ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Силистра, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Частно наказателно дело
№ 20223400200060 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Постъпила е жалба от адв.М., адв.Б. и адв.М., повереници на К. С. АС.
и ДЖ. С. АС. против постановление за прекратяване на наказателното
производство от 04.03.2022г. на Окръжна прокуратура-Силистра, по ДП
№69/2021г. по описа на РУ Тутракан. Жалбоподателите считат, че
проведеното разследване не е проведено обективно, всестранно и пълно, а
достигнатите от прокурора правни изводи са незаконосъобразни и
необосновани. Предвид на това, жалбоподателите искат от съда да отмени
постановлението на прокурора, и върне делото за продължаване на
разследването.
Съдът като прецени изложените в жалбата доводи и взе предвид
събраните по делото доказателства, установи следното:
По делото от фактическа страна е установено, че св.Тодоров живее в
с.Шуменци, обл.Силистра, като е правоспособен водач на МПС, притежаващ
категории В и М. Освен това той е и правоспособен водач на горска и
земеделска техника. Във връзка с осъществената от него дейност като
земеделски производител, той притежава колесен трактор „Булгар ТК-80“ с
рег. № СС 07013, и щангова пръскачка марка „Тарал 600“. Раменете на
последната св.Тодоров удължил с по около един метър, за да има възможност
да пръска на по-голямо разстояние.
На 28.03.2021г. около 13:00 часа, св.Тодоров потеглил с трактора и
прикрепената към него пръскачка за с.Белица, обл.Силистра, тъй като имал
уговорката да предостави пръскачката на св.Стефанов за ползване.
Св.Тодоров управлявал трактора, а с него тръгнал и св.Любенов, който седял
отляво на него в кабината. След като напуснали с.Шуменци те се отправили
1
по път SLS 1136, който минавал през с.Варненци, обл.Силистра. Пътните и
атмосферните условия били отлични-времето било ясно и слънчево, пътя
прав, пътното платно сухо. При тези условия, видимостта също била отлична.
Веднага след табелата на с.Шуменци, св.Тодоров спрял трактора и заедно със
св.Любенов разпънали двете щанги на пръскачката назад /успоредно по
надлъжната ос на трактора/, за да се изпразни водното съдържание от нея,
понеже тя била наполовина пълна. След като потеглили отново, св.Тодоров
задействал пръскачката, която започнала да изхвърля водата на пътя. Тодоров
включил и жълтата сигнална лампа, монтирана на покрива на трактора.
Скоростта, с която се движили била около 18-19км/ч. Когато изминали по-
голямата част от разстоянието между с.Шуменци и с.Варненци, св.Тодоров
забелязал в огледалото за обратно виждане, че зад тях в същата посока се
приближава бързо лек автомобил, който не бил с включени светлини. Това
било л.а. „БМВ 520д“ с рег.№ СС2423АТ, управляван от Сейдин А. Адил от
с.Шуменци. Когато приближил на известно разстояние, свидетелите Тодоров
и Любенов разпознали и водача, когото познавали и с прякора „Суджука“. На
двамата свидетели направило впечатление, че автомобилът не намаля
скоростта и не били предприети от водача никакви действия, сочещи
намерение за извършване на маневрата изпреварване по отношение на
трактора. Св.Тодоров хванал здраво волана и споделил, че автомобила ще се
блъсне в трактора. Св.Любенов погледнал назад и забелязал, че все още няма
никаква реакция от водача на автомобила, който се бил приближил и според
свидетеля, водачът му гледал надолу, а не пътя.
В този момент лекият автомобил се ударил в лявото рамо на щанговата
пръскачка, като крайната й част представляваща квадратен винкел проникнал
в средната част на предното обзорно стъкло на лекия автомобил. В резултат
на това, този винкел, за който бил закрепен маркуча с дюзите се откъртил,
преминал през главата и гърба на пострадалия Адил, и се забил в стъклото на
задна лява врата. Св.Тодоров веднага спрял трактора вдясно на пътното
платно, а лекия автомобил отклонявайки се наляво продължил праволинейно,
напуснал пътното платно и спрял в намиращата се отляво на пътя нива.
Св.Тодоров отишъл до лекия автомобил и видял последиците от ПТП, а след
това се обадил на тел.112. В паниката си той обърнал трактора в обратната на
движението му посока, а след това заедно със св.Любенов изчакали
пристигането на полицията и линейката. Медиците констатирали смъртта на
Адил.
След извършените изследвания се установило, че св.Тодоров и
пострадалия Адил не са консумирали алкохол.
От заключението на изготвената СМЕ се установило, че
непосредствената причина на Сейдин Адил е тежката несъвместима с живота
гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в нарушаване целостта на
прешлените тела и дъгите в ляво на 3, 4, 5, 6 шийно прешлени с нарушаване
целостта на гръбначно-мозъчния канал, с контузия на гръбначния мозък с
развитие на мозъчен оток от възходящ тип, с малкомозъчно вклиняване и
остро развитие на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Според съда подадената жалба е процесуално допустима, а по
2
същество неоснователна.
В рамките на установените фактически положения, въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства от досъдебното производство,
прокурорът обосновано и законосъобразно е изложил своето становище за
прекратяване на наказателното производство.
В жалбата се възразява основно върху извода на прокурора, че
единствено поведението на Адил е причина за настъпване на ПТП-е, като
според жалбоподателите не е изследвано прецизно и поведението на
св.Тодоров, като се излагат конкретни данни свързани с това поведение, с
техническото състояние на пръскачката, с изискуемите от Наредба
№15/07.04.2008г. опознавателни знаци, с които е следвало да бъде оборудвана
пръскачката, като всички тези обстоятелства според жалбоподателите са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Според съда, в хода на досъдебното производство са били събрани
достатъчно по обем и стойност, относими и необходими доказателствени
източници, които са били анализирани по отделно и в съвкупност, прокурорът
е изложил в тази връзка своите аргументи и достигнатия главен правен извод
е законосъобразен и обоснован.
Съдът се солидаризира с този правен извод и също намира, че
единствено поведението на пострадалия Адил е в пряка причинно следствена
връзка с допуснатото ПТП-е и настъпилия резултат.
Несъмнено е, че в случая Адил е нарушил категорично разпоредбата
на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от
него МПС. Тази дейност не се ограничава единствено във владението на
МПС-во чрез органите за управление и следене на техническото му
състояние, но изисква и всеобхватно, непрекъснато и концентрирано
наблюдение на пътната обстановка, за да може водачът да реагира адекватно
на всяко едно възникнало препятствие или опасност за безопасността на
движение.
Съдът не е съгласен с констатацията на жалбоподателите, че са налице
достатъчно доказателства за наличието на селскостопански пътища между
селата Шуменци и Варненци, като се позовават на скица извадка, издадена от
СГКК Силистра, на която тези „пътища са добре различими“. Действително,
на приложената към делото скица е отбелязано наличието на подобни
пътища, но на това обстоятелство категорично противостоят останалите
доказателства, касаещи този факт. Така например свидетелите Димитров и
Стефанов /също земеделски производители/, са сигурни, че в тази пътна
отсечка липсват полски пътища. Това се доказва категорично и от отразеното
в протокола за оглед на местопроизшествие, където е отбелязано: „При ОР
десен банкет с ширина 1.40м, на нивото на пътното платно, същият е от бял
ситен камък, след банкета следва канавка, която на 60см. под нивото на
пътното платно, а след това има нива засята с жито; ширина на ляв банкет
1.30м, същият е на нивото на пътното платно като е от бял ситен камък, след
него има затревена площ с ширина 3м, а след това има нива-изорана“. Тези
констатации са ясно видими и от придружаващия огледния протокол
3
фотоалбум-сн.23, 24, 25, 26, 27, 34, 35, а и от други, които несъмнено
доказват, че в този район липсва годен за ползване полски път и
непосредствено след пътните канавки започват обработени земеделски ниви.
Това се потвърждава и от повторната тройна АТЕ /ПТАТЕ/ и представения в
нея снимков материал /напр. фиг.20/, изготвен включително и с
инструментите на Google Earth Pro.
Ето защо съдът приема за установено несъмнено, че в конкретния
пътен участък не е имало годен за движение полски път, и движението на
трактора по път SLS 1136 се е осъществявало правомерно.
Вещите лица изготвили ПТАТЕ са дали категоричен отговор на
въпроса за техническата изправност на пръскачката /отговор 2/, и той е, че по
щанговата пръскачка на трактора не се констатират неизправности, които
биха могли да бъдат причина за настъпване на произшествието.
Действително, към раменете й са били добавени допълнителни секции,
довели до увеличение на размера на нейната работоспособност, но те в
никакъв случай не са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
Освен това, при движението по процесния път, пръскачката не е била в
работно положение. За да бъде използвана по предназначението си
пръскачката, щангите й следва да са отворени на 45 или 90 градуса спрямо
надлъжната ос на трактора. Това се удостоверява и от протокола за оглед на
веществени доказателства, извършен именно по отношение на трактора и
пръскачката. В него е отразено, че „Първото рамо, което е към носещата рама
е с трапецовидна форма и с дължина 1,91м и посредством храпов механизъм
за отваряне има възможност –всяко едно рамо да бъде отворено на 45 градуса
и на 90 градуса спрямо надлъжната ос на трактора“. Именно при тези две
положения би могло да се осъществява химическа рекултивация /с оглед
преследваната широчина на въздействие/, а не при успоредно разположени
спрямо надлъжната ос на трактора щанги.
В жалбата се претендира също така, че св.Тодоров е нарушил
изискванията на чл.5, т.1, т.2 и чл.6, ал.1 от Наредба №15/07.04.2008г.,
регламентиращи монтирането на определени устройства, осигуряващи
видимостта на трактора, при движението му по пътищата, отворени за
обществено ползване. В случая е установено безспорно, че върху кабината на
трактора е бил монтирано устройство тип „буркан“ с жълта мигаща светлина,
който е бил включен. Трактора е със собствена маса от 3200кг., а дължината
на щангите на пръскачката назад са се простирали на разстояние от около
5.45м. /видно от протокола за оглед на местопроизшествие и допълнителния
оглед на ВД/, а не както е посочено в жалбата на около седем метра. В
протокола за оглед на местопроизшествие изрично е посочено, че това е
дължината сумарно и на трите рамена, включително и допълнително
монтираното, както и в протокола за оглед на ВД, където е отразено, че
„Общата дължина на дясната щанга в отворено положение с трите рамена е
5,37 метра до задната част на носещата греда и 5,43 метра до предната част на
носещата греда. Аналогично това се отнася и за лявата щанга, която е
повредена вследствие на съприкосновението с лекия автомобил. Тракторът не
е превозвал товари посредством ремарке или полуремарке, а монтираната към
4
него пръскачка представлява сменяема прикачна техника.
Тези обстоятелства свързани с изискванията към управлявания от
св.Тодоров трактор, и монтираната към него прикачна техника, включително
и изискванията по чл.127, ал.3 ЗДвП, следва да се съпоставят съобразно
конкретните климатични и пътни условия и влиянието им за настъпване на
ПТП и съставомерния резултат.
Както бе посочено, в конкретния случай пътните и атмосферни
условия са били отлични, и не са съществували никакви обективни фактори,
които да възпрепятстват пострадалия своевременно да възприеме трактора,
правилно да оцени пътната ситуация и адекватно да реагира. В случая всички
условия безпрепятствено да бъде извършена необходимата маневра са били
налице. Посочените в жалбата като липсващи устройства /светлоотражателни
триъгълници, табели, червени флагове, наред с габаритите на трактора и
пръскачката/, биха имали особено значение за безопастността на движение,
при едни други, неблагоприятни пътни и атмосферни условия, или пък нощно
време. Настоящият случай е коренно различен, и за пострадалия Адил не са
съществували никакви обективни пречки, своевременно да възприеме
разположението на трактора върху пътното платно и да съобрази поведението
си с него.
Както е отбелязано в ПТАТЕ, Адил е имал възможност да възприеме
трактора на разстояние от около 1054м. и е разполагал с време от около 41,66
сек. за преценка на пътната ситуация и предприемане на действия за
избягване на произшествието. Освен това, според вещите лица, Адил е имал
възможност от около 216,06м. /около 9сек преди удара/ да възприеме
трактора и прикачената към него пръскачка, и е имал техническата
възможност да избегне удара посредством спиране, намаляване на скоростта
или маневра изпреварване. Това е така, защото това разстояние е значително
по-голямо от дължината на опасната зона за спиране /70,82м/, с оглед
установената му скорост на движение от 91,08км/ч.
От изложеното се налага извода, че предвид изключително
благоприятните климатични и пътни условия, липсата на други ППС,
странични фактори и явления влияещи върху вниманието и концентрацията
на пострадалия Адил, той е имал обективната възможност своевременно да
възприеме управлявания от св.Тодоров трактор, спокойно да оцени пътната
обстановка и чрез съвсем тривиални водачески умения и действия да
извърши необходимите маневри, с цел недопускане на произшествие. В
случая дори е без значение, дали е било включено устройството тип „буркан“,
тъй като с оглед изложените обстоятелства, Адил е имал достатъчно време и
възможност да възприеме и оцени вида на движещото се пред него ППС. В
тази връзка са несъстоятелни възраженията на жалбоподателите, свързани с
изпусканата от пръскачката вода /по делото липсват категорични данни, че
към момента на настъпване на произшествието е имало такава/, която под
формата на фино разпръснат воден облак е създавала илюзията за отработени
газове и е затруднявала възприемането на раменете на пръскачката. Ако
действително „водния облак“ /фиг.6 от ПТАТЕ/ е създавал някаква
необичайност в пътната ситуация, както бе посочено, пострадалия Адил при
5
управление на автомобила си с дължимата концентрация, би следвало да го
възприеме своевременно, и това още повече да засили неговото внимание, а
не да се приближава на опасна дистанция от трактора, в нарушение на
разпоредбата на чл.23 от ЗДвП и чл.75 от ППЗДвП. Отделен въпрос е, че
конструктивно ауспухът на трактора е разположен пред кабината, и няма
възможност отработените газове да се установят зад МПС-во.
Ето защо според съда, посочените в жалбата и коментирани по-горе
нарушения от страна на св.Тодоров, при конкретните климатични и пътни
условия, не са в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото ПТП и
настъпилия фатален резултат.
Същото се отнася и за коментираните в жалбата несъответствия между
отделните показания на свидетелите по делото. В пълна степен това се отнася
и по отношение на въпроса, в какво състояние са били щангите на
пръскачката към момента на произшествието. Безспорно е установено и се
приема от съда, че двете щанги са били разгънати и са били разположени
успоредно на надлъжната ос на трактора зад него.
Съдът счита също така, че пострадалия Адил не е предприел осъзната
маневра изпреварване, непосредствено преди съприкосновението с щангата
на пръскачката. Според вещите лица изготвили ПТАТЕ, „Отклоняването
наляво на лекия автомобил непосредствено преди удара вероятно е
самопроизволно, като на автомобил без управление“. Видно от установеното
при огледа на местопроизшествието и допълнителния оглед на ВД,
увреждането което е получил лекия автомобил БМВ, е в средната горна част
на предното обзорно стъкло и стъклото на задна лява врата. Увреждания по
предната част на автомобила не са установени, предвид липсата на
съприкосновение на тази част на автомобила с трактора или пръскачката.
Увреждането по предното обзорно стъкло, е вследствие на проникването на
крайната част на лявата щанга на пръскачката в лекия автомобил, т.е. в
момента на съприкосновение, предната част на лекия автомобил се е
намирала под лявата щанга на пръскачката. Предвид дължината на раменете
на пръскачката от около 5.45м., то тогава е ясно, че предната част на лекия
автомобил е отстояла от резервоара на закрепената към задната част на
трактора пръскачка на около 4м. От тази дистанция, и с оглед особеностите
на пътния участък /предстоящ наклон надолу, непозволяващ да се възприемат
насрещно движещите се ППС/, не може да се извърши маневра изпреварване,
в съответствие с изискванията на чл.42 ЗДвП. Още повече, че
местопроизшествието се намира в пътен участък, в който е налице пътна
маркировка М1-единична непрекъсната линия, при която на пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат.
При тези обстоятелства, правомерното поведение на пострадалия Адил
в случая е било да намали скоростта на движение, да спазва дистанция
съобразно изискванията на 23, ал.1 ЗДвП, и едва при навлизане в пътния
участък позволяващ това, да предприеме изпреварване на трактора.
Отклоняването на лекия автомобил в случая се дължи, или на
въздействието на лявата щанга на пръскачката при съприкосновението и
6
проникването в лекия автомобил /самопроизволно/, или на неосъзната
импулсивна реакция на Адил.
При така установените факти относно скоростта на лекия автомобил,
пътните и климатични условия, е възникнала конфликтната пътна ситуация,
дължаща се изключително на липсата на нужния и дължим контрол върху
управлявания автомобил от страна на Адил, който го е задължавал да не
отклонява вниманието си, да следи внимателно, непрекъснато и всеобхватно
пътя и вследствие на това, е допуснал опасно приближаване до движещото се
пред него МПС. В тази ситуация, той сам се е поставил в невъзможност да
реагира адекватно на създалата се пътна обстановка. Ето защо показанията на
св.Любенов /независимо от отношенията, които е имал със св.Тодоров/, който
непосредствено преди съприкосновението е забелязал, че пострадалия Адил
гледа надолу, а не към пътното платно, могат да се приемат за обективни и
достоверни, тъй като се подкрепят от доказателствената съвкупност
изясняваща механизма на произшествието и основния факт на доказване.
Предвид на това, съдът се солидаризира с правния извод на прокурора,
че в случая не се установяват действия на св.Тодоров, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и съставомерния резултат.
Съдът приема, че проведеното разследване не е едностранчиво и не са
налице противоречиви изводи на прокурора, които да навеждат на съмнения
относно действителната му воля.
Прокурорът е анализирал действията на Адил, подлагайки ги на оценка
през призмата на всички събрани доказателства, включително и изготвената
ПТАТЕ, като е достигнал до крайния извод, че действията му са в причинно-
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Правилното интерпретиране на доказателствената съвкупност, е
довело до обосновани фактически и правни изводи, в полза на крайния такъв
за необходимостта от прекратяване на наказателното производство.
Всичко това прави атакуваното постановление обосновано и
законосъобразно и подлежащо на потвърждаване.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателното
производство от 04.03.2022г. на Окръжна прокуратура-Силистра, по ДП №
362 ЗМ-69/2021г. по описа на РУ-Тутракан.
Определението може да се обжалва или протестира пред Апелативен
съд гр.Варна в 7-дневен срок, от получаване на съобщението.
7
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
8