№ 8263
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.К.
при участието на секретаря П.ЦВ.Р.
като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20241110111103
по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. чл.225 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени кумулативно обективно
съединени искове от ищец К. А. Н., ЕГН **********, срещу ответник ИНСТИТУТ ЗА
ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ при БАН /ИИстИ при БАН/, БУЛСТАТ *******, както
следва:
1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед №
78/30.1.2024г. на директора на ИИстИ при БАН, с която ТПО е прекратено на основание
чл.188, т.3 и чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр.чл.189 и 190, ал.1, т.3 КТ – наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата дисциплина/ТД/;
2/ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен асистент” в
ИИстИ при БАН“;
3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа
след прекратяването на ТПО в размер на 12576,00 лева за шест месечен период считано от
30.1.2024г. до 30.7.2024г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в
съда – 26.2.2024г./чрез пощенска пратка/ до окончателно заплащане на задължението.
Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е било
прекратено от работодателя. Твърди се, че уволнението е незаконно, защото не е извършил
нарушенията на ТД описани в заповедта, за които е наложено наказанието, а именно, че не
се е явил на работа на 19.12.2023г., 2.1,2024г., 9.1.2024г. и 16.1.2024г., както и че след
отправени към ищеца на 12.12.2023г. указания от ответника не ги е изпълнил /разпореждане
на работодателя/ и не е върнал в института предоставени технически уреди /фотографска и
компютърна техника/ и компоненти за експлоатацията им, описани подробно по вид марка,
модел и стойност.
Оспорва се, че ответникът през целия период на трудовото правоотношение е работил
при наличие на постоянна комуникация с ръководството на секцията и института.
1
Създадената в института организация на работа поставя формалното изискване за
присъствен ден, между 14,00 ч. и 16,00 ч., в който да бъде на територията на бл.17 на
бул.“Шипченски проход“ № 52. Този ден е вторник и това обяснява датите, с които
работодателят свързва отсъствието от работа в текста на заповедта. Същевременно на
практика това изискване не се съблюдава. То е и лишено от особено съдържание, освен в
случаи, когато възникне необходимост от обсъждане на съответен въпрос от предмета на
научната и професионална дейност и тогава се уведомяват служителите и се събират в
института. Описаната практика при изпълнение на трудовите функции на ищеца и
упражняване на научна дейност се прилагала в синхрон и с мерките, въведени с
Извънредното положение от 2020г., като намирала отражение и във вътрешните актове на
работодателя за ограничаване на присъствието на лица в помещенията на института.
Неслучайно в заповедта е подбран и период на проверки относно присъствие на ищеца в
ИИстИ в поредица от дни /вторници/ от четири седмици. Оспорва се, че ответникът е бил
заявил искане за ползване на отпуск в края на 2023г. Практиката на оформяне на
отношенията в ИИстИ по ползване на отпуски предполагала и електронна форма на
кореспонденция, както и устни уговорки, които впоследствие да намират и документално
отражение. Ответникът е очаквал такова разрешение за отпуск от 19.12.2023г., което
следвало да бъде доведено до знанието му от ръководителя на „Човешки ресурси” към
Института ответник.
По отношение на нарушението за „невърната” техника също се оспорва, защото
техниката се намира у ищеца, но е предоставена за дейности, представляващи изпълнение по
проект към Фонд „Научни изследвания”. Техниката е целево предназначена за дейностите по
проекта и следва да бъде предадена на ИИстИ/ответника/ след завършването на
изпълнението през 2025г. Ето защо се оспорва, че не се дължи предаване на техниката на
ответника ИИстИ преди приключване на проекта, а само по себе си поведението на ищеца в
тази насока не осъществява състав на нарушение на трудовата дисциплина. Според чл.11,
т.1 и т.2 от договор КП-06-Н60/12 от 22.11.2021г. сключен между Фонд „Научни
изследвания“ и ИИстИ,последният като бенефициент се задължава да създаде необходимите
условия - организационни, материали, кадрови, сервиз, консумативи и други, осигуряващи
нормалната експлоатация на апаратурата, както и да осигури достъп до специализираната
апаратура на участниците в проекта.
Оспорва се, че наказанието е наложено без да се вземат предвид дадените от ищеца
обяснения преди уволнението, както и че налагането на наказанието се дължи на - „лично
отношение на директора спрямо мен и то не се основава на моята работа в ИИстИ и на
резултатите от научната ми дейност“, без да се посочва в какво точно се изразява това лично
отношение.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и се присъдят сторените
по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор, застъпва становище за неоснователност
на исковите претенции и моли за отхвърлянето им.
Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ИИстИ на длъжност „главен асистент“,
като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 78/30.1.2024г. на директора на
Института, считано от 30.1.2024г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ (дисциплинарно
уволнение). Безспорен е и размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, което е
получавал ищеца – 2096,00 лв./БТВ/.
Поддържа, че уволнението е извършено при съблюдаване на изискванията за
законосъобразност и се прави искане за отхвърляне на исковите претенции.
на 18.12.2023г. ръководството на Института е уведомено с доклад от гл. ас. д-р В А., че
д-р Н. демонстрира явно дистанциране от работата на Секция „Средновековна история“ и
почти не посещава работното си място с аргумента, че не желаел да плаща разходи за път. В
2
същия период до директора на ИИстИ са подадени и доклади от други служители на
Института с аналогични сведения за поведението на ищеца. В докладна записка с вх.№
527/19.12.2023г. от доц. д-р Е.К., ръководител на секция „Средновековна история“ и пряк
ръководител на ищеца се посочва, че на 19.12.2023г. г-н Н. не се е явил на работа. Уточнено
е също, че на 19.12.2023г. той за пореден път е бил уведомен по телефона от главния
счетоводител на Института, че следва да предаде техниката, която ползва по проект
„Просопография на средновековна България“ с оглед предстояща преоценка на активите.
Приложен е констативен протокол, подписан от трима служители на ИИстИ към
докладната, с който се удостоверява, че ищецът е отказал да предаде техниката с
оправданието, че не разполага с автомобил за превозването й. За неявяването на работа не е
дадено обяснение. В последващо становище от доц. д-р Е.К. (с вх.№ 544/22.12.2023г.) се
посочва, че ищеца К.Н. не спазва плана, свързан с научната дейност на секцията, както и че
системно не се явява на работа. В становище от гл. ас. д-р Д.П., секретар на секцията, от
18.12.2023г. е изложено, че от началото на 2023г. ищецът се е явявал на заседания на
секцията едва няколко пъти. Подобна е и информацията в докладна от проф. д-р ИВ.Б. - че
ищеца К. Н. не участва в научния живот и дискусиите на секцията и системно отсъства в
приемното време на ИИстИ. В поредна докладна от доц. д-р Е.К. се изтъква, че ищеца гл. ас.
К. Н. не се е явил на работа и на 9.1.2024г. - изпратил е имейл, че е болен, но не е
представил болничен лист.
В някои от посочените становища са отправени и други критики към поведението на
служителя, в частност - за уронването на авторитета на института, за злепоставяне на
ръководството и научния състав, за нарушение на задълженията за лоялност и опазване на
доброто име на работодателя чрез подаване на сигнали до контролни органи и институции,
органи на БАН и медиите. За тези обвинения ответникът нито е искал обяснения от ищеца-
служител, нито дисциплинарното наказание му е наложено за тях, така че те остават извън
предмета на спора пред съда. Ръководството на ИИстИ застъпва становището, че всяко лице
може свободно да изразява мнението си и да сезира компетентни органи, когато прецени за
уместно, затова и никога не е била ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца К.Н.
за негови медийни изяви и/или подадени сигнали до различни институции.
На 19.1.2024г. на ищеца е връчена покана за представяне на обяснения по смисъла на
чл.193, ал.1 КТ (изх.№ 44/19.1.2024г.) за две групи нарушения на трудовата дисциплина: (а)
неявяване на работа в четири присъствени за Института работни дни, а именно: 19.12.2023г.,
2.1.2024г., 9.1.2024г. и 16.1.2024г.; и (б) продължаващо бездействие във връзка с дадените
на служителя указания да върне находящата се в негово държане техника, подробно описана
по вид, марка и модел.
Служителят е уведомен, че обясненията са изискани във връзка с дисциплинарно
производство. Цитиран е един от сигналите за неявяването му на работа (подаден от Вл. А.),
тъй като работодателят е преценил, че няма необходимост да се реферира към всички
постъпили доклади. Вместо това е направено уточнението, че за неявяването на работа на
посочените четири конкретни дати - 19.12.2023г., 2.1.2024г., 9.1.2024г. и 16.1.2024г. - са
съставени констативни протоколи, подписани от поименно изброени свидетели.
По отношение на нарушението, описано в т.4 от поканата (респ. т.2 от процесната
уволнителна заповед) ясно е уточнено, че държаната от служителя техника му е изискана за
целите на провеждана инвентаризация. Посочени са: (а) датата, на която за първи път са му
дадени изрични указания да я представи в Института; (б) точно описани на техниката по
вид, модел, марка и стойност; (в) периодът на продължаващо неизпълнение.
На 25.1.2024г. ищецът изпраща обяснения по имейл, адресирани до директора на
Института. Същите са получени на следващия ден и по ЕКОНТ и са заведени с вх.№
70/26.1.2024г. в деловодната система на ИИстИ.
На първо място, по отношение на неявяването му на работа на посочените четири дати,
3
Н. заявява, че е имал намерение да ползва платен годишен отпуск, считано от 19.12.2023г.
Това свое намерение бил споделил устно с Аделина Константинова, отдел „Човешки
ресурси“, но вероятно се било получило недоразумение. До този момент винаги бил излизал
в отпуск с устна заявка.
На второ място, по отношение на невърнатата техника, г-н Н. дава следното
обяснение: „По отношение на указанието на главния счетоводител заявявам, че никога от
нея не съм получавал нито списък на техниката, която трябва да върна, нито какъвто и да е
документ, удостоверяващ извършването на планирана инвентаризация и имената на лицето,
което е натоварено с тази задача. Освен това обясних на главния счетоводител както в
разговор по телефона, така и лично на 23.1.2024г., че не разполагам с личен микробус, чрез
който може да се пренесе техниката от ПЛ. до София и обратно и не разполагам с
необходимите средства за тази цел. Освен това главният счетоводител заяви, че поверената
техника във връзка с изпълнението на проекта „Просопография на средновековна България"
ще бъде върната на всеки от екипа на 2.1.2024г. Това обаче не се е случило. Липсва и
писмено удостоверение, че това ще бъде направено на конкретна дата, а невъзможността да
работя с поверената ми техника ще възпрепятства изпълнението на моите персонални
задачи по отношение на „Просопография на средновековна България" и по този начин ще
бъде застрашена цялостната реализация на проекта. “
В останалата си част дадените обяснения не засягат отправените към служителя
въпроси. Значителна част от текста е посветена на критики към колегата, чиито сигнал се
цитира в поканата за обяснения (Вл. А.), както и в самооценка на собствената научна
дейност на ищеца.
Обясненията са съобразени при вземането на решението за налагане на
дисциплинарното наказание, като това изрично е посочено в мотивите на уволнителната
заповед. Посочените са и съображенията същите да не бъдат кредитирани от работодателя.
Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, изхождаща от
компетентен дисциплинарно-наказващ орган (директора на ИИстИ), съдържа необходимите
реквизити и е връчена на служителя срещу подпис на 30.1.2024г., с което трудовото
правоотношение е прекратено.
Оспорва се твърдението, че в ИИстИ има практика платен годишен отпуск да се ползва
с устно заявление. Такава практика би противоречала на действащата нормативна уредба,
затова и не може да бъде допусната. Освен това присъствието на ищеца на заседание на
23.1.2024г., без да посочи, че ползва или е ползвал отпуск, говори недвусмислено за липсата
на подобно заблуждение у него.
Оспорва се, че със Заповед № 27/4.7.2023г. е указано, че приемното време в Института
се връща в редовната си форма, както следва: всеки вторник от 14,00 ч. до 16,00 ч. Ищецът
не отрича, че е запознат с тази заповед, напротив - в исковата си молба цитира „формалното
изискване за присъствен ден, между 14.00 и 16.00 ч., в който да сме на територията на бл. 17
на бул. „Шипченски проход“ № 52. Този ден е вторник.
Казано с други думи, работниците и служителите са длъжни да изпълняват законните
разпореждания на работодателите си, а не да преценяват тяхната целесъобразност. Наред с
това, действително научните звена в системата на БАН осъществяват
научноизследователска дейност, която в много случаи може да се извършва дистанционно,
но това не отменя необходимостта от присъствени срещи между членовете на научния
колектив, както и с външни лица. Това е един от способите за информиране на
обществеността за научните достижения на Академията. Затова и тези дни са наречени
„приемни“.
Ответникът не отрича, че е разполагал с информация за преимущественото пребиване
на ищеца в гр.ПЛ., но нито трудовият договор подписан между страните, нито
4
допълнително споразумение към него, предвижда промяна на мястото на работа и съответно
въвеждане на работа от разстояние или надомна работа. Несъстоятелно е позоваването на
мерките, въведени по време на извънредното положение във връзка с пандемията от
коронавирус, защото те отдавна вече не са приложими към дата на извършване на
нарушенията.
По отношение на незаконно задържаната техника ищецът излага в своя защита
ирелевантни факти и обстоятелства, които също се оспорват от ответникът.
Оспорва се, че ИИстИ е бенефициент по договор КП-06-Н60/12 от 22.11.2021г. с Фонд
„Научни изследвания“. По силата на този договор Фондът финансира с публични средства
закупуването на техника, с която да се реализира проект, която техника след изтичане на
срока на договора остава собственост на Института. За целта тя следва счетоводно да се
„заприходи“ в Института-ответник и текущо, чрез инвентаризация, да се проверява
наличността и състоянието й. Причината ищеца К.Н. незаконно да задържа повереното му
имущество - състояние, което продължава и към дата на подаване на ОИМ - не е нито в
„объркването“ му за каква техника става дума, нито в опасенията му дали ще приключи в
срок индивидуалните си задачи по проекта. Според изложението в представените писмени
обяснения по реда на чл.193 КТ, Н. отказва да транспортира техниката от ПЛ. до София и
обратно, защото не разполагал със средства за тази цел. При това ищецът не отчита две
особено съществени обстоятелства - първо, че е въпрос на негова лична преценка да
изпълнява задачите си по проекта в ПЛ., а не в София, където му е предадено имуществото
и където е работното му място, и второто, че собственикът на активите, т.е. работодателят,
може по всяко време да ги поиска обратно и няма валиден правен аргумент, с който
служителят да откаже да ги предаде.
Оспорва се, че ответникът е взел предвид обясненията дадени от ищеца при
определяне на размера на наложеното наказание, а именно тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.Оспорва се, че става дума за продължаващи нарушения, показващи трайната
нагласа на служителя-ищец към неспазване на установения от работодателя вътрешен ред,
което е довело до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - дисциплинарно
уволнение.
Поради всичко изложено се иска отхвърляне на предявените искове и съдът да
потвърди наложеното дисциплинарно наказани на ищеца.
В допълнение се оспорва предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225 КТ, който
се явява преждевременно заведен. За възникване на правото на визираното обезщетение
законът предвижда предпоставки, сред които е и реалното оставане без работа през целия
период или част от него, респ. постъпването на друга работа с по-ниско възнаграждение.
Невъзможно е към момента на подаване на ИМ в съда да се определи дали ищецът ще
остане без работа до края на шестмесечен период, респективно дали ще постъпи на друга
работа с по-ниско възнаграждение, оттук не може да се определи и общият размер на
обезщетението, което би било дължимо.
Поради изложеното се иска отхвърляне на искови претенции с присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие - адвокат, поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие - адвокат, изразява становище, че поддържа изцяло подадения отговор и
направените с него възражения и моли съдът изцяло да отхвърли исковите претенции.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, и съобразявайки
5
становището на страните, както и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
Заповед № 78/30.1.2024г. на директора на ИИстИ – БАН получена от ищеца на 30.1.2024г.
/л.4-6/; Трудов договор № 128/3.6.2015г. сключен между ИИстИ и ищеца К. А.Н./л.20/;
Допълнително споразумение/ДС/ № 148/21.7.2016г. към ТД на ищеца/л.21/; ДС №
173/19.4.2018г. към ТД на ищеца за допълнително възнаграждение/л.22/; ДС №
385/17.7.2018г./л.23/; ДС № 145/22.4.2020г./л.24/; ДС № 146/28.6.2022г. за ТВ от 1400лв. и
7%-98лв. за стаж и опит и за научна степен-237лв./л.25/; длъжностна характеристика за
асистент към ИИстИ при БАН/л.26-28/; Ведомост за работна заплата за януари 2024г.-фиш
на ищеца/л.29/; коригиран фиш (отразяващ обезщетението за неизползван отпуск) и
извлечение от банковата сметка на ИИстИ, доказващо плащането/л.30-32/; Заповед №
27/4.7.2023г. на Директора на ИИстИ за определяне на присъственото време в
Института/л.33/; Договор № КП-06-Н60/12 от 22.11.2021г. с Фонд „Научни изследвания“
ведно с приложения 1, 2, 3, 4 и раб.програма/л.34-69/; Докладна записка с вх.№
527/19.12.2023г. от доц. д-р Е.К. с приложен констативен протокол от същата дата /л.70-71/;
становище от доц. д-р Е.К. с вх.№ 544/ 22.12.2023г. за нарушаване на труд.дисциплина от
ищеца/л.72-75/; Докладна записка от доц. д-р Е.К. от 9.1.2024г. и от 16.1.2024г. за неявяване
на ищеца на работа на посочените дати/л.76-77/; Докладна от гл. ас. д-р В А. от 17.12.2023г.
за неявяване на ищеца на работа/л.78/; докладна от проф. д-р ИВ.Б. от 15.12.2023г. за
неявяване на ищеца в Института през 2023г./л.79/; становище от гл. ас. д-р Д.П. от
18.12.2023г. за неявяване на ищеца през 2023г. в Института/л.80/; Констативни протоколи от
2.1.2024г. за неявяване на ищеца/л.81/ и от 16.1.2024г. със същото съдържание/л.82/; Покана
до гл.ас.д-р К. Н. за представяне на обяснения във връзка с допуснати дисциплинарни
нарушения с изх.№ 44/19.1.2024г./л.83-85/; Получени обяснения от ищеца с вх. № 70 от
26.1.2024г./л.86-87/; Заповед за уволнение № 78/30.1.2024г./л.88-90/; пълномощно за
ответната страна/л.91/; пълномощно и договор с адвокат за ищеца/л.100/; Заповед
№44/31.10.2023г. за определяне на балансова стойност на ДМА/л.109/.
По делото е приета молба в о.с.з. проведено на 19.4.2024г. от ищеца, ведно с
приложени към нея копие на ТК и Регистрационна карта от Бюро по труда издадена от
ПЛ./л.101-108/. Останалите приложени към молбата писмени доказателства не са приети от
съда.
По искане на страните в о.с.з. проведено на 19.4.2024г. са разпитани свидетелите
Сашка Тодорова Георгиева /без дела и родство със страните, доведена в о.с.з. от ищеца/, и
Недка Дончева Джарова /без дела и родство със страните, доведена в о.с.з. от ответник/.
Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички събрани в производството писмени и гласни
доказателства.
В о.с.з. двете страни са представили списъци по чл.80 ГПК, които са приети от съда
/л.110-111 за ищеца и л.112-115 за ответника/. Само ищецът е направил възражение по
списъка на ответника в о.с.з. на 19.4.2024г. за искания за присъждане адв.хонорар, като моли
съдът да го намали до минимален размер по Наредба.
Безспорно между страните е било, че са били във валидно трудово правоотношение,
което е прекратено със заповед на ответника с налагане на дисциплинарно наказание
уволнение на ищеца считано от 30.1.2024г., както и че БТВ на ищеца месечно е било в
размер на 2096лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния
закон срокове не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
6
изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ
За да бъде уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът следва да
констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материално правно
основание.
Съгласно чл. 190, ал.1, т.3 КТ - дисциплинарно уволнение може да се наложи при
системни нарушения на трудовата дисциплина. Безспорно конкретния спорен между
страните случай е точно такъв.
В случая въведените от ищеца в процеса факти и обстоятелства, въз основа на които
обосновава незаконността на уволнението, са свързани с това, че той не е извършил
нарушенията на ТД описани в заповедта, за които е наложено наказанието. Оспорва се, че
ответникът не е взел предвид обясненията на ищеца във връзка с преписваните му
нарушения. Оспорва се, че процесната заповед № 78/30.1.2024г. на директора на ИИстИ при
БАН не отразява реално нарушаване на трудовата дисциплина, за да се наложи наказанието
уволнение.
По отношение на възражението на ищеца, че не е извършил описаните в процесната
Заповед № 78/30.01.2024г. на директора на ИИстИ при БАН нарушения, това твърдение
напълно се оборва от събраните по делото доказателства, като се установява, че
организацията на работа в ИИстИ при БАН е определен, че всеки вторник от седмицата от
14ч. до 16ч. членовете ще са в присъствена форма. Доказа се също, че четири поредни
вторника в периода декември 2023г. – януари 2024г. ищецът не е присъствал, без да му е
бил разрешен отпуск или да е бил в болничен/временна нетрудоспособност поради
заболяване/. Във връзка с налагане на наказание е спазена процедурата по чл.193 КТ и са
поискани писмени обяснения от ищеца, които той е предоставил на работодателя си-
ответника по делото. Няма ангажирани доказателства, че в периода, за който е наказан
ищеца е бил в отпуск.Няма доказателства да е поискал такъв, нито в писмена нито в някакъв
друг вид форма, ако е била уредена такава съгласно правилата на ИИстИ при БАН. Няма
ангажирани по делото доказателства, че четирите поредни отсъствия на ищеца са по
обективни или причини, които да извинят поведението му пред работодателя му/отцетника/.
Следователно съдът достига до извод, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина, като не
се е явил на работа в четири поредни вторника, съгласно правилата установени при
ответника за присъствени дни и часове.
По възражението на ищеца, че нарушенията му не са такива, че да се наложи толкова
тежко наказание като уволнение, съдът счита същото за напълно неоснователно, доколкото
по делото се установи, че не само на датите, за които е наказан, но и през други предходни
дати през 2023г. ищецът не се е явявал на така определените задължителни срещи съгласно
Заповед № 27/4.7.2023г. на директора на ИИстИ при БАН, т.е. твърденията на ответника за
системност, не са оборени от ищеца, макар че е било негова докозателствената тежест.
Видимо ищецът е нямал критично отношение към поведението си, затова счита себе си за
прав, а всички други действат срещу него със цел да бъде уволнен. Твърдението за „лично
отношение“ на директора на ИИстИ при БАН, каквото и да означава това/защото ищецът в
исковата си молба не е посочил факти в какво се изразява конкретно подобно отношение/,
също е само едно твърдение на ищеца, без да са ангажирани каквито и да било
доказателства за това.
С оглед твърденията наведени в ИМ от ищец, и предвид събраните по делото
доказателства, както и липсата на спор между страните се установява, че ищецът е имал
сключен ТД, като ТПО е прекратено в следствие на системни нарушения на трудовата
дисциплина, които също са доказани, като конкретно са доказани четири поредни
7
неявявания на ищеца в ИИстИ при БАН от месец декември 2023г. и през януари 2024г.,
преди прекратяване на ТПО от ответника по реда на чл.330, ал.2, т.6 КТ.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че прекратяването на ТПО от страна на
ответника е законосъобразно и следва да се потвърди, като иска на ищеца бъде отхвърлен.
Доказани се явяват нарушенията на трудовата дисциплина описани в процесната обжалвана
заповед на работодателя, с която ТПО е прекратено, без предизвестие.
По отношение на второто основание за невърнатата техника, същото е основателно
доколкото е следвало да се върне в ИИстИ при БАН техниката за оценка, а и за установяване
дали същата е закупена реално, доколкото при закупуването техниката не е била при
ответника, който безспорно се явява неин собственик, преди да се предаде на работещите по
конкретен проект, но дори това нарушение да не беше извършено от ищеца, то само първото
нарушение е достатъчно/неявяване на място на работа/, за да се потвърди уволнението като
законосъобразно при спазване на разпоредбите на КТ.
Твърденията на ищец, изложени в ИМ, изцяло се опровергават от събрания по делото
доказателствен материал, защото законовите изисквания са спазени и работодателят е
прекратил ТПО законосъобразно. За да приеме съдът, че ищецът е извършил системни
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ, ответникът-
работодател, за когото е тежестта за доказване в производството по чл.344, ал.1, т.1 КТ,
следва да установи (да докаже) извършването от страна на ищеца на поне три от
нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение, в противен случай – ако
доказаните по делото нарушения са две или по-малко, не е налице системност по смисъла
на чл.190, ал.1, т.3 КТ (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС – виж
(решение № 162/18.05.2010 г. по гр. дело № 299/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
44/22.02.2018 г. по гр. дело № 2306/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
55/01.03.2011 г. по гр. дело № 1972/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
117/05.04.2012 г. по гр. дело № 1306/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
441/13.12.2011 г. по гр. дело № 1681/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и пр.).
В настоящия спор са доказани четири поредни неявявания на работа на ищец в
присъствените дни и часове определени със заповед на директор на ИИстИ при БАН,
следователно е доказана системността в действията на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да отхвърли претенция по чл.344, ал.1,
т.1 КТ и да признае уволнението за законно доколкото системността, и всяко едно от
нарушенията посочени в оспорената заповед бяха доказани от ответника.
По исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, неоснователни се
явяват и акцесорните два иска по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на предишната
длъжност и изплащане на обезщетение за оставане без работа в период от 6-месеца след
уволнението, като по принцип иска следва да се ограничи само за периода до произнасянето
на съда с решението, но доколкото иска не е изменен от ищеца по реда на чл.214 ГПК
съобразявайки срока, в който съдът е обявил, че ще постанови решението и датата, от която
започва да тече срока за обжалване за двете страни/9 май 2024г.-посочен от съда в о.с.з./, то
съдът следва да отхвърли този иск така както е предявен, макар, че пълния 6 месечен срок не
е изтекъл към дата на постановяване на настоящото решение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски има само ответника на основание чл.78,
ал.3 ГПК. С оглед представения и приет от съда по делото списък по чл.80 ГПК за сумата от
3192,00лв. с вкл.ДДС за платен адв.хонорар, и направеното възражения от страна на ищеца,
заявено от процесуален представител в о.с.з. на 19.4.2024г., съдът следва да присъди сума в
полза на ответника, която да се намали до размера на ищеца от 1440лв., доколкото за по-
8
висок размер съдът не намира основание, защото делото е приключило в едно открито
заседание, а и фактическата и правната му сложност не могат да оправдаят размер на
адв.хонорар поискан от ответника. Следва да се посочи, че Наредбата за мин.размери на
адв.възнаграждения съгласно решение от 25.1.2024г. постановено по дело № С-438/2022г.
на СЕС не е задължителен акт за съда, а при възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът следва да
присъди адв.хонорар в размер отговарящ на конкретния спор, с оглед това как е протекъл
същия. Съдът приема, че адв.хонорар на ответник не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, като се явява завишен, и не следва ищецът да бъде принуждаван да го
заплаща в поискан размер, доколкото самия ищец е заплатил значително по-нисък размер за
същото дело. Присъдената сума следва да се приеме, че е с включен ДДС, а не да се
присъжда допълнително и ДДС към вече определения от съда размер. Така съдът прави
извод, че обоснования адв.хонорар съгласно настоящия спор, който следва да се присъди в
полза на ответник е в размер на 1440лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.12 и чл.235 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените кумулативно обективно
съединени искове от ищец К. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр.ПЛ., ул.М.Д. № 3, ет.4,
ап.12, срещу ответник ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ при БАН /ИИстИ
при БАН/, БУЛСТАТ *******, със съдебен адрес гр.София, ул.Проф. ФР.Н. № ***, ет.4,
како следва:
1/ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ОТМЯНА на Заповед № 78/30.1.2024г. на директора на ИИстИ при БАН, с която ТПО е
прекратено на основание чл.188, т.3 и чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр.чл.189 и 190, ал.1, т.3 КТ –
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата
дисциплина/ТД/;
2/ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАЕМАНАТА ПРЕДИ УВОЛНЕНИЕТО
ДЛЪЖНОСТ „Главен асистент” в ИИстИ при БАН“-София, и
3/ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за оставане без работа след прекратяването на ТПО в общ размер от
12576,00 лева за шест месечен период считано от 30.1.2024г. до 30.7.2024г., ведно със
законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в съда – 26.2.2024г./чрез пощенска
пратка/ до окончателно заплащане на задължението, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във вр. чл.225, ал. 1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр.ПЛ., ул.М.Д. № 3, ет.4, ап.12, да
заплати на ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ при БАН /ИИстИ при БАН/,
БУЛСТАТ *******, СУМАТА от 1440,00 лева с включен ДДС, представляващи разноски
сторени пред СРС от ответника за платен адв.хонорар, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок считано от 9.5.2024г., дата обявена от съда в о.с.з. на
19.4.2024г.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10