№ 24
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000316 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
От В.С. Б. е обжалвано Решение № 260055 от 15.02.2021 г., постановено
от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 126/2020 г., в частта му, с която
предявеният против „З.к. Л.и.“ АД осъдителен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, отм., е
бил отхвърлен до размер на сумата 18 450 лева, както и в съответната част на
присъдените разноски.
Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единствените понастоящем спорни въпроси са:
а) за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, в
предявения от ищеца пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и
1
б) дали и доколко с поведението си на пътя, пострадалият Б. е
допринесъл (чл. 51 , ал. 2 ЗЗД) за настъпване вредите. .
1. Получените вследствие на пътно транспортното произшествие
вреди на ищеца, са наистина сериозни.
- контузия на главата, придружена с лекостепенно мозъчно
сътресение, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието без
пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома;
- счупване на носните костици;
- контузия на гръдния кош и корема.
Според заключението на доц д-р С.С., причинени са „сравнително леки
мекотъканнн травматични увреждания“ а „коонтузията на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение, както и контузията на гръдния кош следва
да оздравеят в рамките на 20 – 25 дни“.
Други доказателства относно степента на уврежданията и периода на
лечението не са събирани по делото, затова преценката на Апелативния съд е,
че обезщетението, дължимо от застрахователя в настоящото производство по
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като предвидена и допустима от закона парична
компенсация на подлежащите на репариране неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от ищеца В.Б. страдания през болезнения
период след катастрофата, ще следва, на осн. чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1
ЗЗД, да се определи по справедливост на сумата от 15 000 лева за
причинените му при катастрофата леки телесни повреди.
2. Относно оспореното от жалбоподателя възражение на „ЗК Л.и.“
АД по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
2.1. Първоначалната експертиза на доц. д-р С.С. е установила, че в
случая не са били установени „специфични за поставен предпазен колан
травматични увреждания във вид на линеарни кръвонасядания и/или
2
охлузвания със съответната посока“, затова положителен извод, дали Б. е бил
с предпазен колан, не би могъл да бъде направен. Заключението по
допълнителната съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р М.Б.,
която е била назначена конкретно за изследване на този спорен въпрос, обаче
е категорично:
„В представената медицинска документация няма описани травматични
травми, които да са причинени от поставен предпазен колан, като счупване на
лявата ключична кост, коси линейни охлузвания или кръвонасядания по
лявата мишница, гръдния кош или корема с посока от ляво на дясно и от горе
на долу. „Счупването на носните кости – продължава вещото лице – става при
удар в областта на носа или при удар на носа в нещо. В конкретния случай
счупването на носните кости може да стане при удар във волана на лекия
автомобил. От удар във волана може да се получи и контузията на гръдния
кош и корема, така наречената воланна травма, както и мозъчното
сътресение“. И изводът на д-р Б. е, че „липсата на отворена въздушна
възглавница пред Б. дава основание да се приеме, че главата на същия и
гръдно-коремната области са контактували с волана на автомобила. Това би
могло да стане единствено и само ако не е поставен предпазен колан или
същия е свободен и не е прилепнал по тялото“, вж. и разясненията на д-р Б.,
дадени в съдебното заседание от 26.05.2021 г. Разпитаната в това съдебно
заседание свидетелка Ч. Б.а (съпруга на ищеца), която е пътувала в колата
заедно с В.Б., заяви следното: „Имахме предпазен колан и двамата“, но
нейните показания, първо, противоречат на обективните данни, констатирани
в заключенията на съдебномедицинските експертизи и второ, на основанието
по чл. 172 ГПК, преценката за тях е, че не могат да се приемат за достатъчно
достоверни.
Затова заключението на Апелативния съд е, че при наличието на
технически изправен и правилно поставен предпазен колан, получените при
катастрофата увреждания на Б. или нямаше да настъпят или поне не биха
били толкова сериозни, затова направеното и понастоящем поддържано от
ответника „ЗК Л.и.“ АД възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е доказано.
2.2. Окръжният съд е приел, че посоченото по-горе допринасяне на
ищеца за настъпване на собствените му увреждания било 60%, но този извод е
3
крайно неадекватен на фактите, установени по делото.
Приетите по делото заключения по първоначалната автотехническа
експертиза на вещото лице инж. С.М., по допълнителната на инж. П.С. и по
тройната автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. В.И.,
инж. Г.Г. и инж. А.А., установяват, че колата на ищеца се удря челно в
предната странична лява част на автомобил, който не само е излизал за ляв
завой от път без предимство, но без каквато и да е сигнализация, с
необезопасено чрез видими знаци метално въже, е бил теглен от колата на
застрахования при ответника водач. Затова ищецът не е бил длъжен да
предполага, че след вече пресяклата пътя му с предимство и правеща ляв
завой кола (управляваната от застрахования при ответника водач), ненадейно
на пътя му пред него ще излезе друг автомобил, теглен от първия с
неустановено по дължина метално въже, чийто водач, каквото и да бе
направил, е нямало как да спре на пренебрегнатия от първия водач (на
теглещата кола) знак „Б2“. Затова основната причина за катастрофата е
несъобразеното с пътната обстановка поведение на водача на теглещата кола
Р.Ш., който очевидно не е преценил, че при извършваната от него и от
тегления автомобил маневра завой на ляво, е нямало как да не пресече
фатално траекторията на идващия от ляво, по пътя с предимство, лек
автомобил на ищеца. И че при вече изтеглената на този път кола, ударът не е
можело да бъде избегнат по никакъв друг начин, освен чрез евентуално
предприето от пострадалия ищец „екстрено аварийно спиране“.
Подробното заключение по назначената от първоинстанционния съд
Комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза на вещите лица
инж. В.И., инж. Г.Г., инж. А.А. и д-р М.Б. (л. 78 и сл.) буквално повтаря
изводите на предходните експертизи и в тази обстановка, като има предвид не
само пропуснатия от В.Б. момент аварийно да спре собствения си автомобил,
но и факта, че при правилно поставен предпазен колан уврежданията му биха
били много по-малки или дори биха липсвали, преценката на Апелативния
съд е, че степента, в която Б. е допринесъл за настъпването на причинените
му при катастрофата увреждания, е не повече от 20 %.
3. Съобразно приетото по-горе в т. 2.2. допринасяне, по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, на пострадалия В.Б. за настъпване на причинените
4
при катастрофата от 25.02.2016 г. негови увреждания, определеното в т. 1-
ва обезщетение от 15 000 лева следва да се намали, до размер на сумата
12 000 лева (80 % от 15 000 лева = 12 000 лева).
Преценката по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за степента, в която увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, е неразделна и определяща част от
основанието на иска, по което съдът се произнася, защото без „разрешаване“
на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обективните предели на силата на
пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 ГПК) биха били други. След като присъденият
краен размер на притезанието по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, е резултат не само на
причинната връзка между поведението на увреждащия и вредите на
пострадалия, но и на установената в процеса причинна връзка между
поведението на пострадалия и собствените му вреди, тогава правната
характеристика на основанието, на което искът е уважен, по необходимост
включва не само фактите по чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, но и фактите по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Мотивите на съдебното решение са само негова принадлежност (чл.
236, ал. 2 ГПК) и не влизат в сила, затова преценката на решаващия съд по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, за степента (размера) на намаляване на определеното
обезщетение, трябва да намери място и в диспозитива на решението (чл. 298,
ал. 1, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК).
С решението на окръжния съд, в частта му, която не е била обжалвана
от „ЗК Л.и.“ АД, вече е присъдена сумата 4 800 лева, затова в частта му, с
която искът е бил отхвърлен до размер на сумата 7 200 лева обжалваното
решение ще следва да се отмени, а тази сума – съответно да се присъди (4 800
лева + 7 200 лева = 12 000 лева). В отхвърлителната му част, до размер на
сумата 11 250 лева (23 250 лева – 12 000 лева = 11 250 лева), обжалваното
решение ще следва да се потвърди.
4. Разноските.
4.1. Пред първата съдебна инстанция ищецът е защитавал
материален интерес в размер на сумата 23 250 лева. Направил е разноски в
размер на сумата 1 600 лева, като с настоящото въззивно решение е постигнал
5
осъждането на ответника, да му заплати сумата 12 000 лева.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „ЗК Л.и.“ АД ще
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца В.Б. разноски за първата съдебна
инстанция, в размер на сумата 825.81 лева. Пред въззивната инстанция
ищецът е защитавал материален интерес в размер на сумата 18 450 лева.
Направил е разноски в размер на сумата 480.31 лева, като е защитил този
интерес до размер на сумата 7 200 лева
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата „ЗК
Л.и.“ АД ще следва да бъде осъден, да заплати на В.Б. разноски за настоящата
съдебна инстанция, в размер на сумата 187.44 лева.
Или общо за двете съдебни инстанции – разноски в размер на сумата
1 013.25 лева.
4.2. Пред първата съдебна инстанция ответникът „ЗК Л.и.“ АД е
признал иска до размер на сумата 4 000 лева и е защитавал материален
интерес в размер на сумата 19 250 лева. Направил е разноски в размер на
сумата 1 615 лева, като с настоящото въззивно решение е защитил материален
интерес в размер на сумата 7 250 лева.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на „ЗК Л.и.“ АД ще
следва да се присъдят разноски за първата инстанция, в размер на сумата
608.25 лева.
Пред въззивната инстанция ответникът по жалбата „ЗК Л.и.“ АД е
защитавал материален интерес в размер на сумата 18 450 лева. Направил е
разноски в размер на сумата 105 лева, като е защитил този интерес до размер
на сумата 7 200 лева.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят В.Б. ще
следва да бъде осъден, да заплати на ответника по жалбата „ЗК Л.и.“ АД
разноски за настоящата съдебна инстанция, в размер на сумата 40.98 лева.
Или общо за двете съдебни инстанции – разноски в размер на сумата
649.23 лева.
6
4.3. Производството пред първата съдебна инстанция се е провело при
условията на чл. 83, ал. 2 ГПК, затова ответникът „ЗК Л.и.“ АД ще следва да
бъде осъден, на осн.чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати държавна такса в размер на
сумата 480 лева.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ Решение № 260055 от 15.02.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 126/2020 г., в частта му, с която:
предявеният от В. С. Б., ЕГН **********, иск против „ЗК Л.и.“ АД,
ЕИК ..., за заплащане на „обезщетение за претърпени от него болки и
страдания, от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение, от
контузия на гръдния кош и корема, контузия на костите на носа и преживян
силен психически стрес, всички резултат от претърпяно на 25.02.2016 г.
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача Р. Б. Ш. при
управление на лек автомобил марка „А. ...“, рег. № ... със сключен със „ЗК
Л.и.“ АД, ЕИК ..., договор за застраховка „Гражданска отговор-ност“ по
полица № ... със срок на действие от 02.10.2015 г. до 01.10.2016 г.“,
е бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 7 200 (седем хиляди и двеста)
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането
25.02.2016 г. до окончателното и изплащане.
2. ОСЪЖДА „ЗК Л.и.“ АД, ЕИК ..., да заплати на В. С. Б., ЕГН
**********:
- сумата 7 200 (седем хиляди и двеста) лева, представляваща
„обезщетение за претърпени от него болки и страдания, от контузия на
главата, придружена с мозъчно сътресение, от контузия на гръдния кош и
корема, контузия на костите на носа и преживян силен психически стрес,
всички резултат от претърпяно на 25.02.2016 г. пътнотранспортно
произшествие, причинено виновно от водача Р. Б. Ш. при управление на лек
автомобил марка „А. ...“, рег. № ... със сключен със „ЗК Л.и.“ АД, ЕИК ...,
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ... със срок на
действие от 02.10.2015 г. до 01.10.2016 г.“,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането
25.02.2016 г. до окончателното и изплащане
7
като крайният размер на посоченото обезщетение от общо 12 000
(дванадесет хиляди) лева, от които 4 800 лева са присъдени с Решение №
260055 от 15.02.2021 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. №
126/2020 г., а останалите 7 200 лева са присъдени с настоящото решение,
постановено по т. д. № 316/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, е
определен при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при установено допринасяне от
20 % (двадесет процента) на пострадалия вследствие на описаното по-горе
пътнотранспортно произшествие В. С. Б., ЕГН **********, за настъпване на
вредите, който, като водач на лек автомобил „О.А.“ с рег. № ..., не е
предприел незабавно спиране и е управлавал този автомобил без поставен
обезопасителен колан.
3. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260055 от 15.02.2021 г.,
постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 126/2020 г., в частта му,
с която:
предявеният от В. С. Б., ЕГН **********, иск против „ЗК Л.и.“ АД, ЕИК
..., за заплащане на „обезщетение за претърпени от него болки и страдания, от
контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение, от контузия на
гръдния кош и корема, контузия на костите на носа и преживян силен
психически стрес, всички резултат от претърпяно на 25.02.2016 г.
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача Р. Б. Ш. при
управление на лек автомобил марка „А. ...“, рег. № ... със сключен със „ЗК
Л.и.“ АД, ЕИК ..., договор за застраховка „Гражданска отговор-ност“ по
полица № ... със срок на действие от 02.10.2015 г. до 01.10.2016 г.“,
е бил ОТХВЪРЛЕН до размер на сумата 11 250 (единадесет хиляди
двеста и петдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на увреждането 25.02.2016 г. до окончателното и изплащане.
4. ОТМЕНЯ Решение № 260055 от 15.02.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 126/2020 г., в частта му, с която съдът е
постановил следното:
„ОСЪЖДА В. С. Б., ЕГН **********, да заплати на „ЗК Л.и.“ АД, ЕИК
..., сумата от 2 011,65 лв. за извършени съдебни разноски пред настоящата
инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗК Л.и.“ АД, ЕИК ..., да заплати на В. С. Б., ЕГН
**********, сумата от 330,32 лв. за извършени съдебни разноски пред
настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗК Л.и.“ АД, ЕИК ..., да заплати по сметка на ОС - Пловдив
8
дължима държавна такса от 192 лв.“.
5. ОСЪЖДА ЗК Л.и.“ АД, ЕИК ..., да заплати на В. С. Б., ЕГН
**********, сумата 1 013.25 лева (хиляда и тринадесет лева и 25 ст.)
разноски по делото.
6. ОСЪЖДА В. С. Б., ЕГН **********, да заплати на ЗК Л.и.“ АД,
ЕИК ..., сумата 649.23 лева (шестстотин четиридесет и девет лева и 23 ст.)
разноски по делото.
7. ОСЪЖДА ЗК Л.и.“ АД, ЕИК ..., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „... с.“ № ...,
ЕИК (БУЛСТАТ) ..., държавна такса в размер на сумата 480 (четиристотин и
осемдесет) лева.
В останалата му част – като необжалвано – Решение № 260055 от
15.02.2021 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 126/ 2020
г., е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9