Р Е Ш Е Н И Е
№ 1082 / 7.8.2020г.
гр. Перник, 07.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 1093 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу Р.Ф.А., ЕГН **********, с адрес: ***, по
реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 388,42 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 38,62 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 5381/25.10.2018 г. по ч.гр.д. № 07231
по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник.
Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на
топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са
уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок
от 30 дни след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил
несъгласие с тях и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията
между страните, по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото
правоотношение е възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа
и ответникът е абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в
топлоснабдена сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати
потребената топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал.
1 от ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения
от съда особен представител – адв. С.И., оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Възразява между страните да е налице облигационно
отношение по повод продажба на топлинна енергия. Оспорва за процесния имот да е
доставена топлинна енергия в твърдяното количество. Възразява за
неравноправност на клаузите на ОУ. Позовава се на Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 05.04.2006 г., според която при осъществяване
на енергийните услуги сметките трябва да се изготвят въз основа на реалното
потребление. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. По
изложените съпбражения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена заповед № 5381/25.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07231 по описа за 2018 г. на
РС-Перник срещу Р.Ф.А. за сумата 388,42 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 38,62 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2015 г. до 15.10.2018 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда н чл. 47, ал. 5 ГПК.
От представените от ответника общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
От Препис-извлечение от Акт за
ключен граждански брак се установява, че на 23.04.1969 г. е сключен граждански
брак между Р. П. С. и Ф. К. А., която след брака е приела фамилно име А.
От Нотариален *** г. се
установява, че на 11.09.1995 г. Е. П. Л.
и Н. Г. Л. са продали на Ф. К. А. недвижим имот, представляващ апартамент ***
Видно от Удостоверение за
наследници изх.№ 18/ГРС-5711/11.09.2018 г., че Р. П. А. е починала на
21.08.2018 г. като е оставила наследници по закон съпруг – Ф. К. А., син - Р.Ф.А.
и дъщеря – В. Ф. Й.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е въведена услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия от 2006 г., от който момент
изравнителни сметки са изготвяни от „Нелбо“ ЕАД. Вещото лице посочва, че между
ищцовото дружество и „Нелбо” ЕАД е сключен Договор № 99/08.12.2011 г. за
услугата дялово разпределение на топлинната енергия със срок една година и
клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от
подписалите го страни. От заключението на същата експертиза се установява, че
уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал
метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От
заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Съгласно заключението в имота е монтиран уред
за измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр. водомер. Начисленото
количество топла вода е според показанията на уреда. След провеждане на
годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия е
преизчислен според топлосъдържанието на топлата вода, прогнозно начислените суми
са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни
сметки. Вещото лице посочва, че в имота има едно отоплително тяло, като то е в
помещение „баня” щранг-лира, без ИРУ, общо за всички имоти по ветикала. За него
начисляван разход на толинна енергия по изчислителен път, като прогнозно
начислените суми са сторнирани и разликата е отразена в индивидуалните годишни
изравнителни сметки. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление,
отдадена от сградната инсталация, също е разпределяна по изчислителен път,
начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, като
определените суми са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Не
е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и
свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на
топлоенергията за процесния период за имота е в размер на 388,42 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 388,42 лв. за периода 01.05.2017 г.
- 30.04.2018 г., а за законна лихва – 38,62 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., като към момента на
извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника.
Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено редовно
във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения на
абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. бр.
86/2017 г./ за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че по силата на договор за продажба на топлоенергия е доставил топлинна енергия
в размер на претендираната стойност, дължима от ответника.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От представения по делото препис-извлечение за сключен граждански брак и
нотариален акт се установява, че Феликс
Крумов А. се е намирал в граждански брак с р.п.а.към момента на придобиване на
недижим имот, находящ се в ***, по силата на договор за покупко-продажба от
11.09.1995 г. Тъй като имотът е придобит по възмезден начин през време
на брака между съпрузите, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.),
действащ към момента на осъществяване на придобивното основание, принадлежи
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит.
От гореизложеното следва, че в исковия период ищцовото дружество се е
намирало в договор за продажба на топлинна енергия със собствениците на топлоснабдения имот – Ф. К. А. и Р.П. А..
От заключението на вещото лице по приетата
съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е на стойност 388,42
лв.
Съгласно чл. 32 СК (Обн. ДВ. бр. 47 от 23 юни 2009 г.), разходите за
задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Предвид обстоятелството, че съпружеската имуществена общност е
бездялова, следва, че съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод
ползването на такива вещи разходи, какъвто е и разходът за доставяна топлинна
енергия. Следователно всеки от съпрузите дължи цялата сума за доставена
топлинна енергия.
От представеното удостоверение за наследници се устаноявва, че р.п.а.е починала на 21.08.2018 г., като е
оставила наследници по закон съпруг – Ф. К. А., и две деца Р.Ф.А. и В. Ф. Й.,
които на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9 ЗН наследявят при равни квоти, както
правата, така и задълженията й.
От изложеното следва, че ответникът Р.Ф.А.
дължи 1/3 от задължението на своя наследодател, равняваща се на сумата 129,47
лв.
Неоснователни са възраженията на
ответника за нищожност на клаузите на ОУ на основание чл. 146 и чл. 143 от Закона
за защита на потребителите, доколкото нормативната уредба изрично изисква
потребителят да не е могъл да влияе върху съдържанието на клаузите в ОУ. Същевременно
Закона за енергетиката предвижда такава възможност за потребителите, като
липсват доказателства, че потребителят е възразил срещу която и да е от
клаузите на ОУ, поради което не може да се приеме, че която и да е от тях е
неравноправна спрямо него. За пълнота следва да се посичи, че дори и клаузите
на ОУ да са нищожни на основанието, посочено от ответника, то този въпрос е
ирелевантен за изхода на настоящия правен спор, доколкото не влияе на обстоятелството,
че е потребена доставената от ищеца и ползвана в процесния имот топлинна
енергия през процесния период.
По отношение на възражението за
нарушение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г., съдът намира следното:
С посочената директива
се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената енергия и
реалното й включване в сметката, като на държавата-членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая този принцип е спазен, защото сумите
за топлинна енергия за процесния период са начислявани по прогнозни месечни
вноски, за които се издават фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение,
въз основа на които се извършва заплащане, респ. възстановяване на надвзета
сума. Така че макар реланото потребелние да не е отчетено ежемесечно, то е
отчетено за исковия период при изготвяне на изравнителните сметки, които са
съобразени от СТЕ и СИЕ, от заключенията по които се установява стойността на
действително потребената топлинна енергия за процесния период. Ответникът не
установява да е оспорил изготвените изравнителни сметки в установените срокове
съгласно чл. 34, ал. 3 от Общите условия, поради което съдът намира, че
разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възниканло вземане
спрямо ответника за главница в размер на сумата 129,47 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, праводателят на ответника
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 09.07.2017 г. – 15.10.2018
г. лихвата за забава върху месечните плащания за доставената за процесния имот топлинна
енергия е в размер на 38,62 лв.
Предвид горното, следва, че ответникът в качеството
на наследник на Роза Петрова Андреева, дължи
1/3 от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 12,87 лв.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В случая
изискуемостта на най-старото задължение за главница за потребена топлинна
енергия за м.05.2017 г. настъпва на 01.07.2017 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 22.10.2018 г., преди изтичане на давностния
срок за вземането, с което давността е прекъсната на основание чл. 116 б “б“ от ЗЗД. С оглед изложеното,
възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
По горните мотиви, съдът прави
извод, че предявният иск за главница за потребена топлинна
енергия за апартамент, находящ се ***, за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., е основателен за сумата 129,47 лв., до който размер следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата над сумата 129,47 лв. до пълния предявен
размер 388,42 лв., а искът за обезщетение
за забава за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г. е основателен за сумата 12,87 лв., до който размер следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата
над 12,87 лв. до пълния предявен размер 38,62 лв.
Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за парично вземане
оветникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.10.2018
г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от
исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът
е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
минимлане размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00 лв. за исковото
производства.
С оглед изложеното, съдът приема, че в
настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 300,00 лв.
– депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 10,00
лв. – държавна такса за издаване на две съдебни удостоверения, 150,00 лв. –
депозит за особен представител, т. е. в общ размер на 585,00 лв., а в
заповедното производство, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв. Съобразно уважената част на предявените искове, на
ищеца следва да бъде прсъдена сумата 194,99 лв. – разноски за настоящото исково
производство, и сумата 25,00 лв.- разноски за заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Ф.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 129,47 лв. /сто двадесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
12,87 лв. /дванадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
15.10.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 5381/25.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 07231 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над сумата 129,47 лв. до пълния предявен размер 388,42 лв., и иска за обезщетение за забава върху месечните плащания за разликата над 12,87 лв. до пълния предявен
размер от 38,62 лв.
ОСЪЖДА Р.Ф.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата 194,99
лв. - разноски в
настоящото исково производство, и сумата
25,00 лв. - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 07231 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 07231 по описа за 2018
г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: