№ 742
гр. Пазарджик , 09.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100869 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Ищците Д. П. Н. и КЛ. К. Н., редовно уведомени от
предходното съдебно заседание се явяват лично и с адв.
Р., надлежно упълномощена да ги представлява от преди.
Ответникът К. КЛ. Н., редовно уведомен по реда на
чл. 56, ал. 2 от ГПК не се явява. За него се явява адв.
К., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно
приложено към молба вх. №11649/24.06.2021 г.
Ответницата Л. Л. К., редовно уведомена от
предходното съдебно заседание се явява лично и с адв.
П., редовно упълномощен да я представлява от преди.
Дирекция социално подпомагане – Пазарджик, редовно
призована по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК не изпраща
представител.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилите молби, а
именно: във връзка с постъпила молба с вх. №
9889/02.06.2021 г. от адв. С.П. е постъпила молба с вх.
№ 11649/24.06.2021 г. от адв. К., който е представил
пълномощно, подписано от ответника К.Н., като моли
всички призовавания и съобщения по делото да бъдат
изпращани на служебния му адрес.
АДВ. Р.: Нямаме възражения в тази насока.
АДВ. П.: Нямаме възражения в тази насока.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме по делото
постъпилите молби, както и представеното пълномощно, с
което ответникът К.Н. е упълномощил адв. К. да го
представлява в настоящото производство.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА молба-становище с вх. № 9889/02.06.2021 г. и
молба с вх. №11649/24.06.2021 г.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба от
пълномощника на ищцата – адв. П., с вх. №
12509/06.07.2021 г., с която посочва, че ищцата Л.К. се
е съгласила на направеното от ищцовата страна
2
предложение за сключване на спогодба, в интерес на
малолетното дете, със следните параметри: Ищците, баба и
дядо на детето да го взимат всяка първа и трета неделя
от всеки календарен месец, в часовете от 11:00 часа до
20:00 часа, а в зимните месеци от октомври до месец март
това да става от 11:00 часа до 18:00 часа. Също така по
предложение на ищцата да взимат детето В. през лятото за
срок от 10 дни, когато майката не е в отпуск.
Пълномощникът на ищцата заявява, че Л.К. поддържа
така постигнатото споразумение, като желае в него да
бъде включено искането им, направено в отговора на
исковата молба, а именно:
Правата по постигнатото споразумение следва да се
упражняват от ищците до окончателното завръщане на
бащата К.Н. от чужбина, като след неговото завръщане
общуването с бабата и дядото следва да се осъществява
през времето, определено за контакти с него, тъй като
те живеят на един адрес в България. При условие, че
бащата К.Н. осъществи правото си по решението за развод,
да взима детето за един месец през лятото, то ищците не
следва да взимат детето допълнително за една седмица
през това лято. Същото искане ищцата има и за вземането
на детето всяка първа и трета неделя от всеки календарен
месец, в часовете от 11:00 часа до 20:00 часа, а в
зимните месеци от октомври до месец март това да става
от 11:00 часа до 18:00 часа. Тези искания ищците са
направени с отговора на исковата молба са в
съответствие с константната съдебна практика и счита,
че е основателно. Цитира се съдебна практика. Ищцата
Л.К. моли, ищците да бъдат изрично предупредени от съда,
при посещенията на детето В. при тях, да не го
настройват срещу майка му Л. и да не му се въздействат
да оспорва родителския й авторитет.
АДВ. Р.: Запозната съм с молбата. Считам, че това
3
допълнително искане е неизпълнимо. Считам, че няма кой
да проследи кога ще се прибере ответника и дали това ще
бъде окончателно и считам, че не могат да бъдат
обвързани отношенията между родителя и детето и тези
между бабата и дядото с детето, само с мотива, че те
живеят на един адрес, тъй като първо наистина няма кой
да проследи дали ответника се прибира и дали ще живее на
този адрес и считам, че не може да бъде проследено от
съда и не може да се обвързва с някакво бъдещо събитие
режима, който искат ищците, защото това би обезсмислило
изцяло воденето на това дело. Считам, че така
постигнатото споразумение е в полза за всички страни.
АДВ. К.: Запознах се с уточнението направено от
ответницата. Споделям напълно становището на адв. Р. в
този смисъл. Считам, че поставеното ново условие за
обвързване на гарантиран от закона режим с евентуално
прибиране и то окончателно в страната на бащата на
детето е нито изпълнимо, нито относимо като искане по
делото.
АДВ. П.: Поддържам уточнението с молбата. Това е
искането на моята доверителка и тя при тези условия
евентуално може да сключи споразумение. Съдебната
практика е такава. Като си дойде бащата всички ще
разберат, най-малко детето ще разбере.
При това положение и съгласно изразените от
страните становища съдът счита, че няма как да бъде пост
спогодба към настоящия момент, поради което
производството по делото следва да продължи и да бъде
разгледано по общия ред от съда.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИСТЪПИ
КЪМ ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба с правно основание чл. 128,
ал. 1 от СК.
4
В исковата молба ищците твърдят, че са дядо и баба
на малолетното дете В. К. Н.. Сочат, че детето е
ученичка в трети клас в училище „*************“ -
гр.Пазарджик.
Твърдят, че съгласно влязло в сила съдебно решение
на Пазарджишки районен съд по гр.д. № 14/2019 г.,
упражняването на родителските права са предоставени на
майката Л. Н., сега К.. Със същото решение, режима на
свиждане, определен за бащата е - „Бащата има право да
вижда и взема при себе си детето В. К. Н., с ЕГН
******* всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.00
ч. до 20.00 ч. и един месец през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск.“
Твърдят, че до м.юли 2020 г. майката Л. и детето
живели в апартамент собственост на ищците. До този
момент, майката им осигурявала възможност да се срещат с
детето, взимали го вкъщи, помагали му в учението,
общували с него, купували му дрехи, играчки, книги.
След това обаче, след 3.юли 2020 г., майката напуснала
апартамента, върнала им ключа и разбрали, че се мести,
но не ги уведомила за новото местоживеене. Търсили я
многократно по телефона, тъй като желаели да поддържат
контакт с детето, но тя винаги им отказвала, с
изключение на една среща, по Коледа 2020 г. за два часа,
в нейно присъствие.
Твърдят, че желаят да поддържат отношения с
внучката им В., като желаят режима да съвпадне с този,
поставен за нейния баща.
Сочат, че изложеното обуславя правния интерес от
предявяване на иска.
Моли се съдът да постанови решение, с което да
определи следния режим на лични отношения между ищците и
5
тяхната внучка В.: Да имат право да виждат и вземат при
себе си В. К. Н., с ЕГН:******* всяка втора и четвърта
неделя от месеца от 09.00 ч. до 20.00 ч. и един месец
през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Сочат се доказателства. Прави се искане за разпит
на двама свидетели, при режим на довеждане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника К. КЛ. Н., с който заявява, че предявеният
иск е допустим и основателен. Сочи, че искът е в интерес
на малолетното дете В. Н., тъй като е естествено и
полезно за нея да поддържа лични контакти с ищците,
които са нейни дядо и баба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответницата Л. Л. К., в който се твърди, че искът е
допустим, но неоснователен.
Сочи, че с Решение № 741 от 29.05.2019г., брака
между ответницата и К.Н. - син на ищците е прекратен
като дълбоко и непоправимо разстроен и с утвърдено
споразумение по чл.49, ал.4 от СК. Родителските права на
детето В., родено на 20.09.2011г., са предоставени на
Л.К.. Бащата К.Н. има право да вижда и взема при себе си
детето В. всяка втора и четвърта неделя от месеца от
09:00 часа до 20:00 часа и един месец през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Бащата се е съгласил да заплаща на малолетното си дете
В., чрез неговата майка и законен представител Л.К.
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от
03.01.2019г до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване. Също така, бащата К.Н. се е
съгласил да заплати на малолетното си дете В., чрез
неговата майка и законен представител издръжка за минало
време, в общ размер от 2400лв. /по 200лв. месечно/ за
6
периода от 10.01.2018г до 10.01.2019г., тъй като за този
период двамата са били във фактическа раздяла и К. сама
се е грижила за малолетното им дете. К.Н. е заплатил
дължимата издръжка до м.юни 2019год., включително. След
този период е отказал да плаща издръжка, което е
наложило майката Л. да подаде тъжба до Районна
прокуратура Пазарджик срещу К., че не е плащал издръжка,
по-вече от два месеца. Към м.август 2020год., същият
дължал издръжка на детето им В. за 14 /четиринадесет/
месеца, в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/
лева. При проведени разговори с него, същият
категорично заявил, че няма да плаща издръжка на детето
им.
Твърди се, че въпреки, че ответникът работил с
трудов договор в Германия от около три години и
получавал добра заплата, същият съзнателно не изплащал
дължимите по издръжката вноски. В Германия същият
получавал и детските надбавки до края на 2019г., за В.,
които са били в доста висок размер, но и от тях не
пращал на детето. След образуване на досъдебно
производство срещу него за неплащане на издръжка в РУ
Пазарджик е заплатил за детето 60 лева за м.ноември
2020г., 210лева за м.декември 2020г., и по 100евро за
месеците януари и февруари 2021г.
Твърди се, че още от 2017 г., бащата К.Н. е заминал
на работа в Германия, като е оставил всички грижи за
детето на бившата си съпруга Л.. Понастоящем положението
е същото - той в Германия, а К. отглежда и се грижи за
малолетната В., която е ученичка в трети клас.
Невярно било твърдението в исковата молба, че Л.К.
не е позволявала контакти след 03.07.2020г., на двамата
ищци с детето В.. Цитирам от исковата молба: „...След
това обаче след 3 юли 2020 г., майката напусна
апартамента, върна ни ключа и разбрахме, че се мести, но
7
не ни уведоми за новото местоживеене. Търсехме я
многократно по телефона, тъй като желаехме да поддържаме
контактите с детето, но тя винаги ни отказваше, с
изключение на една среща, по Коледа 2020 г. за два часа,
в нейно присъствие...“
Твърди се, че напротив, К. е търсена от бабата и
дядото на В. един или два пъти за да им осигури среща с
тях. Осигурила им една среща през м.септември 2020г.
Двамата знаят телефония й номер и винаги могат да
позвънят. През цялото това време, от юли до декември
2020, постоянно са контактували с внучката си по
телефона. Детето разполага със собствен телефон.
Сочи се, че действително, до края на м.юни 2020г.,
ищците често са виждали и са контактували с В., но това
е било възможно, тъй-като двете са живеели след развода
в семейното жилище, собственост на ищцата Д.Н.. Живеели
са в жилището съгласно решението за развод на съда за
срок от една година. След като изтекла една година от
решението, което им позволявало да живеят в жилището на
Н., двете с детето са били принудени с заплахи да
напуснат жилището. К. получила обаждане по телефона от
бившият си съпруг К., а на следващия ден от ищцата да
напуснат до края на м.юни 2020г., жилището, тъй-като в
противен случай ще бъдат изведени с полиция. С помощта
на съседи и на майка си, К. изнесла багажа им и се
преместила на квартира с детето. Апартамента на ищцата
и до настоящият момент стои празен, необитаван. За
квартирата плаща наем от 350лева. До настоящият момент
двамата-баба и дядо на В. не са се поинтересували какво
е финансовото положение на майката и детето, как се
издържат и покриват разноските си, тъй-като техния син
отказва и не плаща издръжка. Те също не са помагали
въобще финансово за нуждите на внучката си.
8
Твърди се, че в началото на 2021г., детето В., вече
е в трети клас и учи в училище „***************“
Пазарджик. Двамата ищци звънели на детето и без да
съобщят на майка му са искали да се срещат с нея. По
този начин са провели няколко срещи с В., като са искали
от нея да излезе от занималия в училище и да я видят и
говорят с нея. Това е ставало без знанието и съгласието
на Л. и на учителката на В., г-жа П.. Един ден г-жа П.
видяла, че детето седи в колата на нейните баба и дядо
и те искали да я отведат до дома им за да обядва.
Предупредила ги, че това е недопустимо и забранено.
Съобщила за това на майката Л., която не знаела за тези
срещи, като казала, че двама искали да вземат детето и
да го заведат в техния дом на гости, след което да го
върнат в училище.
Сочи се, че вместо да позвънят на Л. и да поискат
среща с детето, те вършат действия, които могат да
създадат паника и притеснения относно съмнения за
изчезване на детето от училище, тъй-като не са
предупредили за срещите учителката или майката на В..
Твърди се, че детето В. е посещавала дома на баба
си и дядо си и е престоявала по около една седмица
четири пъти през 2020г. През това време децата са
провеждали онлайн обучение. След този престой, връщайки
се да живее при майка си, детето е било с коренно
променено поведение и отношение. Говорела и вършела
неща, които до тогава не е правила. Отговаряла на майка
си с думите - „ти ли ще ми кажеш, коя си ти да ми
казваш и др.“ Л. почувствала, че след този престой
детето се е дистанцирало от нея, и че оспорва
родителския и авторитет, което преди това не е правила.
Майката разбрала, че В., която е в трети клас, е
настройвана срещу нея и това си личало от поведението и
отношението й след едноседмичен престой в дома на
9
ищците. Възприела това като целенасочено манипулиране и
подкопаване на нейния авторитет, като майка на В.. За да
преодолее това отношение и държание се наложило Л. да
се консултира с психоложка и постепенно нещата са се
подобрили и влезли в нормалния ритъм.
Твърди се, че на по-късен етап, детето споделило с
майка си и баба си Нели, че ищците говорили пред нея
лоши неща за тях двете. Както е описано по-горе бабата
и дядото на В. от началото на 2021г., не са се обаждали
на майка й, и не са искали да видят детето или да се
поинтересуват какво е състоянието му. Същата винаги е
заявявала готовност детето да се среща с баба си и дядо
си, но в нейно присъствие и когато това е възможно
предвид факта, че детето по цял ден е на училище, а
след това двете в къщи учат и пишат домашни, след което
си почиват. Самата Л. твърди, че в интерес на детето,
никога не е настройвала В. срещу баба си и дядо си и не
може да си позволи такова поведение. Все пак, независимо
от поведението им, те са баба и дядо на детето и са
едни от най-близките му роднини. Ищците следва да не
използват общуването с В. като средство за уязвяване на
майката Л., както и да въздействат в емоционалния му
свят със своите разбирания за поведението или характера
на другите.
Неоснователно било искането на ищците, режимът,
който искат да им се определи за срещи с малолетната В.
да бъде същият, който е определен за бащата К.Н..
Семейният кодекс не приравнява отношенията на детето с
родителя си и с неговите роднини, били те баба и дядо
на детето. След развода между двамата родители, бащата
К.Н. живее на адреса на родителите си, там е неговия
постоянен адрес. Той от около година не е виждал детето
и не желае да го издържа финансово. Двамата ищци не
могат да заместят бащата на В. чрез отношенията които ще
10
има с тях. Твърди се, че те също не помагат финансово на
внучката си В..
Сочи се, че исканият от ищците режим на лични
отношения следва да е съобразен с интересите на детето
предвид неговата възраст, училището което посещава и
другите извънкласни занимания. Времето за подготовка на
уроците, развлечения и почивка. С неговото физическо и
емоционално развитие, отношението му към бабата и
дядото, техните качества да отглеждат и възпитават
детето, влиянието, което те могат да оказват на
развитието на неговата личност, но и нуждата на детето
от родителя, комуто е възложено това, и при който то се
чувства у дома си, чувства спокойствие и сигурност,
разчита на неговата помощ и защита. Който на този етап
единствен му осигурява финансова стабилност, доколкото
е възможно.
Твърди се, че интересът на детето диктува
определеният режим на лични отношения с близките да е
съобразен с наложителността от установен негов личен
режим на обучение, почивка и забавления, включително и
с родителя, комуто е възложено упражняването на
родителските права. Този режим следва да бъде
осъществяван до окончателното завръщане на бащата К.Н.
от чужбина, като след неговото завръщане общуването с
бабата и дядото следва да се осъществява през времето,
определено за контакти с бащата, предвид съвместното им
живеене.
Твърди се, че при определяне на режима на лични
отношения съдът не е обвързан с отправеното искане, а
следва да се ръководи единствено от интереса на детето.
Предложеният от ищците режим е затормозяващ и ще създаде
притеснения за детето В.. Искането да се взема детето в
09,00ч., е неоснователно, тъй- като в неделя обикновено
детето спи до 10.00 ч. Разумно е ако бъде уважено
11
искането на ищците, те да взимат детето от 11.00ч. до
17.00 ч., две недели в месеца.
Сочи се, че не следва да се уважава искането,
детето да бъде вземано от баба си и дядо си за срок от
един месец. Това е сериозно обременително за дете на
нейната възраст, като се има предвид, че за толкова
продължително време ще се откъсне от майка си и от дома
си. Това ще попречи за неговото възпитание, подготовката
за училище, която през ваканцията не се прекъсва изцяло,
срещата с съученици и приятели. Доверителката ми счита,
че вземане на детето в рамките на една седмица през
лятната ваканция ще бъде достатъчно детето В. да
пребивава с ищците. Това право следва да се упражнява
при условие, че бащата К.Н. не осъществи правото си по
решението за развод да взима детето за един месец през
лятото. Ако той вземе детето, то ищците не следва да
взимат детето допълнително за една седмица.
Счита се, че ищците следва да бъдат предупредени
при посещенията му, да не настройват детето срещу майка
си и да не му се въздействат да оспорва родителския и
авторитет.
Моли се съдът да отхвърли предявения срещу
ответницата иск като неоснователен.
Моли се съдът, евентуално, да съобрази режима на
вземане на детето, както е предложен от ответницата -
Л.К. и който ще бъде в най- добър негов интерес.
Сочат се доказателства. Прави се искане за разпит
на един свидетел, при режим на довеждане.
По доказателствената тежест съдът указва на
страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата, на които
основава своите искания и възражения.
12
В конкретния случай съдът е сезиран с иск по чл.
128, ал. 1 от СК, която разпоредба урежда хипотеза за
разрешаване на спор между бабата и дядото на
малолетното дете и неговите родители, като решението на
съда следва да се основава преди всичко на интересите на
детето, които следва да бъдат преценени, с оглед на това
доколко контактите на бабата и дядото с детето не
застрашават от една страна отношенията между детето и
неговите родители, а от друга страна съдът следва да
прецени дали тези контакти са в интерес на детето или
не.
Ищцовата страна, в настоящото производство, носи
доказателствената тежест по отношение установяване на
обстоятелствата, които насочват на извод, че контактите
с бабата и дядото по бащина линия и самото дете биха
били в интерес на детето.
АДВ. Р.: Нямам възражение по доклада и правната
квалификация. Да се приеме. Допуснали сте ни двама
свидетели. Водим един в днешното съдебно заседание.
Името на свидетеля е Ц. С. Н.. За втория свидетел ще
преценя дали да бъде разпитан, след като разпитаме този,
който водим днес.
АДВ. К.: Нямам възражение по доклада и правната
квалификация. Да се приеме. Нямам доказателствени
искания.
АДВ. П.: Нямам възражение по доклада и правната
квалификация. Да се приеме. Считам, че в заседанието
следва да присъства служител от ДСП – Пазарджик,
евентуално да разгледаме доклада в тяхно присъствие.
Предоставям на съда. Довели сме един свидетел и моля да
го разпитате. Това е майката на Л.. Имам въпроси към
служителя, който е изготвил социалния доклад, тъй като
се вижда, че не е записана всичката събрана информация.
13
СЪДЪТ с Определение № 929/20.05.2021 г. е приел
представените от страните писмени доказателства.
Допуснал е по делото да бъдат разпитани двама
свидетели, при режим на довеждане от ищцовата страна и
един свидетел, при режим на довеждане от страна на
ответницата Л.К..
На основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДто е изискал от
ДСП - Пазарджик изготвянето на социален доклад.
На основание чл. 59, ал. 6 от СК е задължил
родителите на малолетното дете да се явят лично в
първото съдебно заседание по делото за изслушване във
връзка с местоживеенето и личните отношения на
малолетното дете с неговата баба и дядо по бащина
линия.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилия по делото
социален доклад от ДСП – Пазарджик с вх. №
10449/09.06.2021 г.
Видно от съдържанието на представения социален
доклад, в същия се съдържа информация по отношение на
това кой полага грижи за детето, жилищните условия и
средата на детето, както и трудовата заетост, доходите
и роднинския и приятелски кръг на детето и неговото
семейство.
СЪДЪТ намира искането на ответната страна, а именно
на ответницата К., по отношение присъствието на
социалния работник, изготвил социалния доклад за
основателно и намира, че същото следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да
призове за изслушване в следващото съдебно заседание
социалния работник Г. Р. СТ., която да бъде изслушана
във връзка с изготвянето на въпросния социален доклад.
Едва след изслушването на социалния работник съдът ще
14
вземе становище и по приемането на изготвения социален
доклад.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за следващото съдебно заседание
социалния работник Г.Р. Стефнова, изготвила социален
доклад с изх. № ПР/Д-РА/84-001/09.06.2021 г.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ НА
ИЩЦОВАТА СТРАНА И СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ КАКТО СЛЕДВА:
Ц. С. Н. - ЕГН *******, на 62 години, българка,
българска гражданка, със средно специално образование,
работи в Частна болница „****“ като регистратор,
омъжена, неосъждана, без родство със страните. Желая да
бъда свидетел.
Свидетелят предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Свидетелят обеща да каже
истината.
СВИД. Н.: Познавам се с ищците и ответника. И с Д.
се познавам. С бащата и синът сме колеги. Синът му
напусна, може би преди година, година и нещо. С ищецът
К. все още сме колеги. Той там е шофьор. Запозната съм
с техните семейни работи като приятел на семейството.
Познавам К. отдавна. В., тяхната дъщеря, се роди при
нас в болница ****. Сега може би вече детето е 6-7
години. Точна рождена дата не мога да кажа на детето, но
го познавам от бебе, тъй като при нас се водеха
консултациите и се водеше на лечение, когато беше болно
и идваше с „дедко“ - моя колега К. и с мама, но в
повечето случаи дядото обгрижваше детето, той я
гледаше. Явно майката беше започнала работа. Те така я
разнасяха, че непрекъснато идваше в болница ****.
Познавам ги много добре. И Л. много добре познавам.
15
Знам, че К. и Л. са разделени към настоящия момент. Бяха
много мило семейство и изведнъж не знам как, но
разбрахме, че се развеждат. Те не са споделяли с нас, в
болницата, абсолютно нищо. Мисля, че детето е при
майката Л., но от известно време може би година К. като
дойде на работа, сядаме на кафенце, споделя и започва:
„Ей, тази моята снаха не ми дава детето“. Ние викаме:
„Как така, ти го изгледа това дете, как да не го дава,
говорете с нея“. Аз не съм чула нито Д., нито Климо да
кажат нещо лошо за Л.. Не съм чувала такива коментари.
Д. ми е казвала: „Защо Л. не ни дава детенцето, тя да
излезе да се разтовари, да си почине“. Бабата и дядото
на детето желаят да поддържат контакт с детето. Защо са
се развели ние не сме се интересували. Те са изявявали
много пъти желание да виждат детето, но нещо не могат да
се разберат с майката на детето. К. ми е споделял и Д.
ми е споделяла, че искат да виждат детето. Бащата на
детето – К., знам само, че не е в България. За
подробности не съм се интересувала. След като не е в
България не знам как вижда детето.
След като са се развели К. И Л., колегата е
споделял с нас, знам, че Л. е живяла с детето в
апартамента на бабата и дядото, година година и нещо.
Защо е отишло момичето на квартира не знам. Не знам
дали е имало разправии в апартамента. Само хубави неща
съм чувала от тези хора за Л.. Никога не са говорили
нищо лошо за нея. Относно това дали детето е привързано
към дядо си и баба си знам, че от бебе това детенце съм
го виждала непрекъснато с майката, с дядото и бащата.
Детето съм сигурна, че обича много дядо си и баба си. Не
мога да си представя ищците да са агресивни принципно.
Никога не съм чула да са се държали агресивно нито към
детето, нито към майката. Това, че не ходи при баба си
и дядо си го казах, че го знам от споделяне от дядото,
16
като колега при нас. Климо ми е споделял, че са ходили
и са виждали детето в училище по повод, че не им се дава
у тях да ходят. Той това го споделя от година, не мога
точно да кажа от кога. Иначе аз ги виждам и В. и Л..
Бабата и дядото не са ми споделяли, дали имат телефона
на Л.. Казвам само това, което ми е споделяно, че не им
дават детенцето да го виждат. Колегата споделя, че е
виждал детето в училище в междучасията и то не
насилствено, а от доброжелание, защото им е мъчно.
Дядото на В. ще го запомня с един случай мисля, че В.
беше на три годинки, ние си работехме и изведнъж се
отвори вратата и той държи В. в ръце. Тя се беше
изгорила с прясно мляко. Докато обработвахме детето той
беше бял като платно. Цялата „****“ ще го запомни с
тази случка, толкова беше загрижен за нея.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯТ СВИДЕТЕЛ
НА ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯТ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. Д. Ч. - ЕГН *********, на 57 години, българка,
българска гражданка, със средно образование, разведена,
безработна, неосъждана, Л.К. ми е дъщеря. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Свидетелят обеща да каже
истината.
СВИД. Ч.: Дъщеря ми и К. се разделиха след като К.
замина за Германия и работи там. Това беше, когато се
разведоха. Щяха да заминават с детето при него, след
това той се обади и каза, че живее с друга жена и не
иска да идват при него и тогава и дъщеря ми беше много
разстроена, даже напусна работата си, после добре, че я
взимаха пак. И детето се беше приготвило да заминава и
то навсякъде разказваше. В. е за четвърти клас в ОУ
17
„*************“. В началото бащата на детето не се
грижеше, така да се купува и да помага. Той не плащаше
дължимата издръжка. Има някакви вноски, внасял е
няколко пъти, но първоначално не внасяше изобщо. След
като се разведоха, дъщеря ми и В. останаха една година
да живеят в тяхното жилище - жилището на майка му на К.
при условие, че ще останат там, но след това се обадиха
и казаха, че веднага трябва да напуснат, иначе с полиция
ще се обадят да ги изгонят. Това са си го говорили
дъщеря ми с Д.Н.. Те напуснаха жилището една година след
развода. Всичко трябваше да се изнесе и да се освободи
жилището, защото бяха казали, че ще го продават.
Извикахме хора да изместят багажа, защото за един ден
трябваше да се махнат. Дъщеря ми си взеха квартира с
внучката в Пазарджик, близо до училището на детето
търсехме. Скъп е много апартамента, но бързахме. Плащат
към 350-400 лв. наем, отделно ток и разходи. Те не
живееха заедно с бабата и дядото. Бабата и дядото
живееха на друго място. С детето, буквално ги изгониха
от там и те се махнаха. След това бяха ходили в
училището, госпожата на В. каза, и В. после каза, че
бабата и дядото са ходили в училището да търсят детето.
Те имат телефоните можеха да се обадят на дъщеря ми.
Внучката е ходила при тях за Нова година. Ходили са в
училище да взимат детето, без знанието на госпожите, и
внучката я е било страх да каже на майка си, защото са й
казали да си замълчи. Не знам дали дъщеря ми им е
отказвала да видят детето. Те имат телефона на Л. и
могат да звъннат, ако искат детето. В последните пъти
когато детето беше у тях, тя беше у тях, понеже баща й
си беше тук, беше пандемия и не даваха на дъщеря ми да
ходи там, защото работи с клиенти в магазина и ще ги
зарази и ги беше страх. Детето стоя там, може и седмица
да е стояло, в жилището на баба й дядо й. Това е било
сигурно преди Нова година. Когато детето седя у тях
18
една седмица беше коренно различно когато се върна.
Отговаряше на майка си, не слушаше, говореше думи, дори
накрая ми каза: „Бабо, там казаха лоши думи за теб и за
мама“. Това бяха думите на В.. В. сега е 9 години и 8
месеца. С баща си детето контактува. Те си говорят почти
всеки ден по Вайбър. Бащата е в чужбина. Последния път,
преди няколко дни, си говореше с него и се ядосваше и
дразнеше и вика: „Тате, ти вече една година си ми
обещал, че ще ми пратиш колетче и всеки път викаш другия
месец, другия месец“. Беше разстроена, та после трябваше
да я успокоявам. Като е вкъщи почти всеки ден вика:
„Бабо има интернет, ще се чуя с тати“. Последно са се
видели в България, отдавна, това беше в началото на
пандемията, дори я беше оставил при баба й и дядо й и
беше отишъл другаде, те я гледаха. Това беше преди
развода, не мога да се сетя кога беше, не мога да се
сетя. След развода беше, тогава се виждаха последно
бащата с детето.
Собствеността на апартамента, в който живяха дъщеря
ми и детето непосредствено след развода е на Д.Н.. Те им
казаха да останат да живеят там. Д. и Климо казаха да
останат там, дори и мъжът й каза да останат там и след
това заради някакви документи, които не получи и с които
трябва да получава детски в Германия, те просто ги
изгониха от там. Първоначално останаха в апартамента
със съгласието на собствениците, но искаха някакви
документи да взима детски, той нито плаща нищо, нито
плаща на детето, какви документи иска. Детски да
получава толкова време, после пак иска документи, а от
тези детски, които е взимал, една стотинка не е видяло
детето.
Когато детето се вижда с бащата детето остава при
баба си и дядо си, в къщата в тяхната си къща, където
живеят. През това време сигурно бабата и дядото са се
19
грижили за детето, като баща му е тук, пък е отишъл
някъде. К. взима детето и го оставя на майка си и баща и
отиде на Пловдив. Това ще е било след развода. Той
виждаше детето, но го оставяше да го гледат майка му и
баща му. Това е, което знам. К. в Германия получаваше
над 200 евро на месец детски, да не са и повече, не
знам, а в това време дъщеря ми не получаваше през цялото
време детски. Като тя не му даде документи да си уреди
тук детските, стана така. Той не е изпращал тези пари.
Издръжката не плащаше. Като се заведе делото и започна
да плаща – един, два месеца е плащал. От декември ли,
от януари ли. Бабата и дядото не са давали пари на
детето. Може би като ходиха за Нова година може да са й
дали подаръче или пари.
Аз съм всеки ден с детето и майка му. Детето до
сега не ми е казвала дали иска да ходи при баба си и
дядо си, само ми каза: „Бабо, искам тати“. Последният
път му беше говорил за съдилища и на детето му се беше
подпалила главата и каза: „Тати, аз не искам друг искам
теб да видя“.
Моята дъщеря даде документи на К. и той получаваше
детски. Сега не получава, преди, когато замина за
германия. В началото, когато замина за Германия, К.
имаше всички необходими документи за детски. Искаше и
сега документи, но тя не му даде, защото той не
заслужава, защото детето не е получило нито една
стотинка. Според мен получаваше детски повече от
година, по 200 евро на месец, може и да е повече от
една година. Той грам пари не е изпращал през цялото
време. Някакви си никакви суми да е изпращал – 20 евро,
10 евро такива простотии.
Дъщеря ми подписа споразумение и беше наясно, че ще
живее една година, но свекъра й и свекърва й казаха да
остане колкото си иска. В началото, когато се разведоха,
20
така казаха. То може да е записано в решението, но те
казаха, че може да остане там. Тя е изгонена, защото тя
като не му изпрати документите, те я изгониха от там.
Мина една година, но се бяха споразумели да останат да
живеят там с детето. Споразумението не беше писмено.
Преди Нова година детето беше за два часа с майка
си при К. и Д.. Когато беше с баща си за една седмица,
говоря за преди това, когато баща му е бил тук. Не помня
дати наистина. Не помня датата кога бащата на детето е
бил тук. Аз живея в Пазарджик. Живея в собствено жилище.
Гледам две внучета, вкл. детето В.. Другото внуче ми е
от другата дъщеря. Не напълно живеят при мен. Идват при
мен през деня. И другата ми дъщеря с другото внуче идват
и В. с майка си. В жилището живее и майка ми. Другото ми
внуче е на 2 годинки и седем месеца. Л. работи в магазин
за дрехи. Ще излъжа за заплатата, не знам каква заплата
получава дъщеря ми. Д. и К. не знам какви доходи имат и
не ме интересува. Интересуваме, че баща й на В. не плаща
една стотинка и не си е изплатил издръжката. Делото се
води затова, дали внучката ми ходи при баба си и дядо
си. В. досега не ми е казала: „Искам да отида при баба и
дядо“. Досега не са видели нищо добро. Когато си дойде
оттам винаги е разстроена, винаги е отговаряла и се е
държала с майка си лошо. Миналия път говореше обидни
думи вкъщи и държанието към майка й беше различно. Може
и да го настройват нещо против майка й.
Не знам К. и Д. да са звънели на дъщеря ми или да
са я срещали на улицата и да искат да видят детето. Не
мога да се сетя дъщеря ми да е ми е казвала. Каза ми,
че за Нова година са ходили с детето в къщата на баба
си и дядо си. Предполагам, че дядо й се е обадил да
отидат и те са отишли. Евентуално са се обадили на Л. на
телефона. Телефона на Л. си е същия от много години. Те
й имат номера. Заедно с майка й, ако са двете съм
21
съгласна да поддържа контакти с бабата и дядото по
бащина линия.
АДВ. Р.: Ще се възползвам от правото си да
разпитаме втория свидетел при режим на довеждане в
следващото съдебно заседание.
Считам, че не следва да изслушваме детето. То не е
навършило 10 годишна възраст и ще бъде голям стрес за
него. Считам, че могат да се съберат достатъчно
доказателства и аз не правя такова искане детето да бъде
изслушвано.
АДВ. П.: Детето ще се стресира действително и ще
оставя на съда да прецени. Ние искахме да направим
споразумение, те да виждат детето. Единственото условие
е да не го настройват и другото изискване, когато дойде
К., той като го взима и те ще го виждат. Не виждам защо
правим тези неща, а не да направим споразумение. К. е
баща на детето, а те са му родители. Не виждам какво сме
променили в споразумението, та не се сключи. Предоставям
на Вас, но детето ще се стресира. Не държим на
изслушването на детето.
АДВ. К.: Считам, че всяка позиция за разпит на
детето в съдебно заседание е неоснователно. В този
смисъл ще е стресираща за детето.
С Определението си от 20.05.2021 г. съдът е
разпоредил родителите на детето - К. КЛ. Н. и Л. Л. К.
да се явяват лично в съдебно заседание по делото да
бъдат изслушани във връзка с местоживеенето и личните
отношения на малолетното дете с неговата баба и дядо по
бащина линия.
АДВ. К.: Ответникът работи в Германия, не се е
прибирал дълго време. Освен това, епидемиологичната
обстановка не би му позволила да се прибере на конкретна
22
дата. В този смисъл и с оглед обстоятелството, че съм
упълномощен от него, дори по отношение на сключване на
спогодба считам, че неговото явяване по делото не е
задължително.
При това положение, съдът счита, че към настоящия
момент делото не изяснено от фактическа и правна
страна, тъй като предстои да бъде разпитан втория
свидетел, допуснат при режим на довеждане от ищцовата
страна, както и да бъде изслушана майката на детето и
съответно социалния работник, изготвил социалния доклад
по делото.
С оглед събиране на гореописаните доказателства,
съдът счита, че следва да отложи делото за друга дата,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 03.09.2021 г. от
13:00 часа, за която дата и час страните уведомени от
днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ социалния работник Г. Р. СТ..
Протоколът написан в съдебно заседание, което
приключи в 16:47 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
23