РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Силистра, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. В.а
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело
№ 20253400500115 по описа за 2025 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ИНТЕР ЛЕС 11“ ООД, представляван от адв.И. Р от САК,
моли съда да отмени Решение № 521/15.08.2024г., постановено по гр.д.№ 1135/2023г. по
описа на РС-Силистра, в частта, с която са уважени исковете за собственост, предявени от
„Агрофактор“ЕООД и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция срещу дружеството-жалбоподател, като напълно неоснователна и недоказана.
Претендира разноските, направени в двете съдебни инстанции.
Счита, че решението, в обжалваната част, е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Основният довод на СРС, за да постанови своя съдебен акт, е позоваването на съдебна
практика, според която купувачът по публична продан не е обвързан от висящо наемно
отношение, като не е съобразен факта, че разглеждания случай е различен. Вписването на
арендните договори предхожда вписването на възбраната по изпълнителното дело, по което
е проведена проданта.
Съдът не е спрял вниманието си на направените от жалбоподателя възражения и
изобщо не е коментиран факта, че голяма част от процесиите имоти не се владеят от „Интер
лес 11“ ООД.
Твърди, че ищецът е бил запознат с факта, че ответникът не е владял описаните в
исковата молба имоти през последната стопанска година 2022/2023 г., /с изключение на
имоти с идентификатор 00415.137.24, 00415.83.80, 00415.57.14, 00415.117.31, 00415.59.12 и
1
00415.125.3/. Със заявление по реда на чл.70, ал.1 от ППСПЗЗ, във връзка чл.37, ал.1 от
ЗСПЗЗ, се заявява кой ще ползва определен имот през съответната стопанска година, а за
тези имоти, предмет на процеса, заявленията не са подадени от „Интер лес 11“ ООД, а от
други земеделски производители. Преди депозиране на исковата молба тези имоти не са в
били във фактическата власт на ответника. Дружествата, които владеят тези имоти, са
посочени, но съдът е игнорирал този факт.
Съдът не е обсъдил и довода относно това, че липса заличаване на ипотеките на всеки
от процесиите имоти.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата „Агрофактор“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бяла, ул. „Хан Крум“ № 8, представляван от Даниела Христова
Ангелова-управител, чрез адв. Г. Б., е подал писмен отговор, с който изказва становище, че
въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Поради това, моли съда да постанови
решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди като правилно и
законосъобразно Решение № 521/15.08.2024г. по г.д.№1135/2023г. по описа на PC Силистра,
в обжалваната му част.
Възражението на въззивника, че не е осъществена третата кумулативно изискуема
предпоставка за уважаване на иск с правно основание 108 ЗС, а именно, че ответникът
владее/държи процесиите имоти без правно основание, е неоснователно и недоказано.
Първоинстанционният съд е взел предвид изложените в тази насока твърдения на
ответника, че на валидно правно основание владее част от имотите, а друга част преотдава
под наем, на основание сключените договори за аренда и е обсъдил въпроса дали на ищеца
са протИ.поставими договорите за аренда, сключени на 06.11.2020г. Съдът е достигнал до
правилното заключение, че представените по делото 2 бр. договори за аренда, с които
ответникът се легитимира, като владелец/държател на имотите, не могат да бъдат
протИ.поставени на ищеца. Горното съдът е подкрепил с изследване на поредността на
вписванията по отношение на процесиите имоти, а именно факта, че арендните договори са
вписани след ипотеката в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, по която е организирана
публичната продан, от която ищецът е придобил правото на собственост върху имотите.
Съдебната практика е категорична относно непротИ.поставимостта на вписан след
първата ипотека договор за наем/аренда между кредитора по изпълнителното дело и трето
лице, спрямо купувача по публична продан.
На следващо място, въззивникът възразява, че е посочил много дружества, в
чието владение се намират имотите (тактично пропускайки факта, че всяко от тези
дружества е негов наемател), но съдът не отчел този факт. Това по същество е оспорване
наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иск с правно
основание 108 ЗС, а именно - владее/държи ли ответника процесиите имоти.
В текста на обжалваното решение, първоинстанционният съд е взел предвид
твърдението на ответника в производството и на база на него е формулирал другия спорен
между страните въпрос, а именно - пасивнолегитимираните да отговарят по
ревандикационния иск лица.
2
Съдът е приел, че посредством договорите за пренаемане на процесиите имоти,
ответникът, като пренаемодател, упражнява фактическа власт върху пренаетите имоти, като
ги преотдава под наем на трети лица и по този начин изключва фактическите действия на
ищеца върху имотите, като собственик. Този извод е в съответствие с трайната съдебна
практика.
Претендира сторените в настоящото производство разноски.
Като страна в първоинстанционното производство е предявил частна жалба против
Определение № 1063/29.11.2024г., постановено по гр.д 1135/2023г. PC Силистра, с което
съдът оставя без уважение молбата на „Агрофактор“ ЕООД, за изменение на Решение №
521/15.08.2024г. постановено по гр.д № 1135/2023г. по Описа на PC- Силистра в частта за
разноските. Моли въззивния съд да измени Решение № 521/15.08.2024г. постановено по гр.д.
№ 1135/2023г., в частта на разноските, като осъди ответника „Интер Лес-11“ ООД да заплати
на „Агрофактор” ЕООД претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в
производството в пълен размер на 18 906.00 лева, с включен ДДС.
Съдът неправилно е приел, като база за определяне на адвокатското възнаграждение
данъчната оценка на процесните имоти, което е в протИ.речие с разпоредбата на чл. 7, ал. 5
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която дължимото възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по искове с чл. 108 ЗС се определя на база пазарната цена на имотите, а ако
имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка. Размерът на уговореното и платено
от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 18 906 лева, е образувано на база
пазарната цена на процесиите поземлени имота.
По тази частна жалба е образувано ч.гр.д.№ 116 по описа на ОС-Силистра.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА „ИНТЕР ЛЕС 11“ ООД, е подал отговор, с
който заявява, че счита жалбата за неоснователна. Силистренският районен съд се съобразил
с константата съдебна практика на ВКС, започнала с акт на Европейският съд, според която
при наличие на възражение за прекомерност на присъдените разноски, съдът не е длъжен да
се съобрази с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а с правната сложност. В случая е налице сериозно несъответствие между
претендирания адвокатски хонорар и сложността на казуса. По делото е проведено едно
съдебно заседание и се налага извода, че независимо от броя на имотите и тяхната стойност
процесуалното поведение на ищеца е еднакво.
С оглед процесуална икономия и с цел да се обезпечи правилното и непротИ.речИ.
разрешение на спора, поради наличието на предпоставките по чл.213 от ГПК,
производствата по чл.115/2025г. по описа на ОС-Силистра и ч.гр.д.№ 116/2025г. по описа на
ОС-Силистра, са обединени от съда с Определение №208/28.03.2025г. постановено по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие
за установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
3
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Това се отнася и до предявената частна въззивна жалба.
Предмет на гр.д.№1135/2023г. по описа на РС-Силистра са били предявените от
„Агрофактор“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „ИНТЕР ЛЕС 11“ ООД, искове с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
С обжалваното решение, районният съд е уважил предявените искове, редуцирал е
размера на дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение от 18 906 лева на 1824 лева и е
осъдил ответника да заплати разноски в размер на 1983.00 лева.
Възраженията на жалбоподателя срещу постановения съдебен акт са изцяло
неоснователни и недоказани.
Районният съд правилно е отделил спорните от безспорните факти. В тази връзка
липсват изложени възражения в жалбата. В съответствие с установената фактическа
обстановка е направен подробен и задълбочен правен анализ на приложимите правни
норми, подкрепен със съдебна практика.
Предвид на това и на основание чл.272 от ГПК, настоящия състав препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
По изложените във въззивната жалба възражения:
Първото от тях е, че съдът не е съобразил факта, че вписването на наемните договори
/06.11.2020г.- л.61/ предхожда вписването на възбраната върху тях /09.06.2021г.-л.80/.
Въпреки че не развил тезата си, може да се приеме, че се позовава на разпоредбата на
чл.453,т.5 от ГПК, според която на взискателя са непротИ.поставими договори за наем и
аренда, които не са вписани преди налагане на възбраната.
Формално погледнато тази разпоредба действително следва да се тълкува в полза на
жалбоподателя, чийто договор за наем на земеделската земя е вписан преди вписването на
възбраната от ЧСИ. Игнорира се факта, че към момента на сключване на наемния договор
върху процесните земи вече е била учредена договорна ипотека от наемодателя,
обезпечаваща задълженията му по договор за кредит. В този случай, за да бъде
протИ.поставим на купувача от публичната продан наемният договор, той би трябвало да е
вписан преди учредяване на ипотеката. Аргумент в тази насока са разпоредбите на
чл.498,ал.3 от ГПК и соченото от районния съд Решение № 101/18.06.2021г. постановено по
гр.д.№ 2860/2020г. по описа на ВКС.
Поради това, не отговаря на истината, че съдът не е съобразил и обсъдил този довод
на ищеца. Изводът му е в съответствие с материалноправната уредба и съдебната практика.
4
Подробно и аргументирано е обсъдено и второто възражение на „Интер лес-11“ООД-
че не владее/държи процесните имоти,поради това оплакването в жалбата в тази насока е
несъстоятелно.
Изложените от РС аргументи и мотиви не се нуждаят от допълване.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че липсва
заличаване на ипотеките за всеки от имотите. И това възражение /ако това изявление
съставлява такова/ не е аргументирано и не става ясно какво е значението на факта, че
ипотеките не са заличени за решаването на правния спор.
Настоящия състав счита за неотносим към разглеждания спор този факт,поради което
не е необходимо да бъде изследвана достоверността му. Дори да бъде установен, това не
променя крайния извод на съда-първоинстанционния и въззивния- по спора.
Поради изложеното, въззивнaта жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на РС-Силистра – потвърдено.
Предвид изхода от процеса искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно.
Същият дължи на ответника по жалбата разноски.
В съдебно заседание,проведено на 13.05.2025г. ответникът представи списък на
разноските си, според който те възлизат на сумата от 8400 лева- заплатено възнаграждение
за адвокат./л.30 по в.гр.д.№ 115/25 г. по описа на ОС-Силистра/.
Насрещната страна направи възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В тези случаи, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Към разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл.7,ал.5 от Наредба №
1/2004г. за възнаграждението за адвокатска работа, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението
се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, като
възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат
пазарна цена – на база данъчната оценка.
В първоинстанционното производство „Агрофактор“ЕООД не е посочил пазарна
цена на имотите. Посочил е цена на иска – 15822.32 лева, определена на основание
чл.69,ал.1,т.2 от ГПК- на база данъчната оценка на имотите. Едва в частната си жалба /вх.
№11270/27.12.2024г. / е посочил, че пазарната цена на имотите е в общ размер на 277 617.36
лева.
Съобразявайки се с този размер и прилагайки цитираните по-горе разпоредби,
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 18 906 лева. В
настоящото производство се претендира сумата от 8400 лева, която е под този размер, но
5
въпреки това съдът счита, че следва да бъде редуцирана до сумата от 1824 лева./определена
въз основа на същите правила, но на база данъчната оценка на имотите и на интереса,
посочен от самия ищец в исковата молба/. Съдът счита, че този размер съответства на
фактическата и правна сложност на делото /приключило в едно съдебно заседание, без
събиране на нови доказателства/ и на практиката на СЕС /Решение от 25.01.2024г. по д.№ С-
438/22/.
Съдът споделя доводите на пръвоинстанционния съд, изложени в мотивите на
решението, касаеща частта за разноските, и в допълнителното му определение, постановено
в производство по чл.248 от ГПК. Предвид на това, подадената частна жалба срещу това
определение е неоснователна, поради което то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 521/15.08.2024 г. постановено по гр.д. № 1135/2023
г. по описа на РС- Силистра.
Потвърждава Определение №3657/29.11.2024г. постановено по гр.д.№ 1135/2023г. по
описа на РС-Силистра.
ОСЪЖДА „ИНТЕР ЛЕС 11“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на „Агрофактор“
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1824 /хиляда осемстотин двадесет и четири/ лева-
разноски по в.гр.д.№ 115/2025г. по описа на ОС-Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му
на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6