Р Е Ш Е Н И Е
Номер 583/ 21.11.
Година 2019 Град
Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На двадесет и
четвърти септември Година
2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№00972 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №304 от 07.05.2019г.,
издадено от Директор ГД“Национална полиция“,
гр. София, на „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ***, представлявано от управителя Д. В.
Д., е наложена имуществена санкция в размер 1 000 /хиляда/ лева на основание
чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.72, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност за
това, че на 01.03.2019г., около 14.00 часа, в гр. Перник, при извършване на
проверка на дейността на дружеството, разпоредена със
заповед на директора на ГДНП №3286з-417/30.01.2019г., се установило че „***“
ООД, гр. Перник, при извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.3
/“сигнално-охранителна дейност“/ от ЗЧОД на територията на град Перник, без да
има лиценз за този вид дейност, е използвало за осъществяване на охранителна
дейност лице, с което не е сключило
трудов договор – нарушение на чл.50, ал.1
от Закона за частната охранителна дейност.
Срещу издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от „***“ ООД, гр. Перник, представлявано
от управителя Д. В. Д.. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения в
хода на административнонаказателната процедура, за неспазване на императивни
изисквания към съдържанието на акта и наказателното постановление, за необоснованост
на изводите на АНО, за неточна оценка и правно квалифициране на установените
факти. Алтернативно жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление обосновавайки
маловажност на нарушението и приложимост спрямо него на разпоредбата на чл.28“а“ от ЗАНН.
В хода на съдебните прения
процесуалният представител на жалбоподателя – адв. И.М.,
поддържа и допълва тезите в жалбата, като излага и доводи за недоказаност по
несъмнен начин на вмененото нарушение. Пледира
за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна, преди даване ход на
делото в съдебно заседание, писмено изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено, като издадено при спазване на процесуланите правила и в съответствие с материалния закон.
В съдебно заседание представител не е
участвал .
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбоподателят „***“ ООД, гр. Перник е регистрирано като търговско дружество, осъществяващо частна охранителна дейност. За
извършването й по реда на отменения ЗЧОД (отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.) му били
издадени лицензи с №3198/23.11.2017г. и №3216/19.02.2018г. за извършване на
дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от с.з. – охрана на имущество на физически или
юридически лица, първият за територията област Перник, а вторият - за
територията на цялата страна.
На 27.09.2018г. на основание §4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ,
бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.), ***“ ООД, гр. Перник подало заявление пред органа по чл. 40 от ЗЧОД – директора на ГД НП, входирано с № 328600-57029 за това, че извършва дейност по
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД.
Във връзка с подаденото заявление, със заповед
№3286з-417 от 30.01.2019г. директорът на ГДНП разпоредил извършване на проверка
на дружеството с оглед задължението му да удостовери, че заявеното извършване на дейността по чл. 5,
ал.1, т. 3 от ЗЧОД отговаря на минималните
изисквания за извършването й, предвидени в глава втора на закона.
Проверката била възложена на комисия в състав: гл.
инспектор К.К.
- началник на сектор „Лицензиране
и контрол на частната охранителна дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ в ГД
„НП“, и инспекторите: И. М. и М.М.. В изпълнение на издадената заповед, в периода
30.01.2019г. до 01.03.2019г., горепосочените служители на ГДНП извършили
проверка на „***“
ООД, гр. Перник, при която установили, че дружеството не
отговаря на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните
обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и
персонал, посочени в чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от ЗЧОД.
С писмо рег. № 328600-5584/01.02.2019г. на ГДНП жалбоподателят
бил уведомен за резултатите от проверката - че не са налице основания за издаване на
допълнение към притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност
по чл. 5, ал. 1, т. 2 от отменения ЗЧОД за извършваната дейност по чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЧОД. Видно от
приложения към писмото опис
писмото е получено от адресата на
същата дата 01.02.2019г.
На 01.03.2019г. същите служители на ГДНП - свидетелите
К.К. и М.М., както и инспектор И. М. извършили повторна проверка на
място в мониторинг център за наблюдение и приемане на сигнали от охраняваните
обекти на „***“ ООД
в гр. Перник, в присъствието на управителя на дружеството Д. Д.. Инспекторите констатирали, че действащите към 31.01.2019г. договори сключени
от физически и юридически лица със „***“ ООД за услуга сигнално-охранителна
дейност, все още са налични в системата на дружеството, като доказателства за
прекратяването им не били представени. Била изготвена разпечатка от системата, в която управителят саморъчно вписал
общия брой на охраняваните към 01.03.2019г. обекти и вида осъществявана охрана.
С цел да се уверят, че данните от системата са реални,
свидетелите К. и М. заедно с управителя на дружеството отишли в един от
охраняваните обекти, фигуриращи в системата, а именно ****, находящ се в гр. Перник,
ул. ***, стопанисван от „Лорита – Ю“ ЕООД, с което дружество
жалбоподателят имал сключен договор за сигнално-охранителна дейност - №008 от
12.02.2018г. Третият инспектор – И. М., останала
в мониторинг центъра на „***“.
В 13.59 часа на 01.03.2019г. от обекта на ул. *** бил
задействан паник-бутон. Сигналът бил получен в
мониторинг центъра, като съответният служител веднага уведомил фирмата–подизпълнител
– „ВИП Секюрити“ ЕООД, с която „***“ ООД имало сключен договор за автопатрулна
реакция на получени алармени сигнали в
мониторинг центъра на възложителя от охранителните системи и/или бутони за
нападение, инсталирани в
охраняваните от жалбоподателя обекти.
В 14.08 часа пред обекта на „Лорита
– Ю“ ЕООД пристигнал автопатрулен
екип с лек автомобил „Дачия Дръстър“
с рег. №***. В състава на охранителния
патрул били лицата Д. Д. Т. и А.В. Т.. А.Т. бил попитан има ли сключен трудов
договор със „***“ ООД, на който въпрос отговорил отрицателно.
За направените констатации, в присъствието на
управителя на търговското дружество, бил
съставен констативен протокол от 01.03.2019г.
В хода на проверката проверяващият екип изискал и
приобщил представените от жалбоподателя
заверени копия на сключените от него
договори за „сигнално-охранителна дейност“
с физически и юридически лица, както и платежните документи, удостоверяващи заплащане
на услугата за охраняваните от търговеца обекти.
Сред тях бил и договор №008/12.02.2018г. между „Лорита - Ю“ ЕООД, в качеството на възложител, и „***“ ООД,
в качеството на изпълнител, с предмет - извършване срещу възнаграждение автопатрулна реакция със специализирани екипи в рамките на
договорения период и договореното време на получени алармени сигнали в
мониторинг център на възложителя от охранителните системи и/или бутоните за
нападение, инсталирани в охраняваните обекти по приложение №1 към договора, както
и фактура №202/04.12.2018г., издадена от „****“ ООД за заплащане
„абонамент охрана за месеци от 01 до 12.2019 г. – ****, ****, с
получател „Лорита
- Ю“ ЕООД.
Въз основа установеното
фактическо положение свид. К.К. приела,
че на 01.03.2019г., около 14.00 часа, в гр. Перник, ул. ***, обект на „Лорита
– Ю“ ЕООД - ****, „***“ ООД при извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД на територията на град Перник,
без да има
лиценз за този вид дейност, е използвало за осъществяване
на охранителна дейност лице, с което не
е сключило трудов договор . Поради това, на 16.04.2019г., в присъствието
на управителя на дружеството - Д. Д., образувала срещу ЮЛ
административнонаказателно производство със съставяне на
АУАН №304/16.04.2019г., като
приела, че е нарушена
разпоредбата на чл.50,
ал.1 от ЗЧОД.
При предявяване на акта за запознаване и
подписване законният представител на дружеството вписал, че ще изложи
възраженията си допълнително в законоустановения срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал
писмено възражение, в което посочил, че
дружеството не е извършило вмененото му нарушение .
След
проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства и отхвърляйки формалното възражение по-горе,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.83, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗЧОД ангажирал
имуществена отговорност на „****“ ООД, гр. Перник за посоченото нарушение,
налагайки имуществена санкция в размер 1
000 лв.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите
К.Г.К. и М. Д.М., както и писмените
доказателства: АУАН №304/16.04.2019г., лицензи №№3198/23.11.2017г. и
3216/19.02.2018г., заповед №3286з-417/30.01.2019г. на директор ГДНП, писмо,
рег. № 328600-5584/01.02.2019г. на ГДНП и опис към него, констативен протокол от 01.03.2019г., разпечатка на
регистър на клиенти - ЮЛ, писмо, вх.№ 328600-14131 от 21.03.2019г., договор №008/12.02.2018г.,
фактура №202/04.12.2018г., издадена от „*****“ ООД, договор договор
за реакция с мобилни патрули №2300-002/15.12.2017г., удостоверение изх. №
20190301121921/01.03.2019г. изд. от
Агенция по вписванията, служебна бележка, изх. №HR-03010/04.06.2019г., изд. от „ВИП Секюрити“ ЕООД
.
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество се явява и основателна.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, засягащи
описанието на нарушението и
правното му квалифициране, които ограничават правото на защита на жалбоподателя
и опорочават законосъобразността на обжалвания акт.
Съображенията са следните:
Съгласно изискванията към
съдържанието акта и постановлението в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН нарушението следва да е описано
ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия
състав на посоченото административно нарушение, а описанието му следва да съответства на визираната правна квалификация
.
Тези изисквания в случая не са
спазени.
От изложеното в обстоятелствената
част на акта, възпроизведена дословно в наказателното постановление, безспорно
може да се направи заключение, че на
жалбоподателя е вменено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗЧОД, установено и
извършено на 01.03.2019г. Тази дата е означена като дата на извършване на
нарушението на стр.1 от акта и н.п., поради което именно тя е меродавна при
проверка законосъобразността на формираните фактически и правни изводи за
осъществяване състава на вмененото нарушение. Събраните в производството доказателства
напълно кореспондират спрямо този императивен реквизит, доколкото установяват, че
при проверка на 01.03.2019г. е констатирано извършено на същата дата
нарушение – чрез задействан паник-бутон в обект на
ЮЛ, с което жалбоподателят имал сключен договор за сигнално-охранителна
дейност, е осъществена автопатрулна реакция от екип,
в който участвал А.В. Т., с когото „***“ ООД не е имало сключен трудов
договор.
В този аспект именно към датата
01.03.2019г. следва да се преценява законосъобразността и обосноваността на процесното наказателно постановление.
Между страните е безспорно, че ЮЛ е извършвало частна охранителна дейност
въз основа лицензи №№3198/23.11.2017г. и 3216/19.02.2018г., издадени от органите
по чл. 40 за дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г.).
Няма спор и относно обстоятелството, че след влизане в сила на новият Закон за частната охранителна дейност /
обн., ДВ, бр. 10 от
30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018/, дружеството е осъществявало сигнално-охранителна
дейност по чл.5, ал.1, т.3, сключвайки договори за това с различни физически и
юридически лица за различни обекти, тъй като в шестмесечния срок по §4, ал.4 от
ПЗР на ЗЧОД само е заявило извършването на дейността, подавайки заявление вх. №328600-57029 от 27.09.2018г. до органа
по чл.40.
Безспорно е, че възложената в
тази насока проверка за съответствие на дейността с минималните изисквания за извършването
й, предвидени в глава втора, е завършила с отрицателен резултат, както и че на 01.02.2019г. заявителят е уведомен, че не са налице
условията за издаване на допълнение към
притежавания лиценз за извършваната дейност по чл.5, ал.1, т.3
ЗЧОД.
Оттук несъмнено следва, че към 01.03.2019г. дружеството
не е имало лиценз за извършване на сигнално-охранителна дейност по чл.5,
ал.1,т.3 ЗЧОД, поради което и съгласно предписанието в чл.4, ал.1 от с.з. не е
можело да извършва такъв вид дейност.
Безспорно е също, че към
01.03.2019г. „***“ ООД не е имало сключен трудов договор с лицето А.Т., което е
било участник в специализирания екип, осъществил автопатрулната
реакция на подадения сигнал с паник-бутон от
охраняван обект на същата дата.
Всички тези факти са изложени в
обстоятелствената част на акта и
постановлението, следователно са взети предвид, но са ценени неправилно,
което е довело до незаконосъобразно квалифициране на установената при проверката
деятелност.
Осъществяването на състава на нарушението по чл.74, ал.1, вр. чл.50, ал.1, от
ЗЧОД, което подлежи на доказване в настоящото производство, предполага да е установено
осъществяване на сигнално-охранителна дейност, за която се използва лице, с
което не е сключен трудов договор. Субект
на това нарушение обаче, могат да бъдат
само лица /регистрирани като търговци/ по
чл.2, ал.2, т.1 от ЗЧОД -
получили лиценз по реда на ЗЧОД, и по чл.2, ал.2, т.2 – удостоверили, че
отговарят на изискванията на този закон.
Т.е., нарушението по-горе може да
се извърши само от лице по чл.2, ал.2,
извършващо частна охранителна дейност, което притежава издаден
лиценз /удостоверение/ за дейността. Този извод категорично следва и от систематичното място
на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЧОД,
която е в Глава четвърта на ЗЧОД -
„Права и задължения на лицата, извършващи частна
охранителна дейност“, както и от разпоредбата на чл.51, ал.1 от с.з., установяваща задължение за писмено уведомяване на органа,
издал лиценза, и областната дирекция на МВР за сключването
на трудов договор по чл. 50, ал. 1 и 2 в
7-дневен срок от регистрирането на договора в Националната агенция по приходите.
В конкретния случай
наказващият орган е приел,
че към датата на нарушението
/01.03.2019г.г./ „***“ ООД не е притежавало лиценз аз извършване на дейността
по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД, тъй като такава изрична констатация е обективирана в наказателното
постановление и е обоснована с допълнителни
фактически обстоятелства.
При това
положение, търговецът не може да отговаря за това, че към същата дата не е бил в трудово-правна връзка с използваното за осъществяване
на дейността физическо лице, тъй като
обективно не е можел да сключи трудов договор за такава дейност, като субект,
нелицензиран за осъществяването й. Наличието на лиценз за извършване
на дейността е абсолютна
предпоставка за възникване на задължението по чл.50, ал.1 от ЗЧОД.
Нарушение
аналогично на процесното би било съставомерно до
01.02.2019г. /на която дата дружеството е уведомено за отрицателното произнасяне
по заявлението му, подадено на основание §4, ал.4 от ЗЧОД/, ако е било констатирано,
че същото или друго лице е ползвано за
дейност по чл.5, ал.1, т.3 от закона, без наличие на сключен трудов договор.
Такива обстоятелства по делото не са
установени.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че фактическите обстоятелства изложени в обстоятелствената
част на наказателното постановление не изпълват признаците на посочения административнонаказателен
състав. „***“ ООД не може да носи отговорност за използване на лице, с което не
е сключил трудов договор за
осъществяване на охранителна дейност по чл.5, ал.1 т.3 от ЗЧОД, тъй като към
сочената дата на нарушението - 01.03.2019г., изобщо не е разполагал с лиценз да
извършва такава.
Установените обстоятелства в
случая и събраните доказателства в действителност сочат за осъществен състав на друго нарушение
- по чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД - извършване на сигнално-охранителна
дейност без лиценз, но преквалифициране на нарушението във
основа на същите факти е невъзможно. Аминистративнонаказателната
разпоредба на чл.72,
ал.1 от ЗЧОД, в която е установена санкцията за това нарушение, предвижда значително по-висока по размер имуществена санкция и тъй като производството за съдебен контрол
е инициирано по жалба на наказания, е недопустимо утежняване на положението му.
Изложените съображения за несъставомерност на нарушението дават основание да се
приеме, че актосъставителят и наказващият орган са
извършили неправилна оценка на релевантните факти, което мотивира отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен и необоснован.
В този смисъл и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 304 от 07.05.2019г., издадено от Директор ГД“Национална полиция“, гр. София, с
което на „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ********, представлявано от управителя Д. В. Д., на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 74, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност е наложена имуществена санкция в размер 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл.50, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ