№ 168
гр. Разград, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Валентина П. Д.
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Валентина П. Д. Въззивно гражданско дело №
20223300500182 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна, чрез адв.
Н. М. от АК – Разград против Решение № 296/10.05.2022 г., постановено по гр.дело № 118/2022 г.
по описа на Районен съд - Разград, с което съдът е отхвърлил предявените от жалбоподателя
срещу ответника Д. М. Р. обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 76 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата в размер 304,54
лева, представляваща главница по издаД. фактури за аб. № ********** и клиентски №
********** и сумата в размер на 17,51 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за забава
по посочените фактури от датата на падежа на всяка от тях до 12.08.2021 година, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на задължението.
В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност, на решението на Районен съд –
Разград, поради неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи за
необоснованост, поради изграД. в разрез със събраните по делото доказателства правни изводи от
първоинстанционния съд. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по
същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.Излагат се подробни съображения.
Прави се искане за заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса
– ищец в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда
на въззивната проверка.Със същата не се правят доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна, Д. М. Р. е депозирала отговор на въззивната жалба, в даД.я
за това срок, чрез пълномощник – адв. К. К. от АК - Разград. Заявява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно
и законосъобразно. Не прави доказателствени искания.
1
В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба в цялост чрез
пълномощника си, с искане за отмяна на решението на РС и уважаване на предявения
установителен иск.
Въззиваемата страна , чрез пълномощник поддържа подаД.я отговор, с искане за
потвърждаване на атакуваното решение.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:
Обжалваното решение н РРС, постановено в производство по чл.422 от ГПК е валидно и
допустимо, а по същество и правилно по следните съображения:
Съдът е сезиран с искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, с която са предявени искове
срещу Д. М. Р. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата размер на 304,54 лв.,
представляваща главница по 14 броя фактури, издаД. за обект, собственост на ответника, находящ
се в ***, с абонатен №********** и клиентски №**********, като главницата се претендира
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело №2 355/2021г. по описа на РРС, по което дело в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника.
В исковата молба са изложени подробно съображенията на ищеца за дължимост на
исковите суми, свързани с качеството на дружеството като краен снабдител на ел.енергия и това
на ответника като краен клиент, с наличен търговски обект находящ се в ***, с посочените по-
горе клиентски и абонатен номер.
Ищецът твърди, че за периода 13.08.2020 - 14.05.2021г. ответникът няма отчетена
потребена енергия в обекта, съгласно данни на електроразпределителното предприятие,
извършващо отчитането на собственото му СТИ - "Електроразпределение Север" АД, поради
което в горепосочените фактури не е начислена сума за потребена ел. енергия, а , че за същия в
процесиите фактури на абоната е начислявана единствено мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа. Заявено е също така ,че и, че абонатът - ответник няма сключен
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито
към 01.10.2020 г, нито към настоящия момент, нито типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Сочи, че е депозирал заявление и по ч.гр.д. № 20213330102355/2021г. по описа на Районен съд -
Разград и е издадена заповед за изпълнение за сумите, която е връчена на ответника при условията
на чл.47 от ГПК и е установено, че не живее на регистрирания от него адрес и не работи по
трудово правоотношение, за да бъде връчено по месторабота.
Ответникът, с отговора на исковата молба е оспорил иска като недопустим, по
съображения, че ищеца твърди наличие на правоотношения с ЕТ, а насочва претенцията си към
физическо лице.По същество счита иска за неоснователен и недоказан.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, поради което
окръжният съд не намира за необходимо да я преповтаря, като препраща към мотивите на РС на
осн.чл.272 от ГПК.
Въззивният съд намира, че следва да посочи следното:
Няма спор по делото, че всички фактури, на които ищецът основава вземането си са издаД.
за абонатен №********** и клиентски №**********, с адм.адрес, ***, с получател - ЕТ „Д. – 97-
Д. М.“, представлявано от ответника Д. М. Р..
Въпреки обаче даД.те от съда задължителни указания към ищеца да представи
доказателства за валидни облигационни отношения между него и въпросния едноличен търговец,
същият не е сторил това при правилно разпределена доказателствена тежест.При липсата на
доказателства по делото за наличен договор между страните, въз основа на който за ответника,
като ЕТ да възникне задължение за заплащане на мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа, за сочения в молбата обект, то правилно са отхвърлени от
районния съд както иска за главница, така и за мораторна лихва по фактуритеу посочени в
исковата молба, за които е било подадено и заявление по реда на чл.410 от ГПК, още повече, че по
делото са налице данни, че считано от 2011 година ответника е с регистриран настоящ адрес в
Германия.
По изложените съображения решението на РРС се явява правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди, като подадената срещу него въззивна жалба се остави без уважение.
2
По разноските
Предвид изхода на делото право на такива пред настоящата инстанция има въззиваемата
страна, която е заплатила адвокатско възнагражД.е, съгласно представения списък в размер на
154.40 лв.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №296/10.05.2022 г., постановено по гр.дело № 118/2022 г. по
описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на
управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. С., Я.Д. и Д.Д.
да заплати на Д. М. Р., ЕГН ********** сумата 154,40 лв./сто петдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/ сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3