РЕШЕНИЕ
Номер 334716.11.2020 г.Град Разлог
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Разлог
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Емил Д. Божков
Прокурор:Районна прокуратура - Разлог
като разгледа докладваното от Емил Д. Божков Административно
наказателно дело № 20201240200426 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г.Н.Г., подадена срещу НП №20-
3794-000288/06.07.2020 г., издадено от н-к на РУ”П”-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм.
наказания: на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №Iз-2539 за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат,
са отнети общо 12 контролни точки затова, че на 21.06.2020 г. около 22.00 часа на у.„А.С.” в г.Д. в
посока хижа „Г.Д.“ – пред Черквата, управлява МПС с рег. №*, като отказва проверка с техническо
средство „Дрегер“, за установяване употреба на алкохол в кръвта. Издаден е талон за медицинско
изследване, като водача не е изпълнил предписанията за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му - нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП .С
въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното НП, като
постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на административно-
производствените правила.Аргументират се съображения, че административно-наказателната норма е
описана непълно. Сочи се, че акта и НП не съдържат всички реквизити. Излага се и че АУАН не е
предявен и връчен на жалбоподателя.След така направения извод за допуснати процесуални
нарушения, които са особено съществени и субсумират абсолютно основание за отмяна на НП,
жалбоподателя изразява несъгласие с фактическите изводи на АНО, като оспорва и извършване на
нарушението по същество с оглед правилното приложение на материалния закон.Излага, че не е
извършил вмененото му нарушение. Не излага съображения.При тези доводи и съображения, се
претендира отмяна на НП.Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.Представлява се от
процесуален представител - адвокат М., който в съдебно заседание поддържа жалбата, като
аргументира съображения, в подкрепа на доводите посочените в нея. Излага, че при съставяне на
талона за медицинско изследване са допуснати нарушения.АНО - редовно призован, не се явява
представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище,
че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.Ответникът РП-Р. - редовно
призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.По
делото са събрани гласни и писмени доказателства. Районният съд, като обсъди наведените от
страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира
1
за установено от фактическа страна следното: На 21.06.2020 г. около 22.00 часа свидетелите А.К. и
К.Д. – служители в РУ-Б., първият от които на длъжност „мл. автоконтрольор”, спрели за проверка на у.
„А.С.” в г.Д. – пред Черквата, водача на лек автомобил с рег. №* по време на управление на ПС от него
в посока към хижа „Г.Д.“. След като свидетелите установили, че това е жалбоподателят Г.Н.Г. и след
като констатирали, че е във видимо нетрезво състояние, свидетеля А.К. му предложил да му направи
проверка с техническо средство „Дрегер“, за установяване употреба на алкохол в кръвта. Понеже
жалбоподателя отказал, същият бил откаран от свидетелите в РУ-Б.. Там свидетеля А.К. отново му
предложил да му направи такава проверка, но същия отново отказал. Тогава веднага на място
свидетеля А.К. съставил на жалбоподателя в негово присъствие, както и на колегата си К.Д., АУАН с
бланков №555335/21.06.2020 г. затова, че на 21.06.2020 г. около 22.00 часа на у.„А.С.” в г.Д., в посока
хижа „Г.Д.“ – пред Черквата, управлява МПС с рег. №*, като отказва проверка с техническо средство
„Дрегер“, за установяване употреба на алкохол в кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване -
нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП . Актът бил предявен и връчен на жалбоподателят, който го
подписал. Заедно с акта, на последния от свидетелят А.К. бил съставен и връчен и талон за
медицинско изследване. След това жалбоподателят бил откаран във ФСМП-Б., където отказал даде
кръвна проба.На основание АУАН било издадено НП №20-3794-000288/06.07.2020 г., издадено от н-к
на РУ”П”-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и кумулативно с
това на основание Наредба №Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на
правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети общо 12 контролни точки.НП е
връчено на жалбоподателят на 24.07.2020 г., а е обжалвано на 29.07.2020 г. /видно от входящия номер
в РУ-Б./. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите А.К. и К.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от
приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. За да приеме горната фактическа
обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО,
които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема
показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило
и показанията им във взаимовръзката си са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и
взаимно допълващи се, като кореспондират с установеното по делото. От показанията на свидетелите
А.К. и К.Д. се изяснява мястото и времето, където се спрели за проверка жалбоподателя,
обстоятелството, че е управлявал автомобила, както и че е отказал да му се извърши проверка.
Установяват още, че АУАН е предявен и връчен на жалбоподателят, като му е връчен и талон за
медицинско изследване. Тъй като липсват съществени вътрешни или външни противоречия в
показанията на тези свидетели, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.Съдът възприема и
приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните
гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.Така въз основа на
показанията на свидетелите в кредитираните части и писмените доказателства, безспорно се
установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. В този
смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени
такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях
по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.
Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: При разглеждане на
дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от
връчване на НП от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните: Административно-наказателното производство е формален процес, поради
2
въведените изисквания за форма и процедура за съставяне на АУАН и издаване на НП.Преди съдът да
направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка
дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.В хода на същата съдът
констатира следното:Съдът не приема довода, изложен в жалбата, че са налице формални
предпоставки за отмяна на НП. В хода на административно наказателната процедура не са били
нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и
издаване на НП.В настоящия случай са приложими специалните давностни срокове по чл.34 от ЗАНН,
доколкото регламентират съставянето на АУАН и издаването на НП. В случая атът е съставен в
давностния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след
изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в давностния такъв, така, че жалбоподателя да
има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН.Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. При
тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП,
административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи
процесуални пропуски в тази насока.Не се разкрива порок на акта или НП, в проявление на липса на
компетентност на органа /независимо дали се касае за материална или териториална/, който да
обуславя неговата нищожност, субсумираща най-тежката форма на процесуална незаконосъобразност.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно
лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 13 е депозирана заповед
№8121з-515/14.05.2018 г., с която Министъра на МВР е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР
на обслужващата територия да издава НП, във връзка със съставени актове за извършени нарушения
от ЗДвП, а „мл. автоконкрольор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово
основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.От друга страна мястото на извършване на нарушението
попада в териториалния обхват на РУ-Б..Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. За установеното нарушение на
ЗДвП против жалбоподателя, е издадено НП без то да съдържа нови фактически обстоятелства, против
които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Напротив, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на адм.
нарушение с обстоятелствената част на НП, като в НП само е добавено обстоятелството, че водача не
е изпълнил предписанията за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Очевидно, че това обстоятелство е станало известно на
органа, едва след като се е запознал с АН преписка, и за което свидетелите при съставяне на АУАН не
биха могли да знаят.На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са
спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както
АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат
конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата
пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се
изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните
обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на
жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на
извършеното деяние, което кореспондира със санкционната норма, като и последната също е
квалифицирана правилно.Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице,
за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на
административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно
съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо издаденото НП е законосъобразно.След така
направените изводи за липса на допуснати процесуални нарушения, които да са особено съществени и
субсумират абсолютни основания за отмяна на НП, се налага обсъждане на нарушението по същество
и с оглед правилното приложение на материалния закон. По отношение на материалната
законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно. Неоснователни са
възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за
3
несъставомерност на деянието. Атакуваното НП е материалноправно законосъобразно. В
преценката си дали да издаде НП административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на АУАН, които в рамките на производството по налагане на административно наказание
се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16 НПК вр. чл.84
ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази
позиция категорично е застъпена и в Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона доказателства да
установи, дали е извършено адм. нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.Преценката на
съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на
приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до
материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят
поддържа за обжалваното НП.В нормата на чл.174, ал.3 от ЗДП е очертан словесно съставът на
административното нарушение, където подробно са посочени неговите обективни и субективни
признаци. АНО следва да докаже релевираните във фактическия състав на разпоредбата на чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП обстоятелства. В нея алтернативно са дадени възможностите, които водачът има,
когато е подложен на проверка за употреба на алкохол. Текстът на чл.174, ал.3 от ЗДвП регламентира,
че "Водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2`000.00 лева".Предвидените алтернативи в чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, дават възможност на водача да реши дали да се подложи на проверка, посредством
изпробване с техническо средство и ако приеме такава, то той правомерно би могъл да откаже след
това да се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване.
Алтернативата на състава дава и друга възможност на водача, а именно да откаже проба с техническо
средство, но да се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване
и да даде кръв за химически анализ с цел установяване концентрация на алкохол, при което от негова
страна няма да е налице отказ за установяване концентрацията на алкохол, заради това, че е отказал
проба с техническо средство. Възможно е разбира се водачът да избере и двата метода, по които да
бъде изпробван, т. е. първо да бъде направена пробата с техническо средство, а след това да се
подложи на едно от двете - на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско
изследване, при което да даде кръв за химически анализ. Във всички случаи обаче, ако водачът се
съгласи да бъде пробван за употреба на алкохол по един от алтернативните начини, очертани в
горецитираната норма, то ще значи, че от негова страна не е налице отказ по смисъла на чл.174, ал.3
от ЗДП.В настоящият случай в хода на съдебното дирене бяха събрани достатъчно и убедителни
писмени и гласни доказателства, които в своята доказателствена съвкупност насочват по безсъмнен и
категоричен начин за наличието на осъществен адм. състав на нарушение от страна на жалбоподателя
в качеството му на физическо лице, за каквото е наложено административното наказание. Безспорно се
установяват релевантните факти, а именно, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя, т. е.,
че е имал качеството на водач на МПС, че разпореждането е дадено надлежно и в качеството му
именно на водач, както и че същият е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо
средство. От друга страна по делото не се установи, че състоянието на жалбоподателят не е
позволявало даването на качествена проба. Напротив, същият е заявил, че не желае да му бъде
извършена проба, защото е употребил алкохол. Този последен факт е и мотивът му да осуети
извършването на проверка за алкохол. Без съгласието на нарушителя контролиращите органи не могат
да извършат това изследване.Съгласно приложената санкционна норма, концентрацията на алкохол в
кръвта се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство. За да се ангажира
отговорността на водач, следва концентрацията на алкохол да се установи по надлежния ред, който е
регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., за реда за установяване
4
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /действаща към момента на
извършване на проверката/. Цитираната Наредба №1 е нормативният акт от специален характер, който
урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго
упойващо вещество от водачите на МПС. В чл.6, ал.4 от наредбата се предвижда в хипотеза на
оспорване на резултата от проверката с техническо средство да се установи употреба на наркотично и
упойващо вещество чрез медицински изследвания. В чл.6, ал.9 от наредбата се предвижда употребата
на алкохол и/или други упойващи вещества от водача да се установи въз основа на показанията на
техническото средство само в три хипотези: 1) в случай на отказ на водача да получи талон за
медицинско изследване; 2) в случай на неявяване в определеното лечебно заведение и 3) при отказ да
даде кръв. Видно е, че волята на законодателя е да уреди житейски ситуации, при които водачът,
оспорвайки резултатите от техническото средство, цели да осуети установяването на употреба на
наркотично и упойващо вещество. Тези ситуации винаги са свързани с негово недобросъвестно
поведение в резултат на направен от него самия избор - да получи или да не получи талон, да се яви
или да не яви в медицинско заведение, да даде или да откаже да даде кръвна проба. При отказ на
водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване
или при недаване кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство - чл.1, ал.3
от наредбата.Както се посочи по-горе, употребата на алкохол от водач на МПС, когато е взета
некачествена проба, оспорват се показанията на техническото средство, водачът откаже или
физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство, се установява
с лабораторно изследване (Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози). Лабораторното
изследване се извършва въз основа на издаден талон за медицинско изследване, който се съставя в 3
екземпляра заедно с АУАН, връчва се на водача срещу подпис и съдържа лечебното заведение, в
което водача следва да се яви и срока на явяването му. В случая такъв талон е издаден и връчен на
жалбоподателя заедно с АУАН, но същият не се е възползвал от тази възможност, да даде кръв за
изследване. От показанията на свидетелите А.К. и К.Д. се установи, че жалбоподателят след
връчването му на талона за медицинско изследване се е явил в лечебното заведение, но е отказал да
даде кръвна проба в рамките на периода посочен в талона. Тези данни несъмнено сочат неизпълнение
на задължението му в качеството му на водач на МПС - лек автомобил да му бъде извършена проверка
за алкохол с техническо средство и обосновават отговорността на водач на МПС за нарушение по
чл.174, ал.3 ЗДвП, която разпоредба въвежда задължение по отношение на водачите на МПС, да им
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества и което жалбоподателят очевидно не е сторил в конкретния случай.Нарушението за което е
санкциониран жалбоподателят, независимо че включва само предложение първо от разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, субсумира и това по предложение второ. Правният извод, че двете предложения
са алтернативно, а не кумулативно уредени, предвид употребата на граматическия съюз "или", е
достатъчен мотив да се възприеме, че е осъществен съставът на което и да било от двете
предложения на правната норма, за да бъде налице нарушение по този текст от закона. В случая е
установено, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а след това не е дал и
кръв за изследване. По този начин е извършил адм. нарушение, тъй като виновно е осъществил
състава на чл.174, ал.3 ЗДвП.Органът е квалифицирал деянието като нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП,
която норма е и санкционна. Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба 2`000.00 лв.
Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимият
санкционен състав, индивидуализирано в размер на предвидения в разпоредбата, който е фиксиран.
Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. С така определената по вид и размер
административна санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание
за реализирането на административно-наказателната му отговорност, като по делото не съществува
спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице. Именно жалбоподателят е
5
лицето, което е управлявало автомобила, когато е бил спрян за извършване не проверка от органите
на полицията.Деянието е извършено виновно, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на
МПС е съзнавал своето задължение да съобрази поведението си на пътя с правилата за движение по
пътищата и по-конкретното със задължението си да съдейства на органите по контрол на движението
за извършване на проверка за употреба на алкохол.В случая не е налице и маловажност на
нарушението по чл.28 ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този
институт. НП се издава, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма
основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН. За да бъде приложена нормата на чл.28 обаче следва да
бъде установено наличието на конкретни предпоставки. В случая административното нарушение не
разкрива по ниска степен на обществена опасност от обичайните такива административни нарушения.
Касае се за нарушение от категорията на формалните. Липсата на вредоносни последици не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Не може да се приеме евентуално
възражение, че такова е количеството употребен алкохол. Така настоящият състав намира, че
осъщественото в конкретния казус нарушение категорично не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай предвид липсата на многобройни или изключително смекчаващи отговорността
обстоятелства.С разпоредбите на чл.157, ал.1 от ЗДвП и чл.2, ал.1 от Наредба №IЗ-1959/27.12.2007 г.
са въведени "контролни точки за отчет на извършваните нарушения", чиято единствена цел е да бъдат
средство за отчитане на установените нарушения. Ето защо отнемането им не представлява
самостоятелно адм. наказание или принудителна адм. мярка, което следва и от това, че същото не е
посочено нито сред принудителните адм. мерки, нито сред наказанията по ЗДвП и ЗАНН. Отнемането
на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на
контролните органи) функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила НП –
чл.3, ал.1 от Наредба №IЗ-1959/27.12.2007 г., поради което единствената възможност за
предотвратяване на това отнемане е неговата отмяна – чл.6 от Наредба №IЗ-1959/27.12.2007 г. С оглед
на изложеното жалбата срещу НП, в частта, с която е постановено отнемане на 12 контролни точки на
основание Наредба №Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат, следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по нея прекратено.Преценката на изложените до тук фактически обстоятелства и
направените въз основа на тях правни изводи дават на съда основание да приеме, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено в останалата част.По разноските:Съдът се произнася по разноските,
когато страните са поискали това. В случая такива не са поискани.По изложените съображения, съдът
счита, че жалбата е неоснователна, поради което
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-3794-000288/06.07.2020 г., издадено от н-к на РУ”П”-Б., с което на
жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба от
2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Г.Н.Г. срещу НП №20-3794-000288/06.07.2020 г., издадено от н-к на РУ”П”-Б., с което на
жалбоподателя на основание Наредба №Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер
на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети общо 12 контролни точки и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.Решението на съда в частта, с която НП е потвърдено,
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС. В останалата част
същото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Бл.АС в 7-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
6