РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. Варна, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110117335 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „*
срещу Д. В. П., гр. *, и В. В. П., двете от гр. *, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по
издадена заповед за изпълнение за потребени ВиК услуги и обезщетение за забава.
В исковата молба ищецът „* твърди, че в качеството си на ВиК оператор предоставя
такива услуги на ответниците за имот на адрес: гр. *, с аб.№ *. Сочи, че ответниците не са
заплатили ползваните от тях ВиК услуги за периода 01.08.2011 г. до 02.07.2020 г. Предвид
забавата на ответниците същите дължат и обезщетение, което също не е било заплатено. В
тази връзка ищецът е подал заявление по реда на заповедното производство и съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7172/2021 г. на ВРС, по която
длъжниците са уведомени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Сочи, че за него е налице правен
интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията по заповедта в размер на
53,61 лв. главница и 30,30 лв. обезщетение за забава, претендирани от всеки от длъжниците.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответниците Д. В. П. и В. В. П. подава отговор чрез особен представител, който
оспорва исковете. Твърди, че ответниците нямат качеството на потребители. Оспорва
ищецът да е доставил и ответниците да са потребили посоченото количество ВиК услуги за
процесния период. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване по
давност на вземанията по фактурите за периода 02.09.2011 г. – 05.12.2018 г.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Прави частичен отказ от
исковете, като производството по делото е останало висящо за сумата от 26,96 лв. главница
за периода 01.07.2018 г. – 02.07.2020 г. и за сумата от 6,04 лв. обезщетение за забава за
периода 06.09.2018 г. – 18.05.2021 г.
В съдебно заседание ответниците, чрез особения си представител, оспорват исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
1
формира следните фактически изводи:
По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на
потребителите от „В и К оператор”: „Водоснабдяване и канализация” ООД, ведно с извадки
от решения на ДКЕВР и КЕВР и обяви във връзка с обявяването на общите условия,
предоставянето на лицензия на дружеството и определянето на цените на предоставените
ВиК услуги.
Представена е по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ *Д. и В. *от
01.08.2011 г. до 18.05.2021 с последни показания на водомера 548.
Представено е Решение № 301 от 21.01.2019 г. по гр.д. № 18696/2018 г. на ВРС
/влязло в сила на 10.02.2020 г./, от което е видно, че е постановено да бъде изнесе на
публична продан имот находящ се в гр. *, при квоти 4/6 ид.ч. за *, 1/6 ид.ч. Д. П. и 1/6 ид.ч.
за В. П..
Представени са справки от АВп-Варна, от които е видно, че на 28.02.2020 г. е вписана
възбрана върху процесния обект на потребление – ап. 32, находящ се в гр. В*, а на
01.02.2021 г. е вписано прехвърляне и придобиване чрез публичен търг/постановление за
възлагане на имота от трето лице, като на 24.02.2021 г. възбраната е заличена.
Представено е уведомително писмо № 1000 405214 от което е видно, че на 26.11.2021
г. ответниците са уведомени за изтекла валидност на метрологична проверка на
индивидуален водомер.
Представен е талон за пломбиране на водомери № *от 04.03.2022 г., от който е видно,
че е поставен нов водомер, като предходния е бил с показания 699.
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице А. Т. по допуснатата от
съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период от 02.09.2011 г.
до 06.07.2020 г. задължението за незаплатени „ВиК” услуги предоставени на адреса на
потребление е в размер на 319,97 лв. главница и 181,40 лв. лихва за забава по партида с
абонатен номер № 1338984, като последните показания на водомера са 699 куб.м, преди
подмяната му на 04.03.2022 г. Към 21.11.2022 г. са постъпили плащания по фактури в общ
размер от 108,66 лв. Ако се приеме, че част от вземанията с настъпили падежи преди
21.05.2018 г. са погасени по давност, то дължимите суми са в общ размер от 161,81 лв.
главница и 44,81 лв. обезщетение за забава, като 1/6 от тези вземания е в размер на 26,96 лв.
главница и 6,04 лв. обезщетение за забава.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за
незаплатена цена за ВиК услуги и обезщетение за забава, които следва да се квалифицират
като иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 и иск за заплащане
на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че ответниците са потребители на ВиК услуги, изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги,
размера на претендираните суми за тези услуги, както и изпадането в забава на ответника и
размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответниците е било да докажат, че е
изпълнили надлежно задълженията си да заплатят цената на предоставените ВиК услуги и
обезщетението за забава или че са налице основания изключващи или погасяващи правата на
ищеца (в т.ч. и възражението за погасяване на вземанията по давност)..
В случая ответниците оспорват, че същият имат качеството на потребители на „ВиК”
услуги на процесния имот, че посоченото количество вода е било реално доставено.
Релевирано е и възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност за част от
вземанията.
2
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на „В и К” услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на
оператора, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Тази разпоредба
регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗВРВКУ – наематели. Възникването на договорната връзка се установява с
писмен договор по Наредба № 9 от 14.09.1994 г., а след 2004 г. със заявление на лицето към
ищцовото дружество, че е съгласно с публично обявените общи условия.
За да възникне задължението за заплащане на „В и К“ услуги, за който и да е субект,
то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Във всички
случаи потребители на „В и К“ услуги ще бъдат физически лица или юридически лица,
които са собственици, ползватели, съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал. 3
от Общите условия, като това им качество съобразно чл. 61, ал. 1 от Общите условия се
удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена
декларация за наемателите по чл. 2, ал. 3 от Общите условия. Като се отбелязва - за
ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на
имота, който извод се следва еднозначно от чл. 64, ал. 1 от Общите условия.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „В и К оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя „В и К“ услуги срещу заплащане на
територията на гр. Варна.
Доколкото е налице частичен отказ от исковете предмет на разглеждане остава само
претенцията за главница за периода 01.07.2018 г. – 02.07.2020 г. и претенцията за
обезщетение за забава за периода 06.09.2018 г. – 18.05.2021 г.
Установява се от представените по делото справки от Агенцията по вписванията –
Варна и съдебно решение по гр.д. № 18696/2018 г. на ВРС , че към датата на постановяване
на решението /21.01.2019 г./ ответниците са били съсобственици при посочените квоти с
лицето *, като на 28.02.2020 г. е вписана възбрана върху имота и на 01.02.2021 г. е вписано
прехвърляне на имота на трето лице. Тези факти сочат, че в процесния период правото на
собственост върху водоснабдения обект е било на лицата Д. В. П. (1/6 ид.ч.), В. В. П. (1/6
ид.ч.) и * (4/6 ид.ч.). Спрямо последния е било образувано гр.д. № 12941/2021 г. на ВРС във
връзка с оспорване на същата заповед за изпълнение, което е прекратено с влязло в сила
определение след оттегляне на исковете, предвид извършено в хода на процеса плащане на
задълженията на 25.11.2021 г.
Няма данни кога ответниците са станали потребители на ВиК услуги, но има данни,
че в процесния период същите са били такива, независимо на чие име е партидата.Както
беше посочено по-горе качеството на потребител на ВиК услуги следва собствеността или
притежаването на вещно право, съответно отдаването под наем на водоснабдения имот.
От заключението на вещото лице се установява, че последното плащане е от
25.11.2021 г., като не са налице данни ответниците да са оспорвали качеството си на
потребители на услугите. От представения талон за пломбиране на водомери се установява,
че процесният водомер е бил с показания 699 куб.м. към 04.03.2022 г., което е констатирано
и от вещото лице, като същите показания на водомера надвишават записаните такива за
процесния период, поради което и потребените услуги са били реално отчетени, доколкото
количеството вода е преминало през водомера.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 21.05.2021 г. (с
подаване на искова молба по реда на чл. 422 ГПК се счита, че теченето на давността е
3
прекъснато от датата на подаване на заявлението, а не от датата на подаване на исковата
молба), като вземанията за ВиК услуги се погасяват с изтичането на тригодишна давност от
датата следваща падежа на задълженията, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 33,
ал. 2 ОУ на ВиК падежът на фактурата е 30 дни след нейното издаване, след който срок
потребителят изпада в забава. В този смисъл всички задължения, чиито падеж е настъпил
преди 21.05.2018 г., следва да се считат погасени по давност. Исковата претенция е останала
за периода 01.07.2018 г. – 02.07.2020 г. (след частичното оттегляне на исковете), като
падежът на издадените фактури за този период настъпва след датата 21.05.2018 г., поради
което и възражението за погасяване по давност се явява неоснователно, както за главницата,
така и за претендираното обезщетение за забава, което се погасява с тригодишна давност,
доколкото същото е за периода 06.09.2018 г. – 18.05.2021 г.
В тази връзка и всички възражения на ответниците се явяват неоснователни и
исковете следва да се уважат съобразно установените от вещото лице суми за
претендираните периоди, съобразно с идеалните части от съсобствеността, които
притежават. Вещото лице е установило, че се налице плащания по част от процесните
фактури, които са в останалия претендиран от ищеца период, като следва да се съобрази, че
това погасяване на част от фактурите е въз основа на плащането на 25.11.2021 г. от другия
съсобственик *, с което същият е погасил неговата част от задълженията. В тази връзка това
плащане не ползва настоящите ответници, като за дължими от тях следва да се приемат
вземанията посочени в таблица 10 от заключението, които са по 26,96 лв. главница и 6,04 лв.
обезщетение за забава за всяка от тях, съответни на притежаваните 1/6 ид.ч. от
водоснабдения имот.
В заключение предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат.
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответниците.
Ищецът е сторил разноски в размер на 75 лв. (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение) в заповедното производство и в размер на 825 лв. (държавна такса,
депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение) в
исковото производство. Разноските не следва да се присъждат изцяло, като следва да се
приспаднат разноските във връзка с частичното прекратяване на производството, съответно
частичното обезсилване на заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е издадена за
сумата в общ размер от 503,51 лв., като в нея са включени разноски в размер на 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, които се отнасят за цялото
вземане. Спрямо ответниците претендираните суми са в общ размер от 167,82 лв., като след
частичния отказ от исковете са останали сумите в общ размер от 66 лв. Заповедта за
изпълнение е обезсилена в съответните части. В тази връзка разноските в заповедното
следва да се определят съобразно тези 66 лв. от 503,51 лв., а в исковото съобразно 66 лв. от
предявените 167,82 лв., като в случая в полза на ищеца се следват сумата в размер на 9,83
лв. в заповедното производство и сумата в размер на 324,46 лв. в исковото производство.
Останалите претендирани разноски не се следват на ищеца. На особения представител
следва да се издаде РКО за определеното му от съда възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявените обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че ответниците Д.
В. П., ЕГН * и В. В. П., ЕГН **********, двете с адрес: гр. *, ДЪЛЖАТ на ищеца „* *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, суми за фактурирани ВиК услуги по партида с аб. №
*, за която има издадени фактури за периода 07.08.2018 г. - 06.07.2020 г. за обект, находящ
се в гр. *, както следва:
1/ Д. В. П., ЕГН **********, от гр. *- сумата 26,96 лв. /двадесет и шест лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща 1/6 част от общата главница 161,81 лв., по
4
партида с аб. № *, дължима за периода от 01.07.2018 г. – 02.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /21.05.2021 г./ до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 6,04 лв. /шест лева и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 06.09.2018 г. – 18.05.2021 г.;
2/ В. В. П., ЕГН **********, от гр. В* - сумата 26,96 лв. /двадесет и шест лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща 1/6 част от общата главница 161,81 лв., по
партида с аб. № *, дължима за периода от 01.07.2018 г. – 02.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /21.05.2021 г./ до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 6,04 лв. /шест лева и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 06.09.2018 г. – 18.05.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед № 1923 от 26.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7172/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН *и В. В. П., ЕГН **********, двете с адрес: гр. * ДА
ЗАПЛАТЯТ на „**, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 9,83 лв. /девет лева
и осемдесет и три стотинки/, представляваща дължими разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН *и В. В. П., ЕГН **********, двете с адрес: гр. *, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „В*, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 324,46 лв. /триста
двадесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължими разноски
в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на назначения по делото особен представител
адв. Д. Х. – ВАК за сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца в
исковата молба банкова сметка в „ЦКБ“ АД с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5