№ 7
гр. Сливен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А
като разгледа докладваното от Светослава Костова Търговско дело №
20212200900074 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „К.г.” ООД срещу „Т. АСС” ЕООД, с която
се претендира заплащане на обезщетение за врЕ. причинени от ответното
дружество в качеството на превозвач, при извършването на международен
автомобилен превоз на копирна техника и допълнителни устройства. Твърди,
че страните са в трайни търговски отношения повече от 10 години. Между
„К.г.” ООД, като възложител и ответното дружество като превозвач е бил
сключен договор за възлагане с предмет: извършване на международна
автомобилен превоз на собствени на възложителя: копирна техника и
допълнителни устройства, с място на приемане на стоката Г. и място на
доставяне гр. Х.. Договореното възнаграждение за превоза е било в размер на
2700 лв. в изпълнение на сключения договор на 22.04.2021 г. е съставената
международна товарителница СМР, към която е приложен документ стокова
разписка. Стоката е приета от превозвача на същата дата в посочения в
товарителницата адрес и превозът е извършен с автомобилна композиция:
влекач и ремарке. При предаване на товара на получателя на 26.04.2021 г.
представителя на страните установява, че превозваните техника и устройства
са повредени. Състоянието на стоката при приемането й е установено в
присъствието на ищеца получател на превозвача. За установяване на
фактическото състояние на превозвания товар на разтоварния пункт са
създадени и електронни документи. Независимо от това обстоятелство,
ищецът е направил писмени възражения пред превозвача към момента на
получаване на товара, като е предявено отделно писмено възражение. На
05.05.2021 г. е предявена претенция, в която подробно са описани
уврежданията върху копирната техника и техния размер.
В исковата молба подробно в 18 пункта са описани поврЕ.те върху
1
превозните копирни машини. Твърди се, че причинените на стоката врЕ. са в
размер на 25 367,12 лв. равняваща се на 12 970 евро. За установяване на
състоянието, съответно поврЕ.те на превозваната стока, самият превозвач „Т.-
АСС” ЕООД се е обърнал към специализирана организация за стоков
контрол, като са съставени документи, в които са описани врЕ.те причинени
на превозвания товар. Сочи се, че освен възложител по договора за превоз и
получател на стоката „К.г.” ООД е и собственик на същата, като
собствеността е придобита чрез търговска сделка - покупка в Г., за която е
издадена фактура № 7857 и приложен към същата платежен документ.
Въпреки предявените писмени претенции и проведените многобройни
разговори „Т.-АСС” ЕООД отказва да заплати обезщетение за причинените
при извършването на превоза врЕ.. Предвид гореизложеното се иска от съда
да постанови решение, с което да осъди „Т.-АСС” ЕООД да заплати на „К.г.”
ООД сумата в размер на 25 367,12 лв., равняваща се на 12 970 евро,
представляваща обезщетение за врЕ.те причинени от „Т.-АСС” ЕООД, като
превозвач, на превозваната стока - копирната техника, при извършването на
международен превоз, както и сумата в размер на 1 345,97 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 27.04.2021 г.
до 03.11.2021 г.; както и законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендират се
разноски.
Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество. В законно
установения срок е депозиран писмен отговор, в който са въведени
възражения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
Твърди се, че в случая следва да се приложи Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки, която е акт на приложимо право в България от
18.01.1978 г. Твърди, че са изпълнени разпоредбите на чл.17, ал.2 от
Конвенцията, които освобождават превозвача-ответник от отговорност. Сочи
се, че причините за врЕ.те на товара се дължат на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне и да преодолее. Поради това следва да бъде
приложена хипотезата на чл.17, ал.2, предл. последно от Конвенцията за
договора на международен автомобилен превоз на товари. В допълнение е
заявено възражение за погасяване по давност на исковата претенция. Предвид
горното от съда се иска да отхвърли изцяло, като неоснователен предявения
иск, като бъдат присъдени деловодните разноски на ответника. Заявени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок е предявен и насрещен иск от ответника „Т.-
АСС” ЕООД срещу ищеца „К.г.” ООД по реда на чл.211 от ГПК, с който се
претендира да бъде заплатена сумата в размер на 2700 лв. без ДДС или 3 240
лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършване на
услугата международен автомобилен транспорт на 48 бр.
мултифункционални устройства от Г. до България по договор за транспорт от
22.04.2021 г., заедно със законната лихва върху сумата за периода от
27.04.2021 г. до 14.12.2021 г., която е в размер на 174 лв., както и законната
лихва от 15.12.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
По предявената насрещна искова молба подадена от ответното
дружество е постъпил писмен отговор от „К.г.” ООД. В същия се сочи, че
предявения иск е частично неоснователен. Сочи се, че искането за заплащане
2
на превозно навло е неоснователно пропорционално на причинената повреда
на стоката. Предвид това искът за превозно възнаграждение следва да бъде
отхвърлен пропорционално на причинената повреда на стоката.
Предявена е допълнителна искова молба от ищцовото дружество, в
която се излагат подрони аргументи по допустимостта на предявените искове,
както и становището по възраженията за освобождаване на отговорност на
превозвача. Твърди се, че тези възражения са неоснователни като се излагат
аргументи в тази насока. Заявени са доказателствени искания. В
законоустановения срок е заявено искане за конституиране на трето лице
помагач на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.” по реда на чл.219, ал.3 ГПК, като е
предявен и обратен иск, в който се твърди, че между „Т.-АСС” ЕООД и ЗАД
„Б.В.И.Г.” е налице валиден застрахователен договор и застрахователна
полица, който се отнася и до камиона и полуремаркето, с който е извършен
процесния транспорт. Веднага след установяване на щетите ответното
дружество е уведомило застрахователя за настъпилото събитие. С претенция
от 05.05.2021 г. „К.г.” ООД е поискало обезщетение в размер на 12,970 евро
за повредените мултифункционални устройства. Поискано е въпросното
обезщетение да бъде изплатено директно на „К.г.” ООД. С отговор от
16.07.2021 г. застрахователят е отказал да заплати като се е позовал на чл.10,
т.4 от Общите условия, тъй като увреждането на товара било в следствие на
непокрит по Общите условия застрахователен риск. По-конкретно
застрахователят не носил отговорност при повреда на употребявани стоки,
освен случаите, с които загубата и/или повредата е настъпила вследствие на
ПТП, пожар, кражба чрез взлом или грабеж. Твърди се, че тези изводи на
застрахователя са неправилни, като се излагат подробни аргументи. От съда
се иска, в случай, че бъде уважен главния иск предявен от „К.г.” ООД срещу
„Т.-АСС” ЕООД да бъде осъден ЗАД „Б.В.И.Г.” да възстанови на „Т.-АСС”
ЕООД всички платени от „Т.-АСС” ЕООД на „К.г.” ООД суми, в това число
главници, лихви, съдебни разходи, адвокатски хонорари.
По предявения обратен иск е депозиран отговор от ЗАД „Б.В.И.Г.”. В
същият не се оспорва, че е сключен договор за застраховка на превозвача и
валидна застрахователна полица. Не се оспорва обстоятелството, че пред
застрахователното дружество е предявена претенция за изплащане на
обезщетение. Не се оспорва, че застраховка „Отговорност на превозвача” има
характеристика на доброволна застраховка „гражданска отговорност”.
Поддържа се, че предявените осъдителни претенции са неоснователни,
поради нереализирането на събитие съставляващо покрит застрахователен
риск и поради наличието на правоизключващи предпоставки изведени в
общите условия към сключения договор за застраховка „Отговорност на
превозвача” и анексите към него. Сочи, че в т.4.3 от общите условия на
застраховка „Отговорност на превозвача” изрично е предвидено, че
застрахователят не покрива отговорността на застрахования за загуба и/или
повреда на употребявани стоки, освен в случаите, в които загубата и/или
повредата е настъпила вследствие на ПТП, пожар, кражба чрез взлом или
грабеж. В случая уврежданията са на вещи, които са употребявани и не са
фабрично нови и не се касае до ПТП, пожар, кражба чрез взлом. Повредата е
3
реализирана, поради внезапно спиране на автомобила. Възразява се срещу
твърдението, че застрахователят е приел да покрие отговорността на
застрахователя, съгласно Конвенцията за международен превоз на товари,
като се излагат подробни аргументи в тази насока. От съда се иска да
отхвърли предявения иск като се присъдят деловодните разноски.
В законоустановения срок е депозирана ДИМ от „К.г.“ ООД, в която се
обосновава допустимостта и основателността на исковата претенция. Твърди
се превозвачът е нарушил правилата за разполагане и укрепване на товари,
въпреки установения търговски обичай и практики в такива случаи. Оспорват
се възраженията за освобождаване от отговорност на превозвача и прилагане
на чл.17 от Конвенцията.
На допълнителната искова молба ответникът „Т.-АСС” ЕООД е
депозирал допълнителен отговор, в който се оспорва собствеността на
мултифункицоналните устройства. Излагат се подробни аргументи
оспорващи вината на превозвача при транспортирането и опаковката на
стоките. Твърди се, че предявеният иск е напълно неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по
пълномощие, който моли да бъдат уважени исковите претенции изцяло.
Представя подробни писмени бележки.
В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален
представител по пълномощие, който моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни исковите претенции изцяло. Представя подробни писмени
бележки.
В с.з. третото лице - помагач на ответника се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който моли да бъдат отхвърлени
като неоснователни исковите претенции, обективирани в предявеният
обратен иск. Представя подробни писмени бележки.
От фактическа страна се установява следното :
Между „К.г.” ООД, като възложител и ответното дружество като
превозвач е бил сключен на 22.04.2021г. договор за възлагане с предмет:
извършване на международна автомобилен превоз на собствени на
възложителя: копирна техника и допълнителни устройства, с място на
приемане на стоката Г. и място на доставяне гр. Х.. Договореното
възнаграждение за превоза е било в размер на 2700 лв. в изпълнение на
сключения договор на 22.04.2021 г. е съставената международна
товарителница СМР, към която е приложен документ стокова разписка.
Стоката е приета от превозвача на същата дата в посочения в
товарителницата адрес и превозът е извършен с автомобилна композиция:
влекач и ремарке.
При предаване на товара на получателя на 26.04.2021г. представителя на
страните установява, че превозваните техника и устройства са повредени.
Представени са заявка – договор за международен транспорт, международна
товарителница /CMR/ от 22.04.2021г., авариен протокол № 101492 на „Б.“ АД
издаден от инж. Н. Т.. Ищецът е направил писмени възражения към момента
4
на получаване на товара, вписани в клетка 13 на международната
товарителница. Предявено е отделно писмено възражение. На 05.05.2021 г. е
предявена претенция, в която подробно са описани уврежданията върху
копирната техника и техния размер.
Съставен е Авариен Протокол № 101492 от 17.05.2021г. в който
подробно са описани поврЕ.те на отделните артикули. В същия е посочено, че
колетите с копирна техника, МФУ и принтери са повредени вследствие на
настъпил нежелан контакт/удар от други колети /друг товар, част от групажа
на товарния автомобил. Рязкото намаляване на скоростта на превозното
средство е направило неефективно укрепването на този втори товар /подреден
зад колетите копирна техника, МФУ и принтери/ и негови колети са ударили
предните колети и последствията са били неизбежно повредени независимо
от наличие за укрепване и транспортна опаковка поради факта, че самите
артикули имат множество кухини в пластмасовите си корпуси.
Разпитания в с.з. свидетел Р.Е. – водач на процесния превоз, заявява, че
при преминаване през Р., в населено място, на пътното платно се появило
внезапно препятствие, което прЕ.звикало екстремно намаляване на скоростта,
при което товарът намиращ се най – отзад е разрушил, пречупил, двете
укрепващи грЕ. и паднал върху товара на ищеца. Според неговите твърдения,
увреждането на превозваната стока е настъпило именно в този момент,
вследствие на падането на крайния товар.
Назначената по делото Техническа експертиза, установява, че липсват
данни за състоянието на стоката при нейното предаване и товарене. В
съставената товарителница не е отразено нищо по отношение на недостатъци
или дефекти на стоката или опаковката. Предвид факта, че товарите са били
различни видове, а последният в товарния отсек е бил с по – висока плътност
и по – голяма маса, за надеждното му укрепване е било необходимо
използването на повече от Е.н методи или комбинация от тях : заключване,
застопоряване локално / цялостно, пряко привързване и горно привързване.
Превозваните машини и съоръжения са опаковани с многослоен картон и
стреч фолио. Тази комбинация позволява транспортирането на стоки, като
превозваните на далечни разстояния сравнително безопасно при нормални
условия на транспортиране. Налице са известни пропуски при
обезопасяването на товара позициониран зад увредените машини – не може
да се разчита, че с 2-3 алумиеви, групажни/стопорни дъски, при евентуално
събитие – каквото е настъпило реално – ще се удържи товар с такава висока
плътност от 6 тона. Удара, който са получили процесните стоки, от
позиционирания зад тях в каросерията товар с висока плътност е основната
причина за настъпилите увреждания. Ако стоката на другия товародател е
била разположена пред копирната техника, не би настъпил нежеланият
контакт с висока интензивност върху процесните машини и съоръжения.
Вещото лице в заключение посочва, че за да бъдат запазени от
увреждане превозваните копирни устройства в процесния случай е следвало
да бъдат използвани специализирани транспортни опаковки притежаващи
здравина и устойчивост. Масови транспортни опаковки от стиропор, картон,
фолио и подобни, не са в състояние да предотвратят уврежданията на
5
превозваните стоки в процесния случай.
Вещото лице е представило по делото справка № 2 за оценка на щетите
след оглед на наличните копирни машини и печатни устройства като е
определило стойността на щетата в размер на 2 250.00 евро.
В справка № 3 са посочени ремонтираните и продадени машини, с цена
на вложени нови части и сервизен труд – общо 3 964.32 евро.
Пред застрахователя ЗАД „Б.В.И.Г.“ е предявена претенция с вх. №
2373/09.07.2021г. от „“Т. АСС“ ЕООД за изплащане на обезщетение по
застраховка „Отговорност на превозвача“ за нанесените поврЕ. на
превозваната техника. След разглеждането й е изпратен с изх. №
03634/16.07.2021г. подробно мотивиран отказ за изплащане на обезщетение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал ценен
както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът крЕ.тира показанията на
разпитаните свидетели, както и изслушаната по делото СТЕ, изготвена от
компетентно и добросъвестно вещо лице.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество :
Правна квалификация на предявените искове : Главен иск с правно
основание чл.373 и сл. от ТЗ, насрещен иск за заплащане на възнаграждение с
правно основание чл. чл.372 от ТЗ и евентуален обратен иск с правно
основание чл.219, ал.3 от ГПК във вр. чл.419 от КЗ.
Съгласно чл.1 от Конвенцията за международен автомобилен превод на
стоки, тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с
превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката
за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в
договора се намират в две различни държави, от които поне една е
договарящата страна. Това е така независимо от седалището и
националността на страните. Видно от заявката – договор и съставената
международна товарителница, сключения договор за превоз на процесните
стоки попада в приложното поле на Конвенцията, очертано в чл.1, пар.1 от
същата, доколкото представлява възмезден договор за автомобилен превоз на
стока от една държава /Г./ в друга /България/, като и двете се явяват
договарящи страни. Мястото на товарене и местото на получаване са в
различни държави, което обуславя и международния характер.
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки е акт на
приложимо право в България, считано от 18.01.1978г., въпреки липсата на
обнародване в Държавен вестник. Тя е ратифицирана с действащите към онзи
момент разпоредби на чл. 22-24 от Указ № 1496/12.08.1975г., съгласно които
публикуването на международни договори в Държавен вестник не е
задължително.
Договорът за превоз на товар е неформален договор, като за
съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия
състав при сключването му. Наличието на облигационно правоотношение
6
между страните се установява по несъмнен начин, от представената по
делото товарителница – съгласно чл. 50 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/.
В разглеждания случай, ищецът „К.г.“ ООД може да претендира врЕ.,
ако е собственик или е платил обезщетение на собственика на повредените 18
броя мултифункционални устройства. От представените по делото
доказателства не може да се направи категоричен правен извод за това, че
именно ищецът е собственик на стоките. В тази насока по делото е
представено копие на Стокова разписка, в която е отразено Е.нствено „ 43 х
копирни машини, принтери :FP и аксесоари към тях, използвани.“
Представено е нареждане за валутен превод с дата 27.04.2021г. в което като
основание е посочено invoice 7857/23.04.2021г. От така представените
документи не става ясно, кой е собственикът на превозваната стока и дали
има идентичност между стоките, които са обект на въпросната стокова
разписка и тези на процесния международен транспорт. Няма данни при
товарене относно състоянието на всяка една от процесните машини,
които са били използвани, за може да се прецени вида и размера на
щетата при транспортиране.
От друга страна процесните 18 машини са описани в исковата молба
Е.нствено като марка и модел със съответен номер на модификацията, като
същите не са индивидуализирани и конкретизирани, а са посочени като
родово определени вещи. При разпита на вещото лице се установява, че
търговската дейност на ищеца е внос на употребявани принтери и МФУ.
Складовете му са пълни със стотици машини от модела на процесните. Всяка
една от процесните машини не е индивидуализирани от ищеца по своя
уникален сериен номер, нито такъв е посочен в съставения Авариен
протокол. С оглед на факта, че ищецът търгува с голям брой принтери и
МФУ от същия род, то не може да се приеме с категоричност, че показаните
машини на вещото лице са идентични с тези, които ответното дружество е
превозило по заявка – договор за транспорт от 26.04.2021г.
Гореизложените правни изводи са достатъчни да обосноват
неоснователността на главната искова претенция, като наведените
възражения за изключване отговорността на превозвача не следва да бъдат
обсъждани, тъй като отговорност не е ангажирана.
Неоснователността на главната искова претенция обосновава
неоснователност и на акцесорните претенции за присъждане на лихви за
забава.
Заявеното възражение на ответника за погасяване по давност на
претенцията e неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 378 от ТЗ, която
предвижда, че искът за врЕ. по договора за превоз се погасява с едногодишна
давност, чийто срок започва да тече : за товари - от деня, в който са предадени
на получателя. В случая товара е предаден на 26.04.2021г., като исковата
молба е предявена на 05.11.2021г. Т.е. не е изтекъл предвидения едногодишен
срок и разглежданата искова претенция не е погасена по давност.
Предвид неоснователността на главния иск предявеният в условията на
7
евентуалност обратен иск срещу Застрахователно акционерно дружество
„Б.В.И.Г.“ ЕАД не следва да бъде разглеждан от съда.
Предявеният от ответника насрещен иск се явява основателен. Със
заявка договор за транспорт от 22.04.2021г. „К.г.“ ООД е възложила на „Т. –
АСС“ ЕООД превоза на 9 линейни метра копирна техника от М., Г. до Х.,
България. Стоката е натоварена на 22.04.2021г. и е доставена на посочения
адрес на 26.04.2021г. Въпреки категоричния отказ на ищеца да заплати
транспорта, ответното дружество е издало фактура, представена по делото за
транспортна услуга в размер на 3 240 лева с вкл. ДДС. Задължението е
дължимо най – късно при извършване на услугата, т.е. на 27.04.2021г. След
тази дата длъжникът „К.г.“ ООД е изпаднал в забава, която начислено до
предявяване на насрещния иск възлиза на сумата в размер на 174 лева.
Дължима е и законната лихва, считано от 15.12.2021г. до окончателното
плащане.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 от ГПК сторените от ищеца
разноски следва да останат в негова тежест.
На ответника са дължими сторените деловодни разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 4 804.53 лева.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на СлОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „К.г.“ ООД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.Х., площад „С.“ № 10 срещу „Т. – АСС“ ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** за заплащане на сумата в
размер на 26 470.83 лева, представляваща обезщетение за врЕ.те причинени
от „Т. – АСС“ като превозвач на стока – копирна техника при извършването
на международен автомобилен превоз; сумата в размер на 1485.31 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за период от 27.04.2021г. до
03.11.2021г., както и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главното задължение, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „К.г.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Х., площад „С.“ № 10 ДА ЗАПЛАТИ на „Т. – АСС“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 3 240 лева с вкл.
ДДС, ведно със законната лихва считано от 27.04.2021г. до 14.12.2021г. в
размер на 174 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от
15.12.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „К.г.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Х., площад „С.“ № 10 ДА ЗАПЛАТИ на „Т. – АСС“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 4 804.53 лева –
деловодни разноски.
8
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
9