Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 485
гр.Враца 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети състав,
в публичното заседание на 31.10.2019г.,
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
АДМ. СЪДИЯ:СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдията С.ВАСИЛЕВА
адм. исково д.№623 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 203 от
Административно-процесуалния кодекс
вр.чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на искова
молба, предявена от Г.П.М. *** , чрез процесуалния му представител * В.Ч. , против Областна дирекция на МВР Враца, с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба се сочи, че вследствие на
отменено незаконосъобразно наказателно постановление ищецът е претърпял имуществени
вреди, които следва да бъдат справедливо обезщетени и които определя в размер на 300 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена защита при обжалване на НП
пред РС – Мездра. Претендира се и присъждане на
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението за
отмяна на НП, до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по настоящето дело деловодни разноски, за
които е представен списък.
Ответникът, Областна дирекция на МВР Враца, чрез процесуалния си представител
* Д.П. оспорва иска, като заявява, че в производството не са доказани кумулативно
изискуемите предпоставки за основателността му. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар
както в производството по
оспорване на НП в Районния съд, така и в настоящето производство, тъй
като същите не са с фактическа и правна
сложност. Прави се искане да не се присъжда и лихва, тъй като в това
производство такава не се дължи.
Участващият в делото прокурор дава
заключение за основателност на исковата
претенция, тъй като същата е доказана по основание и размер от приложените по
делото доказателства.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е АНД №92/2019 г. по описа на РС – Мездра, предмет на
разглеждане по което е било Наказателно постановление № 19-0300-000003/17.01.2019г.
на Началник група в РУ-Мездра към ОД на
МВР Враца.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Против ищеца е издадено НП № 19-0300-000003/17.01.2019г.
на Началник група в РУ Мездра към ОД на
МВР Враца , с наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. НП е обжалвано по съдебен ред и е отменено
с Решение № 76/ 04.07.2019г., постановено по АНД № 92/2019г. по описа на РС –Мездра.
В производството пред PC ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от
приложения договор за правна защита и съдействие от 19.03.2019г. с договорено и
заплатено възнаграждение от 300/триста/ лв. Отменителното решение не е обжалвано
и е влязло в сила на 23.07.2019г., видно от отметката върху решението по въззивното дело. В настоящето производство ищецът е ползвал адвокатска помощ, като видно
от представения договор за правна защита
и съдействие е договорил и заплатил сумата от 300/триста/лв. Сумата от 10/десет/ лева е внесъл като
държавна такса за образуване на делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендира обезщетение от
незаконосъобразно наказателно постановление. Макар последното да не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, съгласно ТП № 2/2015
г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС, исковете за вреди от отменени незаконосъобразни НП, включително и такива
за присъждане на разноски в процеса на обжалване, са с правно основание чл.1,
ал.1 3ОДОВ и следва да се разглеждат по реда на исковото производство,
предвидено в рамките на административния процес. Прието е, че определяща за
квалификацията на иска като такъв по чл.1, ал.1 3ОДОВ е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал,
която е административна. В настоящото производство безспорно се установи, че
НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди.
Предвид това съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е процесуално допустим, обусловен от правопораждащия
факт на отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление. За да бъде
проведено успешно производство по така предявения осъдителен иск, освен факта
на отмяната на незаконосъобразен административен акт, респ. наказателно
постановление, е необходимо да се докаже наличие на вредоносен резултат и той
да е пряка и непосредствена последица от
издаването на незаконосъобразния акт. Заплащането на разноски за процесуално
представителство, доказано по размер с приложения договор за правна защита и
съдействие, засяга имуществената сфера
на ищцата, като намалява нейните активи и е в пряка причинна връзка с
отмененото наказателно постановление, тъй като е осъществено в процеса по
неговото оспорване, довело до отмяната му. Административният характер на
дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която
са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и цитираното по-горе
Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС. В административнонаказателния процес,
развиващ се пред Районния съд, се прилагат правилата на наказателното производство по силата на
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН. НПК
урежда отговорността за разноски в наказателното производство, без обаче да
предвижда възможност за лицето, спрямо което неоснователно е осъществена
административнонаказателна репресия, да претендира направените в хода на
съдебното производство разноски. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административнонаказателното производство обуславя
извода, че разходваните от лицето
средства се явяват за него имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение. Независимо от
обстоятелството, че в това производство адвокатската защита не е задължителна,
право на всяко обвинено лице е да ползва
такава в случаите, когато му липсва достатъчно квалификация само да защити
интересите си. В този смисъл е и приетото ТР №1/15.03.2017г. на ОС на съдиите
от ВАС, постановено по т.д. №2/2016г., явяващо се задължително за всички съдилища
по силата на чл.130 ал.2 от ЗСВ, според
което изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на незаконосъобразни наказателни
постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ.
При тези констатации искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено незаконосъобразно НП
е доказан по основание и размер за сумата от 300 /триста /лв., чрез представения по приложеното анд №92/2019г. на Районен съд Мездра договор за правна защита и съдействие, който
има реквизитите на разписка за платена
сума в брой, поради което следва да бъде
уважен. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на
ответника, че размерът на договореното възнаграждение за адвокатска
защита е завишен, тъй като това е
минимално определеният размер за такъв вид защита в Наредба №1/2004г.,
която е действащ нормативен акт и в това
производство съдът не може да се
произнася дали този размер е справедливо определен или не, тъй като няма право
да упражнява косвен съдебен контрол върху
административни актове, които не са оспорени пред него, а освен това
договарящото лице няма правната възможност да договаря по-ниска сума. Върху присъденото обезщетение
следва да бъде начислена и законната лихва, считано от датата на влизане в сила
на решението за отмяна на НП – 23.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, съобразно направеното искане от ищеца и в съответствие с т.4 от ТР №3
от 22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. на ВКС/ОСГК. Независимо от обстоятелството,
че се касае до възмездяване на разноски, сторени в друго производство, след като те не могат да
бъдат търсени в производството, в което
са направени и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл.1 ал.1
от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото
НП, върху присъденото обезщетение се
дължи лихва за забава.
От приложения договор за правна защита
и съдействие по настоящото дело се установява, че ищецът е заплатил в брой сума от 300/триста/ лева.
Внесена е и дължимата държавна такса в размер на 10 лева. При така
констатираното общата сума на деловодни разноски възлиза на 310/триста и десет/
лева, които следва да се присъдят на ищеца, съобразно изхода на спора. Не може
да бъде уважено възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е в
минимален размер съгласно Наредба №1/2004г., която следва задължително да се
прилага от адвокатите при договаряне на
възнаграждението за предоставената от тях защита.
Воден от горното и на основание чл.172 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.М. *** сумата
от 300/триста/ лв. обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.07.2019г. до
окончателното й изплащане, както и
сумата от 310 /триста и
десет/ лв. деловодни разноски за настоящето производство.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански
административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: