканото удостоверение в законоустановения
срок след получаване на съответното искане), със сигурност би увеличил имуществото си,
като установи факта на създадени между
него и трети лица правоотношения във
връзка с дейността на този обект,
както и че тези правоотношения са били осуетени
именно в резултат на незаконосъобразно издадения административен акт.
Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, при
извършената проверка на счетоводните регистри на „Ретро авангард“ЕООД е установено, че за м.
Януари 2018г. няма отчетени приходи. В исковата молба и уточнението към нея
липсват конкретни доводи на ищеца
за наличие на създадени между него и
трети лица договорни отношения свързани с реставриране на стари или ремонт на нови
автомобили. Твърденията на ищеца, чрез процесуалният му представител изложени едва в хода по същество са, че е имало сключени
договори за поръчки за реставрация на
автомобили, които е следвало да бъдат
извършени към м. януари 2018г.
От изявлението
на пълномощника на ищеца в хода по същество, може да се направи извод,
че явно претенцията на ищеца е за възстановяване на суми по фактури 28 и 29
–авансово плащане по договор от 15.01., като не се претендира възстановяване на
сума от 230.00 лева, касаеща ползване на ретроавтомобил(стр.8
от протокола)
От изготвеното
по делото заключение по съдебно-икономическата експертиза се установява, че действително
между дружеството и трето физическо лице –Веселин Василев Кралев е бил сключен
договор от 15.01.2018г. , въз основа на
който, на 05.02.2019г. са издадени две
фактури- Фактура № ********** с
основание авансово плащане с данъчна
основа в размер на 4166.67 лева и
Фактура с № ********** -5000 евро,
с данъчна основа в размер на 8149 лева, които са постъпили като приход в
патримониума на дружеството. Видно от
същото заключение, на 31.07.2018г.
„Ретро авангард“ООД е издало фактура № ********** на Веселин Василев Кралев, с основание реставрация на автомобил на стойност
57090.35 лева. От тази сума е приспаднат аванса по фактура № ********** в размер на 4166.67 лева
и аванса по Фактура с № **********
в размер на 8149.00 лева. Тази сума действително е постъпила в приход на
дружеството ищец, което е видно от таблицата на л.13 от заключението.
След като по
така сключения договор, дружеството действително е получило пълно
заплащане, и в частност
е получило авансови плащания по фактура № ********** в размер на 4166.67 лева
и по Фактура с № ********** в
размер на 8149.00 лева, и при липса на
твърдения за получаване на заплащане в по-нисък от уговорения размер, поради
невъзможността за изпълнение на
поръчката в срок, то липсва налице
настъпила вреда за ищеца по този договор,
тъй като последният безспорно е реализирал увеличение на
имуществото си.
Други договори,
които да са били сключени през м. януари 2018г. или които е следвало да бъдат
изпълнени през м.януари 2018г., не се твърди да съществуват, наличието на
такива не се установяват и от събраните гласни доказателства, поради което настъпването на пропусната полза и нейният размер са останали
недоказани. Т.е. не е налице вторият елемент от фактическият състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на втората предпоставка за уважаване на
иска за обезвреда, то обсъждане наличието на третата предпоставка(пряка и непосредствена причинна връзка)е безпредметно.
III. По отношение основателността на
предявения частичен иск за имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи претърпени вреди -
част от незаконосъобразно събраните от
дружеството „данък сгради“ и „такса
смет“ , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането -22.08.2018г,
представляваща дата на плащането на
публичните общински задължения, която сума
е част от стойността на общо претърпените от ищеца, вследствие от
горепосочения незаконосъобразно отменен административен акт, имуществени вреди(за един
месец) за
заплатени за периода от 01.03.2017г. до 10.07.2018г., „данък сгради „такса
смет“ на Община Хасково “от 11 187.20 лева, съдът намира следното:
С отмяната на горецитираният мълчалив отказ на главният
архитект на Община Хасково, сформиран по искане с рег. индекс № 53 Р-288-3/30.10.2017г.
по чл.177 от ЗУТ на „Ретро авангард“ООД, с.М.и б. , е налице първата първият елемент от фактическият състав на
иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Видно от заключението по изготвената
експертиза, че при извършена справка в
Община Хасково е установено, че на
02.02.2018г., дружеството е заплатило данък недвижими имоти(ДНИ) в размер на 1 547.70 лева и такса
битови отпадъци(ТБО) в размер на
4643.59 лева, а на 23.08.2018г., т.е. след издаване на удостоверението за въвеждане на
обекта в експлоатация - ДНИ в размер на 1830.00 лева и ТБО в размер на 5355.21
лева.
Общинските данъци и такси са
публични вземания, които са установени в Закона за местни данъци и такси и
подлежат на събиране въз основа на декларация подадена от задълженото лице или след
определянето им със съответен административен акт.
В случая административен акт, с
който размера на задълженията за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.03.2017г.-10.07.2018г. да
е определян и въз основа на който да е
осъществено заплащането от страна на ищеца на горепосочените ДНИ и ТБО, не е
бил издаван от страна на Община Хасково. Отмененият от АдмС-Хасково с решение №
490/21.06.2018г. по адм. дело № 1221/2017г. по описа на същия съд, мълчалив
отказ на гл.архитект на Община Хасково, няма пряко и непосредствено отношение към определяне и дължимостта на ДНИ и ТБО, при което според настоящия съдебен
състав не може да се приеме, че е налице
втората предпоставка на фактическият състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не е налице
и третата предпоставка на така предявения частичен иск.
Приложимата нормативна уредба касаеща
установяването, определянето и събирането на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци се съдържа в Закона за местни
данъци и такси.
Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗМДТ(в приложимата му в периода 01.03.2017г.-10.07.2018г.
редакция), за новопостроените или придобитите по друг начин
имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява
за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като
подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Според чл. 15, ал.1 от ЗМДТ(в приложимата в
горецитирания период редакция)за новопостроените
сгради или части от сгради, се дължи данък от началото на месеца, следващ
месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
По отношение таксата за
битови отпадъци в чл. 61 от ЗМДТ(в приложимата му в
претендирания период редакция) е предвидено, че същата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от с.з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране
и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Изключенията от
дължимостта на тази такса са лимитативно изброени в чл.
71 от ЗМДТ, а именно: не се събира такса за 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато
услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата
година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края
на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. За поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. За обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива. Съгласно чл. 64, ал.1 от ЗМДТ таксата се
заплаща от лицата посочени в чл. 11 от ЗМДТ, а в ал.1 от същата разпоредба е
визирано, че задължено лице е собственикът на недвижимият имот.
В контекста на
изложеното, видно е че задължението за заплащане на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци възниква по силата на
закона –ЗМДТ. Предпоставките за възникване и дължимост на задължението за данък
недвижими имоти са следните : лицето да е собственик на процесният недвижими
имот (чл.11) от ЗМДТ, в случай че се касае за обект сграда- същата
да е завършена или да е започнало ползването й(чл.15, ал.1 от ЗМДТ , редакция ДВ,
бр. 117 от 1997 г., в сила от 1.01.1998 г.), като за възникването на данъчното
задължение лицето по чл.11 от ЗМДТ следва да подаде декларация (чл.14, ал.1 от ЗМДТ,
редакция ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г.) .
Съответно предпоставките
за дължимост на таса битови отпадъци са отново лицето да е собственик на
процесният недвижим имот (чл. 64, ал.1 вр. с чл.11
от ЗМДТ), и да е налице
фактическо престиране и ползване на услугата- сметосъбиране и сметоизвозване да се
извършват от общината, да са налице поддържани
от общината депа за битови отпадъци, в
които последните да се обезвреждат,
както и имотът да се ползва през цялата година.
В случая всички тези
предпоставки са били налице.
Безспорно
се установява от приобщените в хода на съдебното производство
писмени доказателства, че ищецът е
собственик на процесният недвижим имот, построен в м.Увата, община Хасково.
Между страните не е спорно, че Община Хасково
в периода 01.03.2017г.-10.07.2018г. е извършвала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване,
както и на територията на общината има изградени депа за битови отпадъци. От представените с исковата молба писмени
доказателства, приети без оспорване от страните е видно, че на
01.03.2017г. от страна на дружеството-ищец, е подадена
декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, под вх. № ********** за
облагане с данък върху недвижимите
имоти, в която е декларирана година на
построяване на имота-2017г. и към която е приложено уведомление от управителя
на същото дружество от същата дата-01.03.2017г., с което община Хасково е
уведомена, че имот „Търговска
сграда и автосервиз“ , находящ се в гр. Хасково, ул.“Димитровградско шосе“,
ще бъде физически ползван считано от м.
февруари 2017г. Не е спорно между страните, че процесната сграда, няма характер
на жилищна, а е производствена такава,
при което независимо дали се намира извън строителните граници на населеното
място данък недвижими имоти за нея се
дължи.
Предвид изложеното, всички
предпоставки за възникване и дължимост на задължението за заплащане на ДНИ са
били налице, към м. март 2017г. Доколкото ищецът сам е декларирал, че имотът физически
ще бъде ползван от м. 02.2017г.,
представляващо извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт и
съответно ползващо се с доказателствена сила, то без правно значение е дали
същият е бил въведен в експлоатация с издаване на съответното удостоверение от
главният архитект на община Хасково. Това е така, тъй като както вече бе
посочено, приложимата в периода
01.03.2017г.-10.07.2018г. редакция
на чл. 15, ал.1 от ЗМДТ предвижда алтернативност на датата на възникване на
задължението за заплащане на данъка- месеца следващ този на завършване на сградата или месеца след започване на използването й. Т.е. при осъществяване
на която и да е от тях възниква облагаем обект по смисъла на чл.
10, ал. 1 ЗМДТ. Законът за местните
данъци и такси не установява своя легална дефиниция за завършена сграда или
за факта на нейното използване. С оглед на това и в съответствие с чл. 36
и 37
от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове
употребените от законодателя в чл. 15, ал. 1 ЗМДТ думи
"завършването" и "използването" следва да имат общоприетия
смисъл на думите и/или утвърденото им правно значение. Съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ, след завършването на строежа възложителят подава заявление пред
компетентния орган за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя
окончателния доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ. Окончателният доклад по
чл. 168, ал. 6 ЗУТ се изготвя след
приключване на строително-монтажните работи. А приключването на строително-монтажните
работи, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителство (Наредба №
3), съответно чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 7 от 22.05.2001 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителство, се
установява с акт образец 15. Акт образец 15 е констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа, който се съставя на основание чл. 176, ал. 3 ЗУТ от възложителя,
проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо
строителен надзор. Този акт е основание за съставяне на окончателния доклад от
лицето, което упражнява строителен надзор и с него се извършва предаването на
строежа и на строителната документация от строителя на възложителя.
Следователно, със съставянето на акт, образец 15, се приема че строежът е
завършен. Видно от приобщеното по искане на ищеца а.д. №1221/2018г. (л.22 от същото)
Констативен
акт обр. 15 е бил издаден на
22.02.2017г., т.е. в случая към 01.03.2017г.
е била налице първата хипотеза на
чл. 15, ал.1 от ЗМДТ. Започването на използването е фактическото използване на
строежа по предназначение. В случая, от
подаденото от ищеца уведомление от 01.03.2017г. до Община Хасково, с което е
признат факта че строежа се използва от м. февруари 2017г., се установява и наличието
на втората хипотеза на чл. 15, ал.1 от ЗМДТ, при което данъкът за недвижими имоти касателно посочената търговска
сграда с автосервиз към нея е бил дължим
ежегодно, считано от м. март 2017г.
и съответно е събран за периода 01.03.2017г.-10.07.2018г. от община
Хасково на законово основание. В този смисъл и практиката на ВАС по приложение
на чл.15, ал.1 от ЗМДТ, изразена в Решение № 5635 от 4.05.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 3931/2016 г., VII о., Решение № 108 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 7585/2014 г., VII о., Решение № 13331 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. №
15801/2013 г., VII о., Решение № 9483 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №
4247/2013 г., VII о. , Решение № 7747 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №
4525/2013 г., VII о., Решение № 2022 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. №
14547/2012 г., VII о. и др. Само за пълнота следва да се посочи, че действащата към настоящия момент норма на чл.15, ал.3 от ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г.), според която
завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение
за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на
територията, както и с удостоверение по чл.
54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, не е била
действаща в периода 01.03.2017г.
-10.07.2018г., същата е в сила от
01.01.2019г. и действа занапред, т.е. не обхваща случаите относими в периода
преди тази дата, респ. няма отношение към дължимостта на ДНИ за процесния исков
период.
Отново на законово основание е събрана и дължимата за този период такса битови
отпадъци. Дружеството, както вече бе посочено е лице по чл.11, ал.1, от ЗМДТ.
Ищецът не твърди, че е подал декларация по реда на чл. 72, т.2
от ЗМДТ и не се ангажират доказателства в тази насока. Процесната сграда е
ползвана считано от м.02.2017г., подадена
е и декларация за определяне на таксата от 01.03.2017г., а между страните не е
спорно, че Община Хасково в периода
01.03.2017г.-10.07.2018г. е извършвала
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и на територията на
общината има изградени депа за битови отпадъци.
Предвид което
данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за процесния обект са била дължими за периода 01.03.2017г.-10.07.2018г., и съответно
претендирата в настоящото производство сума от 1000.00 лева е законосъобразно
събрана и внесена по сметка на Община Хасково.
Заплащането на дължимите
и изискуеми съобразно приложимата нормативна уредба за исковия период ДНИ и
ТБО, води до извод, че не е налице причинена вреда на ищеца.
Предвид изложеното видно е, че реално
причинени имуществени вреди в размер на
исковата претенция от 1000.00 лева по така предявения частичен иск,
представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения мълчалив
отказ на главният архитект да въведе обекта в експлоатация, касателно
заплатените от ищеца данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за исковия
период не са налице. Предвид това не са
налице втория и третия елемент от фактическият състав на ЗОДОВ, касателно този
частичен иск и същият подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
По изложените
съображения предявените три броя частични иска, обективирани в исковата молба за присъждане на
имуществени вреди по реда на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съгласно чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер
на 100 лева.
На основание чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ, ищецът не е внасял
разноски по делото, като депозитът за възнаграждение на вещото лице в размер на
470.00 лева е платен от бюджета на Административен съд –Хасково, видно от платежно нареждане МО-7907 от 24.06.2019г. предвид
това ищецът ще следва да бъде осъден да внесе по сметка на АдмС-Хасково сумата от 470.00 лева представляваща разноски за платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице по допуснатата и изготвена съдебно-икономическа
експертиза.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „РЕТРО авангард“ ЕООД, с. М.и б., обл. Хасково
три обективно съединени иска, с които се иска осъждане
на Община Хасково да заплати на
ищеца общо сумата от 28 000 лева по
тях, представляващи имуществени вреди
причинени от незаконосъобразно отменен с Решение № 490/21.06.2018г. по а.х.д.
№1221/2017г. по описа на Административен съд, гр. Хасково административен акт,
а именно: Мълчалив отказ на Главният архитект на Община Хасково сформиран по искане с рег. индекс № 53 Р-288-3/30.10.2017г.
по чл.177 от ЗУТ на „Ретро авангард“ООД,
с.М.и б.у за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж „Търговска сграда
и автосервиз“ ПИ 77195.215.11.3 и 77195.215.11.4, местност „Увата“, гр. Хасково
IV
категория, както следва:
- частичен иск за 8 000
лева представляващи пряка вреда, за
осъществени разходи по поддръжка на
посочения по-горе обект, за месец януари 2018г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 10.07.2018г. –датата на издаване на Удостоверението за
въвеждане в експлоатация на строеж
№60/10.07.2018г. от административният
орган, която сума представлява част от стойността от
общо претърпените, вследствие от горепосочения незаконосъобразно отменен
административен акт, преки вреди от „Ретро
авангард“ ООД, с. М.и б. в периода
01.01.2018г. до 10.07.2018г. от 48 000 лева;
- частичен иск за 19 000 лева
представляващи пропуснати ползи от търговската и производствена дейност на горепосоченият обект, за месец януари 2018г.,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.07.2018г.
–датата на издаване на Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж
№60/10.07.2018г. от административният
орган, която сума представлява част от
стойността на общо претърпените, вследствие от горепосочения незаконосъобразно
отменен административен акт , от ищеца имуществени вреди–пропуснати ползи от
114 000 лева, за периода 01.01.2018г.-10.07.2018г.
- частичен иск за 1000 лева
представляващи претърпени вреди - част от
незаконосъобразно събраните от
дружеството „данък сгради“ и „такса
смет“ , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането -22.08.2018г,
представляваща дата на плащането на
публичните общински задължения, която сума
е част от стойността на общо претърпените, вследствие от горепосочения
незаконосъобразно отменен административен акт, от ищеца имуществени вреди(за един
месец) за
заплатени за периода от 01.03.2017г. до 10.07.2018г., „данък сгради „такса
смет“ на Община Хасково “от 11 187.20 лева.
ОСЪЖДА „Ретро
авангард“ЕООД, с.М.и б. обл. Хасково, с ЕИК 200******, да заплати на Община Хасково, разноски по
делото в размер на 100.00(сто) лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ретро
авангард“ЕООД, с.М.и б. обл. Хасково, с ЕИК
200****** да заплати по смета на на Административен съд, гр Хасково 470.00(четиристотин и седемдесет)
лева
разноски за платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: