Решение по дело №301/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ).

Образувано е по жалба на Земеделски стопанин (ЗС) Г. Ю. О., ЕИК *********, с. Бъзън, [улица] съдебен адрес гр. Русе, [улица], адв. И. И. срещу Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение (ПОСТП, Постановление) от 05.03.2024 г., издадено от главен инспектор от ДИТ Русе. С посоченото ПОСТП е обявено съществуване на трудово правоотношение между О. в качеството му на работодател и В. Ф. Л. в качеството му на работник на длъжност гледач на животни в обект на контрол - кравеферма в с. Бъзън, общ. Русе, Стопански двор. ПОСТП се обжалва като неправилно и незаконосъобразно; постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се от съда да отмени същото. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. И., АК Русе, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; ангажира гласни доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответникът - главен инспектор в ДИТ Русе Р. Д. Р., редовно призован, явява се лично и със старши юрисконсулт П. С.-Й.. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, представя писмена защита и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 2 и ал. 7 от КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта. Постановлението представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с който се констатират вече възникнали, съществуващи права и задължения и подлежи на оспорване по реда на чл. 145 АПК. Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото постановление и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Следователно, подадената жалба, като редовна и допустима, подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът уточнява, че използваните термини земеделски стопанин (ЗС) и земеделски производител (ЗП) спрямо Г. Ю. О. са еквивалентни и са съобразени от съда според начина им на посочване в съответното писмено доказателство.

Административното производство е започнало на 05.03.2024 г., което се установява от Съобщение (л. 11) за трудов инцидент, подлежащ на въвеждане в „Регистър за трудовите злополуки“, подадено в ДИТ Русе. В съобщението е посочено, че се касае за злополука (смъртна) при осигурител Земеделски производител (ЗП) Г. Ю. О., с адрес с. Бъзън, общ. Русе, който производител осъществява икономическа дейност с код 0141 и предмет на дейност отглеждане на едър рогат добитък, като предприятието е частно. П. В. Ф. Л. е на приблизителна възраст 67 години и не е осигурен за трудова злополука по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Сочи се в съобщението, че злополуката е станала на 05.03.2024 г., в 18:00 часа в с. Бъзън, Стопански двор, като Л. не е имал конкретно възложена задача, а увреждането представлява „Пробождане от бик в областта на гърдите“.

В административната преписка е налична Информация за трудов инцидент за пострадалото лице В. Ф. Л.. Посочено е, че на 05.03.2024 г. около 18:00 часа в кравеферма в с. Бъзън, Л. е бил прободен от бик в областта на гърдите, което е причинило смъртта му. Л. не е имал конкретно възложена задача. Няма свидетели на инцидента, като начина на увреждане е травма в областта на гърдите. В частта от формуляра „Предприети незабавни действия от страна на контролния орган при пристигане на обекта /спиране, отстраняване и т.н./“ е посочено „Започната е проверка по работни места, връчена е призовка на ЗП.“. Информацията е изготвена от ответника - главен инспектор Р. Р..

На ЗС О. е връчено Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за това, че на 05.03.2024 г. в 19:25 часа започва проверка от ответника в стопанисвания от О. обект Кравеферма, находяща се в Стопански двор, с. Бъзън. В уведомлението е записан стандартен текст, че „Проверката обхваща въпроси от компетентността на Инспекцията по труда, относно спазване на трудовото законодателство, в т.ч. осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд /посредническа дейност /. За констатациите, направени по време на проверката, ще бъде издаден административен акт по реда и сроковете, предвидени в АПК.“ Уведомлението е връчено на О. срещу подпис.

На 05.03.2024 г. писмени обяснения за инцидента и декларации са дадени от следните лица:

1. Г. Ю. О., [ЕГН], в качеството му на ЗС Г. Ю. О., ЕИК *********. Сочи се в обяснението, че лицето притежава земеделско стопанство в с. Бъзън. От няколко години при него се появил Л., който знаел български език и казал, че е от Куба, като поискал от О. да му даде подслон и храна, защото е бежанец. О. посочва, че съжалил Л. и му дал подслон, защото имал много постройки; често му давал храна. Посочва, че Л. свободно се е движил и О. не го е разпитвал къде ходи. Според О., Л. бил доброжелателен и добродушен. Л. понякога вършел дребни неща за да помага на О., като последният не е искал това и му казвал, че има работници, които ще свършат работата. Посочва, че днес (бел. на съда 05.03.2024 г.) той, неговата съпруга Дилбер и работничката В. се заели както обикновено с доене на кравите. Преди да започнат, В. Л. се въртял около тях, но после забелязали, че го няма. О. посочва, че не е пускал Л. да ходи свободно при животните, затова помолил В. да види къде е. В този момент О. видял, че по рогата на бика има кръв и якето на Л. е на земята и по него също има кръв. О. започнал да търси Л. – викал, звънял по телефона, но никой не отговарял. След още търсене го намерил в помещението за фураж и се обадил на „112“, като след пристигането на същите разбрал, че Л. е починал. О. посочва, че бикът е бил завързан при кравите, като Л. е познавал бика от малък. В обяснението се дава сведение, че заедно към стопанството отглежда и домашни животни за собствена консумация - кокошки, като Л. се грижил понякога за тях, те били зад обора с кравите.

2. Д. Б. О., [ЕГН] – посочва, че на 05.03.2024 г. към 18:00 часа започнали да доят животните, като В. се въртял около тях, а тя за малко прескочила до вкъщи. Посочва, че Г. О. забелязал, че В. го няма и тръгнал да го търси; казал, че по главата на бика има кръв и тръгнал да го търси. Посочва, че О. намерил В. в коридора на едно от помещенията, а тя извикала Бърза помощ. Установили, че В. е починал. О. твърди, че Л. е помагал понякога с каквото можел, хранил понякога кокошките. О. не пускал Л. сам при животните, затова отишъл да го търси. Л. дошъл при Османови преди няколко години, поискал подслон, казал, че е бежанец от Куба. Тъй като разполагали с много помещения, Османови го подслонили. Посочва, че Л. никога не е бил на работа при тях и никога не е имал никакви задължения. Л. познавал бика от малък и му давал понякога храна.

3. В. Б. М. – посочва, че познава В. като колега, работят заедно, помага й с носенето на мляко но лично какъв е не знае, знае, че има син и внук.

Декларации във връзка с проверка на ДИТ Русе по спазване на трудовото законодателство, на основание чл. 399 от КТ и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ ; чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК са представили, както следва:

Д. Б. О. - посочени адрес и ЕГН, работещ при ЗП Г. О. като дояч – животновъд с работно време от 7:00 часа до 19:00 часа; представени са данни за сключен трудов договор; за времето през което полага труд; за възнаграждението, което получава. Декларацията е попълнена и подписана на 05.03.2024 г. в 20:15 часа.

В. Б. М. – аналогично на О. са посочени адрес и ЕГН, работещ при ЗП Г. О. като дояч – животновъд с работно време от 6:00 часа до 8:00 часа и 18:00 часа – 20,00 часа; представени са данни за сключен трудов договор; за времето през което полага труд; за възнаграждението, което получава. Декларацията е попълнена и подписана на 05.03.2024 г. в 20:08 часа.

На 05.03.2024 г. на О. е връчена Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, с която е призован да се яви на 06.03.2024 г. в 15,00 часа лично/чрез упълномощен представител в ДИТ Русе, като на основание чл. 402, ал.. 1, т. 2 от КТ е указано какви документи следва да представи, както и да представи попълнена Идентификационна карта.

На 05.03.2024 г., около 19:30 часа, главен инспектор Р. Р. в ДИТ Русе е извършил проверка за спазване на трудовото законодателство в ЗС Г. Ю. О., обект на контрол Кравеферма в с. Бъзън, Стопански двор. Проверката е по работни места и е във връзка с настъпила злополука. В хода на проверката е установено, че лицето В. Ф. Л., ЛНЧ ********** е полагал труд в обекта на контрол, грижейки се за животните (хранейки ги), без да има сключен писмен трудов договор с работодателя - ЗС Г. Ю. О., което е в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 61, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Посочено е още, че на 05.03.2024 г., около 18:00 часа с Л. е настъпила злополука, вследствие на която същият е починал – установено е, че той е бил прободен от бик в областта на гърдите. Тази информация е отразена в Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, изготвено на 05.03.2024 г. от главен инспектор Р.. В частта от постановлението, относно опис на събраните доказателства е записано следното:

„Обяснения от Г. Ю. О. от 05.03.2024 г.

Обяснения от Д. Б. О. от 05.03.2024 г.

Обяснения от В. Б. М. от 05.03.2024 г.

Обяснения от В. Ц. (кмет на с. Бъзън) от 06.03.2024 г.

Справка за физическо лице – чужденец от 06.03.2024 г. 11:59:47 часа

Призовка на основание чл. 45, ал. 1от АПК от 05.03.2024 г.“

След това в Постановлението следва разпоредителна част, съгласно която на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ проверяващият орган е обявил съществуването на трудово правоотношение между В. Ф. Л., изпълняващ длъжността работник - гледач на животни в обект на контрол Кравеферма в с. Бъзън, Стопански двор и работодателя ЗС Г. Ю. О., считано от 05.03.2024 г. В бланката на Постановлението е записан стандартен текст „Съгласно чл. 405а, ал. 3 във връзка с ал. 6 от КТ, ако страните по трудовото правоотношение не уговорят в писмена форма условията на договора или са обективно възпрепятствани да ги уговорят, настоящото постановление замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.“. Постановлението е връчено на О. на 06.03.2024 г.

Представени са обяснения от В. В. Ц.-Б., кмет на с. Бъзън, в които тя посочва, че на територията на селото от 2018 г. пребивава кубинецът В. Ф. – лице с неизяснен статут. Сочи се, че по молба на местен животновъд – Г. О. е изготвена Заповед № 5364з-699/17.05.2018 г. от служба „Миграция“ за пребиваването на Л. в с. Бъзън чрез ежеседмична подписка до изясняване на статута. Кметът на селото посочва, че В. Ф. е живеел във фермата, получавал храна и подслон. Бил уважителен и винаги усмихнат, всяка седмица идвал в кметството за да се подпише, като подписът е полаган пред К. Г. – старши специалист, определена за пробационните списъци със заповед на кмета. Посочва, че няма информация Л. да е помагал с труд на други жители на селото.

На 06.03.2024 г. административният орган е предприел действия по събиране на информация относно лицето В. Л. и относно ЗС О.. Изпратени са писма с искане за представяне на информация до директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) и до директора на ОД МВР Русе, група „Миграция“.

В отговор на запитването, с писмо с вх. № 24022262/06.03.2024 г. директорът на ОДБХ посочва, че О. е регистриран като собственик на животновъден обект – кравеферма за отглеждане на говеда съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. При извършена справка в интегрираната система на БАБХ към 06.03.2024 г. в посочения обект са регистрирани 123 броя говеда. Обекта отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и е регистриран за търговски цели. Посочено е още, че последната проверка, извършена от служители на ОДБХ Русе е била на 05.04.2023 г. във връзка с извършване на официален контрол на животновъдните обекти за производство на сурово мляко. Към отговора е приложена справка за наличните животни в ОЕЗ Животновъден обект рег. № **********(7077-0123) в Стопански двор, с. Бъзън, към 06.03.2024 г.

На 06.03.2024 г. е извършена справка в Единния регистър на чужденците към МВР, от която се установява, че В. Ф. Л. е чужденец с ЛНЧ ********** и по националност е кубинец.

На 06.03.2024 г. административният орган е връчил срещу подпис на О. писмо с изх. № 24014823/06.03.2024 г. относно даване на писмени обяснения и представяне на документи във връзка с извършвана проверка,, като е посочено, че изискваните документи и отговорите на поставените въпроси следва да са представени в ДИТ Русе до 08.03.2024 г.

В Обяснение с вх. № 24022169/06.03.2024 г. О. дава отговори на въпроси, съдържащи се във връчената му призовка на 05.03.2024 г. Посочено е, че О. притежава кравеферма в [населено място], бивш стопански двор и една от дейностите му е отглеждане на крави, като сградите в стопански двор също са негова собственост. Преди няколко години при О. се появил В. Ф.; обяснил, че е емигрант от Куба и поискал подслон. По причина, че имал много празни помещения и от съжаление, О. му позволил да живее в стая от бившата административна сграда на ТКЗС [населено място]. О. посочва, че никога не е назначавал В. на работа и не е имал подобни намерения; никога не е сключвал трудов договор с него и никога не му е определял каквито и да било задължения. О. твърди, че Л. е живеел свободно във фермата и постоянно се движел с колело; появявал се и заминавал накъде когато и както реши, но О. не се интересувал къде ходи и кога ще се върне. Сочи се още в обяснението, че семейството на О. винаги е давало храна на Л. защото във фермата освен животните на земеделския стопанин, семейството отглежда и домашни животни, които нямат нищо общо с работата на земеделския стопанин. Прави изявление, че към настоящия момент има кокошки, пилета и други подобни дребни животни като В. често се грижел за кокошките, събирал яйца, люпил пилета, но нищо от това не е свързано с дейността на земеделския стопанин и О. никога не му е заплащал нищо. Тъй като Л. бил беден човек, без близки и без документи за самоличност, О. единствено от съжаление и добронамереност го приютил. Земеделския стопанин няма как да представи изисканото трудов досие на Л. защото никога между двамата не е имало каквито и да било взаимоотношения свързани с труд; Л. никога не е бил назначаван на работа при О.. Във връзка с изискването по т. 14 от призовката да представи документация относно установяването, регистрирането и разследването на злополуката настъпила с Л., посочва, че

взаимоотношенията им не са били като между работник и работодател; Л. не е бил на трудов договор при О. и между тях не е имало трудови правоотношения, поради което не може да представя документи относно злополуката. Посочва още, че не е осигурител по смисъла на КСО в настоящия случай и не следва да извършва каквито и да било действия в такова качество. Счита, че функции по разследването на случилото се с В. Л. на 05.03.2024 г. имат само и единствено разследващите органи от МВР.

В отговор на друго запитване от 06.03.2024 г., с писмо с вх. № 24022495/ 07.03.2024 г. директорът на ОДБХ посочва, че в дирекцията не е постъпвало заявление от О. за регистрация на животновъден обект – лично стопанство и не е вписан такъв в регистъра за лични стопанства.

Началникът на група „Миграция“ при ОД МВР Русе е отговорил на отправените от административния орган запитвания с писмо с вх. № 22022798/ 07.03.2024 г. Посочено е в отговора, че със Заповед per. № ЗДМ-491/16.04.2008 г. на директора на Д. „Миграция", МВР София спрямо В. Ф. Л./Viktor Fonsека Lozada, роден на [дата]., гражданин на Куба, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по реда на чл. 41, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) Принудително отвеждане до границата на Република България. До отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ, със Заповед № 1329/15.09.2008 г., на лицето е разпоредено да се явява ежеседмично в териториалната структура на МВР по местопребиваването си (РУ-Аксаково, а впоследствие РУ-Провадия). През 2018 г. Л. е сменил адреса си на пребиваване и е декларирал, че пребивава на адрес [населено място], обл. Русе, [улица]. При извършената проверка, той е установен на адреса, като е потвърдено че българският гражданин Г. Ю. О. му осигурява жилище и издръжка съгласно изискванията на чл. 72, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. По тази причина, със Заповед № 5363р-699/ 17.05.2018 г. на директора на дирекция „Миграция" за промяна на Заповед peг. № 1329/15.09.2008 г., на основание чл. 44. ал. 5 от ЗЧРБ, В. Ф. Л. се е явявал ежеседмично в териториалната структура на МВР по настоящото си местопребиваване - приемната на младши полицейски инспектор, обслужващ [населено място]. Към писмото е приложено копие на цитираната Заповед № 5363р-699/17.05.2018 г.

О. е представил отговор (с вх. № 24023607/11.03.2024 г.) на поставените му въпроси от административния орган с вх. № 24014823/06.03.2024 г. Първоначално посочва, че някои от въпросите са некоректни и искат да внушат, че Л. е бил работник на О., което не отговаря на действителността. Излага подробности относно бика, причинил смъртта на Л., като посочва, че последния никога не се е грижил за бика, а това се извършва само от О.. В стопанството има само един бик, този, който е причинил инцидента. Отново описва историята на запознанството си с Л.. О. притежава инкубатори и Л. сам пожелал да залага яйцата в тях и да ги следи. Описва подробно своите действия към момента на инцидента. Не знае откъде са работните дрехи на Л., не е имал задължения, понякога помагал във връзка с животните, но нищо повече. О. посочва, че никога отношенията му с Л. не са свързани със заплащане на възнаграждение, защото Л. не е извършвал нещо, за което му се полага плащане. Твърди, че не му е осигурил място за спане в качеството на земеделски стопанин, а като собственик на сградите, закупени от него и от съпругата му като физически лица. По този начин е помогнал на един беден и бездомен човек като човек. Осигурявал е храна на В. като помощ, но не и като възнаграждение във времето, в което той е помагал за отглеждане на животните, защото Л. не е помагал по този начин. Посочва, че бикът е на година и два месеца приблизително, негова собственост е и осигурява храна за същия, но няма официално заключение относно инцидента и не може със сигурност да твърди какво се е случило. О. в качеството си на земеделски стопанин и като собственик на животните определя реда и начина на тяхното отглеждане като посочва процедурата по изхранване на същите. Дава обяснение, че неговите животни се пасат с електропастир, поради което дейност по изкарване на паша на говедата няма и следователно, не може тази дейност да е извършвана от Л.. С. О. храни и се грижи за бика, като Л. никога не е извършвал подобни действия.

Административната преписка съдържа множество писмени документи (надлежно заверени копия на договори; правила; инструкции за работа с различна апаратура и действия при приемане на суровини и материали, както и свързани с производствени процеси; дневници; протокол; ревизионна книга; книги за инструктаж и др.), които О. е представил пред ДИТ Русе във връзка с проверка на трудовото законодателство, но тъй като в тях не се съдържа информация относно оспореното Постановление, съдът намира същите за неотносими.

На въпросите на административния орган относно кокошките, които притежава, О. е посочил, че те са приблизително 50-60 броя към момента. Отглежданите кокошки през деня са свободни в двора; вечер ги затварят в помещение, намиращо се близо до мястото на инцидента с Л..

Административният орган е изискал с писмо с изх. № 24019949/12.03.2024 г. информация началника на Районен център 112 Русе за сигнала, подаден във връзка с инцидента с Л.. В отговор, с писмо с вх. № 2429161/25.03.2024 г. е посочено, че в изпълнение на чл. 16, ал. 4 от Закона аз национална система за спешни повиквания с ЕЕН 112 данни от Регистъра на спешните повиквания могат да изискват само службите за спешно реагиране, както и органите на съдебната власт.

Недоволен от така издаденото Постановление, О. обжалва същото в настоящото производство с доводи за неговата незаконосъобразност като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че фактическата обстановка не е установена правилно, което е довело до неправилния извод за съществуване на трудово правоотношение каквото в действителност няма. Според жалбоподателя неправилно в постановлението е посочено, че В. Л. е полагал труд в кравефермата като се е грижил за животните (хранейки ги) без да има сключен трудов договор. Описана е историята а запознанството между О. и Л., на практика са възпроизведени отговорите, които О. е дал във връзка с призовката и с писмо с вх. № 24014823/06.03.2024 г. на административния орган. Категорична е позицията на О., че Л. никога не е полагал труд в обекта на контрол, не му е било заплащано възнаграждение и между тях никога не са били налице отношения работодател – работник. В жалбата като порок на оспорения акт се сочат и нарушения на процесуалните правила – нарушение на чл. 35 от АПК поради неизясняване на факти и обстоятелства от значение за казуса. Посочва, че когато инспекторите от ДИТ Русе са пристигнали след инцидента са поискали да даде обяснения, след това са му връчили „призовка за откриване на административно производство и с указания за изпълнение на 06.03.2024г.“. След това (непосочена дата) е отишъл да занесе поисканите документи и тогава му е връчено Постановлението и след това писмо с въпроси, на които да представи отговор. Когато е представил отговорите, на О. е връчено друго писмо, свързано с въпроси относно отглежданите от него кокошки. Заявява, че тези писма са му връчени след като на 05.03.2024 г. е издадено Постановлението. Като друго нарушение сочи факта, че в съдържанието на Постановлението (издадено на 005.03.2024 г.) като доказателства са посочени такива, събрани на 06.03.2024 г. – обяснения от кмета на селото и справка. О. посочва, че никой не му е обяснил, че това не е проверка на обекта, а процедура по издаване на административен акт; той не се е запознал със събраните от инспекторите доказателства и не е предполагал, че ще бъде издадено постановление за да направи съответните възражения. Иска се от съда да отмени постановлението.

По искане на жалбоподателя до разпит са допуснати трима свидетели.

Д. Б. О., като съпруга на Г. О., дава показания по собствено желание. Посочва, че работи във фермата на съпруга си в [населено място], а фермата е регистрирана на ЗП „Г. О.“. Посочва, че макар и да не е сигурна, през 2016-2017 г., В. е потърсил подслон при тях. Впоследствие разбрали, че е кубинец, че си няма никого, съжалили го и го прибрали в сградата. За сградата обяснява, че е закупена от нея и съпругът й, има постройки и са приютили Л. да живее в тази сграда. Твърди, че В. нямал никакви ангажименти към съпруга й, нямал задължения, не бил назначен на работа, никога не е бил назначаван на работа при тях. Не знаели нищо за миналото му. Обяснява, че Л. имал едно колело и щъкал с него напред-назад. Нямало никакви ограничения кога Л. да влиза и излиза в сградата, защото тя е отворена, няма охрана. Тези сгради са от бившето ТКЗС, било е кравеферма, с някаква допълнителна сграда, където преди се е помещавало нещо, но сега е необитаемо. Предоставили възможност на В. да живее в сградата; давали му храна; посочва, че в тяхната ферма, който дойде, закусват заедно с каквото има. Твърди, че всичко си имат във фермата - кокошки, мляко, произвеждат сирене. За Л. посочва, че винаги му давали каквото поиска, но не и пари назаем, не знае дали е разполагал с пари. Според свидетелката Л. имал машинка за търсене на метали и се разхождал с нея. Описва починалия като клошар, събирал където каквото намери и примъквал каквото му дадат, не се къпел. Не е имал задължение да помага в стопанството, но се въртял до кокошките, събирал яйца, помагал, когато той пожелае. Не знае как си е купил машинката за метали, но имал и приятели. От шест години обитавал тяхната сграда. Обяснява, че си спомня за инцидента на 05.03.2024 г., когато дошъл „полицейски инспектор от ДИТ“, пред когото давала писмени обяснения и записала, че е хранил кокошките и е затварял животните, като потвърждава, че се е грижил за кокошките.

Свидетелката В. Б. М. посочва, че работи като доячка в стопанството на Г. О. трета година с прекъсване. Откакто е там, познава В., там го е заварила. С него имала най-обикновени отношения, защото се въртял там; нищо не правил; нямало го по цял ден; движел се с колелото напред – назад. Живеел във фермата, имал една стаичка до обора, но не може да каже дали е плащал нещо за тази стаичка, като мисли, че не е плащал. В. нямал никакви задължения да върши нещо, защото цялата работа вършили свидетелката и шефът. В. нищо не правил по отношение на животните, само когато имал нужда от яйца отивал при кокошките да си вземе, или ако искал мляко, идвал при нея, вземал кофата и т.н. Докато свидетелката работила там, В. не е бил на работа като нея. М. също му давала храна, както и кафе, цигари, всички му давали. Л. бил добър човек, нямал дрехи, давали му от селото, носел с колелото си дрехи с чували, стаята му била пълна с дрехи. Всякакви работи имало в стаята му – боклуци, тенджери, чинии. При предявяване на свидетелката на нейните писмени обяснения, дадени на 05.03.2024 г. пред служителите на ДИТ, свидетелката уточнява, че действително в обясненията си е записала, че В. е неин колега и работят заедно. М. твърди, че инспекторът от ДИТ е диктувал какво да напише, но тя не е искала да каже точно това, В. просто й помагал за млякото и после си вземал мляко за него. Посочва още, че фразата „Аз познавам В. като колега, работим заедно, помага ми с носенето на мляко, но лично какъв е не знам, има син и внук.“ е написана под диктовка. Дава показания, че В. е контактувал с бика, с който се случил инцидента, тя е заварила там този бик, не знае откога е във фермата. В. винаги ходил с хляб в ръката и му давал, не само на него, а и на кравите. Не е виждала Г. да плаща някакви пари на В. и не знае В. да е дължал някакви пари на Г.. На въпроси на ответника посочва, че работното й време е 4 часа, като по принцип към 18,00 часа започва доенето, инцидентът станал по време на доенето. Свидетелката е била на около 200 метра от мястото на инцидента. Преди инцидента В. се завъртял около тях, правил нещо по колелото.

Във връзка с твърдението на свидетелката, че същата е написала обяснението си под диктовка на инспектор на ДИТ, ответникът направи възражение, че той не е в състояние да диктува нещо, което не знае. Посочва още, че свидетелката е попълнила декларация съгласно чл. 399 от Кодекса на труда, тя е пълнолетен гражданин, наясно е, на самата бланка е записано, че съгласно чл. 313, ал. 1 от НК носи наказателна отговорност за деклариране на неверни данни. Р. посочва още, че лично за първи път влиза в тази кравеферма и няма как да накара пълнолетно лице, в стаята имало поне десет полицаи и хора, и нямало как да диктува. Единственият човек, който диктувал във въпросната вечер, била адвокатката на дружеството – г-жа И..

В защитната си пледоария адв. И. посочва, че „Дори в обясненията си, написани в същата вечер, както от земеделския производител, така и от работещите там, както и свидетелката днес посочи, че не е искала да каже точно това, което е написаното, под давлението на стреса който е бил, със смъртния случай, който се е получил тогава, достатъчно ясно е описано, че това лице не е изпълнявало по никакъв начин трудови задължения.“

Свидетелят А. Х. А. посочва, че работи в мандрата на стопанството на Г. от септември миналата година (2023 г. – бележка на съда), произвеждат сирене. П. В., той се подвизавал там. Знае за Л., че имал някаква стая там, но не знае къде точно е същата. Виждал го е в селото по-скоро. С. А. отивал към 7 – 7:30 на работа и не го виждал, след обяд си тръгвал към 16 часа, много рядко го засичал, по-често го срещал в селото. Знае, че е живял във фермата в някаква стая. Не е обърнал внимание дали В. е имал някакви задължения към Г.. А. работи в мандрата и не го е засичал. Обяснява, че мандрата е на челно място, а стаята на В. била някъде в оборите. Не е имал ежедневен контакт с лицето поради факта, че разстоянието между мандрата и стаята е далече. За В. знае само, че е спял в тази стая, но не знае дали е бил на работа при Г.. В. е искал от А. два-три пъти сирене за макарони и салата, като нямало забрана да му се дава. А. работи в мандрата, няма работа в оборите и не може да каже дали В. е бил близо до животните, дали е правил нещо за тях и дали е носил някакви кофи с мляко. За инцидента разбрал на другия ден, като отишъл на работа. Неговото работно време е от 7-7.30 часа до към 15-16 часа.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът ангажира писмена защита, с която оспорва жалбата като неоснователна.. Разгледана е хипотезата на чл. 405а, ал. 2 от КТ, съгласно която Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. Въведено е твърдение, че по делото безспорно са установени всички елементи на трудовото правоотношение - работно място и работно време, Л. получавал и храна, въпреки че съгласно чл. 269 от КТ, трудовото възнаграждение да се изплаща в пари. Посочва, че съществуването на трудовото правоотношение е установено чрез обясненията на лицата, които са се намирали в обекта на контрол по време на проверката от контролните органи на 05.03.2024 г. в кравефермата в [населено място]. Изложени са доводи във връзка със законосъобразността на Постановлението – компетентност на органа, правилно приложение на материалния закон. Направен е извод, че изпълняваната от Л. дейност „се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, която по отношение на други лица е уредена като трудово правоотношение.“ Като се съпоставят обясненията на служителите е посочено, че „работното време на фермата и храненето на животните е около 6 часа и около 17 часа всяка вечер- инцидента е настъпил около 18 ч. Т. е инцидента е настъпил по време на работното време и храненето на животните. Л. се е намирал при кокошките, а помещението, в което са се намирали е в близост до мястото на инцидента.“. Изложени са доводи във връзка с обясненията на свидетелката В. М., че Л. е „колега“; както и тези на Д. О. за храненето на кокошките. От отговорите на О. е разгледано твърдението, че Л. се е занимавал с инкубатора. Направено е позоваване на многото писмени доказателства, които са събрани след издаване на Постановлението. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Не са спорни между страните следните факти и обстоятелства:

1. Г. Ю. О. е регистриран земеделски производител, който притежава кравеферма за отглеждане на говеда като регистриран животновъден ветеринарномедицински обект, с местоположение Стопански двор в [населено място], общ. Русе.

2. В. Ф. Л. е кубински гражданин; чужденец, пребиваващ на територията на страната и живеещ в една стая в постройка, собственост на физическите лица Г. Ю. О. и Д. Б. О.. Л. пребивава в [населено място] с първоначална известна дата от 2018 г.

3. На 05.03.2024 г. около 18:00 часа на територията на кравефермата се случил инцидент – починал е В. Ф. Л., вследствие на удар от бик в гърдите. Бикът е собственост на О..

4. Непосредствено след инцидента, на проверка в кравефермата са пристигнали на проверка инспектори от ДИТ Русе, които са снели обяснения от работниците в кравефермата към този момент.

Спори се относно въпроса дали Л. е полагал труд при земеделския производител или е пребивавал на територията на кравефермата без задължения към О.. Жалбоподателят твърди, че е приел Л. като беден човек, без близки и му е давал подслон и храна без да очаква насрещна престация от Л.. Административният орган защитава обратната позиция – счита, че от всички събрани доказателства безспорно се доказва, че Л. е полагал труд при земеделския производител О. и по тази причина е издал Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между Л. и работодателя ЗП Г. О..

Процесното Постановление е издадено от компетентен орган. Нормата на чл. 405а, ал. 1, изречение първо от КТ посочва, че Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (УПИАГИТ) При и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията. Според алинея втора Правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация. Следователно, обжалваното Постановление е издадено от компетентен орган – главен инспектор Р. Д. Р.. В жалбата не са въведени оплаквания относно компетентността на органа, издал Постановлението.

Постановлението отговаря на изискванията за форма, съдържащи се в нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като Кодекса на труда не въвежда специални изисквания относно формата на тези административни актове. В оспорения акт са посочени фактически и правни основания за издаването му; съдържа се разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; посочена е възможността за обжалване. Спазено е и единственото условие относно формата, съдържащо се в чл. 405а, ал. 1, изречение трето В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Определено е, че трудовото правоотношение с Л. възниква от 05.03.2024 г.

Съдът счита, че Постановлението, предмет на оспорване в настоящото производство е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по следните причини:

Вече многократно в мотивната част на настоящото съдебно решение съдът посочи, че инцидентът с Л. е станал на 05.03.2024 г., около 18:00 часа в кравефермата, собственост на ЗП О.. На последния е връчено Уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК в 19:25 часа същия ден – 05.03.2024 г. относно започване на проверка по въпроси от компетентността на Инспекция по труда за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В хода на проверката са снети писмени обяснения от Г. Ю. О.; от Д. Б. О. и от В. Б. М. (фамилията е изписана собственоръчно от лицето), като последните две са попълнили и декларации по реда на чл. 399 от КТ във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ; чл. 402, ал. 2 от КТ; чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от АПК.

При съобразяване на частта „Опис на събраните доказателства“ обжалваното Постановление е издадено непосредствено след събирането на посочените обяснения и представянето на писмените декларации, т.е. на 05.03.2024 г., съгласно посочената в него дата. Същото е връчено на О. на 06.03.2024 г. Страните не спорят за датата на инцидента, за датата на изготвяне на Постановлението и за датата на неговото връчване на О..

Съдът намира, че при така посочения изключително кратък времеви период Постановлението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. На първо място, във вече посочената част „Опис на събраните доказателства“ е вписано следното:

„Обяснения от Г. Ю. О. от 05.03.2024 г.

Обяснения от Д. Б. О. от 05.03.2024 г.

Обяснения от В. Б. М. от 05.03.2024 г.

Обяснения от В. Ц. (кмет на [населено място]) от 06.03.2024 г.

Справка за физическо лице – чужденец от 06.03.2024 г. 11:59:47 часа

Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 05.03.2024 г.“

При издаване на Постановлението на 05.03.2024 г., не е възможно да бъде събрано писмено обяснение от В. Ц. (кмет на [населено място]) от 06.03.2024 г. и да бъде извършена описаната справка за физическо лице (още повече, че за нея изрично е посочено, че е извършена на 06.03.2024 г. в 11:59:47 часа.

Видно от изявлението на ответника в частта по съществото на делото в проведеното по делото съдебно заседание, към момента на изготвяне на Постановлението, същият не е разполагал с необходимите доказателства относно кмета на [населено място], защото според ответника „На 05.03.2024 г. вечерта проведох телефонен разговор с кмета на [населено място] – г-жа Василена, не съм сигурен за фамилията й, и се уговорихме на 06.03.2024 г. да се яви в инспекцията да даде писмени обяснения във връзка с лицето В. Ф.. Тя се яви на 06.03 и декларира писмено, че Фонсека пребивава на територията на селото от 2018 г. и по молба на местния жител животновъд, а именно Г. О., е била изготвена заповед от Служба Миграция за пребиваване в [населено място] на лицето чрез ежеседмична подписка на лицето до изясняване на статута му.“ Разговорът по телефона не е идентичен като доказателство с писмените обяснения, дадени лично от лицето (независимо в какво му качество – лично/кмет) и не могат да бъдат вписани в издадения административен акт преди въобще да са изготвени. Аналогична е ситуацията с посочената справка за чужденец.

На следващо място, не може да се приеме, че вписаната призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК е доказателство. Това е така защото призовката е изготвена от самия ответник; по своя характер и съдържание тя вменява задължение за определено поведение на призованата страна – в случая, представяне на изрично посочени документи и в нея се определя срок, в който призованата страна е реализирала това поведение. Представените документи (изключително разнородни по своя характер) могат и следва да бъдат вписани като доказателства в Постановлението. В конкретния случай обаче това е невъзможно в пространствено – времевия континиуум, защото Постановлението е съставено в деня на инцидента 05.03.2024 г., а с призовката О. е задължен да представи посочените документи на 06.03.2024 г. в 15:00 часа в сградата на ДИТ Русе лично/чрез упълномощен представител.

Без значение е факта, че Постановлението е връчено на ЗП О. на 06.03.2024 г. След като ответникът е изготвил Постановлението на 05.03.2024 г., като индивидуален административен акт, той е бил длъжен да посочи събраните към този момент доказателства.

В Постановлението не са посочени други доказателства по причина, че всички останали такива (обсъдени от съда при излагане на фактическата обстановка) са събрани след датата на издаване на Постановлението. Това се установява не само от датите на съответните доказателства, но и от пледоарията на ответника – например в съдебно заседание същият посочва, че „На 06.03.2024 г. изисках официална информация от Агенцията по храните за това колко на брой животни отглежда земеделският стопанин Г. О.. Информацията я получих на същия ден по системата за електронен обмен на данни и стана ясно, че земеделският стопанин отглежда 123 говеда, за които след проверка в регистъра на НАП установих, че се грижат 3 жени и 1 мъж.“

С издаването на Постановлението на 05.03.2024 г., непосредствено след установяване на инцидента, на практика административният орган е нарушил правото на ЗП О. да участва в административното производство пи смисъла на чл. 34 от АПК, като не му е дал възможност да се запознае със събраните доказателства с посочените в Постановлението такива, събрани на 06.03.2024 г. Дори теоретично се приеме, че това е станало чрез устно уведомяване при връчването на Постановлението, на първо място няма никакви доказателства в тази насока и на второ – отново следва да се посочи недопустимостта на вписване на доказателства, събрани след датата на постановяване на административния акт, в неговото съдържание.

В съдебно заседание ответника посочва множество събрани доказателства във връзка с тезата му, че е съществувало трудово правоотношение между Л. и ЗП О., като тези доказателства са представени в административната преписка по делото. Съгласно чл. 35 от АПК Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Видно от съдържанието на процесното Постановление, в мотивната част на същото не са обсъдени обясненията, дадени от О. на 05.03.2024 г. Следователно, дори при оскъдните събрани доказателства към момента на издаване на Постановлението, същите въобще не са обсъдени от административния орган. Простото посочване на факти не е еквивалентно на тяхното обсъждане. В постановлението е записано „На 05.03.2024 г. около 19:30 часа при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на ЗС Г. Ю. О. с ЕИК ********* в обект на контрол – Кравеферма в с—Бъзън, Стопански двор във връзка с настъпила злополука , констатирах че лицето В. Ф. Л. с ЛНЧ ********** е полагал труд в обекта на контрол, грижейки се за животните (хранейки ги) без да има сключен писмен трудов договор с работодателя ЗС Г. Ю. О. в нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

На 05.03.2024 г. около 18:00 часа с лицето В. Ф. Л. е настъпила злополука, вследствие на която същият е починал. При проверката се установи, че В. Л. е бил прободен от бик в областта на гърдите.“.

На практика Постановлението е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка, с което е нарушено изискването на чл. 35 от АПК.

За съда остава неясно по каква причина процесното Постановление е издадено непосредствено след установяване на инцидента с Л.. Нормата на чл. 57, ал. 1 от АПК определя императивно, че Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Следователно, административният орган е разполагал най-малко с 14 дни за издаване на процесното Постановление при спазване на административнопроцесуалните правила, като при определени условия този срок е можело да бъде продължен. Видно е, че впоследствие другите доказателства по административното производство са събрани именно в предвидения в закона срок, но предвид датата на издаване на Постановлението същите не могат да бъдат ценени. Другата неяснота в административното производство е каква е целта на събирането на допълнителните доказателства от други административни органи – БАБХ; МВР; кметство [населено място] и др. след като административният орган още на 05.03.2024 г. е приел, че съществува трудово правоотношение между Л. и ЗП О. и е обявил същото с предвидения в КТ административен акт.

Съдът намира за необходимо да посочи и следното: В последната част от жалбата, в която са изложени възражения по съществото на спора, е посочено следното: „Никой не ми обясни, че това не е проверка на обекта, а процедура по издаване на административен акт – постановление за обявяване на трудово правоотношение.“. Възражението не отговаря на действителността. Видно от връченото Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК, ЗС Османов е уведомен, че проверката обхваща въпроси от компетентността на Инспекцията по труда (следователно, тук се включва и обявяване на трудови правоотношения за съществуващи). Формуляра за уведомяване завършва със стандартна фраза „За констатациите, направени по време на проверката, ще бъде издаден административен акт по реда и в сроковете, предвидени в АПК.“. Към момента на извършване на проверката административният орган не разполага с информация какъв ще е резултатът от същата и в какъв административен акт този резултат следва да бъде обективиран..

Съдът счита, че нарушенията на административнопроизводствените правила са толкова съществени, че обуславят на самостоятелно основание отмяната на обжалваното Постановление.

Относно разноските:

Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски, като в протокола от съдебно заседание е записано, че „Моля да уважите подадената до Вас жалба и да ни присъдите направените разноски“ и не е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като искането е заявено в представената в съдебно заседание писмена защита. В придружителното писмо с изх. № 27020625/26.03.2024 г. ответникът е посочил следното „Моля при постановяване на решение, да бъде взето предвид Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г., по дело С-438/2022г. и административно дело №9545/2023г. на ВАС“. Общото между посочените две съдебни решения, произнесени от различни съдилища, е въпросът с разноските, но за настоящия съдебен състав остава неясно с каква цел следва да бъдат съобразени същите при произнасянето на крайния съдебен акт по делото.

Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК предвид искането за присъждане само на разноски, съдът счита, че в полза на жалбоподателя се следват разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 05.03.2024 г., издадено от главен инспектор от ДИТ Русе, с което е обявено съществуване на трудово правоотношение между Земеделски стопанин Г. Ю. О., ЕИК *********, представляван от Г. Ю. О., с адрес Стопански двор, [населено място], общ. Русе в качеството му на работодател и В. Ф. Л., ЛНЧ **********, в качеството му на работник на длъжност гледач на животни в обект на контрол - кравеферма в [населено място], общ. Русе, Стопански двор.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на Земеделски стопанин Г. Ю. О., ЕИК *********, представлявано от Г. Ю. О., с адрес Стопански двор, [населено място], общ. Русе сума в размер на 50,00 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.